Решение по дело №922/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по касационна жалба от К.Д.И., ЕГН **********,***, чрез адв. Г.И. ***, против Решение № 236/13.02.2023 г., постановено по АНД № 20223110203161/2022 г. по описа на Районен съд – Варна (ВРС).

В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението на районния съд, постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита се, че не са били налице законовите предпоставки за издаването на оспорената заповед, както и че същата е издадена в нарушение на специалните материални норми, регламентиращи наложената принудителна административна мярка (ПАМ) – задържане под стража за срок от 24 часа. Навеждат се съображения, че оспорената заповед не е издадена от компетентния за целта орган. Релевира се, че при издаването на заповедта за задържане не са били спазени административнопроизводствените правила, както и в изискуемата от закона форма. Сочи се, че в текста на представената като доказателство заповед, не се съдържа обоснованост на фактите, които административният орган е приел да са осъществени, за да приложи посочената като правно основание норма – чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР, тъй като: не е посочено кога и дали изобщо е било издадено надлежно предупреждение; от кой орган и по какъв начин е било отправено; с какви действия или бездействия оспорващият е попречил на полицейския орган да изпълни задълженията си по служба. Счита се, че оспорената заповед не съдържа фактически основания за издаването й. Навеждат се доводи, че задържането на оспорващия е в несъответствие на закона и е нарушен принципът на съразмерност по АПК. По тези съображения се иска решението на първоинстанционния съд да бъде отменено.

В открито съдебно заседание оспорващият се представлява от адв. Г.И., като се поддържат изложените в касационната жалба съображения и се моли за отмяна на решението на ВРС. Претендират се направените разноски по делото.

Ответникът Д.Ж.К. – Командир отделение в група ООР на Сектор ОП към 01 РУ при ОДМВР – Варна, в открито съдебно заседание не се явява, представлява се от процесуалния си представител главен юрисконсулт Г.Г. , счита оспорената заповед за правилна и законосъобразна. Намира, че независимо от лека техническа неточност оспорения акт на районния съд е правилен. Иска се оспореното решение на ВРС да бъде оставено в сила. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба и дава заключение, че решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

Административен съд - Варна, VII тричленен състав, като като прецени доводите на страните, фактите, изведени от ВРС от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от оспорващия касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от страна с правен интерес – на която са връчвани съобщения по делото, в т. ч. и обжалваното решение, и за която постановеното решение е неблагоприятно, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба против решението на ВРС е основателна, но по различни от изложените в нея основания.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Варна е била Заповед № 433зз-470/02.08.2022 г., издадена от Д.Ж.К. – Командир отделение в група ООР на Сектор ОП към 01 РУ при ОДМВР – Варна, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР, К.Д.И. е задържан за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на I РУ на ОДМВР-Варна.

За да потвърди оспореният акт, ВРС е приел за установено, че с процесната заповед за задържане на лице с рег. № 433зз-470/02.08.2022 г. издадена на осн. чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР от Д.Ж.К. – командир отделение при І РУ при ОД МВР – Варна, се нарежда задържането на лицето К.Д.И. за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на І РУ ОД МВР-Варна, издадена в 20:55 ч. на 02.08.2022 г. ВРС приема, че от страна на органите на реда на задържания са разяснени правата му по чл. 72, ал. 3, 4, 5 и 6 и чл. 73 ЗМВР, како и че същият е подписал и декларация приложение № 1 към чл. 15, ал. 2 ЗМВР. От фактическа страна районният съд е приел, че се установява от събраните по делото доказателства, че на 02.08.2022 г. оспорващият бил задържан във връзка с неизпълнение на полицейско разпореждане на осн. чл. 264 ал. 1 и ал. 2 ЗМВР, съответно е бил отведен и задържан в І РУ ОДМВР - Варна.

ВРС е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР, в пределите на материалната му компетентност по чл. 72, ал. 1 ЗМВР. По делото е приложено удостоверение от ОД МВР –Варна, видно от което Д.Ж.К. е бил назначен на длъжност командир на отделение в група ООР на сектор ОП при І РУ- ОД МВР-Варна, считано от 15.03.2016г.

Районният съд е приел, че оспореният акт съдържа и предвидените задължителни реквизити: името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основание за задържане, данни, идентифициращи данни за задържаното лице, дата и час на задържането. Изрично е посочено в заповедта, че същата се издава на основание чл. 72, ал. 1, т.1 ЗМВР във връзка с 264 ал.1 и ал.2 от ЗМВР. Поради това ВРС счита за неоснователни доводите на процесуалния представител за обратното, още повече, че посоченото в заповедта се подкрепя от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели.

В мотивите на оспореното решение обаче се сочи, че в закона е предоставена възможност на полицейския орган да действа при условията на оперативна самостоятелност, при наличието на законовите предпоставки на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Съдът е мотивирал, че процесната заповед е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. ВРС приема, че оспорената заповед, като фактическо основание за задържане на лицето е посочено чл. 264 ал. 1 и ал. 2 ЗМВР, независимо от обстоятелството, че описанието на фактическото основание е доста лаконично, но от съпътстващата преписка се установяват релевантните за случая обстоятелства. Приел е още, че основно право и задължение на органите в структурата на МВР и конкретно на полицейските органи е разследването на престъпления, съобразно чл. 6, ал. 1, т. 3 ЗМВР.

Според районния съд: нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР изисква да са налице данни, че лицето е извършило престъпление, а не да му е повдигнато обвинение или да са налице достатъчно данни за образуването на наказателно производство; за да кореспондира правното с фактическото основание за издаване на заповедта не е необходимо лицето към този момент да е било привлечено като обвиняем, а е достатъчно да са налице данни за извършено нарушение, каквито данни са събрани от полицейските органи при задържането на лицето; въпросите дали конкретно лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство; за целите на задържането по реда на чл. 72 ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение, не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.

Въз основа на изложеното ВРС обуславя крайния си извод, че е доказан фактическия състав по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, задържането на оспорващия К.Д.И. е извършено на предвидено в закона основание – чл.264 ал.1 и ал.2 ЗМВР, както и че е съществувала необходимост от задържането му в името на обществения интерес, който е следвало да бъде предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода.

Решението на ВРС е неправилно.

Същото е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения – погрешно изложени мотиви и неизясняване докрай на релевантните по случая факти. В нарушение на чл. 236, ал. 2 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК) – приложима по препращане от чл. 144 АПК, изложените мотиви към решението по същност и резултат не съответстват на релевантната фактическа обстановка, т. к. същите са базирани на погрешно възприета от ВРС правна квалификация на нарушението, въз основа на което е постановена процесната ПАМ, което е довело до погрешно обсъдени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, както и доводите на страните.

В нарушение на посочените правила съдът е изградил извода за законосъобразност на оспорената заповед, без да направи задълбочен анализ и изложи съображения по релевантните фактически обстоятелства и приложимите спрямо тях правни норми. При обсъждане на доказателствата по делото, съдът не е установил действителната фактическа обстановка, като е приел за установени факти, каквито от доказателствата по делото не се потвърждават. ВРС е изложил мотиви, като е приел, че оспорената заповед е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 264, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР. Вън от вниманието на съда е останало обстоятелството, че като правно основание за задържането на оспорващия за срок от 24 часа не е посочена разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, а разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР. В решението липсват мотиви по приложението на материалния закон във връзка с действително визираната като правно основание за налагане на ПАМ, разпоредба на чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР, нито са релевирани съображения във връзка с действителната воля на органа на реда. Изложена фактическа обстановка, въз основа на която ВРС е направил правните изводи в решението, не съответстват на реалната такава.

Предвид въведената забрана за нови фактически установявания в касационната инстанция, не е налице законова възможност за произнасяне по съществото на спора, при липса на установени фактически обстоятелства и разглеждането им от районния съд в обжалваното решение, по които се дължи произнасяне от касационния състав на съда по чл. 220 АПК.

Във връзка с гореизложеното жалбата се явява основателна, а обжалваното решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на ВРС.

При новото разглеждане на делото решаващият съд следва да осъществи цялостен контрол за законосъобразност на обжалваната заповед, да изпълни задължението си по чл. 168, ал. 1 АПК, като не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

По аргумент от разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, по разноските за водене на делото пред касационната инстанция следва да се произнесе ВРС.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Административен съд - Варна, VII тричленен състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 236/13.02.2023 г., постановено по АНД № 20223110203161/2022 г. по описа на Районен съд – Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Варна, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: