Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /28.06.2023
г.,
гр.
П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – П.,
в проведеното на пети юни две хиляди двадесет и трета
година публично съдебно заседание, в състав:
Районен
съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Иванка Палашева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 210/2019 г. по описа на съда
С влезли в сила решения са допуснати до делба следните недвижими имоти: 1) самостоятелен
обект с идентификатор: ******
по КККР на гр. П., 2) сгР.а с
идентификатор *****,***.****.* по КККР на гр. П. ведно със сгР.а с идентификатор: ******.*,
заедно с неотразената в КК част от сгР.а 3; 3) поземлен имот с идентификатор ****** по КККР на гр П.,
при следните квоти: за Л.Р.М. и П.Р.М.- 4/6 ид.ч. в режим
на СИО, Л.Р.М. – 1/6 ид.ч., Р.Р.С. – 1/6 ид.ч., както и 4) самостоятелен обект с
идентификатор: ******по КККР на гр. П.
при квоти: Л.Р.М. - ½ ид.ч. и Р.Р.С.-1/2 ид.ч.
Съдът,
като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
В проведеното
първо открито съдебно заседание след допускането на делбата, на основание чл. 346 ГПК от съделителя Р.С. е предявена претенция по сметки с правно основание чл.
74 ЗС във вр. с чл. 72
ЗС и чл. 30, ал. 3 ЗС в общ размер на 32029
лв. (след допуснато изменение на претенцията в о.с.з. проведено на
05.06.2023г.).
В срок не е
направено искане от никого от съделителите за възлагане на някой от делбените
имоти.
Във втората фаза
на делбата по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите Н. С.- съпруг на ответника С. и М.Г.. При разпита си свидетел С. посочва, че през 1990 г. е
сключил граждански брак с ответника С., като от м. юли 1990 г. е започнали да
извършват подобрения в етажа, за да го направят годен за живеене. Като през
1992 г. започнали да ремонтират стопанската сгР.а, която се намирала в двора и която представлявала
обор, като направил под, мазилка, нова врата, боядисване, преграждане с нова
врата. През 1995 г. бил сменен покрива на цялата къща, направили ремонт в
банята, като сложили нова мивка, смесителна батерия, тоалетна душ кабина. Била
сменена дограмата на целия втори етаж, която е в момента – масивен дъб със
стъклопакет, както и вратите към терасите. Била направена нова кухня, както и
вътрешна изолация на стени и на таван на целия етаж. Смяна на водопровод на
къщата. Смяна на улуци и водостоци на къщата. Била сменена входната врата на
къщата с блиндирана, а на двора с нова врата от ковано желязо. На двора бил
поставен гранитогрес, както и нов цокъл на къщата между приземния и първия
етаж. На първия етаж терасата била направена с алуминиева дограма и стъклопакет,
външни первази с камък. В избата бил нареден теракот и гранитогрес, както и
лятна кухня в избата – кухненски плот с мивка и чешма, като същата стая е
шпаклована и боядисана и е постване ПВЦ ламперия по стените. Били поставени
платна на огР.ата към съседните имоти от източната и западната страна. Сменена
била старата чешма на двора. Било
сложено барбекю на двора с навес. Била
сложена ролетна автоматична врата на гаража, като бил сменен покрива на сгР.ата.
Свидетелят посочва, че всички материали са закупувани от сем. С., като голяма
част от подобренията той лично правел, като ответникът П.М. и баща му помагали
за сваляне на керемидите и къртене на старите плочки.
Свидетел Г. при
разпита си заявява, че живее в съседство със страните по делбеното дело, като
знае, че от 1990г. ответника С., заедно със семейството си живеят на втория
етаж от къщата, като тогава етажът е бил на плоча, а банята на тухли. Свидетеля
посочва, че с течение на времето етажът няколко пъти бил пребоядисван, около
2000 г. било направено ново кухненско обзавеждане, до 2020 г. направили
вътрешно саниране, банята била обновена с душ кабина, смяна на плочки, нова
тоалетна, мивка, като това било около 2000 г. също. При разпита си свидетел Г.
заявява, че в двора имало селскостопанска огР.а, на която била сменена
дървената конструкция на покрива, керемиди и улуци, като сгР.ата била обор, но Н.
С. я е направил златарско ателие, а сега се ползвала за гараж. Сочи, че
дограмата на целия втори етаж била сменена, а на терасата било направено
остъкление със стъклопакет и врата, както и подмяна на двата прозорци на
избата, както и шпакловка, кухненски бокс и гранитогрес по земята на избата.
Входната врата била сменена с блиндирана, както и врата на двора е сменена с
врата от ковано желязо. Била сменена чешмата на двора. Ценени съобразно
разпоредбата на чл. 172 ГПК съдът дава вяра на показанията и на двамата
свидетели, доколкото същите взаимно непротиворечиви, житейски логични и се
подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал.
Във втора фаза на делбата е допусната и приета по делото
съдебно- техническа експертиза и допълнителни такива изготвени от в.л. А.П., в
които е посочено, че имотите са неподеляеми. В допълнително заключение от 02.03.2023
г. и от 26.05.2023 г. е посочена стойността на имотите без подобренията, както
и увеличената стойност, като вещото лице подробно в своето заключение е
посочило стойността на всеки вид СМР съобразно периода на направата, като
същите са налични и към момента на постановяване на решението, видно от
констатациите направени от вещото лице при изготвяне на заключението. Съдът възприема заключението вещото лице като компетентно и безпристрастно
дадено, дало пълен отговор на всички поставени за решаване въпроси, поР.и което
при постановяване на съдебния си акт цени фактическите (доказателствени)
изводи, до които вещото лице е
достигнало.
При така
установеното от фактическа страна от правна страна съдът намира следното:
По способа за
извършване на делбата:
В настоящата
втора фаза на съдебната делба, съдът следва да реши въпроса чрез кой способ да
се ликвидира съсобствеността, след като принадлежността на правото на
собственост и съответните квоти е установена с влязлото в сила решение в първа
фаза.
Съсобствеността
може да бъде прекратена посредством един от следните способи: чрез възлагане по
реда на чл. 349 ГПК,
чрез теглене на жребий, чрез разпределение на имотите от съда по реда на чл. 353 ГПК
или чрез изнасяне на публична продан. Преценката
за начина, по който следва да се извърши разпределението на допуснатите до
делба вещи следва да бъде извършена и с оглед на обстоятелството какви са
делбените права на страните, извършвани ли са подобрения, налице ли е трайно
установен по волята на страните начин на ползване, както и съществува ли
възможност за такова разпределение. Съгласно чл.353 ГПК делбата се извършва
чрез разпределение на делбените имоти между съделителите, когато съставянето на
дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно.
Разпоредбата не поставя ограничения относно това какъв вид неудобства биха били
пречка за извършване на делбата чрез теглене на жребий. Съобразно практиката на
ВКС тези неудобства могат да са свързани със засягане както на имуществената,
така и на личната сфера на съделителите. Ако те са значителни, независимо дали
са от имуществено или лично естество, те биха били пречка за извършване на
делбата. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика, в т.5б от ППВС № 7 от 28.11.1973 г., в което
постановление само примерно е посочено кога тегленето на жребий трябва да се
счете за много неудобно, като това примерно изброяване не изчерпва всички
хипотези, при които извършването на делбата чрез теглене на жребий би било
много неудобно по смисъла на чл.353 ГПК. Действително разпоредбата на чл.353 ГПК визира разпределението на наследствени имоти между наследниците. Съгласно чл.34,
ал.2 от Закона за собствеността, разпоредбите за делба на наследство важат
съответно и за делба на съсобствен имот. Доколкото в разпоредбата на чл.353 ГПК
не са визирани специални условия за прилагането й само по отношение на
наследствени имоти /каквито правила се съдържат например в разпоредбата на
чл.349, ал.2 ГПК/, предвиденият в тази разпоредба способ за извършване на
делбата /чрез разпределение на допуснатите до делба имоти / следва да се
прилага съответно и за делбата на имоти, собствеността върху които е възникнала
от факт, различен от наследяването. От събраните по делото доказателства се
установява, че в самостоятелен обект с идентификатор ******по КККР на гр. П. от години живее
съделителят С. заедно с нейното семейство, в който имот са направени множество
подобрения от същите. Освен това видно от решенията, с които са допуснати до
делба имотите дяловете на съделителителите в различните имоти са различни. Ето
защо с оглед гореизложеното съдът намира, че най-подходящ способ за ликвидиране
на съсобствеността е този предвиден в разпоредбата на чл. 353 ГПК.
От
приетата по делото съдебно- техническа експертиза се установява, че пазарната
стойност на самостоятелен обект с
идентификатор ******
по КККР е 56 447 лева, на
сгР.а с идентификатор ******.* по КККР е 9245 лева, сгР.а с идентификатор ******.* по КККР е 4755 лева, а на поземлен имот с
идентификатор ****** по КККР на гр. П. е 28 000 лева, като в тези имоти Л.М.
приежава 1/6 ид.ч. от правото на собственост, Л. и П. М. – 4/6 ид.ч. в режим на
СИО, а Р.С. – 1/6 ид.ч., т.е. стойността на притежаваните от Л. М. ид.ч. е в
размер на 16 407,82 лева, на Л.М. и П.М. в режимна СИО 65 631,28
лева, а на Р.С. в размер на 16 407,82 лева. Самостоятелен обект с
идентификатор ******по КККР е с пазарна стойност 57 554 лева, като същият е собственост на Р.С. и Л.М.
при квоти ½ ид.ч., респ. стойността на притежаваните от всяка от тях
притежава дял на стойност от 28 777 лева. Ето защо следва да се приеме, че
притежаваният от Р.С. дял в делбената маса е в размер на 45 184, 82 лева, Л.М.
в размер на 45 184, 82 лева, а делът притежаван от П. и Л.М. в режим на
СИО е в размер на 65 631,28 лева.
С
оглед гореизложеното и фактическото ползване на имотите към момента на
постановяване на съдебното решение, съдът намира, че в дял на съделителя Р.С.
следва да бъде възложен самостоятелен обект с идентификатор ******по КККР на гр. П. с пазарна стойност 57554
лева, т.е. това е с 12 369,18 лева повече от стойността на притежавания от
нея дял, която следва същата да заплати за уравняване на дела си.
На
съделителите Л. и П. М., чийто дял е с пазарна стойност 65 631,28 лева
следва да се възложи самостоятелен обект с идентификатор ****** по КККР на стойност 56 447
лева, сгР.а с идентификатор ******.3 по КККР на стойност 9245 лева и сгР.а с идентификатор ******.4 по КККР на стойност 4755
лева (доколкото вещото лице е посочило в своето заключение на л. 252 от делото,
че сгР.а 3 и 4 всъщност макар в кадастралната карта да са отбелязани като две
сгР.и между тях няма прегР.на стена и са една обща сгР.а). По този начин същите
ще получат имущество на стойност 70 447 лева, което е с 4815,72 лева
по-вече, респ. следва тази сума да се заплати за уравняване на дела им.
Съделителя Л. М. притежава дял със стойност
45 184, 82
лева и следва да получи в дял по поземлен имот с идентификатор ****** по КККР на гр. П. със
стойност 28 000 лева, което е със 17 184,82 лева по-малко от
стойността на дела й, която сума следва да получи за изравняване на дела й - 12 369,18 лева от Р.С. и 4815,72 лева, респ. – 2407,86
лева от П.М. (доколкото за останалата една втора е налице сливане на качеството
на кредитор и длъжник за самата Л.М.).
По отношение на претенцията по сметки
Подобрение на един имот е налице, когато вложените труд, средства и
материали са довели до увеличаване на стойността му. Доколкото
подобрителят-съсобственик единствено влага средства и труд за подобряване на
имота и увеличаване на стойността му, отношенията между съвладелците по повод
на вложените средства за увеличение стойността на общата вещ за подобренията
следва да бъдат уредени по правилата на чл. 30, ал. 3 ЗС, частна хипотеза на
неоснователното обогатяване при което има неоснователно (от гл.т. на закона)
разместване на имуществени блага между правните сфери на съсобственика
подбрител и съсобственика, който само ползва облагата. В случаите, когато
съсобственикът упражнява фактическа власт над съсобствен имот, отношенията
между съсобствениците във връзка с подобренията ще се уредят по начина, посочен
в чл. 72 и 74 ЗС. В хипотезите когато съсобственикът, извършва подобренията
като съсобственик, т. е. без да е изменил намерението си да владее като такъв,
отношенията между него и останалите съсобственици ще се уредят съобразно
правилата за водене на чужда работа без пълномощие - чл. 61 ЗЗД, ако липсва
съгласието на останалите съсобственици; и съобразно чл. 30, ал. 3 ЗС - ако
подобрението е извършено със съгласието на останалите съсобственици, и
съобразно правилата за неоснователното обогатяване - ако останалите
съсобственици са се противопоставили на извършването на подобренията.
Увеличението се заплаща, доколкото съществува към деня на постановяване на
решението за заплащането му. С оглед изложеното за всеки от самостоятелните
обекти предмет на делбеното производство следва да се направи преценка за
качеството на ищеца на претенциите по сметки, респ. да се постави правна
квалификация.
Тук е мястото да
се посочи, че задължение на съда, а не на ищеца, е да се определи характера на
претендираните строителни работи и да определи в качеството на владелец или на
държател, съсобственикът е извършвал подобренията и дали те са били извършени
със знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици, или без
тяхното знание, респ. въпреки противопоставянето им. В зависимост от това
съдът, а не ищецът, е длъжен да даде правилната правна квалификация на
предявения иск /по чл.72 ЗС, по чл.74 ЗС, по чл.30 ал.3 ЗС, по чл.61 ЗЗД или
чл.59 ЗЗД/ и да присъди на съсобственика дължимата съобразно тази правна квалификация
сума.
От
събраните по делото доказателства – гласни доказателствени средства и
съдено-техническата експертиза се установява, че за периода от 1990 г. до 2020
г. в имотите предмет на делба са направени подобрения от Р.С. и нейния съпруг Н.
С., като голяма част от подобренията са налични и към настоящия момент
(съобразно констатациите на съдебно-техническата експертиза). От събраните по
делото доказателства също така се установява, че през 1975 г. Л.М. (У.) и Р.С.
(У.) са придобили собствеността върху самостоятелен обект с идентификатор ******по КККР на гр. П. при квоти в размер на
½ ид.ч. за всяка от сестрите, ведно с ид.ч. от общите части на сгР.ата, а през 1991 г. след смъртта на Р. У. – баща
на Р.С. и Л.М., двете са придобили по 1/6 ид.ч. на основание наследствено
правоприемство собствеността върху самостоятелен
обект с
идентификатор: ****** по КККР на гр. П., СгР.а, с идентификатор *****,***.****.*
по КККР на гр. П. и сгР.а с
идентификатор: ******.*, заедно с неотразената в КК част от сгР.а 3 и ПИ с
идентификатор ******
по КККР на гр П.. През 2017 г. Л.М. и П.М.
в режим на СИО са придобили собствеността върху 4/6 ид.ч. от самостоятелен
обект с
идентификатор: ****** по КККР на гр. П., сгР.а, с идентификатор *****,***.****.*
по КККР на гр. П. и сгР.а с
идентификатор: ******.4, заедно с неотразената в КК част от сгР.а 3.
Посоченото следва
да се има предвид, доколкото материално легитимиран да отговаря за направата на
претендираните подобрения, респ. да дължи заплащане на сумите, с които е
обеднял другия съсобственик/лицето което е направило подобренията е именно собственикът
на посочените обекти към момента на направата на подобренията. Това е така
доколкото с института на неоснователното обогатяване, който е свързан с
приложението не само на разпоредбите на чл. 55-59 ЗЗД, но и с исковете между
съсобственици, се цели именно изравняване на имущественото разместване, което е
довело до обогатяване на едно лице за сметка на друго (в този смисъл и Решение № 156/30.10.2017 г. по гр.д.№
5111/2016 г. на ВКС, 1 гр.о., ВКС). Ето защо Л.М. е материално легитимирана да
отговаря за подобренията направени след 1975 г., които са налични към момента
на приключване на устните състезания в самостоятелен обект с идентификатор: ******по КККР на
гр. П. до размер на ½ част от увеличената стойност на имота. За пълнота
на изложението следва да се посочи, че доколкото подобренията са направени от
другия съсобственик в качеството му на владелец, то именно тази стойност следва
да се има предвид. Ответникът по
исковете за сметки Л.М. е материално легитимирана да отговаря за подобренията
направени след 1991 г. в самостоятелен
обект с
идентификатор: ****** по КККР на гр. П. и сгР.а, с идентификатор *****,***.****.*
по КККР на гр. П. и сгР.а с
идентификатор: ******до размера на 1/6 ид., а П. и Л. М. за подобренията направени в посочените
имоти след м. април 2017 г. до размера на 5/6 ид.ч., като по отношение на тези
подобрения следва да се вземе предвид че същите са направени от съделителитя Р.С.
в качеството й на държател.
По отношение на подобренията направени на втори жилищен етаж с идентификатор ******по КККР на гр. П. следва да се посочи, че
съдът приема становището изложено от процесуалния представител на Р.С., че действително
решението по първа фаза на делбата не се ползва със СПН по отношение качеството
на страните в производството по делба – владелец или държател, тъй като във втората фаза на делбеното производство, въпросът
за това дали някой от съсобствениците е имал качеството на владелец се поставя
при направена от него претенция по реда на чл. 346 ГПК за подобрения. Това е
така, тъй като доказателствените и правни изводи на съда по възражението за
придобивна давност във първата фаза на делбата, направени в мотивите на
съдебното решение не се ползват със сила на пресъдено нещо при преценката дали
заявилият претенциите за подобрения съсобственик е извършил подобренията като
владелец. Различен е предмета /правопораждащи факти и петитум/ на възражението
за придобивна давност и на претенцията за подобрения. Общ е факта на
владението, но в първата фаза се преценява само с оглед наличие или липсата на
съсобственост наред с други факти / срок, спиране, прекъсване на давността/ и
се преценява само в мотивите, а във втората – с оглед качеството, в което са
извършвани подобренията. Да се приеме противното, а именно, че решението по
първа фаза на делбата се ползва със СПН по отношение качеството на
съсобственик, означава претенцията за стойността на подобренията, която съделител
може да заяви във втората фаза да е обусловена изцяло от изхода на спора
относно наличието или липсата на съсобственост. Предметът на двете обаче е
различен, а резултата – взаимно изключващ се. Ако възражението за придобивна
давност, заявено от извършилият подобренията е основателно, то не би се
налагало той да претендира стойността на подобренията и обратно – само ако това
възражение е преценено като неоснователно, извършилият подобренията в
съсобствен имот ще има интерес да претендира съответстваща на дела на другите
съсобственици стойност на подобренията. Последица от противното разбиране би
била и отхвърленото на възражение за придобивна давност да определя винаги
неоснователността на претенция за стойността на подобренията, извършени от
добросъвестен подобрител по чл. 74, ал.2 ЗС, защото такава претенция може да
направи само владелец, съгласно този текст и разясненията, направени в ТР №
85/1968 г. ВС и т.1 от ППВС 6-74. Такова разрешение е неприемливо и защото
поставя в неблагоприятно положение съсобственика, извършилият подобрения в
съсобствен имот, като ограничава защитата му, поставяйки го пред необходимостта
да избира дали да предяви възражение за придобивнна давност /което може да бъде
прието за неоснователно и да му преклудира възможността да получи увеличената
стойност на извършените от него подобрения в съсобствения имот/ или да предяви
само претенция за стойността на подобренията, които е извършил без да се
позовава на придобивна давност в първата фаза, защото ако възражението му бъде
отхвърлено, това би преклудирало възможността да получи увеличената стойност на
имота в резултат на подобренията. Неприемливостта на подобно ограничение на
правото на защита на съсобственикът, извършил подобрения в съсобствен имот се
очертава по-ярко ако е изминал продължителен период от време, в който той
счита, че е владял имота за себе си, но може да му бъде притивопоставена
погасителна давност. От процесуална гледна точка подобно разрешение влиза в
противоречие и със задължителната съдебна практика, според която мотивите на
решението, в които се съдържат изводи за доказателствени и правни факти не се
ползват със сила на пресъдено нещо и не подлежат на самостоятелно обжалване.
С оглед тези мотиви ВКС последователно приема, че решението по допускане на
съдебна делба, когато с него не е било уважено възражение за придобивна
давност, не се ползва със сила на пресъдено нещо при произнасяне по претенцията
за стойността на подобрения, заявена във втората фаза от същият съделител (така
и ППВС № 6/1974 г., ТР № 63/1. 06. 1965 г. по гр. д. № 38/65 г. на ОСГК на ВС,
решение № 66 от 1. 07. 1988 г. на ОСГК на ВС , ТР № 85/2. 12. 1968 г., решение
№ 441 от 12. 04. 1991 г. по гр. д. № 1718/1990 г. на ВКС, 4 г.о. ВКС, решение №
404 от 27. 03. 1995 г. по гр. д. № 122/94 г., на ВКС, 2 г.о., решение № 91 от
22. 10. 2020 г. по гр. д. № 4284/2019 г. на ВКС, 1 г.о, ВКС). Във втора фаза на
делбата са събрани гласни доказателствени средства, от които се установява, че Р.С.
и нейният съпруг Н. С. са правили подобренията в процесния обект, считайки
същия за своя собственост, респ. в качеството им на владелци на ½ ид.ч.
собственост на Л.М.. Това се установява, както от показанията на свидетеля Н. С.,
така и от показанията на свидетел М.Г., която няколко пъти заяви, че Р. и Н. са
си стягали етажа, пригодили са същия за живеене, като са направили множество
съществени подобрения в него, които са станали достояние на другия
съсобственик. Освен това ключ за етажа има само Р.С. и нейното семейство, респ.
само по тяхна покана са влизали други хора в имота. Ето защо съдът намира, че Р.С.
има качеството владелец, респ. ответника по претенциите по сметки Л. М. дължи
сумата с която се е увеличила стойността на имота към момента на постановяване
на съдебното решение съобразно притежаваната от нея ½ ид.ч., а
претенцията по сметки следва да се квалифицира като такава по чл. 74 ЗС във вр.
с чл. 72 ЗС (доколкото другия съсобственик не се е противопоставял). Следва да
се посочи, че всички подобрения са извършвани след 1975 г. – респ. след момента
в който Л.М. е придобила ½ ид.ч. от имота, поР.и което същата се явява
материално легитимиран ответник по претенцията по сметки.
От
заключението на вещото лице се установява, че увеличената стойност на имота,
съобразно направените подобрения и намерени на място от вещото лица е в размер
на 28 857 лева (л. 264 от делото), респ. Л.М. се е обогатила със сума в
размер на 14 428, 50 лева. За
пълнота на изложението следва да се посочи, че никое от посочените подобрения
не представляват луксозно разноски, тъй като поставянето на плочки в банята,
душ кабина, шкафчета в кухнята, подова настилка, смяна на прозорци и т.н. могат
да бъдат определени като цивилизационен минимум, с който трябва да разполага
всяко жилище в 21 век. Те са предназначени за привеждане на жилището в
състояние годно за обитаване и далеч не могат да се определят като луксозни
подобрения, същите са абсолютно масово приложими и не са луксозни с оглед
съвременните стандарти на живот, поР.и което не представляват предмети на
лукса.
По отношения на подобрения направени в
самостоятелен обект с идентификатор *****,***,****.1
по КККР на гр. П. следва да се посочи, че същите (остъкляване на тераса,
алуминиева дограма и стъклопакет) са направен през 2007 г., респ. Л.М. отговаря
до размера на притежаваната от нея 1/6 ид.ч. към онзи момент. По отношение на
този обект е безспорно, че ищецът по претенцията по сметки не е била владелец на
частта на Л.М., поР.и което отношенията между страните следва да се уредят по
реда на чл. 30, ал. 3 ЗС, като подобренията са направени със съгласието на
всички съсобственици (не са наведени доводи, респ. събрани доказателства за
липса на съгласие на останалите съсобственици, респ. противопоставяне, а и от
събраните по делото доказателства се установи, че в част от подобренията е
помагал ищецът М.). Ето защо следва да се приеме, че се дължи заплащане на
действително направените разходи. Съгласно заключението на вещото лице тази
сума е в размер на 1480,82 лева, като съобразно притежаваната от Л.М. 1/6 ид.ч.
(към 2007 г.), то същата дължи заплащане на сума в размер на 246,80 лева. Посоченото
се отнася и до подобренията направени в мазе, доколкото същите са в периода
2007г. -2008 г. и са направени със съгласието на останалите съсобственици, поР.и
което Л.М. дължи заплащане на сума в размер на 305,48 (1/6 ид.ч. от действително
направените разходи).
По
отношения на подобрения направени в СгР.а, с идентификатор *****,***.****.* по КККР на гр. П.
и сгР.а с идентификатор: ******следва да
се посочи, че подобренията са правени в периода 1992 г. до 2009 г., като отново
подобренията са направени от Р.С. без да притежава качеството владелец на
останалите ид.ч., като подобренията са направени със съгласието на останалите
съсобственици, респ. претенцията следва да се квалифицира като такава по чл.
30, ал. 3 ЗС и се дължи стойността, на действително направените разходи, в
случая 4769,77 лева, като ответника М. съобразно притежаваната от нея 1/6 ид.ч.
към момента на извършване на подобренията, дължи заплащане на сума в размер на 794,96
лева. Същото се отнася до останалите подобрения направени в имота (двор,
къща отвън и барбекю), за които са направени общо разходи в размер 9213,49 лева,
като съобразно притежаваната от Л. 1/6 ид.ч. към 2007-2009 г. – момента на
извършване на подобренията Л.М. дължи заплащане на сума в размер на 1535,58
лева.
С оглед
гореизложеното Л. дължи заплащане на сума в размер общо на 17 311,32
лева за направата на всички подобрения в делбените имоти, до която сума следва
да се уважат предявените претенции по сметки, като над този размер до
претендирания от 20 497 лева следва да се отхвърлил като неоснователна.
След 2017 г., когато П. и Л. М. са придобили право на собственост в имоти с
идентификатор ******, ******.*, ******.* и *****.***.**всички по КККР на гр. П.
са правени единствено подобрения в самостоятелен обект с идентификатор ******по КККР на гр. П. втори жилищен етаж (които
подобрения са взети предвид по-горе), поР.и което претенцията по сметки в
размер на 11 532 лева следва да се отхвърли по отношение на ответниците П.
и Л. М..
Не
следва да се обсъжда направеното възражение за изтекла в полза на ответниците
по претенциите за сметки погасителна давност, тъй като същото е направено извън
преклузивните срокове. Видно от данните по делото в първото о.с.з. по делото
във втора фаза проведено на 07.11.2022 г. е предявена и приета претенцията по
сметки направена от съделителя Р.С.. Нито в това съдебно заседание, нито в
следващото проведено о.с.з. на 16.12.2022 г. от ответниците по претенциите за
сметки- Л. и П. М. не е заявено възражение за изтекла погасителна давност. Това
възражение е заявено едва в четвъртото по делото о.с.з. проведено на 10.03.2023
г. Константната съдебна практика обективирана в т. 4 на Тълкувателно решение №
1 от по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК, ВКС, приема, че по силата на изричната разпоредба на чл. 133 във
връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се
преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на
съществуващи и известни нему към този момент факти. Общото правило за
преклудиране на възраженията на ответника с изтичане на срока за отговор се
отнася и за възраженията за придобивна и погасителна давност. Същите се
преклудират в посочения срок, доколкото по естеството си не могат да се
основават на нововъзникнал факт, тъй като с предявяване на иска давността се
прекъсва /чл. 116, б. „в“ ЗЗД и чл. 84 ЗС/. Ето защо следва да се приеме, че
правото на ответниците да направят възражение за изтекла погасителна давност е
преклудирано в съдебното заседание, в което претенцията е приета- доколкото
това е отговора на съдопроизводственото действие, с което е приета претенцията.
Действително в производството по съдебна делба
са налице специални разпоредби по отношение преклузиите, които са уредени в чл.
342 ГПК, но те са относими само до първа фаза на делбата, респ. до
възраженията, които страните могат да наведат именно в първа фаза. Няма как по
аналогия посочената разпоредба да се приложи във втора фаза на делбата. Ето
защо съдът намира, че така заявеното възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на претенцията по сметки е направено извън преклузивните срокове и
като такова не следва да се обсъжда по същество.
По
разноските по делото
Съдебната
практика приема, че по присъединените искове във втората фаза на производството,
както и при въззивното и касационното обжалване, приложение намира разпоредбата
на чл. 78 ГПК, в който смисъл са и указанията по приложението на процесуалния
закон, дадени в т.9 на Постановление №7/1973г. на Пленума на ВС. Становище в
този смисъл е изразено в Определение №252/11.07.2014г., постановено по гр.д.
№2024/2014г. на Първо гр.о. на ВКС,
Определение №692/29.09.2014г. по гр.д.№4283/2014г., на Трето гр.о. на ВКС,
Определение №83/24.04.2014г. по гр.д.№948/2012г. на Второ гр.о. на ВКС и др.
На
първо място следва да се посочи, че настоящата съдебна инстанция не дължи
произнасяне по отношение на претендираните разноски за въззивно и касационно
обжалване, доколкото компетентна да се произнесе по това искане е съответната
инстанция, в какъвто смисъл е налице произнасяне от ВКС в постановеното по
делото решение, поР.и което настоящият съдебен състав дължи произнасяне
единствено по отношение разноските направените пред Районен съд - П..
По
отношение на разноските претендирани пред настоящата съдебна инстанция следва
да се посочи, че присъждане на същите се дължи единствено по отношение на
предявените искове за претенции по сметки, съобразно уважената част от тях. По
делото от ищеца по претенциите за сметки е заявено искане за присъждане на разноски,
като са представени доказателства, че разноски за адвокатско възнаграждение са
реално сторени единствено в първа фаза на делбата, като доказателства за втора
фаза на делбата за разноски за адвокатско възнаграждение не са представени, поР.и
което съдът не дължи присъждането им. Във втора фаза на делбата са представени
доказателства от ищеца единствено за разноски за депозит за вещо лице в общ
размер на 1306,50 лв. (като съобразно уважената част от претенциите по сметки
(общо 17 311,32 лв. от предявени в размер на 32029
лв.) в полза на Р.С. следва да се присъдят разноски в размер на ***, 14 лева.
Разноски
на ответниците Л. и П. М. не се дължат, доколкото в качеството им на ответниците
по претенциите за сметки не е направено искане за присъждане на разноски по
отношение на претенциите по сметки, поР.и което съдът не дължи произнасяне.
На
основание чл. 355 от ГПК
съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса в размер на 4%
от стойността на дяловете, съгласно чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК. Делът на съделителя Р.С. е в размер на 45 184,
82 лева, поР.и което дължимата държавна такса от нея е в размер на 1807,39
лева. В същия размер е и дължимата от съделителя Л.М. държавна такса, доколкото
притежавания от нея дял е в същия размер. Л. и П. М. притежават в СИО дял на
стойност 6***1,28 лева, респ. дължимата от тях държавна такса е в размер на
2623,25 лева.
Разпоредбата
на чл. 10 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодекс (ГПК) предвижда, че при подобрения, искани във
форма на възражение, се събира такса 4 на сто върху признатите с решението
суми, но не по-малко от 20 лв. Ето защо Р.М. следва да бъде осъдена да заплати
сума в размер на 692,45 лева представляваща дължима държавна такса съобразно
уважената част от претенциите по сметки, която е в размер на 17 311,32 лева или
същата дължи общо ДТ по делото в размер на 2499,87 лева
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАВЯ В ОБЩ ДЯЛ на Л.Р.М. ЕГН: ********** и П. Р.М. ЕГН **********
в режим на СИО:
1) Самостоятелен обект в сгР.а с
идентификатор: ****** по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед № РД-18-39/17.07.2012 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище,
апартамент, с площ от 94 кв.м., който се намира в сгР.а № 1 с
идентификатор: ******, построена в поземлен имот с идентификатор: ******, при съседи на самостоятелния обект:
под обекта: няма, на същия етаж: няма, над обекта: ******.*., с адрес на имота: гр. П., ул. „М.Д.“ № * ведно с идеалните части
от сгР.ата, в която е построен обектът вкл. и съотвентите ид.ч. от избените
помещения на сгР.ата представляващи общи части, ведно със съответните идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ****** по КККР на гр. П..
2) СгР.а с идентификатор *****,***.****.*
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-39/17.07.2012 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с площ 33,80 кв.м., с
предназначение: гараж, построена в поземлен имот с идентификатор: ******, с
административен адрес: гр. П., ул. „М.Д.“ № * и сгР.а с идентификатор *****,***,****.4 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-39/17.07.2012 г. на
Изпълнителен директор на АГКК, с площ 33,80 кв.м., с предназначение: гараж,
построена в поземлен имот с идентификатор: ******, с административен адрес: гр.
П., ул. „М.Д.“ № *, ведно със съответните
идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ****** по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД- 18-
39/17.07.2012 г. на Изпълнителен директор на АГКК, заедно с неотразената
част от сгР.а с посочените по-горе идентификатори, намираща се в югоизточния
ъгъл и представляваща обособена тоалетна с размери 1/1,6 м. изгР.ена с тухлени
зидове и повдигане на пода, като описаните по-горе постройки представляват
части от една обща сгР.а, при цена на този дял 70 447 лева.
ОСЪЖДА П. Р.М. ЕГН ********** да заплати
на Л.Р.М.
ЕГН: ********** за уравнение на дела сумата 2407,86 лв. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
влизане на решението в сила до окончателното изплащане
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Л.Р.М. ЕГН: ********** Поземлен
имот с идентификатор ****** по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед № РД-18-39/17.07.2012 г. на Изпълнителен директор на АГКК,
с адрес на имота: гр.П., ул.“М.Ш.”. целият с площ от 648
квадратни метра, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на
трайно ползване: Незастроен
имот за жилищни нужди, номер
по предходен план 60, при съседи: ******, ******, ******, ******,
при цена на този дял 28 000 лева.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Р.Р.С. ЕГН: ********** самостоятелен обект с идентификатор ******.*, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-39/17.07.2012 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с предназначение на самостоятелния обект:
Жилище, апартамент, с площ от 94 метра, който се намира в
сгР.а № 1 с идентификатор: ******, построена в поземлен имот с идентификатор: ******, при съседи на самостоятелния обект:
под обекта: няма, на същия етаж: няма, над обекта: ******.*., с адрес на имота: гр. П., ул. „М.Д.“ № * ведно със съответните
идеалните части от сгР.ата, в която е построен обектът вкл. и съотвентите ид.ч.
от избените помещения на сгР.ата представляващи общи части, ведно със съответните идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ****** по КККР на гр. П., при цена на този
дял в размер на 57 554 лева.
ОСЪЖДА Р.Р.С. ЕГН: ********** да заплати на Л.Р.М. ЕГН: ********** за уравнение на дела сумата от 12 369,18 лв. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане на
решението в сила до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 346 от ГПК във вр. с чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 74 ЗС във вр. с чл. 72 ЗС Л.Р.М.
ЕГН: ********** да заплати на Р.Р.С. ЕГН: ********** сума в размер на
17 311,32 лева – представляваща сбор от сума с която се е увеличила
стойността на самостоятелен обект с идентификатор ******по КККР на гр. П. и от сума за направени разходи
за подобрения в самостоятелен обект с идентификатор ****** и сгР.и с идентификатор ******.* и
******.* по КККР на гр. П., ведно със законната лихва от дата на
предявяване на претенцията – 07.11.2022 г. до окончателното заплащане на
същата, като ОТХВЪРЛЯ претенцията над общо присъдената сумата от 17 311,32 лв. до предявения размер от 20 497
лв., като неоснователна.
ОТХВЪРЛЯ претенция по сметки направена от Р.Р.С. ЕГН: ********** за
осъждане на Л.Р.М. ЕГН: ********** и П. Р.М. ЕГН ********** да й заплатят на
основание чл. 346 ГПК във вр. с чл. 30, ал. 3 ЗС сума в размер на 11 532
лева представляваща сума за извършени разходи за направа на подобрения в самостоятелен
обект с идентификатор ****** и
сгР.и с идентификатор ******.* и ******.* по КККР на гр. П.,
ведно със законната лихва от дата на предявяване на претенцията –
07.11.2022 г. до окончателното заплащане на същата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 355 от ГПК във вр. с чл.78, ал. 1 ГПК Л.Р.М. ЕГН: ********** да заплати на Р.Р.С.
ЕГН: ********** сумата в размер на ***,14 лв. – представляваща разноски направени пред настоящата инстанция по претенциите за сметки.
ОСЪЖДА, на основание чл. 355 от ГПК, Л.Р.М. ЕГН: ********** да заплати в полза
на Държавата, по бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен съд -П.
държавна такса в размер на 1807,39 лв., както и 5,00 лева държавна такса, само в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА, на основание чл. 355 от ГПК, Р.Р.С. ЕГН: ********** да заплати в полза на Държавата, по бюджета на Съдебната
власт, по сметка на Районен съд- П. държавна такса в размер на 2499,87 лв., както и 5,00 лева държавна такса, само в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА, на основание чл. 355 от ГПК, Л.Р.М. ЕГН: ********** и
П. Р.М. ЕГН ********** да заплатят общо в полза
на Държавата, по бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен съд- П.
държавна такса в размер на 2623,25 лв., както и 5,00 лева държавна такса, само в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Пазарджик с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :