№ 10506
гр. София, 24.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Частно
гражданско дело № 20221110167700 по описа за 2022 година
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК на К. В. И. срещу Юлиан Г. Д. за сумата от 600 лв.,
дължима по запис на заповед от 17.01.2021г., за сумата от 98,50 лв. – лихва за забава,
начислена върху вземането по запис на заповед от 17.01.2021г. за периода от
30.04.2021г. до 11.12.2022г., за сумата от 1400 лв., дължима по запис на заповед от
22.04.2021г. и за сумата от 229,83 лв. – лихва за забава, начислена върху вземането по
запис на заповед от 22.04.2021г. за периода от 30.04.2021г. до 11.12.2022г.
Видно от приложения към заявлението запис на заповед от 17.04.2021г. в оригинал
е, че в същия не е посочен падеж на задължението. Съгласно чл.536, ал.2 ТЗ запис на
заповед, в който не е посочен падежът, се смята платим на предявяване, а съгласно чл.
538, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 487 ТЗ, когато записът на заповед е с падеж, който е поставен в
зависимост от предявяването на записа на заповед, за да настъпи падежът, ценната
книга трябва да се предяви за плащане, за да направи вземането изискуемо. Ето защо
заявителят следва да представи със заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение доказателства за осъществено предявяване, съгласно трайната съдебна
практика по въпроса за необходимостта от предявяване на запис на заповед с падеж на
предявяване, въз основа на който е поискано издаване на заповед за незабавно
изпълнение – Опр. № 813/30.ХІІ.2009г. по ч.т.д. № 868/2009г., Опр. № 861/3.ХІІ.2010г.
по ч.т.д. № 899/2010г., Опр. № 776/5.ХІ.2011г. по ч.т.д. №733/2010г., Опр. №
52/17.І.2011г. по ч.т.д. № 852/2010г., всички на ВКС, ТК. В настоящия случай
заявителят не твърди, а и не представя доказателства да е предявил записа на заповед
от 17.04.2021г. на длъжника, поради което съдът приема, че не е настъпила
изискуемостта на вземането по този запис на заповед, поради което заявлението в тази
част следва да бъде отхвърлено.
По отношение на искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
1
изпълнителен лист за лихви за забава, начислени върху претендираните вземания по
двата записа на заповед от 17.04.2021г. и от 22.04.2021г., съдът намира следното:
Проверката, която прави съдът съгласно чл. 418, ал. 2 ГПК по повод заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и допускане на незабавно
изпълнение на същата, се изразява в това дали е налице предвиден от закона редовен от
външна страна документ, който удостоверява изпълняемо право на заявителя срещу
ответника по заявлението към датата на извършваната проверка. В настоящия случай
се претендира издаване на заповед за незабавно изпълнение за лихви за забава, които
вземания не са удостоверени в представените по делото документи по чл. 417 ГПК.
Отделно от това изискуемостта е поставена в зависимост от неизпълнение на
задължението на уговорения падеж, което не е удостоверено с официален или изходящ
от длъжника документ, поради което не следва да се издава заповед за незабавно
изпълнение за тези вземания.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
ГПК на К. В. И., ЕГН **********, срещу Юлиан Г. Д., ЕГН **********, за сумата от
600 лв., дължима по запис на заповед от 17.01.2021г., за сумата от 98,50 лв. – лихва за
забава, начислена върху вземането по запис на заповед от 17.01.2021г. за периода от
30.04.2021г. до 11.12.2022г., както и за сумата от 229,83 лв. – лихва за забава,
начислена върху вземането по запис на заповед от 22.04.2021г. за периода от
30.04.2021г. до 11.12.2022г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2