РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 14.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VII състав, в публично заседание на 16 декември, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като
разгледа докладваното от съдия АГУШ административно дело №
646 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано
е по жалба на С.В.И. *** против Решение № 1040-17-55/13.09.2019 г. на Директора
на ТП на НОИ – гр. Русе. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на С.И.,
подадена срещу разпореждане № 171-00-2081-3 от 09.01.2019 г. на ръководителя на
осигуряването за безработица и разпореждането е потвърдено. Оспорващият твърди,
че решението е незаконосъобразно като постановено в нарушение на
административно-производствените правила и при неточно приложение на материалния
закон. Сочи, че административният орган неправилно е определил осигурителния му
стаж, както и датата на прекратяване на последното му трудово правоотношение,
поради което и неправилни се явяват както срока на отпуснатото му обезщетение
за безработица, така и началната дата, от която то е отпуснато. Въз основа на
изложеното в жалбата моли обжалваното решение да бъде отменено като
незаконосъобразно и преписката да бъде върната на административния орган за
ново произнасяне, при което паричното обезщетение за безработица да му бъде
отпуснато за срок от 6 месеца, считано от 05.08.2018 г.
Ответната
страна - Директорът на ТП на НОИ - Русе, представляван в съдебно заседание от
пълномощник и процесуален представител ст. юрисконсулт Ц.Р., оспорва жалбата
като неоснователна, поддържа изцяло мотивите и констатациите в обжалваното
решение. В представени писмени бележки сочи, че според представените от Полша
формуляри, периодът в който жалбоподателят е работил в тази държава е
квалифициран като период на неосигурена заетост, поради което и не е бил
зачетен от административния орган, а паричното обезщетение за безработица
правилно е отпуснато от датата на заявлението и е намалено с периода на
закъснение на регистрацията в Агенцията по заетостта, след като от страна на
Великобритания двукратно е потвърдено, че трудовото правоотношение на
жалбоподателя в тази държава е прекратено от 26.06.2018 г.
Отправя
искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Русенският
административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Административното
производство е образувано по заявление за отпускане на парично обезщетение за
безработица с вх. № 171-00-2081/22.08.2018 г., подадено от С.В.И. (л. 80 от
преписката). Заявителят посочил, че трудовото му правоотношение с работодател във
Великобритания е прекратено, считано от 05.08.2018 г. Във връзка със стажа си
във Великобритания И. представил формуляр образец Р45, придружен с превод на
български език по преписката (л. 73-76 и л. 39-47 от преписката), издаден от
данъчната и митническа служба на Великобритания, в който като дата на напускане
е посочена 05.08.2018 г. Същата дата е посочена и в представения от
жалбоподателя фиш за заплата (л. 77 от преписката).
На
същата дата било подадено заявление за удостоверяване на осигурителните периоди
в друга държава – членка на ЕС със структуриран електронен документ U002 за
потвърждаване на осигурителните периоди във Великобритания (л. 71 от
преписката). Към заявлението е приложена и Декларация относно определяне на
пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004
(л. 72 от преписката).
Постъпилото
заявление и приложените към него документи били препратени в Дирекция
"Европейски регламенти и международни договори" на НОИ с молба да
бъдат изискани СЕД U002 и СЕД U004, като производството по отпускане на ПОБ е
спряно с разпореждане № 171-00-1374-1 от 22.08.2018 г. Исканите документи – структуриран електронен документ
(СЕД) U002 и
U004, с които се
удостоверят осигурителни периоди и осигурителен доход, били получени в ТП на
НОИ – Русе на 04.01.2018 г. (л. 57-62 от преписката), след което с Разпореждане
№ 171-00-2081-2/07.01.2019 г. производството по заявлението на жалбоподателя за
отпускане на парично обезщетение за безработица е възобновено. Според
отразеното в получените формуляри U002 и U004 (приложени към преписката на
английски език с представени по делото българоезични образци на същите
формуляри), периодът от 21.12.2017 г. до 05.08.2018 г. е посочен като
референтен период, а като период на осигурена заетост е посочен периодът от
21.12.2017 г. до 25.06.2018 г. (по U002) и за периода 21.12.2017 г. до
05.08.2018 г. (посочен като референтен период и период на заетост в U004) на жалбоподателя е заплатено
възнаграждение от 1 769,16 £ месечно.
