Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260426
Гр. Пловдив, 31.03.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен
съд, ІV н. с. в публично съдебно заседание на двадесет и втори февруари две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАСКА АНАСТАСОВА
При участието на
секретаря АНЕЛИЯ ДЕВЕДЖИЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД № 7643/2020г.
по описа на ПРС, ІV н. с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление /НП/ № 20-0281-000817/26.08.2020г. на **** РУ към
ОДМВР Пловдив, РУ Карлово, с което на Д.С.Ц., ЕГН ********** ***, е наложено
административно наказание глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл.638
ал.3 от КЗ, на основание чл.638 ал.3 от КЗ.
В жалбата,
жалбоподателят моли съда да отмени НП като незаконосъобразно и неправилно. В
съдебно заседание се представлява от процесуалния си представител адв. Т.Т.,
който поддържа жалбата, като навежда доводи за нейната основателност. Претендира
направени по делото разноски.
Въззиваемата страна
не изпраща представител. В молба-становище излага аргументи в посока
потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Прави възражение за
намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение до размера на минималното
възнаграждение по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните
размери на адвокатски възнаграждения.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена
в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, при
наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество
същата е основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 25.07.2020г.
около 22:00ч. в гр. Пловдив, на бул. „Христо Ботев“ до № 73, с посока на
движение от изток към запад, св. И.В.С., на длъжност **** към ОДМВР Пловдив, РУ
Карлово, спрял за проверка преминаващия по посочения булевард л. а. „Ауди А6“ с
рег. № ****, собственост на „МИЕЛ СПЕД“ ЕООД, БУЛСТАТ *********, който бил
управляван от жалбоподателя Ц.. При извършената проверка, св. С. установил, че
процесното МПС, което било регистрирано на територията на Република България и
не било спряно от движение, нямало сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Въз основа на
резултатите от проверката св. С. съставил Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ бл. № 607108/25.07.2020 г. срещу Д.Ц., с който
било прието, че същият е извършил нарушение по чл.638 ал.3 от КЗ.
На същата дата от
името на дружеството била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за л. а. „Ауди А6“ с рег. № ****, с начален срок от 23:28ч. на 25.07.2020г. и краен срок до 23:59ч. на 24.07.2021г.
Впоследствие било
издадено обжалваното НП, с което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на Д.С.Ц. с налагане на основание на чл.638 ал.3 от КЗ на
административно наказание глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл.638 ал.3
от КЗ.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на разпитания в съдебно
заседание актосъставител И.В.С. и от писмените доказателства по делото - АУАН
бл. № 607108/25.07.2020г., справка в Централна база – КАТ от 16.11.2020г.,
справка за нарушител/водач, Заповед № 317з-3985/22.10.2018г. на Директора на
ОДМВР Пловдив, Заповед № 8121К-10478/15.11.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи, копие на Комбинирана застрахователна полица № BG/06/120002062943/25.07.2020
г.
В показанията си
св. С. заявява, че поддържа акта, който е съставил и констатациите в него, като
в допълнение сочи, че лично той е спрял и извършил проверка на процесния лек
автомобил, за който след направена справка установил, че няма сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, за което съставил акт. Свидетелят уточнява, че работи
като **** в РУ-Карлово, като на процесната дата бил изпратен от Директора на
ОДМВР Пловдив да участва в специализирана полицейска операция на територията на гр. Пловдив. Нарушението
установил на територията на гр. Пловдив, на бул. „Христо Ботев“ № 73. Твърди,
че има право да съставя актове за установяване на административни нарушения,
извършени на територията на гр. Пловдив. Допълва, че цялата дирекция постоянно
участвала в специализирани полицейски операции. Съдът кредитира показанията на
свидетеля като логични, последователни, непредубедени и съответстващи на
писмените доказателства по делото.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
По същество
действително се установява, че на 25.07.2020г. около 22:00ч. в гр.
Пловдив, на бул. „Христо Ботев“ до № 73, в посока на движение от изток към
запад, л. а. „Ауди А6“ с рег. № ****, собственост на „МИЕЛ СПЕД“ ЕООД, БУЛСТАТ
*********, е бил управляван от Д.Ц., без сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с което е нарушил
разпоредбата на чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането КЗ/. Нарушената
разпоредба предвижда наказание глоба в размер на 400 лв. за лице, което не е
собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Нормата предписва правило за
поведение на определени субекти - адресати на разпоредбата, а именно водачи на
МПС, което не е тяхна собственост. В случая се установява, че собственик на
описаното в акта и постановлението МПС е посоченото юридическо лице, като в
деня на проверката лекият автомобил е управляван от жалбоподателя. От
доказателствения материал по делото несъмнено се доказа, че в момента на
управление на автомобила и по време на извършената проверка санкционираното
лице не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, което като водач е длъжно да има съгласно
чл.638 ал.3 от КЗ. В тази насока са категоричните показания на актосъставителя,
както и представеното по делото копие на Комбинирана застрахователна полица,
видно от която сключеният договор е с период на застрахователно покритие от 23:28
ч. на 25.07.2020г. до 23:59ч. на 25.07.2021г., т.е. към датата и часа на
проверката /25.07.2020г. около 22:00ч./ жалбоподателят е управлявал МПС без
валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, в нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ.
Макар и
действително жалбоподателят да е извършил деянието, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, съдът намира, че същата следва да
отпадне поради допуснато съществено нарушение, опорочило административнонаказателната
процедура и водещо до отмяна на издаденото НП, като незаконосъобразно.
Разпоредбата на
чл.48 ал.1 от ЗАНН указва, че административнонаказателната преписка се
разглежда от административнонаказващия орган, в чийто район е било извършено
нарушението. Съгласно чл.647 ал.2 от КЗ,
наказателното постановление за нарушения
по чл.638, ал.1-3 и 5 се издават от директора на областната дирекция на
Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението или
от оправомощено от него длъжностно лице.
В случая нарушението
е извършено в гр. Пловдив, за което е издадено обжалваното НП от ****а на РУ Карлово,
който съгласно приложеното в административната преписка копие на Заповед № 317з-3985/22.10.2018г.
на Директора на ОДМВР Пловдив, е упълномощен да издава наказателни
постановления по чл.638 ал.1-3 и 5 и чл.639 от КЗ в качеството му на **** на районно
управление. Видно от представената в преписката Заповед №
8121К-10478/15.11.2018г. издателят на процесното НП е бил преназначен на
длъжността **** **** на РУ Карлово.
Предвид изложеното
и с оглед цитираните законови разпоредби съдът намира, че в случая липсва надлежно
оправомощаване на лицето, посочено като издател на НП с правомощия да издаде
обжалвания санкционен акт за нарушение, извършено на територията на гр. Пловдив. Т.е. НП е издадено от
оправомощен орган, разполагащ с материална компетентност, но не и с
териториална такава с делегирани права
на административнонаказващ орган по смисъла на чл.48 ал.1 от ЗАНН. Налице е
липса на териториална компетентност на наказващия орган в лицето на **** на РУ Карлово
да издаде НП за нарушение, извършено в гр. Пловдив.
Компетентността на
административнонаказващият орган е материална и териториална. Нарушаването на
която и да било от тях, води до липса на компетентност изцяло и е достатъчно
основание за отмяна на НП на процесуално
основание, тъй като това е съществено нарушение на административно-производствените
правила, накърняващо правото на защита на жалбоподателя.
Гореизложеното
обосновава извода, че обжалваното НП се явява незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено.
С оглед изхода на
спора на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН жалбоподателят има правно на разноски в
настоящото производство за представителство от адвокат. В конкретния случай към
подадената жалба е приложен договор за правна защита и съдействие, в който
изрично е посочено, че се предоставя безплатна адвокатска помощ на основание
чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата от адв. С.Н.. В хода на настоящото
производство адв. Н. е преупълномощил адв. Т. да участва в производството по
АНД 7643/2020г., включително да претендира разноски. В съдебно заседание адв. Т.
е направил искане за присъждане на разноските по делото, като е представен
списък на разноските с посочен в него размер на адвокатски хонорар от 400 лв.
Предвид направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност,
преценката за дължимостта и размера на възнаграждението, съдът направи към
момента на постановяване на решението и с оглед действащата отново към този
момент редакция на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Случаят попада в хипотезата на чл.7 ал.2 т.1 от наредбата,
като при интерес до 1000 лв. – минималното възнаграждение е 300 лв. При това
положение и с оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото и
извършените процесуални действия, настоящият състав на съда намира, че
заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, поради което направеното в
тази връзка възражение от въззиваемата страна е основателно и така претендираният
размер от 400 лв. следва да бъде намален на 300 лв. Този размер следва да бъде
заплатен от въззиваемата страна на адв. Н., доколкото по делото е представен
договор за правна помощ и съдействие, сключен между жалбоподателя и адв. Н., като
преупълномощаването на адв. Т. е извършено от адв. Н., а не от жалбоподателя,
поради което и възнаграждението в размер на 300 лв. се дължи на адв. Н..
Мотивиран от
гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0281-000817/26.08.2020г.
на **** РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Карлово, с което на Д.С.Ц., ЕГН ********** ***,
е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева за нарушение на
чл.638 ал.3 от КЗ, на основание чл.638 ал.3 от КЗ.
ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив да заплати на адв. С.Н. ***
сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски за адвокатска
защита пред РС Пловдив.
Решението подлежи
на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред
Административен съд Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с
оригинала
А. Д.