РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. В. , 06.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:А. М. П.
Членове:В. Й. М.
Г. П. Й.
при участието на секретаря В. В. У.
като разгледа докладваното от А. М. П. Въззивно гражданско дело №
20211300500235 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №761 от 02.02.2021 г.постановено по гр.д. № 334/2020 г. по описа на РС В.,
ДЗИ общо застраховане е осъдено да заплати на Л. СТ. СТ. - сумата от 2500 лева, ведно със
законната лихва ,считано от 13.02.2020 г. , както и сумата от 365,97 лева- обезщетение за забава за
периода от 05.09.2018 г.до 13.02.2020 г., на Й. Й. СТ. - сумата от 2500 лева, ведно със законната
лихва ,считано от 13.02.2020 г. , както и сумата от 365,97 лева- обезщетение за забава за периода
от 05.09.2018 г.до 13.02.2020 г. , на ИВ. Й. СТ. сумата от 2500 лева, ведно със законната лихва
,считано от 13.02.2020 г. , както и сумата от 365,97 лева- обезщетение за забава за периода от
05.09.2018 г.до 13.02.2020 г., , и на АЛ. Й. СТ. - сумата от 2500 лева, ведно със законната лихва
,считано от 13.02.2020 г. , както и сумата от 365,97 лева- обезщетение за забава за периода от
05.09.2018 г.до 13.02.2020 г.
Недоволен от така постановеното решение останал ответника „ДЗИ-О. з.“ ЕАД , ЕИК..., със
седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от изпълнителния директор чрез
юрисконсулт Г. М.- Е., който обжалва решението на районния съд, като сочи доводи за
неправилност, и моли съда да го отмени и постанови друго, с което да отхвърли предявените
искове.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който
излага, че решението е правилно и законосъобразно, и моли да бъде потвърдено. Претендира
присъждане на деловодни разноски.
1
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което
и спора следва да се разгледа по същество.
Видинският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на
страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери
жалбата за основателна.
Районен съд - гр.В. е бил сезиран с обективно съединени искови претенции по чл. 456, ал. 1
от КЗ и чл. 86 от ЗЗД от Л. СТ. СТ., ЕГН **********, от гр. В. за себе си и като майка и законен
представител на Й. Й. СТ., ЕГН **********, на ИВ. Й. СТ., ЕГН **********, както и от И. М. К.,
ЕГН **********, действаща като майка и законен представител на АЛ. Й. СТ., ЕГН ...двамата от
гр. В., против ДЗИ“О. з.“ ЕАД, ЕИК., седалище и адрес на управление гр. С.
Твърди се, че ищците са наследници на общия наследодател Й. А. С., ЕГН ..,
бивш жител на гр. В. починал на 17.03.2018г., с равни права - от по 1 / 4 ид. части. Приживе
общият наследодател е бил притежател на дебитни карти и кредитни карти издадени от банката-
кредитор „С. ЕАД. Последната е включила наследодателя на ищците в групата застраховани лица
към застрахователен договор за групова застраховка „злополука“ за притежателите на дебитни или
кредитни карти, издадени от „С.“ ЕАД № 44/32 от 28.12.2009г. Издаден е застрахователен
сертификат № 380122 за застрахована сума от 10 000,00лева. Наследодателят на ищците е включен
и към застрахователен договор за групова застраховка пакет „Медик“ за притежатели на дебитни и
кредитни карти на „С. ЕАД № 49 от 08.01.2014г., за което е издаден застрахователен сертификат
№ 380122 за сума от 3 000,00лева. и двата договора за групова застраховка са сключени със
ответното дружество, като застраховател.
На 17.03.2018г. общият наследодател на ищците е намерен около Ю.ООчаса
починал на дивана в жилището си в гр. В. При извършена аутопсия е установено, че смъртта е
настъпила вследствие на механична асфикция, вследствие аспирация на стомашно съдържимо.