На
09.01.2019 г. от ръководителя на осигуряването за безработица било издадено
Разпореждане № 171-00-2081-3 (л. 35 от преписката), с което на основание чл.
54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54б, ал. 1 от КСО и чл.62 от Регламент (ЕО) № 883/2004, на С.В.И. било отпуснато парично
обезщетение за безработица считано от 21.08.2018 г. до 04.11.2018 г. в размер
на 74,29 лв. дневно. В мотивите на разпореждане се посочва, че последното
прекратяване на осигуряването на жалбоподателя е от 26.06.2018 г., като според
СЕД U002
основанието за прекратяване е изтичане на срока на договора, което е приравнено
на чл. 325, т. 3 от КТ. Регистрацията на И. в Агенцията по заетостта е
извършена на 21.08.2018 г. Зачетен е осигурителен стаж след 31.12.2001 г. – 2
години и 11 месеца.
Независимо
от произнасянето, на 11.01.2019 г. и на 04.02.2019 г. били изготвени нови
формуляри U001,
с които на 21.01.2019 г., съответно на 06.02.2019 г. била изискана повторно
информация от компетентната институция на Великобритания за определяне на
крайната дата на периода на заетост на жалбоподателя (л. 48-50 и л. 31-33 от
преписката). Искането било във връзка с посочените различни референтни периоди
и периоди на осигурена заетост в СЕД U002 и СЕД U004.
На
24.01.2019 г. И. оспорил разпореждането пред директора на ТП на НОИ – Русе като
в жалбата си посочил, че трудовото му правоотношение с английския работодател е
прекратено от 05.08.2018 г., о в периода от 25.06.2018 г. до датата на
прекратяване е ползвал полагащ му се платен годишен отпуск.
С
Решение № 1040-17-10/22.02.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Русе
производството по жалбата на И. срещу разпореждане № 171-00-2081-3/09.01.2019
г. на ръководителя на осигуряването за безработица е спряно до получаване на
информацията от компетентната институция на Великобритания.
Впоследствие
със заявление от 02.05.2019 г. С.И. декларирал и представил пред ТП на НОИ –
Русе документи за положен от него стаж в Полша в периода 21.06.2011 г. –
09.09.2011 г., който не бил заявен при подаване на заявлението за отпускане на
парично обезщетение за безработица от 22.8.2018 г. (л. 28-30 от преписката). За
потвърждаване на този стаж е изискана информация от компетентната институция на
Полша, от където е получен СЕД U002
(л. 20-25 от преписката – на полски език). В получения формуляр (съобразявайки
съдържанието на българоезичния му вариант – л. 43-45 от делото) периодът
21.06.2011 г. – 09.09.2011 г. е квалифициран като период на неосигурена
заетост.
Последвал
и отговор от компетентната институция на Великобритания на повторното искане за
предоставяне на информация – вх. № 3209-17-294/21.08.2019 г.. Изпратени били
нови формуляри СЕД U002 и
СЕД U004
(л. 11-16 от преписката), в които информацията била идентична с предходните, с
изключение на размера на месечното възнаграждение, който е 1 573,16
£.
Въз
основа на така получените потвърждения Директорът на ТП на НОИ – Русе издал
Решение № 1040-17-55/13.09.2019 г., с което възобновил спряното производство по
жалбата на И. и се произнесъл по съществото й като я отхвърлил и потвърдил
оспореното разпореждане № 171-00-2081-3/09.01.2019 г. В решението са описани
исканите и получeни
информации от компетентните институции на Великобритания и Полша като въз
основа на тях горестоящият орган е извел извод, че стажът в Полша не следва да
се зачита за осигурителен стаж за придобиване право на парично обезщетение за
безработица, тъй като в представения СЕД U002 е отразено, че периода е такъв на
неосигурена заетост. По отношение на стажа във Великобритания, горестоящият
орган посочва, че от тази държава е потвърден период на осигурена заетост само
до 25.06.2018 г., поради което правилно е зачетен стаж и е определена началната
дата и периода на изплащане на паричното обезщетение за безработица. В
решението не е коментиран определеният размер на паричното обезщетение във
връзка с потвърденият различен размер на възнаграждението (осигурителния доход)
на жалбоподателя за периода 25.12.2017 г. 05.08.2018 г.
Решението
е връчено на жалбоподателя чрез изпращане по пощата, на 01.10.2019 г., видно от
приложеното по делото известие за доставяне (л. 4 от преписката), след което на
14.10.2019 г. И. е подал жалба срещу него до Административен съд – Русе чрез
издателя на акт.
При
така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:
Предмет
на оспорване е Решение № 1040-17-55/13.09.2019 г. на Директора на ТП на НОИ –
Русе, което представлява индивидуален административен акт, за който акт изрично
е предвиден съдебен контрол по реда на Административно процесуалния кодекс,
съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО. Оспорването е направено в рамките на 14-дневния
срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес, поради
което производството е процесуално допустимо.
При
разглеждането по същество и след проверка на оспорения административен акт по
реда на чл. 168, ал. 1 от АПК на основанията по чл. 146 от АПК, съдът приема
жалбата за основателна по следните
съображения:
Оспореното
решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“
от КСО – ръководителят на териториално поделение на НОИ, какъвто се явява
директорът. Решението на директора на ТП на НОИ - Русе съдържа всички
съществени елементи на формата на индивидуален административен акт, установени
с чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са фактическите и правни основания, мотивирали
постановеното решение. Предвид горното съдът приема, че Решение № 1040-17-55/13.09.2019
г. на Директора на ТП на НОИ - Русе е валиден акт, издаден в надлежна форма,
при липса на съществени нарушения на процедурните правила.
При
извършената проверка за съответствието на обжалвания акт с материалния закон,
съдът приема следното:
Единственият
спорен по делото въпрос касае зачитането на осигурителния стаж на жалбоподателя
във Великобритания, и по-конкретно крайната дата на този период, както и
периода, в който жалбоподателят е работил в Полша. Тези факти намират отражение
върху определянето на началната дата на отпускате на паричното обезщетение за
безработица, както и върху периода, за който то се определя и
продължителността, за която да се изплаща.
Ръководителят
на осигуряването за безработица, а след него и директорът на ТП на НОИ са
приели, че жалбоподателят притежава осигурителен стаж от 2 години и 11 месеца,
последното му осигуряване за безработица е прекратено от 26.06.2018 г. на
основание приравнено на чл. 325, т. 3 от КТ – изтичане на срока на договора, а
регистрацията му в Агенция по заетостта като безработно лице е от 21.08.2018 г.
(последните две обстоятелства не са спорни по делото). При тези данни на
жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица считано от
21.08.2018 г. (датата на регистрация в АЗ) до 04.11.2018 г., т.е. за период от
2 месеца и 15 дни, като от правна страна административните органи са се
позовали на разпоредбите на чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО, а в решението на директора на ТП на НОИ – Русе и на чл. 54а, ал. 6 от КСО.
Според чл. 54а, ал. 1 право на парично обезщетение за безработица имат лицата,
за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд
"Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди
прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в
Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не
получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168 и 3. не упражняват трудова дейност,
за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по
законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.
По
делото няма спор, че жалбоподателят отговаря и на трите посочени условия.
Съгласно
чл. 54а, ал. 4 от КСО паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата
на последното прекратяване на осигуряването, ако: 1. заявлението по ал. 3 е
подадено в тримесечен срок от тази дата; 2. лицето се е регистрирало като
безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата. По
силата на чл. 56а, ал. 6 КСО ако заявлението по ал. 3 е подадено в срока по ал.
4, т. 1, а регистрацията на лицето като безработно в Агенцията по заетостта е
направена след изтичане на срока по ал. 4, т. 2 по неуважителни причини,
паричното обезщетение се изплаща от датата на регистрацията за определения по чл.
54в или чл.
54б, ал. 3 или ал. 4
период, намален със закъснението.
От своя страна съгласно чл. 54в, ал.
1 КСО паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца,
следващ този, за който се дължат, за срок, определен според продължителността
на осигурителния стаж, по време на който лицата са били осигурени за безработица,
за времето след 31 декември 2001 г., както следва: при осигурителен стаж с осигуряване за безработица за времето след 31
декември 2001 г. до 3 години - срок на
изплащане на обезщетението 4 месеца; при осигурителен стаж от 3 години и 1 ден до 7 години – срок на обезщетението – 6
месеца.
От
събраните по делото доказателства, които са били известни и към момента на
произнасяне на административните органи – ръководител на осигуряването за
безработица и директор на ТП на НОИ, безспорно се установя, че жалбоподателят е
полагал труд (след 2001 г.) като наето лице във Великобритания и Полша. За
Полша периодът му на заетост е от 21.06.2011 г. до 09.09.2011 г. По отношение
на този стаж съдът намира, че правилно не е бил зачетен за осигурителен стаж за
отпускане на исканото парично обезщетение за безработица, предвид факта, че от
компетентната осигурителна институция на Полша този период е посочен като
неосигурена заетост. Този извод не се опровергава от представените от
жалбоподателя в хода на съдебното производство документи, издадени от Института
за социална сигурност на Полша (л. 30-32 и в превод на л. 40-42 от делото),
според които за процесния период жалбоподателят е регистриран като лице,
сключило договор за посреднически услуги, граждански договор или договор за
предоставяне на услуги и по индивидуалната му сметка в осигурителния институт
са дължими и внесени средства за вноски за пенсионно осигуряване, включително
за отворени пенсионни фондове. Представените документи обаче не установяват за
този период жалбоподателят да е бил осигурено лице за други рискове, освен за
пенсия, което съответства и на удостоверяването, което е извършила
компетентната институция на Полша пред органите на НОИ, че процесният период
представлява неосигурена заетост по отношение на риска „Безработица“. Фактът,
че същият период би могъл да бъде зачетен за придобиване на право на пенсия от
жалбоподателя е ирелевантен за настоящия спор.
Не
така стои въпросът обаче със стажът на жалбоподателя във Великобритания. Съдът
намира, че ответният административен орган неправилно е зачел единствено
периодът от 21.12.2017 г. до 25.06.2018 г. Действително и в двата представени
СЕД U002
от компетентната институция на Великобритания в т. 4 е посочен период на
осигурена заетост с начална дата 21.12.2017 г. и крайна дата 25.06.2018 г.
Приемайки единствено тази информация и игнорирайки останалото съдържание на СЕД
U002 и СЕД U004 административният орган е приел,
че именно това е периодът, който следва да бъде зачетен за осигурителен стаж на
жалбоподателя за отпускане и определяне на паричното обезщетение за
безработица. В същото време обаче както в СЕД U002, така и в СЕД U004 е посочен референтен период от
21.12.2017 г. до 05.08.2018 г. като дори посоченият в U004 брутен доход през периода на заетост
(независимо от разликата в стойността му) се отнася за този период, т.е. до
05.08.2018 г. Това несъответствие е установено от административния орган и са
предприети действия за изясняването му, но такова не е осъществено предвид
изпратените повторно формуляри с идентично съдържание от Великобритания.
Административният орган обаче не е преценил и обсъдил в цялост наличните данни,
които сочат, че жалбоподателят всъщност е работил във Великобритания да
05.08.2018 г., а не само до 25.06.2018 г. На това обстоятелство сочат както
издадените от компетентната институция на Великобритания СЕД U002 и СЕД U004, посочвайки референтния период и
периодът, за който е изплащано възнаграждение на жалбоподателя, а така също и
издаденият от същата институция преносим документ U1, представляващ удостоверение за
социалноосигурителни периоди, които да бъдат взети под внимание при изчисление
на обезщетения за безработица, представен
от жалбоподателя (л. 27-28 и в превод на л. 37-39), в който като период на
осигурена заетост е посочен периода от 20.12.2017 г. до 05.08.2018 г. Именно
тази крайна дата е посочена и във формуляр Р45, издаден отново от същата
институция, като дата на напускане. Следва да се има предвид още, че в СЕД U002, в който са посочени двата различни периода – референтен
период и период на осигурена заетост, липсва посочване на периода след
25.06.2018 г. като период на неосигурена заетост, макар безспорно да е ясно, че
и за този период жалбоподателят е получавал доходи от тази заетост.
Допълнително в подкрепа на изложеното до тук са и
представените от жалбоподателя, с жалбата до настоящия съд, фишове за изплатени
възнаграждения, от които е видно, че жалбоподателя е изплащано възнаграждение (holiday pay) след 25.06.2018 г. като единствено последната заплатена
сума от 97,27 £ е посочена в СЕД U004 като
компенсация за неползван отпуск.
Всичко
изложено до тук дава основание на съда да приеме, че при отпускане на паричното
обезщетение на жалбоподателя е следвало да бъде зачетен осигурителен стаж във
Великобритания за периода от 21.12.2017 г. до 05.08.2018 г. и съобразно този
период и останалите данни по преписката да бъде определена началната дата на
отпускане на обезщетението за безработица, както и периода, за който това
обезщетение да бъде изплащано. След като не е сторил това ответният
административен орган е постановил незаконосъобразно решение, потвърждавайки
разпореждането, с което е отпуснато паричното обезщетение за безработица на
жалбоподателя при различен от посочения осигурителен стаж.
По
изложените съображения съдът намира, че жалбата на С.В.И. против Решение № 1040-17-55/13.09.2019
г. на Директора на ТП на НОИ – гр. Русе е основателна и следва да бъде уважена,
а решението, заедно с потвърденото от него разпореждане № 171-00-2081-3/09.01.2019
г. на ръководителя на осигуряването за безработица, като постановени в
нарушение на закона, следва да бъдат отменени.
Тъй
като естеството на административния акт не позволява решаването на въпроса по същество,
на основание чл. 173, ал. 2, предл. 3 от АПК, делото следва да бъде изпратено
като преписка на Ръководителя на осигуряването за безработица за ново
произнасяне по заявлението на жалбоподателя, като мотивите на настоящото
решение относно тълкуването и прилагането на закона при зачитане на
осигурителния стаж на жалбоподателя следва да се считат за задължителни
указания за административния орган при постановяване на акта му.
Водим
от горното и на основание чл. 118, ал. 2 от КСО, във връзка с чл. 172, ал. 2 и чл.
173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на С.В.И. ***, решение № 10403-17-55/13.09.2019
г. на Директора на ТП на НОИ – гр. Русе и потвърденото с него разпореждане № 171-00-2081-3
от 09.01.2019 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което е отпуснато
парично обезщетение за безработица на жалбоподателя, считано от 21.08.2018 г.
до 04.11.2018 г., в размер на 74,29 лв.
ИЗПРАЩА преписката на ръководителя на
осигуряването за безработица за ново произнасяне при съобразяване с указанията
по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото
решение.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред ВАС.
СЪДИЯ: