Решение по дело №1370/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от „//“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК ****, срещу Решение № 737/15.05.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 398/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № ****/14.12.2022 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Националната агенция за приходите.

В касационната жалба са изложени твърдения за допуснати от съда нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Касаторът твърди, че съдът не е преценил правилно правната квалификация в наказателното постановление, съставомерността на нарушението, правните последици от него, не е обсъдил възраженията на въззивника, маловажността на случая. Посочва, че за да бъде ангажирана отговорността на дружеството на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, както е било в случая, нарушението трябва да е довело до неотразяване на приходи, каквито обстоятелства не били налице, и това водело до неправилно прилагане на материалния закон. Съдът не направил този извод и не обсъдил приложимостта на чл. 28 от ЗАНН, въпреки наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменено наказателното постановление.

Ответникът в производството, Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Националната агенция за приходите изразява становище за неоснователност на жалбата, моли решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд - Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на обжалване пред Районен съд — Варна е било Наказателно постановление № ****/14.12.2022 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на „//“ ЕООД за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и на основание чл. 185, ал. 5, вр. чл. 185, ал. 4 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.

Въз основа на събраните доказателства, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 19.11.2022 г. служители на ТД на НАП – Варна извършили проверка в обект, стопанисван от дружеството – пекарна в гр. Варна, ****, при която била констатирана касова наличност по фискално устройство 168,67 лева и фактическа касова наличност 124,90 лева, или разлика от 43,77 лева. Фискалното устройство притежавало функции за служебно въведени и изведени суми. Разликата е възприета като изведена от касата на обекта сума, неотчетена във фискалното устройство в момента на извършването, съответно че не е изпълнено задължението на дружеството извън случаите на продажба да отбележи всяка промяна в касовата наличност на фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Описаните обстоятелства били квалифицирани като нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. и срещу дружеството бил съставен акт за установяване на административно нарушение, надлежно предявен и връчен на представляващия. Подадени били писмени възражения, от които не били установени спорни обстоятелства, като въз основа на акта и преписката административно-наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление. В него било отразено, че нарушението е извършено в условията на повторност и била наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева на основание чл. 185, ал. 5, вр. ал. 4 от ЗДДС.

При така установените факти, от правна страна районният съд е приел, че актът за установяване на административното нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени лица, при спазване на регламентираните в ЗАНН срокове и на процесуалните правила. Отхвърлил е доводите за нарушено право на защита, като е посочил, че няма нарушение на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Приел е, че несъответствието в касата е било безспорно установено от събраните при проверката доказателства, а причината за него е ирелевантна. Установил е от представените документи, че фискалното устройство притежава функция за отразяване на служебно въведени и изведени суми. От приложените предходни наказателни постановления е направил извода, че нарушението е повторно, предвид което, независимо от малкото несъответствие, разкрива по-висока степен на обществена опасност на деянието и на нарушителя. Ето защо е приел за правилен извода на административнонаказващия орган, че нарушението не се отличава от другите нарушения от същия вид и не следва да се квалифицира като маловажен случай. Доколкото нарушението е формално, не е намерил за необходимо да обсъжда липсата на вредни последици. Приел е наложената санкция в минимума по приложената разпоредба за правилно определена и справедлива. С тези мотиви е потвърдил наказателното постановление.

Настоящата инстанция възприема изцяло установеното от районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които няма да преповтаря и към които препраща съгласно чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.

Доводите в касационната жалба за допуснати съдопроизводствени нарушения са общи и не се потвърждават от доказателствата по делото. Не съответстват на текста на наказателното постановление и на съдебното решение твърденията, че отговорността на дружеството е ангажирана на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Наложената на дружеството имуществена санкция е с правно основание чл. 185, ал. 5, вр. ал. 4 от ЗДДС, като се установява съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и правната му квалификация. При това положение доводите за неправилно приложение на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС са несъстоятелни.

Не се установяват процесуални нарушения и във връзка с прилагането на чл. 28 от ЗАНН, доколкото съдът изрично е изложил мотиви, че настоящият случай не се отличава по нищо от други такива нарушения и е възприел извода на административнонаказващия орган, че не може да се квалифицира като маловажен случай. Този извод на районния съд се споделя от настоящата инстанция, доколкото към момента на издаване на конкретното наказателно постановление дружеството вече е било санкционирано двукратно при условията на повторност за същото по вид административно нарушение, поради което е налице по-висока степен на обществена опасност на нарушителя, което изключва прилагането на чл. 28 от ЗАНН.

При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатират пороци, засягащи валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. По тези съображения касационният състав намира, че не са налице твърдяните касационни основания и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход от производството и с оглед направеното искане, в полза на ответника в касационното производство на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 144 от АПК следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размера по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, или 80 лева.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс, вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – гр. Варна, ІІІ касационен състав

ОСТАВЯ в сила Решение № 737/15.05.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 398/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА „//“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК ****, да заплати на Националната агенция за приходите сумата 80 (Осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: