№ 88
гр. Силистра, 18.10.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренски окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание проведено
на двадесети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен
Неделчев
При
секретаря Мирена Стефанова, като разгледа докладваното от съдия Пламен Неделчев
търговско дело № 51/2017 год. по описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иискове с правно основание чл.
267, ал. 1 и чл. 271, ал. 5 от КЗ, и чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът
– Д.М.А. ЕГН **********,***, чрез адвокат З.К.,***, желае съда да осъди ЗД „БУЛ
ИНС” АД, да заплати на ищеца обезщетение за нанесените му неимуществени вреди в
размер на 40 000,00 (четиридесет хиляди) лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на непозволеното увреждане, причинено му от Д.К.П. на
09.02.2015г., което увреждане е предвидено застрахователно събитие по годишен
договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
застрахователна полица № 02115000252607/ 09.01.2015г., издадена от
застрахователно дружество „Бул Инс” АД, на Д.К.П.. Претендира и направените деловодни
разноски. В условията на евентуалност желае съда да осъди Д.К.П. да заплати на
ищеца обезщетение за нанесените му неимуществени вреди в размер на 40 000,00
(четиридесет хиляди) лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
непозволеното увреждане до окончателното погасяване на задължението му, както и
направените разноски в производството по делото. Прави възражение за
прекомерност на поисканите от другите страни адвокатски възнаграждения.
Ответникът - ЗД
„БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес гр. София, бул. „Джеймс
Баучер” № 87, чрез процесуален представител изразява становище за
неоснователност на исковите претенции оспорвайки ги по основание и по размер,
прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Излага подробни
доводи в подкрепа на становището си, прави доказателствени искания за
назначаване на комплексна СМЕ и АТЕ.
Ответникът -
Д.К.П. ЕГН ********** ***, чрез процесуален представител оспорва предявените
срещу него искове намирайки ги за неоснователни. Прави възражение за
прекомерност на поисканите от другите страни адвокатски възнаграждения.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото прие за
установено следното
от фактическа страна:
На
09.02.2015 год., в резултат на претърпяно пътно транспортно произшествие
причинено от втория ответник – Д.К.П., ищецът получил телесни увреждания. По
случая пред Районен съд Силистра е образувано н.о.х.д. № 537/2015 г. с подсъдим
Д.К.П., което приключило с присъда № 415, постановена на 24.08.2015 г. по
н.о.х.д. № 537/2015г. С коментираната присъда състав на РС – Силистра е признал
ответника Д.К.П. за виновен в това, че на 09.02.2015г., в гр. Силистра, по път
III - 213, км. 7 + 250, посока от гр. Силистра към с. Айдемир, община Силистра,
при управление на лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”, peг. № СС 27
72 МС е нарушил правилата за движение и е причинил на ищеца средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на ацетабулума вляво на тазовия пръстен,
довела до трайно затруднение в движенията на ляв долен крайник, поради което и
на основание чл. 343, ал. 1, б. „б” от НК, във връзка с чл. 342, ал. 1 и чл.
58а, ал. 3 му е наложил наказание по вид пробация и лишаване от право да
управлява МПС. Присъда № 415 на СРС е влязла в сила на 09.09.2015 г.
От
събраните в хода на процеса свидетелски показания може да се установи, че в
продължение на два месеца ищеца е бил в тежко състояние и не е можел сам да се
обслужва, а в продължение на четири месеца е ползвал помощни средства
/патерици/ за придвижване. Същият е възстановил трудовите си функции и след пет
месеца от произшествието се е върнал на работа, но и до днес изпитва болки и
неудобства вследствие получената травма.
От
заключението на вещите лица извършили назначената от съда КСЕ и от изслушването
на експертите се потвърждават свидетелските показания за наличие на няколко
месечни болки и страдания претърпени от ищеца вследствие процесното ПТП. Според
експерта медик такива травми получени във възраст, в каквато е ищеца оставят
трайни последствия до края на живота, като същите се обострят при натоварване
или промяна на времето. От заключението се установява и обстоятелството, че
автомобила с който е пътувал пострадалия конструктивно не е бил оборудван с
предпазни колани. Съобразявайки механизма на произшествието и спецификата на
контузията експертите са категорични, че дори да е бил с поставен предпазен
колан ищецът не би избегнал получаването на процесните увреждания.
