№ 64
гр. ЛЕВСКИ, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова Стойкова
при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско
дело № 20244410100943 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 124 ГПК и чл.108 от ЗС
за признаване правото на собственост на ищеца върху описания имот на
посоченото правно основание и осъждане на ответницата да предаде
владението.
Постъпила е искова молба от Д. Ц. П., ЕГН:**********, с постоянен
адрес: с. *** чрез: адв. Д. С. Т., от САК - София, срещу П. И. И., ЕГН
**********, с адрес: с. ***
В исковата молба се твърди, че по силата на Нотариален акт за дарение
на недвижим имот № *** г. на Христо Кулев - нотариус, peг. № 021 при НК-
София, район на действие РС-Левски, вписан в Служба по вписванията под вх.
peг. № *** г., ищцата е придобила от дъщеря си П.П. П. недвижим имот:
Урегулиран поземлен имот в границите на урбанизираната територия
/строителните граници/ на село ***, с площ от 2950 кв.м. /две хиляди
деветстотин и петдесет квадратни метра/, заедно с построените в него:
двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 95 кв.м. /деветдесет и пет
квадратни метра/, с мазе от 9 кв.м. /девет квадратни метра/, гараж със
застроена площ от 20 кв.м. /двадесет квадратни метра/, навес и стопански
постройки със застроена площ от 15 кв.м. /петнадесет квадратни метра/, който
имот съгласно дворищно-регулационния план на селото е с ***, че преди
горепосочената сделка, посредством Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № *** г. на Христо Кулев - нотариус, peг. № 021 при НК-
София, район на действие РС-Левски, вписан в Служба по вписванията под вх.
peг. № *** г., имотът е бил придобит от дъщерята на ищцата - П. П.. Към
момента на закупуването на имота, П. П. е живяла на съвместни начала с
1
И.П.А. като е решила да придобие Имота с инвестиционна цел и тъй като в
негово непосредствено съседство бащата и лелята на И.А. притежават в
съсобственост къща с двор, в която живеели родителите на И.А.. От
съвместното си съжителство, П. П. и И.А. имали две малолетни деца.
Посочено е, че ответницата П. И. се явява баба по майчина линия на И.А. и по
времето около покупката на Имота от П. П., поради просрочени финансови
задължения, жилището на ответницата и съпругът й - дядото на И.А., е било
продадено на публична продан и същите към онзи момент нямало къде да
живеят. Поради това П. П., по молба на И.А. и неговите родители, се е
съгласила бабата и дядото на И. да живеят в новозакупения от нея имот и да го
държат безвъзмездно. Към онзи момент дъщерята на ищцата преценила, че
когато в имота има постоянно живеещи хора е по-малка вероятността от
престъпни посегателства и ще отпадне нуждата постоянно да наглежда имота.
Още повече, че бабата, заедно с родителите на И.А. поели ангажимент да
поддържат двора, а при необходимост и да правят обикновени поправки на
къщата. Счита, че е осъществен фактическият състав на договор за заем за
послужване съгласно разпоредбите на членове от 243 до 249 от ЗЗД и в
рамките на този договор за заем за послужване П. П. е предоставила на
ответницата и съпруга й безвъзмездно имота за временно ползване без
определен срок, а те от своя страна са имали задължение да го върнат. Твърди
се, че след смъртта на съпруга на ответницата, преди около 4 години, със
съгласието на П. П., П. И. продължила да живее в имота и в случая като
заемател по договора за заем за послужване е останала само тя. Впоследствие,
през 2023г. отношенията между дъщерята на ищцата и И.А. рязко са се
влошили, като двамата са прекратили съвместното си съжителство и са
започнали съдебни спорове относно упражняването на родителските права
върху децата, които спорове са приключили с Решение по гр.д. 11419/2024 г.
по описа на Софийски районен съд, 83 с-в, което е приложено. Независимо от
посоченото съдебно решение, започнали и спорове с И.А. за имущество, като
според ищцата, с цел да навреди на П. П., ответницата не напускала и не
предавала държането на имота на дъщерята на ищцата. Впоследствие П. П.
решила да прехвърли имота на майка си посредством дарение. Предвид
горното, след като се убедила, че ответницата продължава да живее в имота,
ищцата и дъщеря й чрез адв. Недко Златев Георгиев от тяхно име до П. И.
изпратили писмени покани, с които от името на П. П. като предишен
собственик, който е предоставил държането на имота посредством договор за
заем за послужване без определен срок, е даден срок до 31.08.2024г., в който
ответницата следва да напусне имота и да предаде ключовете за него, и от
името на Д. П., като нов собственик е уведомена ответницата в срок до
31.08.2024г. да напусне имота, като оставането след тази дата ще се счита за
продължаващо държане без правно основание, за което да се дължи
обезщетение на ищцата. Твърди се в исковата молба, че и двете пратки били
доставени лично на адресата едновременно на 13.08.2024 г. в 15.39 часа.
Независимо от изпратените покани, до момента П. И. не била предприела
2
никакви действия в изпълнение на указаното в двете покани и не се изнесла от
имота, като го държала без правно основание. В случай, че съдът прецени, че
няма доказателства за получаването на горните покани от страна на
ответницата, искането е настоящата искова молба да се счита за покана до
ответницата да напусне имота и да го предаде на ищцата незабавно.
Отправя искане съдът да установи спрямо ответницата П. И. И., че Д. Ц.
П. е собственик на: Урегулиран поземлен имот в границите на урбанизираната
територия /строителните граници/ на село ***, с площ от 2950 кв.м. /две
хиляди деветстотин и петдесет квадратни метра/, заедно с построените в него:
двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 95 кв.м. /деветдесет и пет
квадратни метра/, с мазе от 9 кв.м. /девет квадратни метра/, гараж със
застроена площ от 20 кв.м. двадесет квадратни метра/, навес и стопански
постройки със застроена площ от 15 кв.м. /петнадесет квадратни метра/, който
имот съгласно дворищно-регулационния план на селото е с ***
Да осъди ответницата да предаде на ищцата държането на Урегулиран
поземлен имот в границите на урбанизираната територия /строителните
граници/ на село ***, с площ от 2950 кв.м. /две хиляди деветстотин и петдесет
квадратни метра/, заедно с построените в него: двуетажна жилищна сграда със
застроена площ от 95 кв.м. /деветдесет и пет квадратни метра/, с мазе от 9
кв.м. /девет квадратни метра/, гараж със застроена площ от 20 кв.м. /двадесет
квадратни метра/, навес и стопански постройки със застроена площ от 15 кв.м.
/петнадесет квадратни метра/, който имот съгласно дворищно-регулационния
план на селото е с ***, предназначен за индивидуално жилищно строителство,
в квартал 8 /осми/, при граници и съседи: от две страни улици, ***
Претендира направените по делото разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
страна на ответника, не е изразено становище по иска, не са направени
доказателствени искания.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
По силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** г. на
Христо Кулев - нотариус, peг. № 021 при НК-София, район на действие РС-
Левски, вписан в Служба по вписванията под вх. peг.№*** г., ищцата е
придобила от дъщеря си П.П. П. следния недвижим имот: Урегулиран
поземлен имот в границите на урбанизираната територия /строителните
граници/ на село ***, с площ от 2950 кв.м. /две хиляди деветстотин и петдесет
квадратни метра/, заедно с построените в него: двуетажна жилищна сграда със
застроена площ от 95 кв.м. /деветдесет и пет квадратни метра/, с мазе от 9
кв.м. /девет квадратни метра/, гараж със застроена площ от 20 кв.м. /двадесет
квадратни метра/, навес и стопански постройки със застроена площ от 15 кв.м.
/петнадесет квадратни метра/, който имот съгласно дворищно-регулационния
план на селото е с ***
Посредством Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
*** г. на Христо Кулев - нотариус, peг. № 021 при НК-София, район на
3
действие РС-Левски, вписан в Служба по вписванията под вх. peг. № ***г.,
описаният имот е бил закупен от П. П..
Искът за собственост представлява иск на невладеещия собственик
против владеещия несобственик.
В тежест на ищеца, който твърди, че е собственик на имота е да докаже,
че правото на собственост е било придобито на заявеното правно основание. В
производството по чл. 108 ЗС е необходимо да се установи по безспорен
начин, че ищецът е собственик на недвижимия имот, че ответникът го владее
и че това владение е без основание. Доказателствената тежест за тези
предпоставки се разпределя между страните в процеса, като ищецът следва да
докаже правото си на собственост и фактът на владение от страна на
ответника, а последният следва да докаже основанието си да упражнява
фактическа власт върху вещта.
В тежест на ищеца е да установи, че е собственик на вещта, както и че
ответникът упражнява фактическата власт върху тази вещ към момента на
предявяване на иска.
Ответникът носи доказателствената тежест да установи, че е налице
противопоставимо на ищеца основание за осъществяване на фактическата
власт върху вещта.
Събрани са гласни доказателства чрез разпита на посочените от ищцата
свидетели – Пламен Петков Петков – бивш съпруг на ищцата и П.П. П. -
дъщеря.
От показанията им се установява, че къщата е била закупена от П. П..
Извършен бил ремонт на къщата, финансиран от П., която позволила на бабата
и дядото на съжителстващия с нея И. да живеят в къщата, за да поддържат
двора и къщата, без да заплащат наем.
Впоследствие отношенията между П. и И. се влошили. През 2024г.
състав на РС – София е утвърдил постигнатото между П.П. П. и И. П.А.
споразумение по чл. 127, ал.1 от СК.
Показанията на свидетелите бе преценена от съда с оглед данните по
делото, като се взе предвид възможната тяхна заинтересованост.
Установи се от събраните по делото гласни и писмени доказателства, че
ищцата е собственик на процесния недвижим имот, придобит чрез дарение.
Преди посочената сделка имотът е бил собственост на П. П., която се е
съгласила в имота да живеят ответницата и съпругът й, на които е бил
предоставен имотът безвъзмездно, без определен срок, а те са имали
задължение да го върнат. След смъртта на съпруга на П. И. със съгласието на
собственика ответницата е продължила да живее в имота като заемател по
договора за заем за послужване.
Установява се от представените писмени доказателства, че до
ответницата от името на предишния собственик П.П. П., и от Д. Ц. П. са
изпратени писмени покани: от името на П. П. като предишен собственик,
предоставил държането на имота посредством договор за заем за послужване
без определен срок, е даден срок до 31.08.2024г., в който ответницата да
4
напусне имота и предаде ключовете за него, и от името на Д. П., като нов
собственик е уведомена ответницата в срок до 31.08.2024г. да напусне имота,
като оставането след тази дата ще се счита за продължаване държане без
правно основание, за което се дължи обезщетение.
От издадените от Еконт удостоверения за движението на пратките се
установява, че и двете пратки са доставени лично на адресата на посочения в
тях адрес на 13.08.2024г.
По предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС:
Според чл. 108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко
лице, което я владее или държи без да има основание за това. Съгласно
съдебната практика, искът за собственост по чл. 108 от ЗС е иск на
невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на този иск
е правото на собственост на ищеца.
Установено е в хода на делото, че ищецът притежава правото на
собственост върху процесния имот и ответникът го владее без основание,
противопоставимо на собственика, предвид което съдът следва да уважи и
двете искания: да се произнесе с установителен диспозитив, признаващ
правото на собственост на ищеца и с осъдителен диспозитив, осъждащ
ответника да му предаде владението върху процесния имот.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага извод,
че ищцата е собственик на процесния имот и че ответницата е упражнявала
фактическата власт върху целия имот и смущава собствеността й.
Претенцията за осъждане на ответницата да предаде владението върху
имота е основателна и следва да бъде уважена.
Съобразно изхода на спора, на ищцата следва да бъдат присъдени
сторените по делото разноски.
Представен е списък по чл. 80 от ГПК. Представено е пълномощно и
договор за правна защита и съдействие с ищцата, от което се установява, че е
договорено възнаграждение в размер на 1600лв., което е заплатено по банков
път.
Следва ответницата да бъде осъдена да заплати на ищцата направените
разноски в размер на 1600 лв., представляващи адвокатско възнаграждение и
338,35 лв. държавни такси.
На основание изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на П. И. И., ЕГН **********,
с адрес: с. ***, че Д. Ц. П., ЕГН **********, с адрес: с.***, е собственик на
Урегулиран поземлен имот в границите на урбанизираната територия
/строителните граници/ на село ***, с площ от 2950 кв.м. /две хиляди
деветстотин и петдесет квадратни метра/, заедно с построените в него:
двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 95 кв.м. /деветдесет и
пет квадратни метра/, с мазе от 9 кв.м. /девет квадратни метра/, гараж със
5
застроена площ от 20 кв.м. двадесет квадратни метра/, навес и стопански
постройки със застроена площ от 15 кв.м. /петнадесет квадратни метра/, който
имот съгласно дворищно-регулационния план на селото е с ***
ОСЪЖДА П. И. И., ЕГН ********** , с адрес: с. *** да предаде на Д.
Ц. П., ЕГН **********, с адрес: с.*** държането на Урегулиран поземлен
имот в границите на урбанизираната територия /строителните граници/ на
село ***, с площ от 2950 кв.м. /две хиляди деветстотин и петдесет квадратни
метра/, заедно с построените в него: двуетажна жилищна сграда със застроена
площ от 95 кв.м. /деветдесет и пет квадратни метра/, с мазе от 9 кв.м. /девет
квадратни метра/, гараж със застроена площ от 20 кв.м. /двадесет квадратни
метра/, навес и стопански постройки със застроена площ от 15 кв.м.
/петнадесет квадратни метра/, който имот съгласно дворищно-регулационния
план на селото е с ***, предназначен за индивидуално жилищно строителство,
в квартал 8 /осми/, при граници и съседи: от две страни улици, ***
ОСЪЖДА П. И. И., ЕГН ********** , с адрес: с. *** да ЗАПЛАТИ на
Д. Ц. П., ЕГН **********, с адрес: с.*** направените деловодни разноски в
размер на 1600 лв., представляващи адвокатско възнаграждение и сумата от
338,35 лв. - държавни такси
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Плевен в
двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
6