№ 483
гр. Русе, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на осми ноември през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Палма Тараланска
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Ева Д.а
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно гражданско дело
№ 20244500500597 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството пред Русенски окръжен съд е образувано по
въззивна жалба, подадена от С. В. К., И. Й. К. и З. Й. К. чрез пълномощник
„Еднолично адвокатско дружество В. В.“ гр. Русе, представлявано от адв. В.
В. срещу Решение № 639/12.05.2024 г., постановено по гр.д. №
20234520104624/2023г. по описа на Районен съд Русе, с което С. В. К., ЕГН
**********, И. Й. К., ЕГН ********** и З. Й. К., ЕГН **********, тримата от
гр. Русе, ул. „*** като наследници по закон на ЙК К., ЕГН **********,
починал на ***, на основание чл.500, ал. 1, т. 1 КЗ във вр. чл. 9 и чл. 5 от ЗН
са осъдени да заплатят на ищеца Застрахователна компания „ДЗИ-Общо
Застраховане”ЕАД гр. София, ЕИК *********, със седалище гр. София, ,
общо сумата 21 253,44 лв - главница, представляваща регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение, в резултат на вреди, причинени от
наследодателя им ЙК К., при ПТП на ***, на главен път I-5, в района на
км.10+800, управлявал, с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата,
с лек автомобил „Пежо 405“, рег.№ ***, при което се блъснал в товарен
1
автомобил „Волво“, рег. № ***, собственост на „Ангелов Транс“ ЕООД,
вследствие на което К. починал, а на товарния автомобил били нанесени
значителни материални щети, като всеки един от тримата ответници да
заплатипо 7 084,48 лв., представляващи 1/3 част от застрахователното
обезщетение, възстановено от ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД, по силата на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, полица №
BG/06/117000732302/ 06.03.2017 г., в полза на ЗАД „Булстрад Виена
Иншуранс Груп“, заплатено от второто дружество по полица „Булстрад каско
стандарт“ № 4704161100000913, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както
и направените по делото разноски в размер на 3663,08 лв, както и С. В. К.,
ЕГН ********** на снование чл.86, ал.1 ЗЗД е осъдена да заплати на ищеца
Застрахователна компания „ДЗИ-Общо Застраховане”ЕАД гр. София, ЕИК
*********, сумата от 2 248,40 лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане на главницата от 7 084,48 лв., за периода от 05.09.2020 г. до
05.09.2023 г. Жалбоподателите считат решението за неправилно и
незаконосъобразно и като такова молят да бъде отменено, като вместо него
бъде постановено ново решение, с което бъдат отхвърлени като неосновтелни
заявените претенции срещу тях за изплащане на възстановено от ДЗИ „Общо
застраховане“ ЕАД застрахователното обезщетение общо в размер на 21
253,44 лв за периода от 05.09.2020 г. до 05.09.2023 г. /по 7084,48 лв от всеки от
тях/, като решението в частта, с която е уважен акцесорният иск срещу С В.
К. бъде обезсилено като недопустимо.
В жалбата са развити подробни съображения за неправилност в
една част и недопустимост в друга част на обжалваното решение.
Жалбоподателите твърдят, че в мотивите си първоинстанционният съд
неправилно, необосновано и без абсолютно всякакво основание и аргументи е
игнорирал всички направени от тях оспорвания и възражения, неправилно е
преценил доказателственото значение на приложения по делото Констативен
протокол за ПТП с пострадали № 290/53 от 11.03.2017 г. , като в нарушение на
процесуалните правила в ГПК за събиране на доказателства, е приобщил към
доказателствата по делото и е съобразявал съдържащите се такива в
прокурорска преписка № 1561/2017 г. по ДП № 520/2017 г., по описа на ОД на
МВР Русе,и по-специално съдържащите се там химическа и медицинска
експертизи.
