Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.04.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-г
въззивен състав, в открито съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
А. АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при секретаря Антоанета Петрова,
като разгледа докладваното от съдия Орешарова в. гр. д. № 4943 по
описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 49196
от 23.02.2019 г., постановено по гр. д. № 76001/2016 г., Софийският районен
съд, I ГО, 46-ти състав, е осъдил Г.Ф.да заплати на Н.В.Т. на основание чл. 288,
ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.) сумата от 4 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващ се в претърпени болки,
страдания и стрес вследствие получени телесни увреждания от пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 30.09.2015 г. в гр. Разград по вина на водач на лек
автомобил марка „БМВ“, с рег. № ******, който е управлявал моторното превозно
средство без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“‘ на
автомобилистите, като е отхвърлил иска за разликата над сумата от 4 000
лв. до пълния претендиран размер от 10 000 лв., предявен като частичен иск
от 25 000 лв., както и искането за присъждане на законна лихва за забава
върху обезщетението за периода от 10.12.2015 г. до окончателното му изплащане. С
оглед изхода на спора ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 300 лв.
– разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от иска, като искането на
ищеца за присъждане на разноски, както и искането на неговия процесуален
представител – адв. П.К. – за присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. са отхвърлени при
позоваване на чл. 78, ал. 2 ГПК.
С определение
№ 20253358 от 16.11.2020 г. по гр. д. № 76001/2016 г., Софийският районен съд, I ГО, 46-ти състав е оставил без уважение молбите на Н.В.Т. и на адв. П.К.
за изменение на решението в частта за разноските.
Постъпила е въззивна жалба от
ищеца Н.В.Т., подадена чрез адв. К., в която се излагат подробни съображения
срещу правилността на решението в отхвърлителната част, като същото се оспорва
като неправилно поради необоснованост, съответно моли се за неговата отмяна и
постановяването на друго, с което предявените искове бъдат уважени за пълния
предявен размер. Въззивникът намира, че първоинстанционният съд е присъдил
обезщетение за претърпените телесни увреждания на ищеца в изключително занижен
размер, който не съответства на критерия по чл. 52 ЗЗД, като счита, че в случая
не са съобразени в достатъчна степен доказателствата по делото, като съдът е
взел предвид заключение на съдебно-медицинска експертиза, което е оспорено от
ищеца. Оспорва възприетият от първоинстанционния съд извод за недоказаност на
част от претендираните увреждания, като твърди, че констатираното мозъчно
сътресение е било придружено от загуба на съзнание, както и че в резултат на
настъпилото пътнотранспортно произшествие пострадалият е претърпял
множество охлузвания и кръвонасядания по цялото тяло с наличие на остатъчни
явления от претърпените травми. Посочва, че не е съобразена и съдебната
практика при аналогични случаи, които са посочени в решения на САС и също така
лимита на отговорност на застрахователите. Сочи, че неправилно съдът е
отхвърлил искането за присъждане на законна лихва за забава върху обезщетението
за периода от датата на настъпване на пътно-транспортното произшествие, като
счита, че не е изпаднал в кредиторова забава. Направено е доказателствено
искане във връзка с оспореното в първоинстанционното производство заключение на
съдебно-медицинската експертиза и недопускането в тази връзка на повторна
такава от Софийския районен съд, като е поискано провеждането на повторна
експертиза в производството пред въззивната инстанция. Претендират се разноски.
В срока за
отговор на въззивната жалба такъв е постъпил от ответника Г.Ф., който оспорва
въззивната жалба като неоснователна и иска същата да бъде оставена без
уважение. Претендира разноски.
Постъпила е частна с жалба вх. № 25180237/04.12.2020 г. от Н.В.Т. и на адв. П.К. срещу определение № 20253358 от 16.11.2020 г. по
гр. д. № 76001/2016 г. по описа на Софийският районен съд, I ГО, 46-ти състав,
с което съдът е отхвърлил молбата им за изменение на решението в частта за
разноските.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице – страна в
процеса, разполагаща с правен интерес от въззивното обжалване, поради което
същата е процесуално допустима.
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките
на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие
с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно
чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.) Гаранционният фонд изплаща обезщетения по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания,
както и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е
настъпило на територията на Република България или на друга държава членка на
ЕС и е причинено от моторно превозно средство, което е било доставено в
Република България от друга държава членка и не е било формално регистрирано в
Република България, при условие, че събитието настъпи в 30-дневен срок от
приемането на моторното превозно средство от приобретателя и виновният водач
няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Първоинстанционното
решение е влязло в сила като необжалвано от страните в частта, с която
предявеният иск по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.) е уважен частично
до размера на сумата от 4 000 лв., представляваща присъдено на ищеца обезщетение
за неимуществени вреди при пътнотранспортно произшествие, настъпило на
30.09.2015 г., в резултат на поведението на водача на лек автомобил марка
„БМВ“, с рег. № ******. На основание чл. 297 във вр. с чл. 298, ал. 1 ГПК
решението следва да бъде зачетено от настоящия съдебен състав досежно
установените със сила на пресъдено нещо обстоятелства, съставляващи основание
на исковата претенция, а именно факта на реализирано застрахователно пътнотранспортно
произшествие, настъпило в резултат на виновно и противоправно поведение на А.Н.Г.,
водач на лек автомобил марка „БМВ“, с рег. № ******.
По делото не е
спорно, че към датата на събитието по отношение на управляваното от виновния за
настъпилото пътнотранспортно произшествие водач моторно превозно средство – лек
автомобил марка „БМВ“, с рег. № ****** – не е налице сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, което обуславя
ангажирането на отговорността на Гаранционния фонд на основание чл. 288, ал. 1,
т. 2, б. „а“ КЗ (отм.). Спорният по делото въпрос, повдигнат с въззивната жалба,
се отнася до обхвата на претърпените от ищеца в резултат на настъпилото пътнотранспортно
произшествие увреждания, съответно до размера на следващото му се обезщетение
за неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Понятието ,,справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението /т.2 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г./. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания са характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е настъпило,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания, възрастта на пострадалия и др.
При определяне
на размера на обезщетението за неимуществени вреди, при съобразяване на данните
от приетите по делото писмени доказателства, в това число епикриза изх. №
12381/1661 от 2015 г., издадена от Отделението по хирургия в МБАЛ „Св. Иван
Рилски“, гр. Разград, заключенията на първоначалната и повторната
съдебномедицинска експертиза, последната приета в производството пред въззивния
съд, както и от показанията на свидетелите Васил Т. и Марияна Тодорова,
настоящият съдебен състав намира за установено, че вследствие на процесното
пътнотранспортно произшествие ищецът е претърпял контузия на главата – комоцио
церебри (commotio cerebri) – мозъчно сътресение с лекостепенни промени,
зашеметяване без описани външни наранявания и рентгенологични данни за счупване
на черепни кости, както и натъртвания по тялото. По делото не се установява в
резултат на настъпилата контузия на главата пострадалият да е загубил съзнание,
като данните от епикризата относно относимите за установяване на такъв тип
увреждане обстоятелства, като двигателен и словесен отговор на пострадалия,
реакция на болка, начин на реакция, сочат на отсъствието на такъв тип
увреждане. По делото не са налице данни и за претърпени от пострадалия
множество охлузвания и кръвонасядания по цялото тяло, каквито се твърдят във
въззивната жалба. След произшествието на пострадалия е оказана първа медицинска
помощ в МБАЛ „Св. Иван Рилски“, гр. Разград, където той е приет в ясно съзнание
и с нормален неврологичен статус, като след тридневно активно наблюдение при
стационарни условия, при което не са отчетени усложнения, и е изписан без
оплаквания, като субективните оплаквания при травма на главата без настъпили
усложнения отшумяват напълно за около 30 дни с оглед на повторната СМЕ. По
отношение на остатъчните травми заключението на повторната съдебно-медицинска
експертиза установява наличието на посттравматичен церебрастенен синдром с
главоболие и посттравматично стресово разстройство, които са във връзка с
настъпилото произшествие. От показанията на свидетелите се установява, също
така, че след инцидента пострадалия се страхува да кара велосипед, след
станалия инцидент именно при управление на велосипед, което негово състояние
продължава и за което настоящият съдебен състав намира да се дължи именно в
резултат на настъпилото произшествие.
При определяне
на обезщетението за неимуществени вреди следва да се има в предвид, че
понятието „неимуществени вреди“ включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи
отражение не само върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за
определен период от време, възрастта на ищеца, който е на 61год. към ПТП, като
при ищецът възстановителния период с оглед на заключението на повторната
съдебно-медицинска експертиза, приета пред въззивния съд, е продължил около
месец, като е посочено и, че ищецът е
получил посттравматичен церебрастенен синдром с главоболие и
посттравматично стресово разстройство. Като критерият за справедливост, с оглед
на който се определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди, поради
паричния израз на обезщетението всякога е детерминиран от съществуващата в
страната икономическа обстановка и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на дължимото застрахователно обезщетение момент,
като последните не се ползват с приоритет при прилагане на чл.52 ЗЗД.
При
съобразяване на горните обстоятелства, за претърпените болки и страдания от
физическо и психическо естество по преценка на настоящия състав на съд на ищеца
Н.В.Т. следва да бъде определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на
5 000лв., съответстващо на общовъзприетото понятие за справедливост по чл. 52 ЗЗД. В тази връзка частично основателно е възражението във въззивната жалба, че
присъденото от първоинстанционния съд обезщетение е в занижен размер, като
същият следва да бъде увеличен със
сумата от 1000лв.или общия размер на обезщетението възлиза на сумата от 5 000 лв.
Поради частичното несъвпадане на крайните
изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на
размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде отменено
решението в отхвърлителната част за разликата над 4 000лв. до 5 000лв. и се
постанови решение, в което се присъди
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата от още 1 000лв.
(или общо за 5 000 лв. в рамките на предявения като частичен иск от 10 000 лв.
от общ размер от 25 000лв.), като в останалата отхвърлителната част до пълния
претендиран размер по частичния иск част решението следва да бъде потвърдено,
като правилно.
Съгласно чл.
84, ал. 3 ЗЗД при непозволено увреждане причинителят на вредите изпада в забава
от момента на настъпването им без да е необходима покана. В случая подлежащите
на обезщетяване вреди са настъпили на 30.09.2015 г. – датата на
пътно-транспортното произшествие, но се
претендират от по-късен момент.
Настоящият
съдебен състав намира за неоснователно възражението на Гаранционния фонд за
освобождаване на основание чл.96, ал. 1, предл. второ ЗЗД от последиците на
собствената му забава, поради това, че пострадалият е отказал да приеме предложеното
му от фонда обезщетение, в резултат на което е изпаднал в забава на кредитора.
Видно от представеното по делото писмо изх. № 24-01-682 от 10.12.2015 г.
ответникът е предложил на ищеца заплащане на обезщетение в размер на сумата от
4 000 лв., като е поискал представяне на банкова сметка, ***. Определеното от
настоящия съдебен състав обезщетение за причинените на ищеца неимуществени
вреди обаче възлиза на сумата от 5 000 лв. В този смисъл предложеното от
Гаранционния фонд обезщетение в размер на сумата от 4 000 лв. се явява
предложение за извършване на частично плащане, което съгласно чл. 66 ЗЗД ищецът
не е длъжен да приеме. Съгласно чл. 95 ЗЗД кредиторът изпада в забава, когато
неоправдано не приеме предложеното изпълнение или не предостави необходимото на
длъжника съдействие. За целта обаче е необходимо от длъжника да е предложено
пълно изпълнение, т.е. такова, което е точно както в качествено така и в
количествено отношение. От изложеното следва, че като е отказал да приеме
предложеното му от Гаранционния фонд обезщетение и с което не е бил съгласен
пострадалият не е изпаднал в кредиторова забава, още повече, че разликата в
обезщетението не се явява незначителна, съответно ответникът не се е освободил
от последиците на собствената си забава. При съобразяване на периода, за който
се претендира заплащането на законна лихва за забава върху обезщетението, като
законна последица от частичното уважаване на иска на ищеца следва да бъде
присъдена законна лихва за забава върху сумата от 5 000 лв. за периода от
10.12.2015 г., както се претендира до окончателното изплащане
на обезщетението.
Настоящият
съдебен състав намира, че подадената частна жалба срещу определение № 20253358
от 16.11.2020 г. по гр. д. № 76001/2016 г. по описа на Софийският районен съд,
I ГО, 46-ти състав, с което съдът е отхвърлил молбата на Н.В.Т. и адв. П.К. за
изменение на решението в частта за разноските, е основателна, като обжалваното
определение следва да бъде отменено. Неправилно първоинстанционният съд е
приел, че с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и е
извършил признание на иска, поради което на основание чл. 78, ал. 2 ГПК е
възложил отговорността за разноските върху ищеца. Както се установи предложеното
от ответника извънсъдебно плащане на сумата от 4 000 лв., представлява
предложение за частично изпълнение, с което за ищеца възниква интерес да
предяви пред съда претенция за присъждане на обезщетение в пълен размер. В
случая не е налице и втората от предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото
от Гаранционния фонд не е извършвано изявление за признание на иска, което
следва да е изрично и недвусмислено. Обжалваното определение, с което молбата
за изменение на решението в частта за разноските е оставена без уважение следва
да бъде отменено, като разноските бъдат разпределени между страните по делото
съразмерно с оглед на уважената, респективно отхвърлената част от предявения
иск.
С оглед
изложеното и предвид изхода на спора право на разноски за производството пред
първоинстанционния съд възниква за всяка от страните по делото. Ищецът доказва
извършването на разноски в размер на сумата от 650 лв., от които 400 лв. –
държавна такса и 250 лв. – депозит за вещо лице, като съразмерно на уважената
част от иска следва да му бъдат присъдени разноски в размер на сумата от 325
лв. На основание чл. 38 ЗАдв. на адв. П.К., оказала безплатна правна помощ на ищеца
в производствата пред първоинстанционния съд, следва да се присъди адвокатско
възнаграждение за първата инстанция в размер на сумата от 415 лв. с оглед на
чл. 7, ал. 2, т. 3 от НМРАВ и размер на исковата претенция от 10 000 лв.
Ответникът претендира заплащането на възнаграждение за юрисконсулт пред първата
съдебна инстанция, което при наличието на законоустановените предпоставки за
това на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът е определил в размер на 300 лв., като
съразмерно на отхвърлената част от иска на ответника следва да бъде присъдена
сумата от 150 лв.
С оглед изхода
на делото пред въззивния съд, предвид направените искания и от двете страни за
присъждане на разноски за производството пред настоящата съдебна инстанция отговорността
за разноските следва да бъде разпределена между страните съразмерно с оглед на
уважената, респективно отхвърлената част от въззивната жалба. Въззивникът
доказва извършването на разноски в размер на сумата от 320 лв., от които 120
лв. – държавна такса и 200 лв. – депозит за вещо лице, като съразмерно на
уважената част от въззивната жалба следва да му бъдат присъдени разноски в
размер на сумата от 53,33 лв. На основание чл. 38 ЗАдв. на адв. П.К., оказала
безплатна правна помощ на въззивника в производствата пред настоящата съдебна
инстанция, следва да се присъди адвокатско възнаграждение за производството
пред въззивния съд в размер на сумата от 105 лв. с оглед на чл. 7, ал. 2, т. 3
от НМРАВ при обжалваем интерес в размер на 6 000 лв. Въззиваемият претендира
заплащането на възнаграждение за юрисконсулт пред въззивната инстанция, което
при наличието на законоустановените предпоставки за това на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК съдът определя в размер на 100 лв., като съразмерно на отхвърлената
част от иска на ответника следва да бъде присъдена сумата от 83,33лв.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 49196 от 23.02.2019 г. на Софийският районен съд, I ГО, 46-ти състав, постановено по гр. д. № 76001/2016 г., в частта, в
която е отхвърлен предявеният от Н.В.Т. срещу Г.Ф.иск с правно основание чл.
288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.) за сумата над 4 000 лв. до сумата от 5 000
лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващ се
в претърпени болки, страдания и стрес вследствие получени телесни увреждания от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 30.09.2015 г. в гр. Разград по вина
на водач на лек автомобил марка „БМВ“, с рег. № ******, който е управлявал
моторното превозно средство без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“‘ на автомобилистите, в частта, с която е отхвърлена претенцията за
осъждане на ответника да заплати на ищеца законна лихва за забава върху
главницата от 5 000 лв. за периода от 10.12.2015 г. до окончателното му
изплащане, в частта, в която е отхвърлено искането за разноските за
производството пред първоинстанционния съд, следващи се на ищеца и процесуалния
му представител, както и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на
ответника възнаграждение за юрисконсулт за разликата над сумата от 150 лв. до
пълния присъден размер от 300 лв.,
както и определение № 20253358 от 16.11.2020 г. по
същото дело, в частта, в която е отхвърлена молба за изменение на решението в
частта за разноските като вместо това постановява:
ОСЪЖДА Г.Ф., БУЛСТАТ ******, с адрес: *** да заплати на Н.В.Т., ЕГН **********,
сумата от още 1000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващ се в претърпени болки, страдания и стрес
вследствие получени телесни увреждания от пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 30.09.2015 г. в гр. Разград по вина на водач на лек автомобил
марка „БМВ“, с рег. № ******, който е управлявал моторното превозно средство
без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“‘ на
автомобилистите (или общо дължимо обезщетение от 5 000 лв.), на основание чл.
288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.) по предявения иск за сума от 10 000 лв.,
като частичен иск от 25 000 лв., както и ОСЪЖДА Г.Ф., БУЛСТАТ ******, с адрес: *** да заплати на Н.В.Т., ЕГН **********,
законна лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди от общо
5 000лв. за периода от 10.12.2015 г. до окончателното му изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА
Г.Ф., БУЛСТАТ ******, с адрес: *** да заплати на Н.В.Т.,
ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 325 лв. – разноски за
производството пред СРС.
ОСЪЖДА Г.Ф., БУЛСТАТ ******, с адрес: *** да заплати на
адв. П.К., САК, с адрес ***, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 415 лв.
– адвокатско възнаграждение за производството пред СРС.
ОСЪЖДА
Г.Ф.да заплати на Н.В.Т., ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 53,33 лв. – разноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА
Г.Ф.да заплати на адв. П.К., САК, с адрес: ***, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
сумата от 105 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
ОСЪЖДА
Н.В.Т., ЕГН ********** да заплати на Г.Ф., БУЛСТАТ ******,
с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 8 във вр. с 3 ГПК сумата от 83,33лв. –
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението може
да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280, ал. 1 и
ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.