О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Русе, 11.10.2018г
Русенски Окръжен съд….гражданска колегия….в закрито
заседание на 11 октомври 2018г….в състав:
Председател:
Галина Магардичиян
Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 372 по описа за 2018г о съобрази :
Предявени са обективно и
субективно съединени искове за оспорване на произход на бащата чрез оспорване
на извършеното припознаване и за установяване на произход от бащата.
Ищецът Д.Й.Д. твърди, че той е
биологичен баща на роденото от ответницата С.Д.В. дете- Д.Г. Г., а не вписаният
в акта за раждане на детето като баща на детето- Г.Г.Г..
Оспорва извършеното от Г. припознаване на детето и иска от съда да признае за
установено, че Г.Г. не е биологичен баща на детето Д.Г.Г., както и да признае, че Д.Й.Д. е биологичен баща на това
дете.
Адв.Р.Н. в качеството му на назначен
особен представител на малолетното дете Д.Г.Г. счита
предявеният иск за недопустим и неоснователен, тъй като правото му на
правосъдие не само, че не е нарушено, но той не се е възползвал от
предоставените му от закона възможности, а именно да обжалва Определение № 1282
от 06.10.2017г.
Ответниците С.Д.В. и Г.Г.Г.
чрез пълномощника си адв.Михайл Робев
считат, че производството следва да се разглежда в Германия, тъй като живят там. Считат, че искът е недопустим и неоснователен.
1.
По отношение възражението на ответниците, че
делото следва да се разглежда от съд в Германия.
Ответниците в отговора си се позовават на Хакската
конвенция. Същите обаче не уточняват коя Хакска
конвенция имат предвид, тъй като с това понятие съществуват множество
конвенции. По отношение на произхода
няма относима конвенвенция.
Хагската конвенция
за гражданските акпекти на международно отвличане на
деца от 25.10.1980г не намира приложение.
Хагската конвенция
за компетентността, приложение, приложимото право, признаването, изпълнението и
сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на
децата , сключена на 19.10.1996г, изрично в чл.4 /а/ регламентира, че
конвенцията не се прилага за установяването или оспорването на произхода.
Конвенцията за
правата на детето също не е относима към определяне
на компетентният съд при разглеждане на спор за оспорване на припознаване и
установяване на действителният му биологичен произход.
В случая в правните
спорове относно произхода на едно лице относно международната компетентност ,
приложение намират разпоредбите на Кодекса за международно частно право.
Съгласно чл. 83, ал.1
от КМЧП, произходът се урежда от правото на държавата, чието
гражданство детето е придобило към момента на раждането. Основен принцип в
българското семейно право е принципа на стабилността- относителната
непроменяемост на вече установен произход на едно дете. Този принцип е залегнал
и в нормата на чл. 71 от СК.
В случая не намират приложение и изключенията посочени в ал.2 на чл.83 ЗМЧП.
Детето е гражданин на Република България, а постоянното му местопребиваване има
значение към момента на установяване на произхода, а по делото е безспорно, че
към момента на припознаването на детето Д.Г. от ответника Г.Г.
детето е имало обичайно местопребиваване в Република България. С оглед
изложеното компетентен да се произнесе по правния спор по оспорване
припознаването на детето Д.Г. от ответника Г.Г. и
установяване на неговият произход от бащата е Русенски Окръжен съд.
2.
Съдът намира обаче, че предявените от ищеца Д.Й.Д. искове за оспорване
припознаването, което ответника Г.Г. е извършил по
отношение на детето Д.Г. и по този начин оспорване на произхода на детето от
бащата и установяване на произхода на детето от бащата, са недопустими.
За допустимост на исковете ищецът
се е позовал на чл.8 от Европейската конвенция за правата на човека/ЕКПЧ/ във
връзка с чл.6 от същата конвенция.
Съгласно член 8 ЕКПЧ правото на зачитане на
личния и семейния живот принадлежи на всеки чрез зачитане на неговия личен и
семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция,а чл.6 от
ЕКПЧ гарантира правото на всеки на достъп до съд.
Ищецът твърди, че е живял на
семейни начала с ответницата С.Д.В. от
м.09.2009г, както и че от съвместното им съжителство е родено детето Д.Г.,
родена на ***г., но детето в акта си за раждане било вписано само с имената на
майката. Твърди, че той живеел в Испания като майката и детето на 07.10.2010
отишли в Испания при него, но през 2012 ответницата, заедно с детето се върнала
в България. Твърди, че ответницата не е оспорвала бащинството му, както и че
детето било привързано към него и роднините му. На 04.01.2017г подал
декларация, за да припознае детето, но ответницата С.В. я оспорила, поради
което предявил иск с правно основание чл.66, ал.2 СК, за което било образувано
гр.д.№ 192/17 РОС.
След изискване на гр.д.№ 192/17
РОС съдът констатира, че същото е приключило с Определение № 1282 от
06.10.2017, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост
на иска. За да постанови това определение съдът е преценил, че в хода на
процеса ответницата С.Д.В. е сключила граждански брак с лицето Г.Г.Г. на 16.06.2017г,
а на 07.09.2017 същият е припознал детето Д. и на детето е съставен нов
акт за раждане, в което Г. е вписан като баща на детето. Съдът е приел, че
фактът, че детето Д. е вече с установен произход на бащата, обуславя недопустимост
на предявеният иск. Видно от приложеното гр.д.№ 192/17 РОС това определение не
е обжалвано от Д.Й.Д. и е влязло в сила на 24.11.2017г.
