Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260045/19.03.2021
година град
Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Апелативен
съд – Варна търговско отделение
на девети февруари година 2021
в открито заседание
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Аракелян
ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова
М.Недева
при секретар :
Д.Чипева
като разгледа докладваното от съдията М.Недева в.т.д. № 569
по описа на Варненския апелативен съд за
2020г.,
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на
чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна
жалба от Г.Д.И., ЕГН **********, адрес: *** против решение №
260207/21.08.2020г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено
по т.д. № 1260/19г., с което е прието за установено по отношение на ищеца "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, ЕИК *********, адрес на управление: гр. София, бул.“Витоша" № 89Б, че тя като ответник ДЪЛЖИ сумата 24 586.43 евро, представляващи непогасена главница по
Договор за
предоставяне на кредит за закупуване на недвижим имот от 22.08.2007г., изменен
и допълнен с допълнителни споразумения № 1 от 05.05.2011г. и № 2 от 14.11.2012г.
и споразумение от 24.09.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда 09.04.2015г. до окончателното изплащане на вземането,
за които е издадена
Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК № 2045/14.04.2015г., по ЧГД №
4042/2017г. на
Районен съд – Варна,
както и сумата от 5 385,70 лева, представляващи непогасена главница по
Договор за
предоставяне на кредит за закупуване на недвижим имот от 22.08.2007г., изменен
и допълнен с допълнително споразумение № 1 от 05.05.2011г.
и споразумение от 24.09.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда 09.04.2015г. до окончателното изплащане на вземането,
за които е издадена
Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК № 2034/14.04.2015г. по ЧГД № 4043/2015г. на Районен съд
– Варна, на
основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415 от ГПК и същата е осъдена да заплати на
банката 1 968 лв. разноски за
исковото производство съразмерно на уважената част от исковете, както и 2 970 лева - разноски в заповедното
производство, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК. Поддържа се основното възражение, направено пред ВОС, че банката не е
спазила подписаните между тях споразумения от 24.09.2015г., а е разпределяла
постъпилите суми съобразно издадените изпълнителни листи по ч.гр.д. № 4042/15г.
на ВРС, 8 с-в / за договора в лева/ и по ч.гр.д. № 4043/15г. на ВРС, 10 с-в /
за договора в евро/. Съдът не е съобразил, че плащанията са извършени СЛЕД
настъпване на предсрочната изискуемост и от този момент се дължи само законна
лихва. Не е взето предвид и че платените по двата договора за кредит суми, след
настъпване на предсрочната изискуемост, представляващи възнаградителна лихва /
1 183,45лв и 5 109,27евро/ и текуща и наказателна лихва / 874,22лв и
3 458,08евро/ погасяват освен
неплатените части от претендираните лихви и част от главниците. Иска се от съда
да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, по съществото на
спора, с което да отхвърли като неоснователни предявените от “ОББ” АД искове.
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна счита
жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди
обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.
Съдът, за да се произнесе по
съществото на въззива, прие за установено следното :
Предявнеият иск е с правно
основание чл.422 ал.1 ГПК.
Безспорно установено от
фактическа страна е, че между страните по спора е възникнало валидно
облигационно отношение въз основа на сключени между тях два договора за банков
кредит :
Договор за предоставяне на кредит за закупуване на
недвижим имот от 22.08.2007г., изменен и допълнен с допълнително споразумение № 1 от 05.05.2011г. и допълнително споразумение № 2 от 14.11.2012г., по
силата на който банката предоставила на ответницата И. банков кредит в размер на 49 000
евро, с краен срок на издължаване 15.08.2015г., месечна анюитетна вноска в размер на 550.51 евро, дължими на 15-то
число на месеца, всяка от които включва главница, лихва и съответната част от
годишната такса за управление и обслужване, както и
Договор за
предоставяне на кредит за закупуване на недвижим имот, изменен и допълнен с
Допълнително споразумение № 1 от 05.05.2011г., по силата на който банката предоставила
на кредитополучателя банков кредит в размер на 15 000 лева, с краен срок на
издължаване 15.08.2014г., с месечна анюитетна вноска в размер на 264.34 лева,
дължими на 15-то число на месеца, която включва главница, лихва и съответната
част от годишната такса за управление и обслужване.
Не се спори, че и двата кредита са
усвоени по банковата сметка на кредитополучателя, както и че и двата договора
съдържат идентична възможност за банката да обяви кредитите за предсрочно изискуеми в случай, че длъжникът не издължи частично или
напълно две анюитетни погасителни вноски, както и при неизпълнение на което и
да е от задълженията или условията по договора за кредит. Поради непогасяване
на две вноски с падеж 15.07.2013г. и 15.08.2013г., договорът в евро е обявен за
предсрочно изискуем, като волеизявлението на банката за това е получено от
длъжника на 26.03.2015г. Кредиторът се е снабдил със ЗНИ по ч.гр.д. №
4042/2015г. на ВРС, 8-ми състав за сумите : 24 586.43 евро, представляващи
непогасена главница; 1
718.31 евро наказателна лихва за просрочени главници за периода от 15.07.2013г.
до 07.04.2015г.; законна лихва върху просрочената главница, считано от датата
на подаване на заявлението в съда 09.04.2015г. до окончателното изплащане на
вземането; 1 161.59 лева разноски за внесена държавна такса; 1 681.44 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Поради непогасяване на две падежни вноски от
15.12.2013г. и 15.01.2014г. и договорът в лева също е обявен за предсрочно
изискуем, като волеизявлението на банката за това е получено от ответницата
също на 26.03.2015г. Банката се е снабдила със ЗНИ по ч.гр.д. № 4043/15г. на
ВРС, 10-ти състав за сумите : 6 150.35 лв главница, 732.22 лева договорна лихва
за периода от 15.12.2013г. до 07.04.2015г.; 451.22 лева наказателна лихва за периода от 15.12.2013г. до 07.04.2015г.;
законна лихва върху просрочената главница, считано от датата на подаване на
заявлението в съда 09.04.2015г. до окончателното изплащане на вземането; 730.70
лева разноски за внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение.
След
обявяване на предсрочната изискуемост на двата кредита между страните по спора
са сключени две споразумения, по всеки един от договорите, с дата 24.09.2015г.,
в които кредитополучателката признава вземанията на банката в посочения в тях
размер за основателни, ликвидни и изискуеми, не оспорва настъпилата предсрочна
изискуемост на кредитите и заявява
готовност да погаси остатъка от задължението си доброволно при договорените със споразуменията
условия.
В чл.5.1 от споразуменията е разписано,
че при забава в плащането на която и да е дължима вноска с 90 дни, неговото
действие се прекратява автоматично, без да е необходимо кредиторът да уведомява
длъжника. От заключението на ССчЕ се установи, че споразуменията са действали
до м.януари 2018г., като след тази дата действието им е прекратено поради
неплащане от страна на длъжника. На основание чл. 6.1. и чл. 6.2. във вр. чл. 5
и сл. банката е пристъпила към удовлетворяване на вземането си по принудителен ред, като е образувала срещу
длъжника изпълнително дело № 20197110400245, по описа на ЧСИ Д. П.-Я., с рег.№
711 на НЧСИ и РД – ОС Варна.
Установено е още, че след обявяването
на кредитите за предсрочно изискуеми, респ. след 09.04.2014г., когато са
подадени заявленията за издаване на ЗНИ, длъжникът е превел на банката следните
суми за погасяване на дълга си : за периода м.07.2013г. – м.02.2015г. – общо
3 075,97лв / 1 015,92 евро + 1 089 лв/, а за периода м.09.2015г.
– м.08.2018г. – 24 605лв / 4 022лв + 10 524 евро/, или общо 27 680,97лв.
С тези суми банката е погасявала задължението, но не по начина, уреден в
споразуменията, а по изпълнителните листи, като освен непогасена главница,
законни лихви и разноски, са погасявани и възнаградителни и наказателни лихви.
Така според допълнителното заключение на ССчЕ – л.301 -303, с постъпилите след
09.04.2015г. суми са погасени 5 109,27евро възнаградителна лихва и
3 458,08 евро – наказателна лихва по договора в евро, както и
1 183,45лв възнаградителна лихва и 874,22лв – наказателна лихва по
договора в лева.
Горната фактическа установеност налага
извода за частична основателност на предявения установителен иск.
Преди всичко съдът намира, че
споразуменията от 24.09.2015г. не следва да се зачитат при изчисляване размера
на дълга, тъй като същите са имали действие между страните до 01.12.2018г.
Поради системна забава в погашенията по тях, те автоматично са преустановили
действието си между страните. В резултат на това правилно банката е погасявала
задълженията на кредитополучателката по изпълнителните листи, с постъпилите
след обявяването на предсрочната изискуемост суми.
С оглед разрешението, възприето в
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г.
по тълк. д. № 4/2013г. ОСГТК на ВКС, че в производството по чл.422 ГПК съществуването
на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство
нормата на чл.235 ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили
след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение
на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране
на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образувания изпълнителен процес, съдът следва да съобрази и
извършените погашения на дълга със сумите,
постъпили след 26.03.2015г.
Видно от заключението на ССчЕ, с тези
суми банката е погасявала както главниците, законните лихви, такси и разноски, така и възнаградителните и
наказателните лихви, начислени след датата на обявяване на предсрочната
изискуемост. Това е извършено в противоречие с разрешението, възприето в т.2 на
Тълкувателно решение № 3/2017г. от 27.03.2019г. по тълк. дело № 3/2017г. на
ОСГТК на ВКС, съгласно което размерът на вземането на кредитора при предсрочна
изискуемост по договор за заем/кредит се
определя в размер само на непогасената главница и законната лихва от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Следователно със
сумите от 5 109,27евро / възнаградителна лихва/ и 3 458,08 евро – /наказателна
лихва/, както и 1 183,45лв /възнаградителна лихва /и 874,22лв – /наказателна
лихва/ банката е следвало да погаси части от главницата, а не лихви, които след
обявяването на предсрочната изискуемост на договорите за кредит вече не се
дължат. В този смисъл оплакванията в жалбата се явяват основателни и следва да
бъдат уважени.
Съобразявайки всички извършени
плащания по изпълнителните листи, без тези по изпълнителното дело, в.лице
посочва в основното си заключение, че е налице остатък само по главниците и по
двата кредита в размер на 24 586,43евро
и 6 150,35лв. Според разбирането на настоящия състав, изразено
по-горе, главницата в евро следва да бъде намалена със сумата от 8 567,35
евро / 5 109,27евро + 3 458,08 евро/, а дължимата главница в лева
следва да бъде намалена със сумата от 2 057,67лв / 1 183,45лв +
874,22лв/. Или установителният иск се явява основателен за 16 019,08евро по договора в евро и за 4 092,68лв по
договора в лева.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на страните се присъждат
разноски, както следва : Банката е направила разноски за двете инстанции в общ
размер на 2 658лв / 2 508лв за първа инст., от които 300лв ю.к.
възнаграждение и 150лв ю.к. възнаграждение за втора инстанция/. Съобразно
уважената част на исковете й се дължат 1 439,38лв. Разноските в
заповедното производство са в размер на 3 573,73лв. Съобразно уважената
част на исковете й се дължат 1 965,32лв. Или общо на банката се дължат 3 404,70лв.
Ответницата е направила разноски за
първа инст.-150лв и за втора инст. – 1 069,45лв държавна такса, или общо
-219,45лв. Съобразно отхвърлената част на исковете й се дължат 559, 08лв.
Следователно на банката се дължат 2 845,62лв.
изчислени по компенсация.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260207/21.08.2020г.
на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. №
12602019г. В ЧАСТТА, в която е прието за установено по отношение на
ищеца "ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, ЕИК *********, адрес на управление: гр. София, бул.“Витоша" № 89Б, че ответницата Г.Д.И., ЕГН **********,
адрес: *** ДЪЛЖИ на банката непогасена главница по Договор за предоставяне на кредит за закупуване на
недвижим имот от 22.08.2007г., изменен и допълнен с допълнителни споразумения № 1 от 05.05.2011г. и № 2 от 14.11.2012г.
и споразумение от 24.09.2015г., ЗА
ГОРНИЦАТА над 16 019,08 евро, до присъдените 24 586,43евро, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда 09.04.2015г. до окончателното изплащане на вземането,
за които е издадена
Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК № 2045/14.04.2015г., по ЧГД №
4042/2017г. на
Районен съд – Варна, В ЧАСТТА, в която е прието за
установено, че ответницата Г.И. дължи на банката непогасена главница по Договор за предоставяне на кредит за закупуване на
недвижим имот от 22.08.2007г., изменен и допълнен с допълнително споразумение № 1 от 05.05.2011г.
и споразумение от 24.09.2015г., ЗА
ГОРНИЦАТА над 4 092,68лв до присъдените 5 385,70лв, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда 09.04.2015г. до окончателното изплащане на вземането,
за които е издадена
Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК № 2034/14.04.2015г. по ЧГД № 4043/2015г. на Районен съд
– Варна, В
ЧАСТТА, в която ОББ, АД е осъдена да заплати на Г.Д.И. сумата от 28 лв разноски за първа инстанция, както
и В ЧАСТТА, в която Г.Д.И. е осъдена да заплати на ОББ,АД разноски за водене на делото за горницата
над 2 845,62лв до присъдените 4 938лв., като
вместо него
П
О С Т А Н О В Я В А :
„
ОТХВЪРЛЯ иска на "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, ЕИК *********, адрес на управление: гр. София, бул.“Витоша" № 89Б за приемане за установено, че ответницата Г.Д.И., ЕГН **********,
адрес: *** й дължи непогасена главница по Договор за предоставяне на кредит за
закупуване на недвижим имот от 22.08.2007г., изменен и допълнен с допълнителни споразумения № 1 от 05.05.2011г. и № 2
от 14.11.2012г. и споразумение от
24.09.2015г., ЗА ГОРНИЦАТА над 16 019,08 евро, до присъдените
24 586,43евро, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда 09.04.2015г.
до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 ГПК № 2045/14.04.2015г.,
по ЧГД № 4042/2017г. на Районен съд –
Варна.
ОТХВЪРЛЯ иска на "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, ЕИК *********, адрес на управление: гр. София, бул.“Витоша" № 89Б за приемане за установено, че ответницата Г.Д.И., ЕГН **********,
адрес: *** й дължи непогасена
главница по Договор за предоставяне на
кредит за закупуване на недвижим имот от 22.08.2007г., изменен и допълнен с допълнително споразумение № 1 от 05.05.2011г. и споразумение от 24.09.2015г., ЗА ГОРНИЦАТА над
4 092,68лв до присъдените 5 385,70лв, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда 09.04.2015г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 2034/14.04.2015г. по ЧГД № 4043/2015г. на Районен съд – Варна.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата
обжалвана част.
Решението може да се обжалва пред ВКС
на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ: