РЕШЕНИЕ
№ 9314
гр. София, 17.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110172079 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. ИВ. М. срещу „Софийска
вода“ АД, с която са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК с искане да се признае за установено спрямо ответника, че ищецът не му
дължи сумата от 2082,69 лева, представляваща сума за потребена вода за периода 22.08.2008
г. – 18.05.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.06.2016 г. до
окончателно изплащане; сумата от 227,62 лева, представляваща мораторна лихва за периода
от 22.09.2008 г. до 18.05.2016 г. и сумата от 357,07 лева, представляваща разноски по
делото, от които 46,21 лева държавна такса и 310,86 лева възнаграждение за юрисконсулт, за
които суми е издаден изпълнителен лист на 09.08.2016 г. по ч.гр.д. № 29320/2016 г. на СРС,
53-ти състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20168630402682 по
описа на ЧСИ Сия Халаджова, с рег. № 863 с район на действие – СГС.
В исковата молба се твърди, че с покана за изпълнение от 04.01.2017 г., получена на
17.02.2017 г., ищецът е уведомен за размера на дълга, за което било образувано
изпълнително дело № 20168630402682 по описа на ЧСИ Сия Халаджова, рег. № 863 с район
на действие – СГС, а именно: 2082,69 лева, представляваща едностранно начислена
неизплатена сума за потребена вода за периода 22.08.2008 г. – 18.05.2016 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 01.06.2016 г.; 227,62 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 22.09.2008 г. до 18.05.2016 г.; 357,07 лева, представляваща
разноски по делото, от които 46,21 лева държавна такса и 310,86 лева възнаграждение за
юрисконсулт. Сочи, че за описаните суми е издаден изпълнителен лист на 09.08.2016 г. по
ч.гр.д. № 29320/2016 г. на СРС, 53-ти състав. Излага, че изпълнителният лист е издаден въз
1
основа на несъдебно изпълнително основание, както и че разпореждането за издаване на
изпълнителен лист не е в резултат на спорно исково производство, поради което и не се
ползвало със сила на пресъдено нещо. Излага, че вземането на ответника е погасено поради
изтичане на предвидения в закона давностен срок. Моли съда да уважи предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
признава основателността на исковата претенция. Твърди, че с постановление от 21.03.2022
г. на ЧСИ Сия Халаджова, с рег. № 863 и с район на действие – СГС, изпълнителното дело е
прекратено, както и че дружеството не претендира от ищеца процесните суми.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими. По
така предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да докаже правния си интерес
от предявяването им. В доказателствена тежест на ответника е да докаже настъпването на
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност по отношение
на процесните вземания.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството,
че за процесните суми срещу ищеца е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 29320/2016 г.
по описа на СРС, 53-ти състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело №
20168630402682 по описа на ЧСИ Сия Халаджова, с рег. № 863 с район на действие – СГС.
При наличие на издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело за
процесните вземания, за ищеца е налице правен интерес от предявяване от отрицателни
установителни искове за установяване на тяхната недължимост. Обстоятелството, че
изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с постановление от
21.03.2022г. на ЧСИ Сия Халаджова не лишава ищеца от правен интерес от предявените
искове, тъй като прекратяването на изпълнителното дело не води до погасяване на
материалното право, за чието изпълнение е било образувано. В тази хипотеза ответникът все
още разполага с изпълнителен титул за вземането си, въз основа на който може да образува
ново изпълнително дело. Именно поради тази причина за ищеца продължава да е налице
правен интерес от отричане със сила на пресъдено нещо на вземанията по изпълнителния
лист, като в този случай искът е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, а не чл. 439, ал. 1
ГПК.
По същество на предявените искове, с оглед процесуалното поведение на страните,
съдът намира, че са налице предвидените в чл. 237 от ГПК предпоставки за постановяване
на решение при признание на иска. Ответникът е признал изцяло основателността на
исковите претенции по основание и размер, изявлението е направено от ответника чрез
изрично упълномощен с това право процесуален представител, признатото право не
противоречи на закона и добрите нрави и ответникът има право да се разпорежда с него.
2
Наред с това в проведеното на 28.06.2022г. открито съдебно заседание ищецът е направил
искане за постановяване на решение съобразно направеното признание на иска.
С оглед гореизложеното, предявените искове се явяват основателни и следва да бъдат
уважени изцяло.
По разноските.
При този изход на спора, право на разноски има единствено ищецът. Тъй като
ответникът е образувал изпълнително дело срещу ищеца за процесните вземания, което е
било прекратено едва в хода на процеса, съдът намира, че ответникът е станал повод за
образуване на делото и следва да понесе сторените от ищеца разноски. Разноските на ищеца
се състоят единствено от внесена държавна такса в размер на 106,69 лева, която сума следва
да му бъде присъдена изцяло.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК, че В. ИВ. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ул. „С в“ № , ет. , ап. , не
дължи на „Софийска вода“ АД, с ЕИК: , със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „Ц
Б III“ № , бизнес център „Интерпред Цар Борис“, ет. и , сумата от 2082,69 лева,
представляваща сума за потребена вода за периода 22.08.2008 г. – 18.05.2016 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 01.06.2016 г. до окончателно изплащане; сумата от
227,62 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 22.09.2008 г. до 18.05.2016 г. и
сумата от 357,07 лева, представляваща разноски по делото, от които 46,21 лева държавна
такса и 310,86 лева възнаграждение за юрисконсулт, за които суми е издаден изпълнителен
лист на 09.08.2016 г. по ч.гр.д. № 29320/2016 г. на СРС, 53-ти състав, въз основа на който е
образувано изпълнително дело № 20168630402682 по описа на ЧСИ С Х, с рег. № с район
на действие – СГС.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД да заплати на В. ИВ. М. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 106,69 лева, представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3