При тази фактическа обстановка
съдът намира, че позоваването на чл.8 от ЕКПЧ и на Определение № 341/17 по
ч.гр.д.№ 3310/17 по описа на ВКС, за да обоснове допустимост на предявените от
него искове е неоснователно. В практиката си по чл.8 ЕКПЧ, в това число и в посоченото
от ищеца решение на ЕСПЧ, фактическата обстановка е различна от тази по настоящото дело. Там мъжът е живял с
децата си и между тях е била формирана връзка, подобна на семейната с тях.
Затова ЕСПЧ е приел, че е налице нарушение на неприкосновеността на семейния
живот и държавата е нарушила задължението си по чл. 8, ал. 2
от Конвенцията като не е уредила процедура, чрез която фактическото
положение да се преведе в правно, като се установи произхода от биологичния
баща, който е живял с децата при условията аналогични на семейство.
В настоящия случай жалбоподателя
и майката са живели на съпружески начала, но от 2012 са във фактическа раздяла.
Жената и детето са живели в България-с.Хотанца, а ищецът е живял в Испания.
Дори и в твърденията му в исковата молба по настоящото дело, както и в исковата
молба по гр.д.№ 192/17 РОС няма твърдения да е поддържал някаква връзка с
детето и между него и детето да е налице емоционална връзка и привързаност като
между дъщеря и баща. Детето е родено на ***г. Ищецът не е предприел никакви
действия по припознаването му докато е живял заедно с ответницата С.В.. Такива
е предприел едва на 04.01.2017г, но припознаването му е оспорено от С.В..
Съгласно чл. 8, ал. 1
от Конвенцията за правата на детето, ратифицирана от България на
23.04.1991 г., в сила от 03.07.1991 г. ,висшите интереси на детето са
първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата,
независимо дали са предприети от обществени, или от частни институции за
социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните
органи. В случая детето е с установен
произход от бащата след като лицето Г.Г. го е
припознал. Данните по делото сочат, че всички ответници
живеят на един адрес в Германия , както и че детето учи там.
ЕСПЧ в практиката си по чл. 8, § 2 от
Конвенцията приема, че този текст се нарушава, ако липсват процедури
за превеждане на правното положение в съответствие с биологическата реалност
при желание от засегнатите тя да бъде установена. При преценката дали е налице
справедлив баланс между интересите на засегнатите следва да се изхожда от това
кога жалбоподателя е узнал биологичната реалност и дали са налице адекватни
средства за поправяне на положението. В случая жалбоподателя е узнал за
раждането на детето още при раждането му и е имал възможност да го припознае. Направил
е искане за припознаване на детето едва седем
години след раждането му. От друга страна не е обжалвал определението по гр.д.№
192/17 по описа на РОС, с което производството по иска му с правно основание
чл.66, ал.2 СК е прекратено.
От друга страна няма данни ищецът
да се възползвал от предоставената му възможност по чл.66, ал.5 СК да сезира
публичните органи-прокурора и Дирекция „Социално подпомагане“, които според
националното ни право са оправомощени да предявят иск
за оспорване на извършеното припознаване. Касае се за публични органи, предназначени
да действат в обществен интерес, на които законодателят изрично, в настоящата
хипотеза, е предоставил преценката-съобразно конкретните факти по случая-да
решат чий интерес- този на детето, този на претендиращия баща да бъдат зачетени
личния и семейния му живот или обществения интерес от защитата на правната сигурност-
следва да вземе превес. Възможността да поиска от прокурора или Дирекция
„Социално подпомагане“ да предявят иск следва да предхожда предявяване на
отрицателен установителен иск/ че припозналият не е
баща на детето/ и че ищецът е негов баща, базирайки се на чл.8 от ЕКПЧ. Едва
ако прокурора или Дирекция „Социално подпомагане“ откажат да предявят иск за
оспорване на припознаване, би могло да се преценява, че е налице евентуално
нарушение на чл.8 от ЕКПЧ и ищеца би имал правен интерес да предяви посочените
искове позовавайки се на нарушение на конвенцията. / В този смисъл Определение
№ 81 от 05.02.2015 по ч.гр.д.№ 7104/14, ІІІг.о ВКС; Определение
№ 97 от 11.04.2016 по ч.гр.д.№ 858/16, І г.о ВКС/
По тези съображения съдът намира,
че за ищецът липсва правен интерес да предяви отрицателен установителен
иск, че припозналият детето не е негов баща и че той-ищецът е биологичен баща
на детето, поради което исковете му са недопустими и производството по делото
следва да се прекрати.
С оглед
изложеното и на основание чл.130 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА
исковата молба на Д.Й.Д. *** от 01.06.2018г поради недопустимост на исковете и
ПРЕКРАТЯВА производството по
гр.д.№ 372/18 по описа на РОС.
Определението може да се обжалва
с частна жалба пред ВТАС в 1-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия: