О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                           

                                      град Ловеч, 28.01.2019 година

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и деветнадесета година в състав:                              

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                                                                          КРИСТИАН ГЮРЧЕВ                                                                

при секретаря ……………………………………………… и с участието на прокурора……………………………………………………………… изслуша докладваното от съдия МИТЕВА ч.гр.дело № 601 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:

           

Производството е по реда на чл.423 от ГПК.

Подадено е възражение вх. № 10674/ 16.10.2018 година от Г.К. Боящжиев, с ЕГН: **********, лично за себе си и като уравител на „ДАРИЕС 82" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес н управление гр. София 1582, Столична община, Район Искър, ж.к. Дружба-2, бл. 306, вх. А, ет. 3, ап. 9, със съдебен адрес:*** -чрез адв. П.В. – САК, против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1504/ 12.12.2017 г. по ч.гр.д. № 2542/ 2017 г. по описа на Районен съд -Ловеч, с посочено правно основание чл. 423 от ГПК.  Посочва, че представляваното от него дружество е универсален правоприемник на ЕТ „КИБО-48-КИРИЛ Б." с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1582, Столична община, Район Искър, ж.к. Дружба-2, бл. 306, вх. А, ет. 3, ап. 9 - длъжник по горецитираната заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Правоприемството е настъпило вследствие на следните факти: На 07.03.2018 г. физическото лице К.Г.Б., упражнявал търговска дейност като ЕТ „КИБО-48-КИРИЛ Б.", ЕИК   *********, е починало, видно от препис-извлечение от акт за смърт № 0134/ 09.03.2018 г., издаден от Столична община, Район Искър. Негови наследници са съпругата му С.М.Б. и децата му - Г.К.Б. и Владислав К.Б., съгласно удостоверение за наследници изх.№ РИС18-УГ01-1966/21.03.2018 г. С декларация-съгласие, с нотариална заверка на подписите и съдържанието, наследниците се съгласили търговското предприятие на починалия наследодател, извършващ търговска дейност като ЕТ „КИБО-48-КИРИЛ Б.", да бъде поето от наследника Г.К.Б., чрез регистрираното от него търговско дружество „ДАРИЕС 82" ЕООД с ЕИК *********; Поемането на търговското предприятие на едноличния търговец от наследник е вписано по реда на чл. 60, ал. 2 от Търговския закон, от Агенция по вписванията, Търговски регистър, по партидата на „ДАРИЕС 82" ЕООД с № 20180510091837, като и по партидата на ЕТ „КИБО-48-КИРИЛ Б." - заличаване на търговеца с вписване под същия номер.

Твърди, че през м. септември 2018 г. разбрали от наемателя на техен имот имот в гр. Ловеч, че върху наемната цена е наложен запор и съответно, същата се превежда вместо на „ДАРИЕС 82" ЕООД, на ЧСИ Велислав Петров, рег.№ 879 на КЧС с район на действие ОС Ловеч по изп.д. № 20188790401637. Същото било образувано въз основа на изпълнителен илст, издаден по ч.гр.д. № 2542/ 2017 г. на Районен съд - Ловеч. Посочва, че подал молба за снабдяване с препис от въпросното дело и на 09.10.2018 г. получил преписите от документите по делото. По изпълнителното дело му била връчена покана за доброволно плащане на 11.10.2018 г. - по електронен път.

Изтъква, че от документите по ч.гр.д. № 2542/ 2017 г. на Районен съд – Ловеч се установяват груби нарушения, при връчването на съобщението за издадената заповед за изпълнение. В грубо отклонение от изискванията на закона както и нормалната житейска логика районният съд е приел за редовно връчено по реда на чл. 50 от ГПК на съобщението за издадената заповед за изпълнение до длъжника ЕТ „КИБО-48-КИРИЛ Б." с дата 28.05.2018 г., при положение, че на 07.03.2018 г„ т.е. два месеца по-рано е настъпила физическата смърт на същото лице.

Сочи, че в правната доктрина е безспорно установено, че постановената в чл.50 от ТЗ правна възможност за физическите лица да придобият в допълнение на гражданската си правоспособност и дееспособност, и търговска правоспособност, не води до нова правна персонализация. Едноличният търговец е физическо лице с допълнително придобито търговско качество, което не променя факта, че става въпрос за физическо лице, т.е. приложими са всички правила на законодателството досежно гражданската правоспособност и дееспособност на същите. Повече от ясно е, че починало лице, както е в конкретния случай, няма правоспособност и дееспособност и няма как да осъществява граждански и процесуални права, в това число да получава съобщения и уведомления. Съдът е бил в състояние и е бил длъжен служебно да провери, включително чрез справка в национална база данни „Население" по реда на чл.385, ал.2 от ЗСВ (Наредба номер 14 от 18.11.2009 г. за реда и начина за предоставяне на достъп на органите на съдебната власт до национална база „Население"), дали физическото лице, по отношение на което е прил за редовно връчване на съобщение, е било живо към съответната дата на връчването. На още по-голямо основание, след като става дума за търговец, справка за съответното лице е следвало да бъде направена и в Търговския регистър. Ако беше изпълнил това свое задължение, Ловешкият районен съд щеше да установи, че на 10.05.2018 г. ЕТ „КИБО-48-КИРИЛ Б." е заличен и като негов универсален правоприемник е вписан „ДАРИЕС 82" ЕООД.

Съгласно т.10б от Тълкувателно решение номер 4 от 2013 г. на ОСГТК при универсално правоприемство, настъпило в периода между издаване на заповедта за изпълнение и предявяване на иска по чл.415, ал. 1 от ГПК, правоприемците участват в делото на основание чл. 227 от ГПК. С други думи, съдът е следвало да установи смъртта на физическото лице К.Г.Б., както и настъпилото правоприемство между ЕТ „КИБО-48-КИРИЛ Б." и „ДАРИЕС 82" ЕООД и вместо да приеме за редовно връчване, извършено по отношение на починало лице, да разпореди заповедта за изпълнение да бъде изпратена за връчване на неговия правоприемник „ДАРИЕС 82" ЕООД. Като не е сторил това, съдът на практика изобщо не е извършил връчване на заповедта за изпълнение на длъжника ЕТ „КИБО-48-КИРИЛ Б.", респективно на неговия правоприемник „ДАРИЕС 82" ЕООД, т.е. налице е хипотезата визирана в чл.423, ал. 1, т.1 от ГПК. С оглед на това и в предвидения в ал. 1 от чл.423 преклузивен едномесечен срок подаваме настоящето възражение срещу издадената от Ловешкия районен съд Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1504/ 12.12.2017 г. по ч.гр.д. № 2542/ 2017 г. по описа на Районен съд - Ловеч, ГО, 6-ти състав, поради това, че сме били лишени от възможността да оспорим вземането, предмет на заповедта, по реда на чл.414 от ГПК, с оглед невръчването на същата по надлежния ред, с което сме лишени от възможността да узнаем за същата.

За изчерпателност на доводите си, относно ненадлежното връчване на съобщението за издадената заповед за изпълнение, следва да отбележим, че още на 30.03.2018 г., когато призовкар при СРС е отбелязал залепването на уведомление по реда на чл. 47 ГПК, а и към датите на неговите посещения, визирани в съобщението, адресатът на призовките - Кирил Б. вече е бил мъртъв. Също така следва да се обърне внимание и на факта, че от 2006 г. баща им Кирил Б. бил поставен под ограничено запрещение, видно от съдебното решение на СГС от 06.07.2006 г. по гр.д. № 641/ 2005 г. С оглед на това, той може да извършва процесуални действия само с потвърждението на неговия попечител. Такива процесуални действия съставляват и получаването на заповед за изпълнение, което води до извода, че и преди смъртта му редовно връчване на заповед за изпълнение само до Кирил Б., без неговия попечител, не би могло да се осъществи.

Заявяват, че не дължат никакви суми на „Уникредит Лизинг" ЕАД с ЕИК: ********* по договор за финансов лизинг номер 473 от 24.07.2006 г., включително главници за периода 22.08.2008 г. - 22.05.2009 г., както и възнаградителни лихви за периода 22.09.2008 г. - 22.05.2009 г. Първо, подобни вземания, дори и да са съществували, към датата на предявяването им -11.12.2017 г., са погасени по давност. Второ, на 20.10.2008 г. лекият автомобил, предмет на договора за лизинг, претърпя тежка катастрофа в Италия, при която загинала сестра им - Марина Кирилова Бояджиева. Вследствие на тази катастрофа, вещта, предмет на лизинга, изцяло е погинала, което води и до прекратяване на договора за лизинг, поради липсата на предмет на същия. Правата на лизингодателя са трансформирани в такива за получаване на застрахователно обезщетение по застрахователната полица, сключена от тях в изпълнение на договора за лизинг, за което е заведена застрохователна претенция с номер 08111211125 от 05.12.2008 г. пред ЗК „Уника" АД. В конкретния случай лизингодателят се домогва, разчитайки на изтеклия дълъг период от време, който би заличил следите от събитията от 2008 г., да търси от тях лизингови вноски по един прекратен договор , по който би следвало изцяло да е обезщетен, в съответствие с правата му по застрахователната полица. Това, освен че е незаконосъобразно, е и крайно неморално, особено като се има предвид претърпяната от семейството ни загуба, несъизмерима с никакви вещи и пари, а именно смъртта на сестра му Марина.

Моли съдът да приеме за обосновано наведеното твърдение за осуетена възможност на длъжника да оспори вземането, в резултат на ненадлежно връчена по смисъла на чл.423, ал. 1, т.1 от ГПК заповед за изпълнение и да приеме настоящето възражение срещу издадената от Ловешкия районен съд заповед по чл. 410, като бъде постановено спиране на нейното изпълнение. Претендира присъждане на направените по настоящето възражение разноски. Приложени са писмени доказателства.

Ловешкият окръжен съд, като съобрази направените оплаквания и изложени доводи, обсъди доказателствата, приема за установено следното:

Производството по ч. гр. дело №  2542/ 2017 година на Ловешкия районен съд е образувано по повод заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от ”Уникредит лизинг” ЕАД, ЕИК *********, град София срещу солидарните длъжници „МИГ-В” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Ловеч, ул.”Цар Шишман” № 10Б, и ЕТ „КИБО-48-КИРИЛ Б.", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1582, Столична община, Район Искър, ж.к. Дружба-2, бл. 306, вх. А, ет. 3, ап. 9, за парично вземане в размер на 2 200.11 евро по договоро за лизинг, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 11.12.2017 година до изплащане на вземането, както и сумата 542.79 лева - разноски по делото.

По подаденото заявление Ловешкият районен съд е издал Заповед № 1504/ 12.12.2017 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за посочената сума, произтичаща от договор за лизинг, срещу солидарните длъжници.

След издаване на заповедта съдът е предприел връчването й, след като е извършил служебна справка в ТР на 12.12.2017 година. На 26.01.2018 година съобщението до ЕТ „КИБО-48-КИРИЛ Б.", ЕИК *********, е върнато в цялост. Длъжностното лице, извършващо призоваването е отбелязало, че е посещавало, посочения в ТР адрес на 22.12.2017 година, на 13.01.2018 година  и на 26.01.2018 година, като не е намерил никой на адреса и никой не се отзовал на оставените съобщения. С разпореждане от 06.02.2018 година заповедният съд е разпоредил връчването да се извърши по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК, чрез залепване на уведомление. Съобщението е върнато в цялост, като в разписката на уведомлението длъжностното лице, извършващо призоваването е отбелязало, че е посетило адреса на 16.02.2018 г., на 05.03.2018 г. и на 20.03.2018 година, никой не е намерен на адреса и не се отзовава на съобщенията. Посочено е, че на 20.03.2018 година е залепено уведомление на входната врата и екземпляр от него е пуснат в пощенската кутия.

На 12.04.2018 година по делото е подадедно възражение по чл. 414 от ГПК против издадената заповед за изпълнение от съдлъжниците, чрез пълномощник Г.К.Б..

С разпореждане от 13.04.2018 година съдът е оставил без движение подаденото възражение, с указания в 7-дневен срок от съобщаването да се уточни от кого е подадено възражението. Съобщението до ЕТ „КИБО-48-КИРИЛ Б.", ЕИК *********, е върнато в цялост, като е отбелязано, че адресът е посетен на 25.04.2018 г., на 13.05.2018 г. и на 28.05.2018 година. Длъжностното лице по призоваването е посочило, че не намира никой на адреса и никой не се отзовава на оставените съобщения. С разпореждане от 04.06.2018 година заповедният съд е постановил всички съобщения да се приложат към делото и да се считат за връчени на основание чл. 50, ал.2 от ГПК.

Съдът е издал разпореждане № 1792/ 15.06.2018 година за издаване на изпълнителен лист, като е приел, че нередовностите на възражението не са отстранени в срок.

На 27.09.2018 година е подадена молба от Г. Филипов Б. за снабдяване с документи по делото, приложил е удостоверение за наследници на К.Г.Б., починал на 09.03.2018 година.  Документите по делото са получени на 09.10.2018 година.

Възражението по чл. 423 от ГПК е подадено на 16.10. 2018 година. При тези данни съдът приема, че едномесечния срок по чл.423 от ГПК за подаване на възражението е спазен и настоящето производство е допустимо.

Разгледано по същество обаче възражението е и основателно.

Връчването на книжа на едноличен търговец е уредено в чл. 50 от ГПК и това е последният посочен в Търговския регистър адрес. В този смисъл са неоснователни възраженията, че съдът е бил длъжен да издири служебно адреса на физическото лице. Видно от приложените по делото доказателства са изпълнени разпоредбите за надлежно връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 50 от ГПК. Съдът е извършил служебна справка в търговския регистър за седалището и адрес на управление на едноличния търговец на 12.12.2017 година. След като се установява, че на посочения в ТР адрес не е намерен никой, е постановено връчването да се извърши чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал.1 от ГПК, съгласно разпоредбата на чл. 50, ал.4 от ГПК. С него на длъжника е указано, че може да получи заповедта за изпълнение в двуседмичен срок в канцеларията на съда, както и последиците от неполучаването й - тя ще се счита за надлежно връчена. Уведомлението обаче е залепено на 20.03.2018 година, след смъртта на физическото лице-едноличен търговец. След смъртта на физическото лице се прекратява и търговската правоспособност на регистрирания в ТР търговец, като същият се заличава по реда на чл. 60а от ТЗ по заявление на наследниците или същите поемат дейността му. В конкретния случай, видно от служебна справка в Търговския регистър и регистъра на юридическата лица с нестопаска цел, промяната е станала на 10.05.2018 година, като правоприемник на едноличиня търговец е . „ДАРИЕС 82" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес н управление гр. София 1582, Столична община, Район Искър, ж.к. Дружба-2, бл. 306, вх. А, ет. 3, ап. 9.

В този смисъл съдът счита, че е налице хипотезата на чл. 423, ал.1, т. 3 от ГПК – а именно – длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства, поради което направеното възражение следва да бъде прието.

По тези съображения и в изпълнение на задължението си по чл.423 ал.4 от ГПК настоящата инстанция счита, че след приемане на възражението, делото следва да се върне на Ловешкия районен съд за продължаване на производството, като на заявителя бъдат дадени указанията по чл.415 ал.1 от ГПК.

По изложените съображения и на основание чл.423 ал.3 от ГПК, съдът                        

                                                    О П Р Е Д Е Л И :

 

            ПРИЕМА възражението на „ДАРИЕС 82" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес н управление гр. София 1582, Столична община, Район Искър, ж.к. Дружба-2, бл. 306, вх. А, ет. 3, ап. 9, със съдебен адрес:*** -чрез адв. П.В. – САК, като правоприемник на ЕТ „КИБО-48-КИРИЛ Б.", ЕИК *********, срещу Заповед № 1504/ 12.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 2542/ 2017г. на Ловешкия районен съд.

            СПИРА на основание чл. 423, ал.3, пр.2 от ГПК на изпълнението на Заповед № 1504/ 12.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 2542/ 2017г. на Ловешкия районен съд.

ДА СЕ ВЪРНЕ ч. гр. дело № 2542/ 2017г. на Ловешкия районен съд за продължаване на заповедното производството, като на заявителя бъдат дадени указанията по чл.415 ал.1 от ГПК.

            Делото след постановяване на разпореждане с указанията по чл.415 ал.1 от ГПК, незабавно да се върне на ОС – Ловеч за произнасяне по подадената частна жалба от  „МИГ-В” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Ловеч, ул.”Цар Шишман” № 10Б.

Определението не подлежи на обжалване.

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                

                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                               2.