Решение по дело №2897/2024 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 925
Дата: 14 октомври 2024 г.
Съдия: Ива Илиева Стойчева Коджабашева
Дело: 20242230102897
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 925
гр. Сливен, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря МИРЕЛА ИВ. КАРЕВА-СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20242230102897 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „Дженерали
Застраховане“ АД срещу Община Сливен, с която са предявени осъдителни
искове по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 30.06.2022 г. в гр. Сливен, кв. „..............,
настъпило произшествие, при което върху паркиран лек автомобил „Опел
Корса”, с peг. № .............., собственост на Д. Г. А., паднало дърво. В резултат
на произшествието, на застрахованото при ищеца МПС по застраховка „Каско
Избор” с полица № 0390220500000212 от 14.02.2022 г., били нанесени
материални вреди. За събитието бил издаден Констативен протокол от
Общинска администрация Сливен, Отдел „Екология“ с № 108 от 30.06.2022 г.,
в който били отразени констатациите на компетентния орган относно
настъпилото произшествие, както и причинната връзка между същото и
нанесените материални вреди автомобила. На основание сключената
застраховка „Каско Избор”, за уврежданията по автомобила била предявена
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение. За възстановяване
на уврежданията по процесния автомобил било определено обезщетение по
експертна оценка в размер на 883,49 лева. От него, на основание чл. 369, ал. 2
КЗ и т.79.2. от Общите условия, била прихваната сумата в размер на 233,78
лева, представляваща невнесените трета и четвърта вноски от
1
застрахователната премия по полица № 0390220500000212, с включен 2 %
данък съгласно ЗДЗП. С Преводно нареждане от 05.07.2022 г. ищецът изплатил
на застрахованото лице - Д. Г. А., в качеството й на собственик на увредения
автомобил, останалата след прихващането сума от 649,71 лв. Във връзка с
ликвидацията на преписката ищецът реализирал и обичайни разноски в
размер на 15,00 лв. Ищецът описва, че с изплащането на застрахователното
обезщетение е погасил задължението си по застрахователния договор и е
встъпил в правата на застрахования - Д. Г. А., срещу Община Сливен на
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за сумата от
898,49 лева, представляваща изплатеното застрахователно обезщетение в
размер на 883,49 лева и направените обичайни разноски за неговото
определяне в размер на 15,00 лева. Ищецът излага, че отговорността за
настъпване на произшествието, изразяваща се в бездействие, е на Община
Сливен в качеството й на собственик на дървото и възложител на работата,
при или по повод на която са възникнали вреди. В конкретния случай Община
Сливен и лицата, на които е била възложена работата по поддръжка на
зелените площи, са проявили бездействие, като не са изпълнили задълженията
си за поддържането им в съответствие с чл. 30 от Наредба № 1 за опазване на
озеленените площи и декоративната растителност и чл. 30, ал. 4 от Закона за
пътищата. Ищецът изпратил регресна покана на Община Сливен за
възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение с включени
ликвидационни разноски, която била получена от Общината на 06.02.2023 г. В
дадения с поканата 30-дневен срок за доброволно изпълнение, както и до
настоящия момент, ответната Община Сливен не заплатила претендираните
от ищеца суми. На изложените основания ищецът моли ответната Община
Сливен да бъде осъдена да му заплати сумата от 898,49 лв. - главница,
представляваща изплатеното по застраховка „Каско Избор” обезщетение в
размер на 883,49 лв. и обичайни разноски за определянето му в размер на
15,00 лв. за описаното застрахователно събитие, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, както и сумата от 148,15 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 09.03.2023 г. до 09.06.2024 г.
Ищецът претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Ответната Община Сливен е депозирала отговор на исковата молба в
законоустановения срок, в който излага становище за неоснователност на
2
предявените искове. Оспорва изцяло твърденията на ищеца относно
механизма на процесното произшествие, оспорва изцяло наличието на вреди и
твърдения размер, както и наличие на причинно-следствена връзка между
описания механизъм на причиняване на вредите и настъпилите вреди.
Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение и заявява, че
застрахователят не е имал основание да изплаща застрахователно
обезщетение, както и че не са били налице предпоставките за изплащането му,
визирани в Общите условия на застрахователя. Изтъква също, че
претендираното обезщетение е завишено. Евентуално релевира възражение за
90 % съпричиняване на вредите от страна на водача на МПС, тъй като същият
не се е съобразил с пътната обстановка. Моли за отхвърляне на исковете като
неоснователни и претендира направените по делото разноски, вкл.
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не
изпраща представител. Депозирало е писмено становище чрез своя
пълномощник - юрисконсулт, с което моли за уважаване на предявените
искове и претендира направените по делото разноски.
Ответната Община Сливен, редовно призована, се представлява от своя
пълномощник - юрисконсулт, чрез който моли за отхвърляне на исковете като
неоснователни и също претендира направените по делото разноски. Прави
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от
фактическа страна следното:
Видно от Застрахователна полица № 0390220500000212 от 14.02.2022 г.
е налице валиден договор за имуществено застраховане, сключен между
ищцовото застрахователно дружество и свид. Д. Г. А. за лек автомобил Опел
Корса, с рег. № .............., с валидност на действие от 20.02.2022 г. до
19.02.2023 г.
От приетия по делото препис на свидетелство за регистрация, част II,
се установява, че свид. Д. Г. А. е собственик на лекия автомобил Опел Корса, с
рег. № ...............
Видно от приетия по делото Констативен протокол № 108 от 30.06.2022
3
г., служители от Отдел „Екология“ при ответната Община Сливен при
извършена проверка са констатирали, че на 30.06.2022 г. около 09:00 ч., в гр.
Сливен, ................. е паднало дърво (бадем) върху лек автомобил Опел Корса, с
рег. № .............., собственост на Д. Г. А., при което са нанесени щети върху
автомобила.
Описаните в протокола обстоятелства се потвърждават и от
показанията на разпитания по делото свидетел Д. А. - собственик на
автомобила, които съдът кредитира изцяло, тъй като ги намери за обективни и
последователни, непосредствени и непротиворечиви нито помежду си, нито
на останалите събрани доказателства.
От свидетелските показания се установява, че автомобилът на
свидетелката бил паркиран пред блока и сутринта, когато тръгвала за работа,
свид. А. видяла, че върху него е паднало дърво. Дървото се намирало
непосредствено пред блока, под терасите. На паркинга имало паркирани и
други автомобили, като нямало поставени знаци, които да забраняват
паркирането, напротив, мястото било обособено като паркинг пред блока.
Свид. А. излага, че от Община Сливен дошли служители, които изрязали
дървото, отстранили го и й издали документ. Служители на застрахователя
също отишли на място. Свидетелката описва, че имало щети почти по целия
автомобил, имало огънати ламарини и драскотини, като застрахователят й
изплатил парично обезщетение по застраховката „Каско“ и свидетелката
ремонтирала колата си в сервиз.
Видно от приетите като писмени доказателства по делото искане за
оценка на вреди, опис - заключение за вреди, опис на претенция, опис -
заключение по претенция, ликвидационен акт и преводно нареждане, на
застрахования автомобил били причинени щети на стойност 883,49 лв. От тях
ищцовото дружество приспаднало неплатените от свид. А. трета и четвърта
вноска по застраховката в размер на 229,20 лв. и заплатило на собственика на
увредения автомобил остатъка от застрахователното обезщетение в размер на
649,71 лв.
От заключението на допуснатата по делото съдебно- автотехническа
експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно
изготвено и неоспорено от страните, се установява, че увреждането на
автомобила е типично и напълно съответства да е получено в резултат на
4
паднал клон на дърво. От техническа гледна точка имуществените вреди,
нанесени на автомобила, се намират в причинно следствена връзка с
механизма на настъпване на събитието. Стойността на нанесената щета на
автомобила е в размер на 883,49 лв.
От представената по делото регресна покана се установява, че
ищцовото дружество поканило ответната Община Сливен да му възстанови
сумата от 898,49 лв., включваща заплатеното обезщетение и 15,00 лв.
ликвидационни разноски, в седмодневен срок от получаването, като видно от
известието за доставяне, ответникът получил поканата на 06.02.2023 г.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни
изводи:
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 410, ал. 1,
т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответната Община Сливен да заплати на ищеца „Дженерали Застраховане“
АД сумата от 898,49 лв. - главница, представляваща изплатеното по
застраховка „Каско Избор” обезщетение в размер на 883,49 лв. и обичайни
разноски за определянето му в размер на 15,00 лв. за застрахователно събитие
- паднало дърво на 30.06.2022 г. в гр. Сливен, кв. ................ върху паркиран лек
автомобил Опел Корса, с рег. № .............., собственост на застрахованото лице
Д. Г. А., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от
148,15 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
09.03.2023 г. до 09.06.2024 г.
Предявените искове са процесуално допустими, а разгледани по
същество, съдът ги намира и за изцяло основателни и доказани.
Съдът е указал, че в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че
е налице валиден договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който е настъпило събитие, за което
застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в
размер на действителните вреди; наличие на противоправно бездействие от
страна на служители на ответната община по отношение на стопанисването на
озеленените площи на територията на Община Сливен, настъпване на
процесния инцидент при твърдения в исковата молба механизъм, реално
5
претърпяване на твърдените имуществени вреди и техния действителен
размер, както и причинна връзка между деянието и вредите.
От съвкупния анализ на приетите писмени доказателства, показанията
на разпитания по делото свидетел и заключението на допуснатата САТЕ се
установяват всички релевантни факти и обстоятелства, чиято тежест на
доказване лежи у ищцовото дружество.
Безспорно по делото се установи, че е налице валиден договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който е
настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят е определил и изплатил (вкл. с
извършено прихващане на две дължими вноски по застраховката)
обезщетение в размер на 883,49 лв., който според заключението на вещото
лице съвпада с действителната стойност на вредите.
Установи се и по безспорен начин механизмът на осъществяване на
процесния инцидент, а именно причината за настъпването на вредите на лекия
автомобил е падналото върху него дърво - бадем, в гр. Сливен, .................
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, безвиновна, защото
възложителят отговаря при същите условия, при които отговаря и прекият
причинител на вредата. За уважаването на претенцията не е необходимо
установяване на конкретните служители, виновното поведение на които е
станало причина за противоправния резултат, а вредите се считат за
причинени при изпълнение на възложената работа, не само когато са в
резултат на действия, но и когато настъпят в резултат на бездействие на
лицето, на което е възложена съответната работа. За възложителите
бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се
изразява в неизпълнение на задълженията, които произтичат от закона, от
техническите и други правила и от характера на възложената работа
/Постановление № 9/28.12.1966 г. на ВС/.
В този смисъл и на същите предпоставки отговаря и ответната Община
за вреди от паднало дърво, ако нейните служители не са положили дължимата
грижа за озеленяването и поддържането на растителността в тази част на града
/ППВС № 7/29.12.1958 г., ППВС № 9/28.12.1966 г./.
С разпоредбата на чл. 3 от Закона за общинската собственост, вр. § 7,
ал. 1, т. 4 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната
6
администрация, в задължение на Общината е вменено стопанисване и
поддържане в изправност на повереното й имущество, в това число
общинските пътища, булеварди, площади, обществени паркинги и зелените
площи за обществено ползване. В чл. 61, ал. 1 ЗУТ е предвидено, че в
териториите на общините се устройват озеленени площи, обединени в зелена
система, като средство за подобряване на микроклимата и хигиенните условия
и за организиране на отдиха на населението. Алинея втора посочва, че основа
на зелената система са озеленените площи, за широко обществено ползване,
предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от
национално или общинско значение - паркове, градини, улично озеленяване. В
ал. 3 е дефинирано, че допълващи зелената система са озеленените площи за
ограничено обществено ползване в имотите за жилищни, вилни, обществени,
производствени, курортни и спортни сгради и комплекси, както и озеленените
площи с друго специфично предназначение - гробищни паркове, ботанически
градини, дендрариуми, зоопаркове, защитни насаждения. В последната алинея
на чл. 61 от ЗУТ е разписано, че озеленените площи по ал. 2 и площите със
специфично предназначение по ал. 3 - собственост на държавата и общините,
са публична собственост.
Тоест, поддържането на декоративната растителност в рамките на
населените места, съгласно чл. 61 и сл. от ЗУТ, е задължение на съответната
Община, която чрез своите служби и длъжностни лица следва да вземе
подходящите мерки, така че състоянието на растителността да не застрашава
живота и здравето на гражданите.
Безспорно е, че кв. „Българка“ в гр. Сливен се намира на територията
на Община Сливен, поради което съгласно § 7, т. 4 ЗМСМА е собственост на
Общината. По силата на приращението съгласно чл. 92 ЗС собственост на
Общината са и насажденията върху улицата.
Съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба № 1 от 10.03.1993 г. за опазване на
озеленените площи и декоративната растителност, Общината и нейните
служби следва да организират и осъществяват постоянно опазване на
озеленените площи и декоративната растителност, каквато е цялото
декоративно растително разнообразие - дървета, храсти, цветя и треви,
включени в озеленените площи, в насажденията по алеи, улици и площади и в
недвижимите имоти на държавата, общината, юридически и физически лица.
7
На предприятията по озеленяване е възложено и периодичното поддържане и
оформяне на короните на дърветата, съгласно чл. 14 от Наредба № 1 от 1993 г.,
като е създадена специална процедура за разрешаване на това в ал. 2 от
посочения текст.
В случая, с оглед местонахождението на процесното дърво - пред бл.
13, вх. В в кв. „Българка“ в гр. Сливен, същото безспорно е част от зелените
площи, стопанисвани от Община Сливен, поради което, именно ответната
Община е следвало да полага грижи за поддържане и оформяне на неговата
корона.
Предвид установените задължения на ответната Община да извършва
активни действия по поддържането на декоративната растителност в
населените места, неизпълнението на тези задължения от нейните служители
води до възникване на гаранционно-обезпечителната отговорност на
ответника по реда на чл. 49 ЗЗД.
Налице е и причинна връзка между установеното бездействие на
служители на ответната Община и настъпилия инцидент, в резултат от който
са настъпили вреди на процесното МПС.
Възражението на ответната Община Сливен, че е налице
съпричиняване на вредите от страна на собственика на автомобила, съдът
намира за неоснователно и недоказано.
Съдът е указал с доклада на делото, че в тежест на ответника е да
докаже възражението си за съпричиняване на вредите от поведение на водача
на увредения автомобил, като изрично е предупредил ответника, че не сочи
доказателства за това. Въпреки дадените от съда указания, за обосноваване на
възражението не бяха ангажирани доказателства от ответната Община
Сливен, напротив, от показанията на свид. А. се установи, че на мястото пред
блока, където е бил паркиран увреденият автомобил, както и други
автомобили, няма знаци, забраняващи паркирането, а е обособен паркинг.
На следващо място, съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. В случая претендираните ликвидационни
разноски от 15,00 лв. са в обичаен размер и са извършени от застрахователя по
повод определяне на застрахователното обезщетение, поради което съдът
8
намира, че претенцията за заплащането им също е основателна и доказана и
следва да бъде уважена.
Предвид изложеното, съдът намира предявения иск за сумата от 898,49
лв. - главница, представляваща изплатеното по застраховка „Каско Избор”
обезщетение в размер на 883,49 лв. и обичайни разноски за определянето му в
размер на 15,00 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на подаване на исковата молба - 10.06.2024 г. до окончателното й изплащане,
за изцяло основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен в
пълния му предявен размер.
Според нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Съгласно относимата в случая норма на чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
когато задължението е без срок за изпълнение, какъвто е настоящият случай,
длъжникът изпада в забава от деня на поканата. В конкретния случай,
вземането на застрахователя е станало изискуемо от деня на изплащане на
застрахователното обезщетение, но доколкото липсва установен срок за
изпълнение на задължението от ответника, то последният изпада в забава от
деня на поканата до него. Установи се, че Община Сливен е получила
регресната покана на 06.02.2023 г., като в същата на ответника е предоставен
седмодневен срок за извършване на плащането. Тоест, датата на изпадане в
забава на Община Сливен е 14.02.2023 г. - с изтичане на дадения срок за
доброволно изпълнение.
И тъй като ищецът претендира обезщетение за забава от по-късна
начална дата - 09.03.2023 г., с оглед диспозитивното начало в процеса, съдът
намира, че следва да уважи изцяло като основателна и доказана и предявената
претенция за сумата от 148,15 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 09.03.2023 г. до 09.06.2024 г.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответната
Община Сливен следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по
делото разноски в общ размер на 530,00 лв., от които 100,00 лв. заплатена
държавна такса, 300,00 лв. заплатен депозит за съдебно-автотехническа
експертиза, 30,00 лв. заплатен депозит за призоваване на свидетел и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100,00 лв.
9
Възражението на ответната Община Сливен за прекомерност на
юрисконсултското възнаграждение на ищеца съдът намира за неоснователно,
тъй като съдът е определил възнаграждението в минималния размер съгласно
чл. 25, ал. 1 НЗПП.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА - СЛИВЕН, Булстат: *********, със седалище
и адрес на управление гр. Сливен, бул. „Цар Освободител“ № 1 ДА
ЗАПЛАТИ на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68 на
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД сумата от 898,49 лв. /осемстотин деветдесет и осем лева и четиридесет
и девет стотинки/ - главница, представляваща изплатеното по застраховка
„Каско Избор” обезщетение в размер на 883,49 лв. и обичайни разноски за
определянето му в размер на 15,00 лв. за застрахователно събитие - паднало
дърво на 30.06.2022 г. в гр. Сливен, кв. ................ върху паркиран лек
автомобил Опел Корса, с рег. № .............., собственост на застрахованото лице
Д. Г. А., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 10.06.2024 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 148,15 лв. /сто четиридесет и осем лева и петнадесет
стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
09.03.2023 г. до 09.06.2024 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
530,00 лв. /петстотин и тридесет лева/, представляваща направените по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
10