Решение по НАХД №467/2020 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 юли 2020 г. (в сила от 12 август 2020 г.)
Съдия: Никола Георгиев Маринов
Дело: 20202230200467
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 264

 

Гр. С., 21.07.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

С.ският районен съд, наказателна колегия, в публично заседание на осми юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. М.

 

при секретаря Х. П. като разгледа докладваното от съдията АНД №467 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази:

Производството е образувано по жалба на В.И.В. против НП №22- 0000084/13.03.2020г. на и. д. директор на РД „Автомобилна администрация”- гр. Бургас, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.31, ал.1, т.5 от Наредба №34/06.12.1999г. на МТ на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози е наложено наказание „Глоба” в размер на 2000 лева. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно и своевременно призован се явява в съдебно заседание и моли съда да измени наказателното постановление като се намали наложеното наказание на „Глоба“ в размер на 500 лева.

Органът, издал обжалваното наказателно постановление редовно и своевременно призован не изпраща свой представител и не изразява становище по жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 02.03.2020г. служители от сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- С., свидетелите Н.С. и С.Ч. се намирали на второстепенен път ІІ- 53. Двамата били със служебен автомобил на разклона за с. Камен. Те спрели за проверка движещия се в посока от с. К. към гр. С. таксиметров автомобил марка „Опел Мерива” с рег. №….. Автомобилът бил управляван от жалбоподателя В.И.В.. В автомобила имало клиенти и бил със светеща табела „такси”. При проверката жалбоподателят представил всичко, което му поискали служителите на реда освен пътна книжка, издадена от превозвача. Св. С. съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение като приел, че е нарушил разпоредбата на чл.31, ал.1, т.5 от Наредба №34 за таксиметров превоз на пътници. Колегата му, св. Ч. се подписал като свидетел по съставянето и връчването на акта. Впоследствие изпълняващият длъжността директор на РД „Автомобилна администрация”- Бургас издал обжалваното наказателно постановление като приел, че жалбоподателят В.И.В. е нарушил разпоредбата на чл.31, ал.1, т.5 от Наредба №34 от 06.12.1999г. на Министъра на транспорта и му наложил на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози наказание „Глоба” в размер на 2000 лева.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в седемдневния преклузивен срок от лице имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е частично основателна. От цялостната проверка става ясно, че жалбоподателят наистина е извършил описаното в АУАН нарушение, тъй като не е могъл да представи пътната книжка на автомобила, издадена от превозвача. Като не я е представил той е ангажирал своята административнонаказателна отговорност. Неправилно обаче наказващият орган е наложил наказание по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП, че не притежава пътна книжка. От доказателствата по делото по несъмнен начин се установи, че притежава такава, която е представена по делото. В наредба №34/06.12.1999г. на Министъра на транспорта е предвидено точно какво трябва да носи водача при управление на МПС, а в чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози е предвидено наказание за водача на автомобила, тъй като той е бил длъжен да представи тази пътна книжка. Ето защо съдът счита, че като не е представил пътната книжка жалбоподателят е ангажирал своята административнонаказателна отговорност. Наказващият орган не се е съобразил обаче с обстоятелството, че жалбоподателят притежава пътна книжка, а това се доказа по несъмнен начин с представянето й като доказателство по делото. След като не е представил поисканата пътна книжка от проверяващите жалбоподателят е извършил нарушение на тази разпоредба и е ангажирал своята отговорност.

Административнонаказващият орган е следвало да наложи предвиденото в закона наказание за извършеното от жалбоподателя нарушение, а именно „Глоба” в размер на 500 (петстотин) лева на основание чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози, но тъй като не е сторил това, а му е наложил наказание по чл.93, ал.1, т.1 от същия закон наказателното постановление следва да се измени като се наложи на жалбоподателя наказание съответстващо на извършеното от него нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН- „Ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по- благоприятна за нарушителя“. В случая разпоредбата на чл.93, ал.2 от ЗАвП е изменена със закон за изменение и допълнение, обнародван в ДВ бр.60 от 2020г. в сила от 07.07.2020г. и наказанието „Глоба“ е намалено на 100 лева. Ето защо съдът следва да измени наказателното постановление като вместо наложеното наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП му наложи на основание чл.93, ал.2 от същия закон наказание „Глоба” в размер на 100 лева.

Ръководен от изложените съображения съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ИЗМЕНЯ НП №22- 0000084/13.03.2020г. на и. д. Директор на РД „АА”- Бургас, с което на В.И.В. с ЕГН ********** на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание „Глоба”  в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение на чл.31, ал.1, т.5 от Наредба №34 от 06.12.1999г. на Министъра на транспорта като НАМАЛЯВА наложеното наказание „Глоба” на 100 (сто) лева на основание чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: