№ 205
гр. Плевен, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря ИГЛИКА Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20254430200166 по описа за 2025 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление № 24-1772-000340/27.12.2024 г. на
НАЧАЛНИК на 01 РУ-ПЛЕВЕН при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на П. М. С. ЕГН:
********** са наложени административни наказания на основание чл.175а
ал.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 3000 /три
хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
/дванадесет/ месеца, за извършено нарушение по чл.104б т.2 ЗДвП.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН.
Оспорва фактическата обстановка, приета в хода на
административнонаказателното производство като изтъква, че същата не
отговаря на истината. Моли за отмяна на НП като неправилно и
незаконосъобразно, както и за присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване,
жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен
защитник. Изтъква, че не е извършвал т.нар. „дрифт“, а че лекият автомобил е
бил нов за него, управлявал го отскоро, като наред с това, превозното средство
имало технически проблем, било шумно и поднесло при извършван завой. В
същия смисъл пледира и защитникът, който счита показанията на разпитаните
полицейски служители за субективни, както и че показанията им взаимно си
противоречат; изтъква, че за да бъдат затвърдени техните необективни
показания, са унищожени записите от патрулния полицейски автомобил, както
1
и че нарушението не е доказано по безспорен начин. Пледира за отмяна на
обжалваното Наказателно постановление, като неправилно и
незаконосъобразно.
За ответната страна – НАЧАЛНИК на 01 РУ-ПЛЕВЕН –
представител не се явява; с придружителното писмо за изпращане на жалбата
в РС-ПЛЕВЕН е изразено бланкетно становище за нейната неоснователност,
както и бланкетно възражение за прекомерност на претендираните разноски за
адвокатски хонорар.
Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59
ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След щателно обсъждане на
събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, по
нейната основателност, Съдът намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
1039954/ 30.11.2024г. от страна на И. В. Н. – ст.полицай при 01 РУ-ПЛЕВЕН,
в присъствието на свидетеля А. В. М., както и на нарушителя П. М. С..
Съставен е за това, че на 30.11.2024г. около 00:29 часа, в гр.Плевен, ул. „***“, с
посока на движение 4-ти микрорайон ж.к. „ДРУЖБА“, управлява лек
автомобил „***“ с рег. № ***, като извършва следното: не използва път за
обществено ползване в съответствие с неговото предназначение за превоз на
хора и товари, навлиза в горепосоченото кръстовище, като предварително
извежда автомобила извън контрол, чрез презавиване и рязко подаване на газ,
така довежда автомобила до загуба на сцепление на задните колела, движейки
се напречно на пътя, като извършва така наречения „дрифт“ – нарушение по
чл.104б т.2 ЗДвП. При съставяне на АУАН нарушителят е отбелязал, че има
възражения, които ще депозира в 01 РУ-ПЛЕВЕН. По реда и в срока по чл.44
ал.1 ЗАНН е представил писмено възражение, в което е отбелязал, че
изложените в АУАН факти и обстоятелства, не отговарят на истината;
изтъкнал е, че действително е управлявал горепосоченото МПС, но едва за
втори път, както и че не е познавал пътя, а при извършване на завой наляво,
автомобилът е поднесъл; отбелязал е, че наред с това, в автомобила е имало
повредена гарнитура на генерацията, поради което е бил шумен, както и че
пътното платно е било мокро; категорично е отрекъл да е извършвал
умишлено „дрифт“ и е отправил искане в случай, че е налице видеозапис от
полицейския автомобил, то същият да бъде представен както за запознаване,
така и във връзка с евентуално по-нататъшно обжалване пред Съда.
Административнонаказващият орган възприел изцяло както
изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, така и
приетата от страна на актосъставителя правна квалификация на нарушението,
респ. – преценил като неоснователни, направените от нарушителя
възражения. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с
което на П. М. С. ЕГН: ********** са наложени административни наказания
на основание чл.175а ал.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в
2
размер на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 /дванадесет/ месеца, за извършено нарушение по чл.104б т.2 ЗДвП.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено,
от компетентни лица /л.18 – 21 от делото/. В хода на
административнонаказателното производство обаче, са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, изразили се в следното:
На първо място, както в съставения АУАН, така и в издаденото
НП, не е надлежно уточнено мястото на извършване на твърдяното
нарушение. Отбелязано е, че мястото е ситуирано в гр.ПЛЕВЕН, УЛ. „***“, с
посока на движение – четвърти микрорайон на ЖК „ДРУЖБА“. Отделно от
това, по-долу е отбелязано, че т.нар. „дрифт“ е извършван в „горепосоченото
кръстовище“. Следва да бъде напомнено, че съобразно §6 т.8 от ДР на ЗДвП,
„"Кръстовище" е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят
се или се събират на едно ниво.“. Видно е, че същата легална дефиниция
изисква, за да бъде налице „кръстовище“ по смисъла на ЗДвП, да има поне два
пътя – пресичащи се, събиращи се или разделящи се. В обстоятелствената част
както на АУАН, така и на НП се посочва, че твърдяното нарушение е
извършено в кръстовище, но е посочен само един път – ул. „***“ в ЖК
„ДРУЖБА“. В този смисъл, мястото на извършване на нарушението е неясно,
защото при положение, че се касае за „кръстовище“, би следвало да е посочен
поне още един път, който се пресича, събира или разделя с ул. „***“, а в
случай, че не се касае за кръстовище – по друг, ясен и разбираем начин да бъде
отбелязано конкретното място на твърдяното нарушение. Тъй като не е
сторено нито едното, нито – другото, Съдът намира, че са допуснати
нарушения на императивните разпоредби на чл.42 ал.1 т.3 и чл.57 ал.1 т.5
ЗАНН – и нарушението е съществено, тъй като мястото на извършване на
всяко административно нарушение е основен признак от обективната му
страна, респ. – неяснотите и противоречията в тази насока, неизбежно
рефлектират негативно и върху правото на защита на нарушителя.
На второ място, както беше отбелязано и по-горе, С. се е ползвал
от правото да направи възражения по реда на чл.44 ал.1 ЗАНН, в които е
отправил и съответно доказателствено искане – в случай, че се съхранява
видеозапис от камерите на патрулния полицейски автомобил, същият да бъде
снет и запазен, както за запознаване на нарушителя, така и при необходимост
от бъдещо обжалване на Наказателно постановление. Във връзка с така
отправеното доказателствено искане на нарушителя, не е взето никакво
отношение, а вместо това, е извършена допълнителна проверка от служител на
01 РУ-ПЛЕВЕН, който се ограничил до снемане на сведения от служителите
И. Н. и А. М.. Следва да бъде подчертано – без да бъдат обсъждани тези
сведения, доколкото същите не са събрани по реда и със средствата на НПК –
че и в това на Н., и в това на М., е отбелязано, че при извършената на
30.11.2024г. проверка е изговен аудио- и видео- запис. Следва да бъде
подчертано наред с това, че в хода на съдебното следствие, в показанията си
3
както И. Н., така и А. М. са категорични, че патрулният полицейски автомобил
е оборудван с камера, която работи без прекъсване през цялата смяна, а
същевременно, върху самите служители са монтирани и боди-камери. С други
думи, въпреки напълно разбираемото и основателно искане за приобщаване на
видеозапис от патрулния полицейски автомобил при процесната ситуация,
това искане не само не е удовлетворено, но и наред с това, дори не е обсъдено
от извършилия допълнителна проверка полицейски служител, обективирана в
докладна записка /л.8 – 9/ - например, че не е възможно приобщаване на така
поискания видеозапис по определени причини или че това искане е
неоснователно по определени причини. Тук е мястото да бъде специално
подчертано, че тази сравнително нова практика по заснемане на работните
смени на полицейските служители, преди всичко има за предназначение да
отхвърли всякакви съмнения в добросъвестното изпълнение на задълженията
на същите служители, но и да проконтролира начина на това изпълнение. При
положение, че същите записи, се съхраняват за срок от 30 дни /справка на
л.53 от делото/, както към 06.12.2024г. - когато нарушителят е депозирал
своите възражения, така и към 13.12.2024г. - когато е била изготвена Докладна
записка по извършената допълнителна проверка, то тези записи са били
налице и е можело да бъдат приобщени, най-малкото за да се изключат
всякакви съмнения относно изложените в АУАН, факти и обстоятелства. Това
обаче, както беше отбелязано, не само не е сторено, но и на практика е отнета
възможността да бъде сторено на последващ етап, именно поради служебното
унищожаване на записите след изтичане на 30-дневен срок. Действително,
налага се да бъде подчертано, че е изцяло въпрос на преценка на
административнонаказващия орган какви допълнителни проверовъчни
действия да бъдат извършени – и дали такива изобщо се налагат – чл.52 ал.4
ЗАНН. Въздържането от събиране на допълнителни доказателства обаче, при
наличието на спорни обстоятелства и при положение, че това събиране не е
свързано с използване на неразумни и неоправдани ресурси, няма как да бъде
споделено, още повече, че както беше подчертано – с изтичането на срока на
съхранение на поискания от нарушителя видеозапис, същият е бил унищожен,
а оттук – на практика е отнета и възможността му да сочи доказателства при
евентуално обжалване на НП, а Съдът е поставен в невъзможност да събере и
обсъди същите доказателства. Ето защо Съдът намира, че бездействието на
административнонаказващия орган, при отправено разумно и обосновано
искане за снемане и запазване на видеозапис от патрулния полицейски
автомобил в процесната ситуация, на практика ограничава упражняването на
правото на защита на нарушителя.
По тези съображения Съдът намира, че в резултат на така
допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, издаденото
Наказателно постановление е незаконосъобразно – и като такова, подлежи на
отмяна, без да бъде разглеждан правния спор по същество. При този изход на
административнонаказателното производство, принципно, разноски биха се
дължали на жалбоподателя. Следва обаче да бъде отбелязано, че с
4
депозираната жалба е отправено единствено бланкетно искане за присъждане
на направени разноски, а в хода на съдебните прения, това искане не беше
конкретизирано от страна на жалбоподателя и неговия защитник. Наред с
това, единственото доказателство в обсъжданата насока е представеното по
делото Пълномощно /л.39/, в което обаче е отбелязана единствено сума на
договорено възнаграждение, но не и реално платено такова. В този смисъл и
предвид така изложеното, Съдът намира, че не дължи произнасяне за сторени
от страна на жалбоподателя разноски, в т.ч. – за адвокатски хонорар по делото.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.3 т.2 вр.ал.2 т.1 вр. ал.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 24-1772-000340/27.12.2024 г. на НАЧАЛНИК на 01 РУ-
ПЛЕВЕН при ОДМВР - ПЛЕВЕН, с което на П. М. С. ЕГН: ********** са
наложени административни наказания на основание чл.175а ал.1 от Закона за
движението по пътищата – глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за
извършено нарушение по чл.104б т.2 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок
от съобщаването, пред Административен съд – Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5