Р Е Ш Е Н И Е
№ 2363
гр. Пловдив, 21. декември 2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, ХХI касационен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и трети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и
участието на прокурора МИРОСЛАВ ЙОСИФОВ, като разгледа КАНД № 2433 по описа
на съда за 2023г., докладвано от съдия Й.
Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.63, ал.1 пр.2 ЗАНН във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е по касационна
жалба, подадена от Г.Н.Л., ЕГН **********, чрез адв.Е. К.- пълномощник, против
Решение № 1346/31.07.2023г. на Пловдивския районен съд, ХI наказателен състав,
постановено по АНД № 6563/2022г., с което е потвърдено наказателно
постановление № 22-0432-001440 от 07.10.2022 г., издадено от Началника на Първо
РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на касатора на основание чл. 175, ал. 3, пр.
1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание
– „Глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца
за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012 г. на МВР са отнети 10 контролни точки.
Искането е обжалваното решение да бъде отменено и с това отменено изцяло
и наказателното постановление. Поддържа се теза, че деянието покрива състава на
маловажен случай, поради липса на умисъл.
Ответникът по касационната жалба- Началник РУ 01 Пловдив при ОДМВР – гр.Пловдив,
редовно призован, в писмена молба- становище оспорва касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура-Пловдив по съществото на спора изразява становище за неоснователност
на жалбата, като предлага да се остави в сила решението на въззивния съд.
При извършената от касационната инстанция на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на
решението на районния съд с материалния закон, съдът намира, че обжалваният
съдебен акт е недопустим.
Производството пред районен съд е образувано на 21.11.2022г., след влизане в сила на измененията на ЗАНН,
публикувани ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г. Във връзка
със законодателната неяснота в разпоредбата на чл.61 от ЗАНН на 28.04.2023г. е
постановено Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС
по т. д. № 5/2022 г. Обжалваното тук решение е постановено след това на 31.07.2023г.
Съгласно чл. 61, ал. 1 ЗАНН (в сила от 23.12.2021 г.) при разглеждане на
делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение,
включително този по чл. 55, ал. 2, собственикът на вещите, с които е извършено
разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител,
наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта
по чл. 58д, т. 4 (т. е. електронeн фиш), както и допуснатите от съда свидетели.
В Разпореждането на РС от 03.12.2022г. за насрочване на въззивното дело
не е посочен изрично ответник. За участие в производството е призован Районно
управление „Полиция“ 01-Пловдив. Такава е и страната, записана в протоколите от
проведени открити съдебни заседания на 27.01.2023г. и на 19.04.2023г.
Административнонаказващ орган обаче, видно от обжалваното НП, е началник РУ 01
Пловдив при ОДМВР-Пловдив. Именно административнонаказващият орган е следвало и
да бъде конституиран в производството като ответник и надлежно призоваван.
В този смисъл е и задължителното за съда Тълкувателно постановление № 3
от 28.04.2023 г., в което се приема, че в случаите на обжалване на актовете по
чл. 58д, т. 1 – 3 ЗАНН, издадени от наказващ орган, следва да се призовава само
и единствено именно този наказващ орган с оглед на защитата и в съдебното
производство на издадения акт, като този извод следва и от граматическото
тълкуване на разпоредбата, която предвижда призоваване на учреждението или
организацията само за случаите на оспорен акт по чл. 58д, т. 4 ЗАНН, т. е. в
случаите, в които актът представлява електронно изявление.
Като не е конституирал надлежната страна, въззивният съд е провел
незаконосъобразно производството и е постановил недопустим съдебен акт. Следва
да се отбележи, че ненадлежното конституиране на страна има тежка последица, а
именно правните последици на постановеното съдебно решение нямат обвързващ
ефект.
Касае се за съществено нарушение на процесуалните правила - касационно
основание по чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 3, т. 1 НПК, за което съдът
следи служебно - чл. 218, ал. 2 АПК.
По аргумент от Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. на Общото
събрание на съдиите от Наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на
ВАС по тълк. дело № 5/2022 г. по описа на ВАС, разпоредбата на чл. 221, ал. 3 АПК е приложима в производствата по чл. 63в ЗАНН.
Ето защо установеният порок на обжалвания съдебен акт – недопустимостта
му, обуславя извод, че въззивното решение следва да се обезсили на основание
чл. 221, ал. 3 АПК, а делото да се върне за ново разглеждане. При новото
разглеждане на делото следва да се конституира административнонакзващият орган
като ответник.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение №
1346/31.07.2023г. постановено по АНД № 6563/2022г. на РС-Пловдив, XI н.състав.
ВРЪЩА делото за
ново разглеждане от друг състав при спазване на указанията, дадени в мотивите
на настоящото решение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: