№ 18217
гр. София, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря Н. Г. Н.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20231110115847 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от
ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Топлофикация София“ЕАД,ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.София,ул.“Ястребец“ №
23Б,представлявано от А.А. и И.Е.,против К. Х. Р.,ЕГН **********,с адрес
гр.София,АДРЕС,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде
признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 2853,60
лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до м.04.2020
г.,629,86 лева мораторна лихва за периода 16.10.2019 г. до 05.07.2022 г.,24,30
лева сума за дялово разпределение за периода м.06.2019 г. до м.04.2020 г.,6,35
лева мораторна лихва за периода 31.07.2019 г. до 05.07.2022 г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди,че с ответника Р. се намират в договорно
правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия за
топлоснабден имот в бл.71 на АДРЕС,при което ответникът като клиент на
топлинна енергия е задължен да заплаща стойността на доставена топлинна
енергия в срока,предвиден според общите условия. Сочи се,че за периода
м.05.2018 г. до м.04.2020 г. ответникът Р. е допуснал неизпълнение на своите
договорни задължения и незаплатената цена на доставена топлинна енергия
възлиза на 2853,60 лева. В исковата молба се поддържа,че претендираната
цена съответства на реално доставено количество топлинна енергия. С оглед
обстоятелството,че цената не е заплатена в срок,ищецът претендира
мораторна лихва в размер на 629,86 лева. С исковата молба са заявени и
искови претенции за заплащане на сумите от 24,30 лева сума за дялово
разпределение и 6,35 лева мораторна лихва върху сума за дялово
разпределение. Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането е
1
претендирано по реда на заповедното производство,но предвид връчването на
заповедта за изпълнение по реда на чл.47 от ГПК е налице интерес от
предявяване на установителния иск. Ищецът моли съда да уважи исковете.
Ответникът К. Х. Р. не е подал писмен отговор.
Третото лице помагач „Бруната“ООД не изразява становище по
исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „Топлофикация София“ЕАД
претендира издаването на заповед за изпълнение против К. Х. Р. за сумите от
2853,60 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до
м.04.2020 г. за имот в АДРЕС,629,86 лева мораторна лихва за периода
16.10.2019 г. до 05.07.2022 г.,24,30 лева сума за дялово разпределение за
периода м.06.2019 г. до м.04.2020 г.,6,35 лева мораторна лихва върху сума за
дялово разпределение за периода 31.07.2019 г. до 05.07.2022 г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от подаване на заявлението.
Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело №
38858/2022 г. по описа на СРС,42 състав.
Представени са общи условия на „Топлофикация София“ЕАД за
продажба на топлинна енергия за битови нужди.
Видно от решение от 26.02.2018 г.,постановено по гражд.дело №
18812/2015 г. по описа на СРС,120 състав,уважени са искове за топлинна
енергия,предявени от „Топлофикация София“ЕАД против К. Х.
Р.,конституиран по реда на чл.227 от ГПК вместо първоначалния ответник.
Съгласно договор № 1748/05.09.2002 г.,етажните собственици в
сградата на бл.71 на ж.к.“Илинден“ вх.А,като възложители,и
„Бруната“ООД,като изпълнител,са постигнали съгласие да бъдат обвързани
от правоотношение,според което изпълнителят приема да реализира дейност
по дялово разпределение на топлинна енергия,а възложителите се съгласяват
да поставят индивидуални разпределители. Договорът е сключен в
изпълнение на прието решение от общото събрание на етажните собственици.
Представени са общи фактури,издадени на 31.07.2019 г. и 31.08.2020 г.
от „Топлофикация София“ЕАД с получател Х.Н. Р..
Установява се от договор,сключен между „Топлофикация
София“ЕАД,като възложител,и „Бруната“ООД,като изпълнител,че страните
са постигнали съгласие изпълнителят да реализира дейност по дялово
разпределение на топлинна енергия,а възложителят се задължава да заплаща
възнаграждение.
Видно от протоколи,представени от „Бруната“ООД,не е осигурен
достъп за отчитане показанията на водомер и/или индивидуални
разпределители.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
2
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
подадено възражение или е връчена по реда на чл.47 от ГПК чрез залепване
на уведомление. Този иск има предмет,идентичен с предмета на заповедното
производство – подлежи на доказване същото вземане – на соченото
основание и в претендирания размер,за което е издадена заповед за
изпълнение. Регламентирането на иска като положителен установителен иск
обосновава извода,че е възложено в тежест на ищеца провеждането на
доказване за наличието на материалноправни предпоставки за уважаване на
исковата претенция. В конкретния случай в тежест на ищеца е възложено
провеждането на доказване,че съществува договорно правоотношение
относно доставка и продажба на топлинна енергия,да установи уговорените
права и задължения и да докаже вземането си по размер. Законът
регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на
заявлението,когато исковата молба е депозирана в едномесечен срок,считано
от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. на 19.07.2022 г.
Обсъдени в съвкупност,доказателствата по делото позволяват да бъде
възприето,че исковете за главница за топлинна енергия и за сума за дялово
разпределение подлежат на уважаване. С договора за продажба на топлинна
енергия дружеството доставчик се задължава да доставя топлинна енергия до
имота,а клиентът на топлинна енергия приема да заплаща стойността на
доставена топлинна енергия в сроковете,предвидени съгласно общите
условия. Разпоредбата на чл.150,ал.1 от ЗЕ предвижда,че правата и
задълженията между страните се уреждат според общите условия на
доставчика. Страните не твърдят,нито доказват да са уговорени
индивидуални условия,поради което приложение намират общите условия на
ищцовото дружество. За да бъде изпълнението на задължението за заплащане
цена на топлинна енергия точно,необходимо е клиентът да заплаща цената на
топлинна енергия в срока,предвиден по общите условия – в срок от
четиридесет и пет дни,считано от изтичане месеца на доставката. В хода на
производството ответникът Р. не е ангажирал доказателства да е заплатил
цената или част от същата,поради което съдът приема,че искът за главница за
топлинна енергия в размер от 2853,60 лева и за 24,30 лева сума за дялово
разпределение подлежи на уважаване. Софийският районен съд намира,че
ответникът Р. е пасивно легитимиран да отговаря за заплащане стойността на
доставена топлинна енергия при съобразяване наличието на постановено и
влязло в сила съдебно решение на СРС,с което е възприето,че договорно
правоотношение съществува за предходен период от време,както и предвид
обстоятелството,че ответникът Р. се е явил в съда,за да получи книжата,но не
е депозирал писмен отговор,а с изтичането срока му за отговор са
преклудирани възраженията,които е могъл да релевира по отношение на
предявените искове. Предвид пасивното процесуално поведение на ответника
Р.,както и с оглед това,че вписаният настоящ адрес на ответника Р. съвпада с
адреса на топлоснабдения имот,а и при съобразяване липсата на изложени
доводи,че са настъпили обстоятелства,предвид които между страните към
процесния период не съществува договорно правоотношение,както и
отчитайки липсата на изложени възражения от страна на ответника срещу
претендираните парични суми и срещу начина,по който същите са
3
формирани,съдът намира,че исковете за заплащане главница за топлинна
енергия в размер от 2853,60 лева и за сума за дялово разпределение за сума от
24,30 лева подлежат на уважаване.
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от
доказване,че парична сума не е заплатена,при което за периода на забава
длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане на обезщетение. Когато
задължението има падеж или срок,считано от деня,следващ падежната дата
или последния ден от срока,длъжникът изпада в забава. Ако задължението
няма падеж или срок,за да бъде поставен в забава длъжникът е необходимо да
му бъде отправена покана. В настоящия случай съдът намира,че
задължението за заплащане на главница за топлинна енергия е възникнало
като срочно – според общите условия е предвиден срок от четиридесет и пет
дни,считано от изтичане месеца на доставката,плащане не е извършено в
предвидения срок,нито е налице плащане в рамките на периода,за който е
претендирана мораторна лихва,поради което съдът счита,че искът за
мораторна лихва подлежи на уважаване за сумата от 629,86 лева за периода
16.10.2019 г. до 05.07.2022 г. Съдът намира,че искът за мораторна лихва
върху сума за дялово разпределение,предявен за сумата от 6,35 лева подлежи
на отхвърляне,тъй като не се установява общите условия на доставчика да
регламентират срок за изпълнение на задължението за заплащане на сума за
дялово разпределение,а същевременно ищецът не доказва да е поканил
ответника да изпълни задължението си да заплати сумата за дялово
разпределение,с оглед което да го е поставил в забава.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът приема,че следва да
бъдат присъдени такива в размер от 290,92 лева – сторени разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,вр.
чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по
отношение на К. Х. Р.,ЕГН **********,с адрес гр.София,АДРЕС,че
съществува вземане на „Топлофикация София“ЕАД,ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.София,ул.“Ястребец“ №
23Б,представлявано от А.А. и И.Е.,в размер от 2853,60 лева ( две хиляди
осемстотин петдесет и три лева и шестдесет стотинки ) главница за топлинна
енергия за периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г.,629,86 лева ( шестстотин
двадесет и девет лева осемдесет и шест стотинки ) мораторна лихва върху
цена на топлинна енергия за периода 16.10.2019 г. до 05.07.2022 г.,24,30 лева (
двадесет и четири лева и тридесет стотинки ) сума за дялово разпределение за
периода м.06.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска – на 19.07.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането,за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 38858/2022 г. по описа на СРС,42 състав,като
отхвърля иска за сумата от 6,35 лева мораторна лихва върху сума за дялово
4
разпределение за периода 31.07.2019 г. до 05.07.2022 г.
ОСЪЖДА К. Х. Р.,ЕГН **********,с адрес гр.София,АДРЕС да
заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Топлофикация
София“ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.София,ул.“Ястребец“ № 23Б,представлявано от А.А. и И.Е. сумата от
290,92 лева ( двеста и деветдесет лева деветдесет и две стотинки ) сторени
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
„Бруната“ООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5