РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Г.О., II-„А“
състав в откритото съдебно заседание на 20.05.2021 г. в
състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове: Димитър Ковачев
Мл. с-я Мирослав Стоянов
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 8788/ 2020 г, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба от "Е.с." ЕООД с ЕИК*********срещу Решение 80479/ 02.05.2020г., постановено по гр. д. № 75142/2018г. по описа на Софийски
районен съд, 64 с-в, в частта с която са уважени срещу жалбоподателя, предявените
от „Т.С.”ЕАД с ЕИК *********искове по чл. 422 ГПК във връзка чл. 149, ал. 1, т.
3 от ЗЕ и чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 286 от ТЗ за 363,09
лева, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена от ищеца, с която
ответника се обогатил под формата на спестени разходи за сметка на ищеца за
периода от 01.04.2015г. до 17.05.2018г. ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 30.05.2018г.
до окончателното им плащане, за която суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК
по ч.гр.дело № 34622/2018г. по описа на Софийски районен съд.
В
жалбата се правят оплаквания за неправилност на решението с аргумент, че между
страните е налице облигационно отношение по силата на чл. 153 от ЗЕ и ищецът не
разполага с иск за неоснователно обогатяване, а с иск на договорно основание,
какъвто не бил предявен.
Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете.
Въззиваемия ищец оспорва жалбата и иска потвърждаване на решението.
В съдебно заседание страните поддържат становищата си
и претендират разноски..
СГС при
проверка по чл. 269 ГПК намира
решението за валидно и допустимо. По
отношение на неговата правилност СГС е ограничен до оплакванията в жалбата и
императивните материални норми.
Установената от СРС фактическа обстановка не се
оспорва пред въззивния съд, поради което и СГС
препраща относно установените факти към мотивите на СРС. Спорът е правен и
касае източникът на отношението между страните- дали е извъндоговорен
(неоснователно обогатяване) или договорен и съответно за пътя за защита на
ищеца.
Във връзка с възражението на жалбоподателя за
наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка
на топлинна енергия за битови нужди /обуславящо според него неоснователността
на предявените искове за неоснователно обогатяване – виж чл. 59, ал. 2 ЗЗД/,
настоящият съдебен състав приема следното:
В мотивите на Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ВКС
по тълк. дело № 2/2017 г., ОСГК, е прието, че
присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с
изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както
на заварените от ЗЕ, така и на новоизградени сгради,
се извършва въз основа на писмен договор /чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 – 36 от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването/
със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергиая
по сключения с топлопреносното предприятие договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие ск
предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и
дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
В разпоредбата на чл. 125, ал. 1 ЗЕ е установено, че топлоснабдяването е процес на производство, пренос,
доставка, разпределение и потребление на топлинна енергия с топлоносител водна
пара и гореща вода за битови и небитови нужди. Дефиниции на понятията
"битов клиент" и "небитов клиент" се съдържат в § 1 от ДР
на ЗЕ, като съгласно чл. 2а битов клиент е клиент, който купува топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване за собствени битови нужди, а съгласно чл. 33а "небитов
клиент" е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди
за небитови нужди. Въведеното в ЗЕ разделение на клиентите е в съответствие и с
целта на нормите на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и
за отмяна на Директива 2003/54/ЕО, съгласно която "битов клиент"
означава клиент, купуващ електроенергия за собствена битова консумация, като се
изключват търговски или професионални дейности /чл. 2, т. 10/, а "небитов
клиент" означава физическо или юридическо лице, купуващо електроенергия,
която не е за негови собствени битови нужди, и включва производители и клиенти
на едро /чл. 2, т. 11/.
Следователно водещ критерий за разделението между
битов и небитов клиент са нуждите, за които се ползва топлинна енергия в
обекта, а не неговото предназначение. В този смисъл настоящият съдебен състав,
че нуждите, за които се ползва топлинна енергия в конкретен обект, обуславя и
вида на правоотношението, което може да възникне с топлопреносното
предприятие по повод доставката на топлинна енергия, т. е. не е възможно по
отношение на този имот да възникне както правоотношение по договор за доставка
на топлинна енергия за небитови нужди, така и правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди. Доколкото в случая доставяната в процесния имот топлинна енергия е била ползвана от
ответното дружество във връзка с осъществявана от него търговска/професионална
дейност – като противното нито се твърди, нито се установява по делото, то
неоснователно се явява възражението му за наличието на договор за доставка на
топлинна енергия за битови нужди между страните.
Други оплаквания няма и поради неоснователност на
направените жалбата следва да се остави без уважение, а решението да се
потвърди.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски за
въззивното производство има само въззиваемия – ищец,
който претендира юрисконсултско възнаграждение. СГС
намира за справедлив размер от 50,00 лева.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Решение 80479/ 02.05.2020г., постановено по гр. д. №
75142/2018г. по описа на Софийски районен съд, 64 с-в в обжалваната му част.
ОСЪЖДА "Е.с." ЕООД с ЕИК*********ДА ЗАПЛАТИ
НА „Т.С.”ЕАД с ЕИК *********сумата от 50,00
лева разноски юрисконсултско възнграждение
във въззивното дело.
Решението не подлежи на обжалване на основание.
Председател : Членове : 1. 2.