от правна страна:
Съдът
намира така предявените искове за допустими за разглеждане, тъй като са
подадени от активно легитимирано лице имащо правен интерес от производството.
Разгледани по същество ОС намира исковете за частично основателни по следните
причини:
Между
ищеца и ответниците липсва спор относно наличието на твърдяното от ищеца ПТП,
виновно причинено от втория ответник А., и причинно следствената връзка между
него и причинената на ищеца телесна повреда. Липсва спор и относно наличието на
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с първия ответник в
качеството му на застраховател, като се оспорва единствено размера на
претендираната като обезщетение сума.
Съдът
счита, че са налице всички елементи за формиране на отговорност за непозволено
увреждане - действие, вина във формата на непредпазливост, причинна връзка и
вреди. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на деликвента. Налице е валидно
застрахователно правоотношение, което ангажира отговорността на ответника по
силата на чл. 226, ал. 1, от КЗ отм. във вр. с § 22 от ПЗР на КЗ. Предвид
изложеното и поради липсата на възражения в този смисъл ОС намира основният иск
предявен срещу първия ответник за доказан по основание. Единственият спорен
въпрос по делото е размерът на следващото се обезщетение, който ответникът – ЗАД
"БУЛ ИНС" АД, дължи на ищците.
Ищецът
претендира пълния размер на посоченото в исковата молба обезщетение намирайки,
че трагичния инцидент довел до временна нетрудоспособност и причинил му
неудобства, болки и страдания е предизвикан изцяло от противоправното поведение
на втория ответник установено с влязла в сила присъда, която съгласно чл. 300
от ГПК, има задължителен за гражданския съд характер относно виновността на
дееца. Ответникът ЗАД "БУЛ ИНС" АД, намира претендирания размер на
обезщетението за завишен позовавайки се на твърдяно от него съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец, който пътувал без поставен
обезопасителен колан.
Ответникът
Д.К.П.,
чрез своя представител изразява становище за неоснователност на предявените
искове по размер.
За
да формира становището си по спорните въпроси съда съобрази следните
обстоятелства:
Безспорно
е установено по делото, че ищеца е претърпял болки и страдания поради причинената
вследствие процесното ПТП, травма, което
довело и до неговата временна нетроудоспособност.
По
делото не е спорно, че за автомобила управляван от виновното за ПТП лице е
имало валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” с първия
ответник ЗАД "БУЛ ИНС" АД, което обуславя правната
възможност ищеца да насочи исковите си
претенции пряко към застрахователя. Изложеното мотивира съда да приеме, че
ищеца следва да бъде възмезден /доколкото това е възможно/ с адекватно парично
обезщетение заплатено от ЗАД "БУЛ ИНС" АД.
Отчитайки
предмета на застрахователно покритие по този вид имуществена застраховка,
следва извода, че съдържанието и размера на задължението на застрахователя да
обезщети причинените на трети лица вреди, зависят от деликтното обезщетение.
При последното е приложим принципа за справедливо обезщетяване на болките и
страданията, съгласно чл. 52 ЗЗД. При приложение на този законово установен
принцип ОС намира, че следва да съобрази в достатъчна степен последователната
практика на касационната инстанция за определянето на критерия за справедливост
и от икономическата конюнктура в страната, както и от общественото възприемане
на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото. В този
смисъл е налице задължителна практика на ВКС, Търговска колегия, II отделение,
постановена по новия съдопроизводствен ред - така, напр. Решение № 749 от
05.12.2008 г., Решение № 124/11.11.2010г. Икономическата конюнктура е в
основата и на непрекъснатото нарастване и осъвременяване нивата на
застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на
трети лица. Съгласно действащите през съответните периоди Наредби за
задължителното застраховане, лимитите на застрахователните суми за
неимуществени вреди са увеличавани почти ежегодно и последните посочени размери
на застрахователните суми по застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, съгл. § 27 ПЗРКЗ и чл . 266 КЗ, е до 1000000 /един милион/
лева. Независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне
на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна
степен и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на
обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент.
В този смисъл е даденото разрешение в задължителната практика на ВКС, цитирана
в определението по чл. 288 ГПК, а именно - Решение № 83 от 06.07.2009 г. по
т.д.№ 795/2008 г. на ВКС, II т.о. на ВКС, както и Решение № 1 от 26.03.2012г.
на ІІ, т.о. на ВКС.
С
оглед на горните съображения и направеното и от двамата ответници, възражение
относно размера на исковите претенции, настоящият съдебен състав приема, че
справедлив размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и с
оглед точното приложение на чл. 52 ЗЗД, следва да бъде в размер на 15 000
/двадесет хиляди/ лева.
При
определяне на конкретния размер на присъденото обезщетение съдът съобрази
обстоятелството, че ищецът не е допринесъл с действията си за настъпване на
вредоносния резултат от процесното ПТП. Това становище на съда е обусловено от
заключението на вещото лице според, което автомобилът, в който е пътувал
пострадалия ищец конструктивно не е бил оборудван с предпазни колани, но дори
такива да е имало механизмът на увреждането е такъв, че резултатът от него не
би бил по различен. По тези съображения съдът отхвърля ответниковото възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат.
Предвид
установената частична основателност на основната искова претенция се явява
основателна и акцесорната такава по чл. 86 от ЗЗД, за законната лихва върху
присъдената главница от датата на непозволеното увреждане до окончателното
изплащане на дължимото.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, първият ответник, следва да заплати дължимата
за производството държавна такса, определена съобразно уважената част от
исковите претенции и чл. 71, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, в размер на 600 /шестстотин/ лева.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, и направеното искане, ищеца следва да заплати
на ответника ЗАД "БУЛ ИНС" АД, сумата от 800.75 лв. /осемстотин
лева и седемдесет и пет стотинки/ деловодни разноски съобразно уважената част
от исковата претенция, представляваща сбора от част от заплатеното адвокатско
възнаграждение редуцирано съобразно направеното по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, възражение за прекомерност и съобразено с изискването на чл. 36 от ЗА и
част от заплатените разноски за възнаграждение на вещи лица.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, и направеното искане, ищеца следва да заплати
на ответника Д.К.П. разноски в размер на 800 /осемстотин/ лева
съобразно отхвърлянето изцяло на предявения в условията на евентуалност иск
срещу него, представляващи платено адвокатско възнаграждение, което по размер
не надхвърля минималното за този материален интерес.
Съобразно
изхода на делото ищеца също има право на разноски съобразно уважената част от
исковата претенция, но предвид липсата на искане и доказателство за извършени
такива съдът намира, че не следва да се произнася по този въпрос.
Водим
от гореизложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, да заплати на Д.М.А. ЕГН **********,***, сумата от 15000 /петнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени вреди – болки и страдания причинени от ПТП предизвикано по вина на Д.К.П. на 09.02.2015г., което увреждане е предвидено застрахователно събитие по годишен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, застрахователна полица № 02115000252607/ 09.01.2015г., издадена от застрахователно дружество „Бул Инс” АД, на Д.К.П., ведно със законната лихва, считано от 09.02.2015г. до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА ЗАД
"БУЛ ИНС" АД, със седалище в гр. София и адрес на управление: гр.
София 1000, район Триадица, ул."Лавеле" №19, ЕИК: *********, да
заплати, в приход на държавния бюджет по сметката на ОС – Силистра, сумата от 600 /шестстотин/
лева държавна такса съобразно уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА Д.М.А. ЕГН **********,***,
да заплати на ЗАД "БУЛ ИНС" АД, със
седалище в гр. София и адрес на управление: гр. София 1000, район Триадица,
ул."Лавеле" №19, ЕИК: *********, сумата от 800.75 лв. /осемстотин
лева и седемдесет и пет стотинки/ лева деловодни разноски съобразно
отхвърлената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА Д.М.А. ЕГН **********,***,
да заплати на Д.К.П. ЕГН ********** ***, сумата от 800 /осемстотин/ лева
деловодни разноски съобразно отхвърлената част от исковата претенция.
Решението
подлежи на обжалване пред апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис
от решението да се връчи на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:…………