При аутопсията не е установено наличие на алкохол или други вещества в кръвта. След настъпване
на смъртта на наследодателя на ищците, ищцата Л.С. уведомила ответникът - застраховател за
настъпилата смърт, като е предявила претенция по застрахователен сертификат №
380122/11.11.2015г. за изплащане на сумата от 10 000,00лева. Застрахователната претенция е
входирана при ответната страна под № 0-92-5192/26.03.2018г. Ответната страна, с писмо изх. №
092- 15009/09.08.2018г. уведомява молителя, че от приложената съдебно-медицински документи,
се установило, че се касае за смърт от общо заболяване/остро настъпила механична асфикция от
аспирация на стомашно съдържимо/ Същото не се счита за злополука, съгласно Раздел 12 от
Общите условия на застраховки „злополука и заболяване“ Редакция 4 от 10.08.2015г. Предвид това
ответното дружество счита, че няма основание за изплащане на суми по представените документи.
Срещу постановения отказ на ответното дружество, ищцата Л.С. подала писмено възражение, на
което дружеството потвърдило отказа. Ищците излагат съображения относно неоснователността на
постановените откази от ответника, както и относно настъпило застрахователно събитие
„злополука“.
Ответната страна, в срока за писмен отговор, е подала такъв. Оспорва основателността на
исковете. Не се оспорва съществувалото застрахователно правоотношение, въведено от ищците.
Оспорва се настъпването на застрахователното събитие злополука. Смъртта на наследодателя на
ищците се дължи на физиологични изменения и заболявания на същия. Настъпилата смърт на
наследодателя на ищците не се дължи на събитие, представляващо покрит застрахователен риск.
Оспорват се размерите на исковете, предвид обстоятелството, че квотите на ползващите лица са
равни и не се прилагат разпоредбите на Закона за наследството. Иска разноски по производството.
2
Не са спорни между страните обстоятелствата относно Й. А. С. е застраховано лице в
групата застраховани лица към Застрахователен договор за групова застраховка „злополука“ за
притежателите на дебитни или кредитни карти, издадени от „С. ЕАД № 44/32 от 28.12.2009г.
Издаден е застрахователен сертификат № 380122 от 11.11.2015г. за застрахована сума от 10
000,00лева. Й. А. С. е починал на 17.03.2018г., като е оставил наследници ищците, съответно Л.
СТ. СТ. - негова съпруга, и останалите ищци - негови деца. На 26.03.2018г. Л. СТ. СТ. е заявила
претенция пред ответното дружество за заплащане на застрахователно обезщетение. По повод
постановен отказ за плащане, същата е предявила възражение на 26.03.2018г. по което ответното
дружество е отказало заплащане на процесната сума, поради това, че настъпилата смърт на
наследодателя на ищците не представлява злополука съгласно раздел 12 от Общите условия на
застраховки „Злополука и заболяване“ Редакция 4 от 10.08.2015г. в сила от 07.09.2015г. Съгласно
Раздел 12 от Общите условия на застраховки „Злополука и заболяване“ Редакция 4 от 10.08.2015г.
в сила от 07.09.2015г„ злополука е внезапно, случайно събитие, с външен за застрахования
произход, настъпило през срока на застраховката и не по волята на застрахования, което му е
причинило смърт или различно по тежест увреждане /на кожа и подкожие, опорно двигателен
апарат, вътрешни органи и системи, централна и периферна нервна система/.
Съгласно заключението по изпълнената съдебно-медицинска експертиза, причината за
смъртта на Й. А. С. е остро настъпилата дихателна недостатъчност в резултат на механична
асфиксия от запушването на дихателните пътища от аспирирано /вдишано/ повърнато стомашно
съдържимо. Към момента на настъпване на смъртта Й. А. С. не е употребил алкохол. В откритото
съдебно заседание вещото лице д-р Р. А. Н. поддържа заключението, като заяви и, че в съдебно-
медицинската експертиза на труп нямакатегорични данни за заболяване или последици от някаква
черепно мозъчна травма, които биха могли да бъдат предпоставки механичната асфиксия да се
явява като усложнение.
Съдът дава вяра на заключението на вещото лице. Същото е компетентно изпълнено и не е
оспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира са установено от правна
страна следното :
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно правомощията на въззивната
инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от
тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само
по въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на първоинстанционното
решение, а при проверката относно правилността на същото -само за приложението на
императивни материалноправни норми и когато следи служебно за интереса на някоя от страните
по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на
мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата
и ползването на семейното жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за
произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо –
постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от
надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и
е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от
надлежна страни и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалби се явява основателна, поради следните съображения:
Съгласно чл.405 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят по
3
договора за имуществена застраховка е длъжен да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок.
Ищецът носи доказателствената тежест да докаже, че между него и ответника е сключен
валиден договор за застраховка, че на посочената дата е настъпило описаното застрахователно
събитие по посочения начин, както и размерът на вредите.
Ответникът от своя страна следва да установи правоизключващите отговорността му
обстоятелства.
За да уважи исковете ВРС е приел , че настъпилата смърт на наследодателя на ищците
представлява злополука по смисъла на Раздел 12 от Общите условия на застраховки „Злополука и
заболяване“ Редакция 4 от 10.08.2015г. в сила от 07.09.2015г. и е реализиран застрахователен риск.
Позовал се е на заключението по назначената по делото съдебно-медицинска експертиза и
разпитът на вещото лице, според кито няма категорични данни за заболяване или последици от
някаква черепно мозъчна травма, на наследодателя на ищците, които биха могли да бъдат
предпоставки механичната асфиксия да се явява като усложнение. В този смисъл възраженията на
ответника, че физиологичното състояние на наследодателя на ищците, като сърдечна
недостатъчност, уголемено сърце, начални данни за цироза на черния дроб и слезката,
разширяване на стомаха със стомашно съдържимо, е във връзка с настъпилата механична
асфиксия, са неоснователни.
Съгласно застрахователен сертификат № 380122 от 11.11.2015г. към групова полица „“/32 –
„Злополука“ за притежателите на дебитни и кредитни карти, сключена между ОББАД и
застрахователя ДЗИ-О. з.“ЕАД, Й. А. С. е застрахован за риска „Злополука“. В сертификата
изрично е дефинирано, кое събитие попада в обхвата на застрахователното покритие, а именно:
внезапно , случцайно събитие/пиричинило смърт или телесна повреда/ с външен за застрахования
произход, настъпило през срока на застраховката и не по воля на застрахования. Т.е.
застрахователят поема отговорност за внезапно възникнали и случайни събития с външен за
застрахования произход. В случая е установено по делото , включително и от заключението на
СМЕ, че се касае за сммърт в следствие на аспирация на стомашно съдържимо в дихателните
пътища, довела до механична асфиксия. Не са установени травматични увреждания или други
външни фактори, причина за настъпване на смъртта. С приетата по делото експертиза е
потвърдена причината за смъртта-механична асфикция , дължаща се на физиологични изменения ,
а не на случайно събитие. От това следва извод , че настъпилата смърт на Й. А. С. не представлява
застрахователно събитие, тъй като безспорно е внезапно , остро състояние , но не се дължи на
външни фактори, на наличие на вътрешни за организма на починалия промени. В този смисъл не
са налице данни за злополука, а оттук не е налице застрахователно събитие.
Предвид изложеното исковете се явяват неоснователни и като такива следва да се
отхвърлят.
Поради несъвпадане на изводите на първата и въззивната инстанция , решението на ВРС
като неправилно следва да се отмени изцяло , включително в частта за разноските и се отхвърлят
предявените искове изцяло.
Предвид обстоятелството, че ищците са освободени от внасяне на държавна такса и
разноски, сумите от 443,92лева за държавна такса върху исковете и сумата от 261,34лева следва да
останат за сметка на бюджета.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Видинският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ №761 от 02.02.2021 г.постановено по гр.д. № 334/2020 г. по описа на РС
4
В.,ВКЛЮЧИТЕЛНО И В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ.
Предвид обстоятелството, че ищците са освободени от внасяне на държавна такса и
разноски, сумите от 443,92лева за държавна такса върху исковете и сумата от 261,34лева следва да
останат за сметка на бюджета.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок ОТ ВРЪЧВАНЕ ПРЕПИС
НА СТРАНИТЕ при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5