2
Счита, че първоинстанционният съд освен това превратно е
тълкувал събраните доказателства, поради което е достигнал до погрешни
правни изводи свързани с показанията на разпитаните свидетели,
действителната стойност на вредите по увредения товарен автомобил в размер
на 21 238,44 лв, отхвърлянето на направеното от ответниците възражение за
частично погасяване по давност на авентуално възникналото регресно вземане
на ищеца към ответниците на заявеното в исковата молба основание, срещу
които изводи излага подробни съображения.
Въззиваемата страна по жалбата „ДЗИ-Общо Застраховане”ЕАД
гр. София, ЕИК ********* взима становище по жалбата и счита същата за
неоснователна, а решението на РРС за правилно и законосъобразно и като
такова моли да бъде потвърдено, за което излага подробни съображения.
Счита, че съгласно т.3 на Тълкувателно решение № 1/2023 г. от 09.12.2013 г.
по тълк. дело № 1/2023 г. на ОСГТК на ВКС не са налице пречки при
констатирани пороци при проверка на правилността на съдебния акт във
въззивното производство да бъдат допуснати и служебно назначени
експертизи с цел изясняване на релевантните за спора моменти..
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от
надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество е частично основателна.
Предмет на делото е иск с правно основание чл.500, ал. 1, т. 1 КЗ
във вр. чл. 9 и чл. 5 от ЗН, предявен от „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД гр.
София, ЕИК ********* срещу С. В. К., И. Й. К. и З. Й. К. като наследници по
закон на ЙК К., ЕГН **********, починал на ***, да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца Застрахователна компания „ДЗИ-Общо Застраховане”ЕАД
общо сумата 21 253,44 лв - главница, представляваща регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение, в резултат на вреди, причинени от
наследодателя им ЙК К., при настъпило ПТП на ***, на главен път I-5, в
района на км.10+800, при което ЙК К. е управлявал лек автомобил „Пежо
405“, рег.№ ***, с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата, при
което се блъснал в товарен автомобил „Волво“, рег. № ***, собственост на
„Ангелов Транс“ ЕООД, вследствие на което К. починал, а на товарния
автомобил били нанесени значителни материални щети.
Искът с правно основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ, вр. чл. 9 и чл. 5
3
от ЗН, с който съдът е сезиран, е регресен иск на застраховател, платил
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“
срещу причинителя на вредата. Регресното вземане възниква с плащането,
поради което приложим е материалният закон, действал към момента на
завършването на правопораждащия фактически състав.
За успешното провеждане на иска в тежест на ищеца, съгласно
установеното в чл.154, ал.1 от ГПК, е да докаже кумулативното
осъществяване на следните предпоставки: наличие на валидно
застрахователно правоотношение, по силата на което е поел задължение за
репариране на причинени на застрахования вреди, настъпило застрахователно
събитие, предизвикано от виновно противоправно деяние на застрахования,
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата и плащането на
обезщетение на увреденото лице.
В тежест на ответника е да докаже предпоставките за въведеното
от него правопогасяващо възражение свързано с изтекла погасителна давност.
Правопораждащият фактически състав на регресното право на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ съдът приема за
доказан по безспорен начин. Застрахователното обезщетение за пострадалия
товарен автомобил е изплатено опосредено - чрез възстановяване на
платеното от застрахователя по застраховка „Каско”, след извършено
прихващане на взаимни регресни претенции на двете дружества.
Спорните по делото въпроси се свеждат до доказване наличието
на алкохол в кръвта на починалия Й К. с концентрация над допустимата,
причини и механизъм на настъпване на процесното ПТП на ***, вид и размер
на нанесените щети по товарен автомобил „Волво“, рег. № ***, собственост на
„Ангелов Транс“ ЕООД, възникнали вследствие на процесното
пътнотранспортно произшествие, респ. в какъв точно размер, в полза на
ищцовото дружество е възникнало регресно вземане срещу ответника, както и
основателност/неоснователност на релевираното възражение за настъпило
частично погасяване по давност на регресното вземане на ищеца.
Доколкото действително в нарушение на процесуалните правила
първоинстанционният съд неправилно е кредитирал съдържащите се в
приобщената прокурорска преписка № 1561/2017 г. по ДП № 520/2017 г., по
описа на ОД на МВР Русе химическа и медицинска експертизи и не е
4
установил размера на вредите, за установяване на тези обстоятелства
въззивната инстанция е назначила изготвянето на съдебно-химическа,
съдебно-медицинска и автотехническа експертизи, тъй като е приела, че
спорът не е изяснен от фактическа страна.
Вещото лице А. С. е депозирало молба за това, че не може да
изготви назначената съдебно-химическа експертиза, на която е поставена
задача да установи има ли наличие на етилов алкохол в кръвната проба,
представена за анализ и в каква концентрация на починалото лице ЙК К., тъй
като взетата такава при аутопсията на трупа на ЙК К., EГH ********** от
гр. Русе в Отделение Съдебна медицина при УМБАЛ Канев AД — Русе след
изследването й с газхроматографски метод въз основа Постановление зa
назначаване на експертиза с рег. № ЗЗбр-5008 oт 13.03.2017 г. по Досъдебно
пpoизвoдcтвo № 520/2017г. по опиca на OД МВР — Русе и изготвяне на
Химическа експертиза № 97 от 15.03.2017г. със заключение "В кръвната
проба, иззета oт трупа на ЙК К. c установи наличие на етилов алкохол в
количество 2,90 промила" е предадена за унищожаване съгласно сключен
договор за унищожаване на биологични отпадъци — Идентификационен
документ № 1/2017г. oт 03.07.2017г. съобразно действащата към 15.03.2017г.
Наредба № 30 от 2001г. за реда за установяване на алкохол или друго
упойващо вещество oт водачите на мoтopни превозни средства, по силата на
чл. 19 от която „ След химическото изследване пробите кръв се съхраняват в
химическата лаборатория до 3 месеца при температура + 4°С. ".
Вещото лице инж. Николаий Н. в изготвената от него
автотехническа експертиза дава заключение за това, че причината за
настъпване на процесното ПТП са действията на водача на л.а. „Пежо 405" с
peг. № *** Й К., който при движение с несъобразена скорост с пътните и
метеорологичните условия нaвлизa в лентата за насрещно движение и
предизвиква настъпване на ПТП. Изхождайки от данните от приложения по
делото протокол за оглед на ПТП и протоколите за оглед на веществените
доказателства в ДП 520/2017г. по описа на ОД на MBP Русе вещото лице
подробно посочва и механизмът на настьпване на процесното ПTП, а именно
– „нa 10.03.2017г. около 19:08 часа на път 1-5, в рйона на км. 10+800 км в
посока гр.Бяла със скорост около 60 км/час се движи т.а. „Волво“ рег.№ ***
(влекач с прикачено полуремалке), управляван от водач АА, ЕГН: **********.
B същото време в обратна посока със скорост над 90 км/час в участък на остър
5
десен завой се движи л.a. „Пежо 405" с peг.№ *** с водач Й К.,
ЕГН:**********. Ha мокра пътна настилка водачът К. губи контрол над
управлението на автомобила и навлиза в лентата за насрещно движение,
където се блъска челно в т.а. „Волво“ с per.№ СТ7717АВ. Ударът между двата
автомобила настьпва в предната дясна част на лекият автомобил и предната
дясна част на влекача, изцяло в лентата за движение на товарния автомобил.
След удара товарният автомобил спира на около 30 метра след мястото на
удара и остава в лентата си за движение в посока гр.Бяла. Лекият автомобил се
завърта наляво около масовия си център и застава в посока обратна на
неговото движение в края на дясната пътнa лента. Водачът на лекия автомобил
Й К. загива на място“.
Размерът на средствата, необходими за възстановяване на
товарния автомобил с неоригинални части и ремонт на рамата на автомобила
към датата на ПТП по действащи пазарни цени вещото лице определя в
размер на 16 152,96 лв с ДДС.
Вещото лице д-р П. Д. изхождайки от установената аутопсионна
находка при огледа и аутопсията на починалия водач Й К., която подробно
описва в заключението си, счита, че смъртта на К. следва да се отдаде на
установената тежка гръдна травма, в рамките на съчетана травма, довела до
тежки, несъвместими с живота увреждания на сърцето и аортата и остра
кръвозагуба като смъртта е настъпила непосредствено след получаване на
установените травматични увреждания, които отговарят да бъдат получени
при ПТП на *** При тези данни, ако се приеме, че установените травматични
увреждания довели до смъртта на Й К. са получени при ПТП, настъпило около
19:06 часа на 10.03.201 7 г., на базата на установената концентрация на етилов
алкохол в кръвта иззета от трупа му по време на аутопсията следва да се
приеме, че към момента на настъпване на процесното ПTП (19:06 часа на
10.03.2017г.) концентрацията на етилов алкохол в кръвта му с била 2,9
промила. В съдебно заседание изрично подчертава, че при изготвяне на
заключението си е зачел всички фактори, които имат отношение като
акцентира, че да се установи към даден момент каква е концентрацията на
алкохол в кръвта, трябва да се установи в конкретния случай дали
пострадалият е починал на място по време на ПТП, защото ако е починал по-
късно, ще има разлики в концентрацията. Също така има значение дали
пробата е взета от мястото на ПТП или не, за да няма компрометиране на
6
пробата. Има значение дали тялото е било в такова състояние, което може да
се отчете, че пробата е достоверна към момента на настъпване на смъртта,
защото ако е настъпило трупно разложение или някакви промени, вече може
да има различен прочит на тази проба. Вещото лице подчертава, че в случая
изготвяйки експертното си заключение е отчел всички тези фактори, и не се е
основал единствено на изготвеното в досъдебното производство химическо
изследване и по този начин е установил концентрацията на алкохол в кръвта
към даден момент, а не по принцип. Някои от изследванията няма как да се
повторят и следва да се приемат – като кръвната проба, като протокола от
аутопсията. Това са резултати, които следва да се приемат, и въз основа на тях
се изготвя заключението.
Обсъждайки всички събрани доказателства в тяхната съвкупност
и взаимна връзка, съдът стигна до следните правни изводи.
Между „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД и ЙК К., ЕГН **********
е била сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите“ по отношение на притежавания от физическото лице лек
автомобил, марка и модел „Пежо 405“, рег.№ *** и индивидуализиращи
белези, подробно посочени в договора. Подписана е застрахователна полица
№ BG/06/117000732302 от 06.03.2017 год., удостоверяваща възникването на
застрахователното правоотношение за срок и период на застрахователно
покритие от 12 месеца, считано от 00:00 ч. на 06.03.2017 год. до 23:59 ч. на
05.03.2018 год. На ***д., към 19,08 ч. на главен път I-5, в района на км.10+800,
община Русе е настъпил пътен инцидент, при което ЙК К. управлявайки лек
автомобил „Пежо 405“, рег.№ ***, на излизане от десен завой, навлязъл в
насрещната лента за движение и се блъснал в товарен автомобил „Волво“, рег.
№ ***, собственост на „Ангелов Транс“ ЕООД, вследствие на което К.
починал, а на товарния автомобил били нанесени значителни материални
щети.
Видно от заключението на приетата и неоспорена от страните
съдебно медицинска експертиза към момента на настъпване на процесното
ПTП (19:06 часа на 10.03.2017г.) концентрацията на етилов алкохол в кръвта
на К. е била 2,9 промила. Нанесени са щети на товарния автомобил, като
размерът на средствата, необходими за възстановяване на товарния автомобил
с неоригинални части и ремонт на рамата на автомобила към датата на ПТП
7
по действащи пазарни цени вещото лице инж. Н. Н. определя в размер на
16 152,96 лв с ДДС, до който размер настоящият съдебен състав намира
претенцията за главница, представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение, за за основателен и доказан. За разликата до
предявения размер от 21 253,44 лв следва да бъде оставена без уважение.
Съдът намира за неоснователно направеното възражение за
настъпило частично погасяване по давност на регресното вземане на ищеца.
По въпроса за погасителната давност спрямо регресните искове на
застрахователя, какъвто е и предявеният иск, съществува задължителна
практика на ВКС, обективирана в ППВС №7/1977 г., според която същите се
погасяват с изтичане на общата петгодишна погасителна давност, която
започва да тече от момента, в който застрахователят изплати обезщетенията на
правоимащите лица. Регресното право на застрахователя срещу деликвента
възниква по силата на закона – чл.274 КЗ /отм./, респ.чл.500 КЗ, а не от
застрахователния договор, тъй като по силата на договора застрахователят се
е освободил от отговорност с факта на изплащане на обезщетението.
Погасителната давност за регресно вземане на застрахователя в случай на
погасяване чрез прихващане на задължението му да плати обезщетение на
третото лице започва да тече от момента, в който прихващането е могло да се
извърши /решение №35 от 09.07.2019 г. на ВКС по т.д. № 1175/2018 г., I ТО/.
Изхождайки от това, че изискуемостта на регресното притезание
възниква от момента на плащането на обезщетението, а съгласно
разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение в първоначалната й редакция /ДВ, бр. 28/28.03.2020
год., в сила от 13.03.2020 г./, спират да текат от 13.03.2020 год. до отмяната на
извънредното положение давностните и други срокове, предвидени в
нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права
или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на
сроковете по НК и ЗАНН, като според нормата на § 13 от ПЗР на ЗЗдравето
/ДВ бр. 44 от 13.5.2020 год./ сроковете, спрели да текат по силата на
ЗМДВИП, продължават да текат от изтичане на 7 дни от обнародване на този
закон, т.е. от 21.05.2020 год., при което за периода от общо 69 дни от
13.03.2020 год. до 20.05.2020 год. вкл. погасителна давност не е текла. Като
прибавим тези общо 69 дни като срок, удължаващ петгодишния период от
време, в който ищцовото дружество е имало възможност да упражни правото
8
си на искови претенции срещу ответниците, този срок изтича на 26.12.2023
год., а исковата молба е депозирана пред РРС на 04.09.2023г., при което
възражението за изтекла погасителна давност се явява неоснователно.
Решението на РРС в частта, с която С. В. К., ЕГН ********** на
основание чл.86, ал.1 ЗЗД е осъдена да заплати на ищеца Застрахователна
компания „ДЗИ-Общо Застраховане”ЕАД гр. София, ЕИК ********* сумата
от 2 248,40 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата от 7 084,48 лв., за периода от 05.09.2020 г. до 05.09.2023 г. като
недопустимо следва да бъде обезсилено, тъй като в нарушение на
процесуалните правила първоинстанционният съд е допуснал едновременно
изменение на претенцията както по основание, така и по размер, което е
недопустимо.
С оглед изхода на спора в тежест на въззиваемата страна са
сторените от въззивния жалбоподател разноски съобразно отхвърлената част
от претенцията на ищеца, при което „ДЗИ-Общо Застраховане”ЕАД, ЕИК
********* следва да бъде осъдено да заплати адвокатско възнаграждение на
„Еднолично адвокатско дружество В. В.“ гр. Русе, представлявано от адв. В.
В. за оказана на всеки от жалбоподателите С. В. К., ЕГН **********, И. Й. К.,
ЕГН ********** и З. Й. К., ЕГН **********, тримата от гр. Русе, ул. „***
безплатна правна помощ общо в размер на 1 410,00 лв с ДДС в
производството по делото.
Водим от гореизложеното, Русенски окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 639/12.05.2024 г., постановено по
гр.д. № 20234520104624/2023г. по описа на Районен съд Русе, В ЧАСТТА, с
която С. В. К., ЕГН ********** на основание чл.86, ал.1 ЗЗД е осъдена да
заплати на ищеца Застрахователна компания „ДЗИ-Общо Застраховане”ЕАД
гр. София, ЕИК *********, сумата от 2 248,40 лв, представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата от 7 084,48 лв., за
периода от 05.09.2020 г. до 05.09.2023 г. като недопустимо и прекратява
производството по делото в тази част.
9
ОТМЕНЯ Решение № 639/12.05.2024 г., постановено по гр.д. №
20234520104624/2023г. по описа на Районен съд Русе, В ЧАСТТА, с която С.
В. К., ЕГН **********, И. Й. К., ЕГН ********** и З. Й. К., ЕГН **********,
тримата от гр. Русе, ул. „*** като наследници по закон на ЙК К., ЕГН
**********, починал на ***, на основание чл.500, ал. 1, т. 1 КЗ във вр. чл. 9 и
чл. 5 от ЗН са осъдени да заплатят на ищеца Застрахователна компания „ДЗИ-
Общо Застраховане”ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, общо
сумата 21 253,44 лв - главница, представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение, в резултат на вреди, причинени от
наследодателя им ЙК К., при ПТП на ***, на главен път I-5, в района на
км.10+800, управлявал, с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата,
с лек автомобил „Пежо 405“, рег.№ ***, при което се блъснал в товарен
автомобил „Волво“, рег. № ***, собственост на „Ангелов Транс“ ЕООД,
вследствие на което К. починал, а на товарния автомобил били нанесени
значителни материални щети, като всеки един от тримата ответници ДА
ЗАПЛАТИ по 7 084,48 лв., представляващи 1/3 част от застрахователното
обезщетение, възстановено от ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД, по силата на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, полица №
BG/06/117000732302/ 06.03.2017 г., в полза на ЗАД „Булстрад Виена
Иншуранс Груп“, заплатено от второто дружество по полица „Булстрад каско
стандарт“ № 4704161100000913, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както
и направените по делото разноски в размер на 3 663,08 лв като ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С. В. К., ЕГН **********, И. Й. К., ЕГН ********** и
З. Й. К., ЕГН **********, тримата от гр. Русе, ул. „*** като наследници по
закон на ЙК К., ЕГН **********, починал на ***, на основание чл.500, ал. 1,
т. 1 КЗ във вр. чл. 9 и чл. 5 от ЗН да заплатят на ищеца Застрахователна
компания „ДЗИ-Общо Застраховане”ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, всеки от тримата по 5 384,32 лв с ДДС, представляващи 1/3 част от
застрахователното обезщетение общо в размер на 16 152,96 лв с ДДС,
възстановено от ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД, по силата на задължителна
10
застраховка „Гражданска отговорност“, полица № BG/06/117000732302/
06.03.2017 г., в полза на ЗАД „Булстрад Виена Иншуранс Груп“, заплатено от
второто дружество по полица „Булстрад каско стандарт“ №
4704161100000913, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане и отхвърля
исковете над този размер до предявения от 7 084,48 лв за всеки от тримата,
или общо над 16 152,96 лв до предявения размер от 21 253,44 лв с ДДС като
неоснователни.
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо Застраховане”ЕАД гр. София, ЕИК
********* да заплати на „Еднолично адвокатско дружество В. В.“ гр. Русе,
представлявано от адв. В. В. сумата от 2 820,00 лв с ДДС за оказана
безплатна адвокатска помощ на С. В. К., ЕГН **********, И. Й. К., ЕГН
********** и З. Й. К., ЕГН **********, тримата от гр. Русе, ул. „***, от които
1 410,00 лв с ДДС в производството по делото пред РРС и 1 410,00 лв с ДДС
в производството по делото пред РОС.
ОСЪЖДА С. В. К., ЕГН **********, И. Й. К., ЕГН ********** и
З. Й. К., ЕГН **********, тримата от гр. Русе, ул. „*** да заплатят на „ДЗИ
Общо Застраховане”ЕАД гр. София, ЕИК ********* общо сумата от 5 537,36
лв, от които 2 753,48 лв направени разноски в производството по делото пред
РОС и 2 783,88 лв направени разноски в производството по делото пред РРС
съобразно уважената част от претенцията.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
11
2._______________________
12