Р Е Ш Е Н И Е
№3332/21.7.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на тридесети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16241 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба вх. № 73558/ 10.10.2019
год. от П.Г.К., ЕГН **********,***, чрез процесуален представител срещу Г. Д. Г. П. П. М., с
адрес: *, с искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 1684.66 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 241 часа за периода от 10.10.2016 г. до 10.10.2019 г., формирана, както
следва: 144.21 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден (нощен) труд от 24 часа, за периода от 10.10.2016 г. до 31.12.2016
г.; 128.20 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден (нощен) труд от 21 часа, за периода от месец януари 2017 г. до месец
март 2017 г.; 97.68 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 16 часа, за периода от
месец април 2017 г. до месец юни 2017 г.; 146.52 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 24 часа, за
периода от месец юли 2017 г. до месец септември 2017 г.; 91.57 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден (нощен) труд от 15 часа, за периода от месец октомври 2017 г. до
месец декември 2017 г.; 150.90 лева, представляваща допълнително възнаграждение
за положен извънреден (нощен) труд от 22 часа, за периода от месец януари 2018
г. до месец март 2018 г.; 96.09 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 13 часа, за периода от
месец април 2018 г. до месец юни 2018 г.; 162.62 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд
от 22 часа, за периода от месец юли 2018 г. до месец септември 2018 г.; 162.62
лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен)
труд от 22 часа, за периода от месец октомври 2018 г. до месец декември 2018
г.; 154.53 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 19 часа, за периода от
месец януари 2019 г. до месец март 2019 г.; 146.39 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 18 часа, за
периода от месец април 2019 г. до месец юни 2019 г.; 187.06 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд
от 23 часа, за периода от месец юли 2019 г. до месец септември 2019 г.,
16.27 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден
(нощен) труд от 2 часа, за периода от 01.10.2019 г. до
10.10.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 10.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и
направените съдебно-деловодни разноски.
Ищецът твърди, че в процесния период заема длъжността „младши
експерт – командир на отделение“ в ГКПП в ГПУ – Варна, при
РДГП – Бургас, която е на структурно подчинение на ответника, със статут на
държавен служител по силата на служебно правоотношение, възникнало с ответника. В
процесния период ищецът е полагал нощен труд, който не е заплащан. Счита, че
така положеният труд следва да бъде преизчислен с коефициент 1.143, което води
до общо 241 часа извънреден труд, който не му е
заплатен. Твърди, че доколкото е налице празнота в специалния ЗМВР, то приложение следва
да намерят специалните закони и в частност КТ, и чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на
РЗ. Молбата е за уважаване на исковата претенция, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба и присъждане на разноски.
Ответникът е депозира писмен отговор в
срока по чл. 131 ГПК. Не оспорва, че ищецът за посочения период е полагал труд при него по служебно правоотношение. Посочва, че ищецът е
работил на 12 часови /дневни и нощни/ смени, съгласно месечни графици и
отработеното време е изчислявано сумирано. В резултат на това, чрез прихващане
на отрицателните с положителните разлики на отработеното време за периода е
формиран резултат, който при надвишаване нормата работни часове е заплащан като
извънреден на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Оспорва доводите,
че в случая по отношение
възможността за преобразуване на положения нощен труд в дневен, следва да
намерят приложение разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Излагат се подробни доводи относно приложимост към
възникналото с ищеца служебно правоотношение единствено на разпоредбите на ЗМВР, касателно дължимите допълнителни възнаграждения на
служителите. Твърди, че за периода са били действащи
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в сила от 02.08.2016 г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г., обн. ДВ № 67/14.08.2018 г. Съответно така действащите
наредби изключват приложението на разпоредбите на общото трудово
законодателство. В чл. 187, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР се сочи да са разписани 8часова
продължителност на нощния труд. В този смисъл твърди, че в случая липсва
основание за трансформиране на нощния в дневен труд и положеният извънреден и
нощен такъв вече е бил заплатен. Искането е за отхвърляне на претенциите и
присъждане на разноски.
Съдът,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени
са искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В настоящата хипотеза, безспорно по делото е, че в
периода 10.10.2016 год. – 10.10.2019 год. между страните е съществувало
служебно правоотношение, по силата на което П.Г.К., ЕГН: ********** заема длъжност „младши експерт – командир на отделение“ в ГКПП в ГПУ – Варна, при
РДГП – Бургас.
От
заключението на вещото лице Д.П. по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, се
установява, следното: че за периода от 10.10.2016 год. – 10.10.2019 год.
ищцата е положила общо 5339 ч. извънреден труд (при норма от 5048 ч.), за което е получено възнаграждение
в размер на 1987.03 лв. (за 291 часа); стойността на
дължимото допълнително възнаграждение, при преобразуване на нощните часове с коефициент 1.143, за
процесния период е общо 1684.66 лв.;
Както бе посочено по – горе, безспорно по делото е назначаването на
ищеца на работа в Г. Д. Г. П. П. М., “ в ГКПП в ГПУ – Варна, при РДГП – Бургас.
, на длъжност „младши експерт - командир на отделение“ и като такъв е държавен служител,
съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Не се спори и че за процесния период ищецът
е полагал труд на 12-часови смени, включващи и нощен труд.
Спорният по делото въпрос е дължи ли се
превръщане на часовете положен нощен труд в дневни, респ. заплащане на извънреден труд за така
преобразуваните часове труд.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗМВР, статутът на държавните служители в
МВР се урежда от Закона за Министерство на вътрешните работи, който в чл. 178,
ал. 1, т. 3 ЗМВР предвижда, че на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение и за извънреден труд. Според нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън работното време, режимът на дежурства, времето за
отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра
на вътрешните работи.
В процесния период, от 10.10.2016 год. до 10.10.2019 год.,
е действала издадената от министъра на вътрешните работи в изпълнение на
законово вмененото му задължение с разпоредбата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР Наредба
№ 8121з-776/ 29.07.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.
Текстовете
на чл. 3, ал. 3 на Наредбата предвижда, че при работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредбата липсва изрична норма, предвиждаща
превръщане на часовете положен нощен труд в дневни, за разлика от действалата
до 31.03.2015 г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., която в нормата на чл.
31, ал. 2 регламентира, че при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния период се
умножава по 0.143. Липсата на такава норма не следва
да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие
на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.). Обратното разбиране би
поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо
работниците и служителите по трудови правоотношения (макар и по повод въпроса
освободени ли са държавните служители в МВР от заплащане на държавни такси в
този смисъл и мотивите към т. 23 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС).
В чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
От
събраните по делото доказателства се установи, че ищецът за периода 10.10.2016 год. – 10.10.2019
год.. е положил извънреден труд, от които, след преизчисляване с коефициент
1.143 за превръщането им в дневен труд, неизплатени са 241 часа, на обща
стойност 1684,66 лв.
Ето защо, предявеният иск се
явява основателен и следва да бъде уважен, съобразно заявения размер.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед отправеното
искане в полза на ищеца следва да се присъдат сторените от същия разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 330.00 лева.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва
да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски
районен съд, сумата от 167.39 лева, формирана както следва: 67.39
лева, представляваща
дължимата държавна такса за производството и 100.00 лева, представляваща възнаграждение за
вещо лице.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г. Д. Г. П. П. М.,
с адрес: *, да заплати на П.Г.К., ЕГН **********,***
сумата от 1684.66 лв. (хиляда
шестстотин осемдесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден (нощен) труд от 241 часа за периода от 10.10.2016 г. до 10.10.2019
г., формирана, както следва: 144.21 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 24 часа, за периода от
10.10.2016 г. до 31.12.2016 г.; 128.20 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 21 часа, за периода от
месец януари 2017 г. до месец март 2017 г.; 97.68 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 16 часа, за
периода от месец април 2017 г. до месец юни 2017 г.; 146.52
лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен)
труд от 24 часа, за периода от месец юли 2017 г. до месец септември 2017 г.; 91.57
лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен)
труд от 15 часа, за периода от месец октомври 2017 г. до месец декември 2017
г.; 150.90 лева, представляваща допълнително възнаграждение
за положен извънреден (нощен) труд от 22 часа, за периода от месец януари 2018
г. до месец март 2018 г.; 96.09 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 13 часа, за периода от
месец април 2018 г. до месец юни 2018 г.; 162.62 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 22 часа, за периода от месец юли 2018 г. до месец септември
2018 г.; 162.62 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден (нощен) труд от 22 часа, за периода от месец октомври 2018 г. до
месец декември 2018 г.; 154.53 лева, представляваща допълнително възнаграждение
за положен извънреден (нощен) труд от 19 часа, за периода от месец януари 2019
г. до месец март 2019 г.; 146.39 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 18 часа, за
периода от месец април 2019 г. до месец юни 2019 г.; 187.06 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд
от 23 часа, за периода от месец юли 2019 г. до месец септември 2019 г., 16.27
лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден
(нощен) труд от 2 часа, за периода от 01.10.2019 г. до 10.10.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 10.10.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание
чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г. Д. Г. П. П. М., с адрес: *, да заплати на П.Г.К., ЕГН **********,***
сумата от 330.00 (триста и тридесет) лева, представляваща
извършени в производството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Г. Д. Г. П. П. М., с адрес: *, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд – Варна, банкова сметка *** ***, BIC ***, банка „*” АД, клон Варна, сумата от 167.39 лв. (сто шестдесет и седем лева и
тридесет и девет стотинки), на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: