№ 9864
гр. София, 06.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20211110155024 по описа за 2021 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 213, ал. 1, изр. 3 КЗ (отм.) и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника З.А.Д.О.З. АД, ЕИК ..., да заплати на ищеца
„З.А.Д.А.“ АД, ЕИК ..., сумата в размер на 916,40 лева за изплатено от него застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ по преписка по щета № ... и направени ликвидационни
разноски от 15 лева, за нанесени вреди на МПС – лек автомобил марка „АУДИ“, модел
„SQ5“ с рег. № ..., вследствие на ПТП, станало на 12.07.2016 г. в гр. В., при движение по
бул. Приморски, до сградата на Морска администрация по вина на застрахован при
ответника по застраховка „Гражданско отговорност на автомобилиста“ водач на лек
автомобил марка „Пежо“ модел „Партнер“ с рег. № ..., ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва от подаване на исковата молба в съда - 23.09.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 279,24
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за периода от 22.09.2018 г. до 22.09.2021 г.
Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител твърди, че в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка
„КАСКО“, е настъпило събитие – ПТП, по следния механизъм: при управление с
несъобразена скорост на лек автомобил „Пежо“, застрахован при ответното дружество,
водачът му Милен Щерионов не осигурил достатъчна дистанция, поради което не успял
да спре пред предвидимо препятствие – спрелият пред него лек автомобил марка „АУДИ“,
застрахован при ищеца по имуществената застраховка, с което му причинил щети – части и
детайли в задната част на автомобила. Твърди, че щетите са на стойност 5163,62 лв., като
1
поддържа, че на 07.10.2016 г. изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно
обезщетение на посочената стойност и е направил ликвидационни разноски по щетата в
размер на 15,00 лв. Твърди, че ответникът е застраховател на гражданската отговорност на
деликвента, спрямо когото в полза на ищеца възниква регресно вземане за платеното
обезщетение и разноските за определянето му. Ищецът твърди също, че е поканил ответника
да заплати регресното вземане, но независимо от получанта на 30.10.2017 г. покана,
плащане в пълен размер не е последвало. Погасена чрез прихващане на насрещни вземания
е само сумата от 4262,22 лева, а остатъкът се дължи, като ответникът е останал в забава за
плащане на разликата и дължи лихва в размер на 279,24 лева за периода от 22.09.2018 г. до
22.09.2021 г. Прави искане съдът да осъди ответника да му заплати сумите. Претендира
разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответника, който оспорва иска по основание и размер. Счита, че щетите върху увреденото
МПС възлизат на сумата в погасения чрез прихващане размер, изчислен по като се вземе
предвид марката, модела на МПС и годината на производство съобразно Наредба и
Методика за уреждане на претенциите за обезщетение за вреди, причинени на МПС, а
размерът на обезщетението следва да е тъждествен на това, което се дължи от
застрахователя по ГО на увреденото лице. Твърди, че описаните е документите щети –
подмяна на средно гърне не са в пряка причинна връзка с ПТП, поради което не следва
да се заплащат, защото е бил засегнат само левият ауспух. Твърди, че гърнето е увредено
при друго събитие, а е подменено с ремонта във връзка с това ПТП. Евентуално твърди, че
детайлът е можел да бъде ремонтиран, а не подменен с нов. Твърди, че следва да се
редуцират претендираните разходи за части и труд, които са над средна пазарна цена.
Оспорва акцесорната претенция за обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Прави искане предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 213, ал. 1, изр. 3 КЗ (отм.) и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца по иска по чл. 213, ал. 1, изр. 3 КЗ (отм.) е да докаже, че в срока на
застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане, вследствие виновно
и противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника към датата на ПТП, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили
в причинна връзка с поведението на виновния водач, както и че е отправил към ответника
регресна покана за плащане на вземането, която е получена от последния.
По иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането на
длъжника в забава за сочения период и размера на обезщетението за забава.
2
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на плащане на обезщетението.
В тежест на ответника е да докаже и твърдението си, че средното гърне е било
увредено при друго ПТП.
Съдът счита, че от събраните по делото доказателства, не се установява, че са налице
предпоставките, предвиждащи уважаване на предявените искове.
Между страните не е спорно, поради което и с определението от 24.01.2022 г., в което
е обективиран проекта за доклад по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, са отделени
като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на сочената дата, между
двата автомобила е настъпило ПТП по описания в исковата молба механизъм, че лекият
автомобил лек автомобил марка „АУДИ“, модел „SQ5“ е бил застрахован при ищеца по
валидна имуществена застраховка „Каско“, че лекият автомобил марка „Пежо“ модел
„Партнер“ е бил застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, че във връзка с образуваната за ПТП щета е погасена
сумата в размер на 4262,22 лева, както и че ищецът е предявил претенция за плащане на
застрахователното обезщетение пред ответното дружество с покана на 30.10.2017 г., която е
получена тогава.
В настоящия случай спорен по делото е единствено въпросът погасил ли е
ответникът изцяло дължимата сума по щетата чрез плащането на 4262,22 лева, при
възражение, че увреждането на средното гърне на автомобила с марка „Ауди“, не е в
причинна връзка с настъпилото на 25.11.2016 г. ПТП.
Чрез изслушаното и прието по делото заключение на САТЕ, изготвена от инж. Й.Й.,
на което съдът дава вяра като обективно и безпристрастно, кореспондиращо със събраните
по делото писмени доказателства, се установява, че увредени вследствие на ПТП са задна
броня и багажника на лекият автомобил марка ‚Ауди“, като стойността на увредените
детайли по средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 4059,80 лева, без
включено средно гърне, което не фигурира в описа на застрахователя като увредено.
От заключението на вещото лице се установява, че не са налице данни за увреждане на
детайла средно гърне, като подмятана му не е била необходима, тъй като увреждането на
същото, ако такова е било налице въобще, не е в причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП (лист 91). Ето защо, въз основа на тези данни, съдът приема, че ПТП не
е пряка и непосредствена причина, довела до необходимост от подмяна на този детайл,
поради което и независимо, че стойността на този детайл е в рамките на заявената
претенция, както се установява от допълнителното заключение на вещото лице, в полза на
ищеца не е възникнало спорното вземане, тъй като със заплащането на сумата в размер на
4262,22 лева, ответникът е погасил вземането, възникнало срещу него в пълен размер.
Обратното не се установява от изслушаното и прието по делото допълнително заключение
на експерта, което единствено разяснява устройството на изпускателната система на
автомобила.
По така изложените съображения, съдът намира, че главният иск следва да бъде
3
отхвърлен.
С оглед неоснователността на главния иск, следва да бъде отхвърлена и заявената
акцесорна претенция за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за периода от 22.09.2018 г. до 22.09.2021 г., изчислена върху главницата в
размер на 279,24 лева.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, право на разноски има
ответникът.
В настоящото производство ответникът е сторил разноски в размер на 150 лева –
депозит за вещо лице (л. 74 по делото). Страната е заявила и претенция за присъждане на
юрисконсулстско възнаграждение за тази инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8
ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Предвид фактическата и правна
сложност на делото, съдът определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева.
Поради изложеното и с оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на
ответника следва да бъде присъдена общо сумата от 250 лева – разноски в производството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „З.А.Д.А.“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление в ..., срещу ответника З.А.Д.О.З. АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление в ..., искове с правно основание чл. 213, ал. 1, изр. 3 КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата в размер на 916,40 лева за изплатено
от него застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по преписка по щета № ... и
направени ликвидационни разноски от 15 лева, за нанесени вреди на МПС – лек автомобил
марка „АУДИ“, модел „SQ5“ с рег. № ..., вследствие на ПТП, станало на 12.07.2016 г. в гр.
В., при движение по бул. Приморски, до сградата на Морска администрация по вина на
застрахован при ответника по застраховка „Гражданско отговорност на автомобилиста“
водач на лек автомобил марка „Пежо“ модел „Партнер“ с рег. № ..., ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва от подаване на исковата молба в съда - 23.09.2021
г. до окончателното изплащане на вземането, и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 279,24
4
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за периода от 22.09.2018 г. до 22.09.2021 г.
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., да
заплати на З.А.Д.О.З. АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 250 лева - разноски в производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5