№ 11909
гр. София, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110124609 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на А. В. Д. срещу „Интернешънъл
Саламанка капитал“ ООД, с която са предявени претенции за:
– признаване по отношение на ответника, че следните договори:
1. Договор за потребителски кредит SO 2882/24.01.2022 г.;
2. Договор за потребителски кредит SO 2978/29.03.2022 г.;
3. Договор за потребителски кредит SO 2983/31.03.2022 г., и
4. Договор за потребителски кредит SO 2989/08.04.2022 г.,
сключени между страните не ги обвързват като нищожни поради липса
на реквизит – неправилно посочване на годишния процент на разходите (ГПР),
а евентуално – че са нищожни поради противоречие със закона клаузите по
тях, които уреждат в чл. 1 „такса за експресно разглеждане“ и в чл. 8 – такса за
допълнителна услуга по договора, с която може да се отлага падежа на вноски
по кредита, и
– осъждане на ответника да плати на ищеца неоснователно заплатени
суми по нищожните договори:
5. 340 лева – такса за експресно разглеждане на искането за кредит по
Договор за потребителски кредит SO 2882/24.01.2022 г.;
6. 396,10 лева – такса са продължаване на срока за плащане на вноски по
Договор за потребителски кредит SO 2882/24.01.2022 г.;
7. 300 лева – такса за експресно разглеждане на искането за кредит по
Договор за потребителски кредит SO 2978/29.03.2022 г.;
8. 349,50 лева – такса са продължаване на срока за плащане на вноски по
1
Договор за потребителски кредит SO 2978/29.03.2022 г.;
9. 260 лева – такса за експресно разглеждане на искането за кредит по
Договор за потребителски кредит SO 2983/31.03.2022 г.;
10. 302,90 лева – такса са продължаване на срока за плащане на вноски
по Договор за потребителски кредит SO 2983/31.03.2022 г.;
11. 280 лева – такса за експресно разглеждане на искането за кредит по
Договор за потребителски кредит SO 2989/08.04.2022 г., и
12. 360,20 лева – такса са продължаване на срока за плащане на вноски
по Договор за потребителски кредит SO 2989/08.04.2022 г.
В исковата молба се твърди, че между страните по делото били
сключени описаните в последния абзац четири договор за кредит, по силата на
които на ищеца били отпуснати съответно 1700 лева; 1500 лева; 1300 лева и
1400 лева, а същият следвало да върне заетото 30 дена след отпускането на
паричната сума, като плати и лихва, а във всички договори бил посочен ГПР
48,44 %. Към всеки от договорите било предвидено и че кредитите се отпускат
поради експресно разглеждане, за което се дължи такса между 260 и 340 лева,
а в чл. 8 от тях била уредена възможност ищецът да отлага падежите на
вноски с определен период от време, ако заплаща такса за това. Поддържа се,
че договорите са нищожни, тъй като противоречат на изискването като
реквизит към тях да е посочен правилен размер на ГПР, а същият не бил
изчислен по правилата на закона, защото не включвал плащанията за такси за
експресно разглеждане. Не била въобще ясна методиката за определяне на
ГПР. Евентуално се поддържа, че таксата за експресно разглеждане е
нищожна, тъй като не е ясно каква услуга се получава срещу нея, а всъщност
се цели оскъпяване на кредита, при това в противоречие с чл. 10а, ал. 1 ЗПКр.
По отношение на таксата за отлагане на плащане се поддържа, че въвежда
размер на обезщетение, по-голям от максимално допустимия при забава на
потребителя съгласно чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПКр. Поради това се приема, че
договорите са нищожни и се иска платеното като такси по тях. Претендират се
разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника –
„Интернешънъл Саламанка капитал“ ООД, с който предявеният иск се
оспорва като недопустим и неоснователен. Поддържа се, че искът бил
недопустим, защото ищецът бил заплатил всичко по сключените договори и
нямал право да иска връщане, щом го е направил доброволно. ГПР бил
определен правилно, тъй като ищецът се бил съгласил с него и бил насяно
какви са плащанията по договора, а не следвало да се посочва механизъм на
изчисляване, тъй като бил уреден в закона. Таксата за експресно разглеждане
не се покривала от чл. 10а, ал. 2 ЗПКр, защото била за разглеждане на
искането, а не за отпускане на кредит, и била за това, че по принцип кредит се
отпуска след 10 дена, а ако се плати таксата, се отпускал веднага. Клаузите за
отлагане на падежи били индивидуално договорени, незадължителни, и заради
това таксите за тях не били част от ГПР. Нямало пречка да се иска такава
услуга. Ищецът се бил съгласил с всички клаузи и поради това те го
обвързвали. Претендират се разноски.
2
В съдебното заседание страните не изпращат представители, ищецът
поддържа исковете с писмена молба и моли същите да бъдат уважени, като
заявява, че клаузите на договора не са индивидуално уговорени. С писмена
молба ответникът оспорва исковете и моли същите да бъдат отхвърлени,
евентуално само оспорените клаузи да бъдат обявени за недействителни, като
прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищцовата страна
адвокатско възнаграждение.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
С определението за насрочване на делото (на лист 58 – 60) съдът е
обявил за безспорни между страните следните факти:
– че между тях са сключени следните четири договора с посочените по-
долу условия:
Договор за потребителски кредит SO 2882/24.01.2022 г., по който
ищецът е получил 1700 лева;
Договор за потребителски кредит SO 2978/29.03.2022 г., по който
ищецът е получил 1500 лева;
Договор за потребителски кредит SO 2983/31.03.2022 г., по който
ищецът е получил 1300 лева, и
Договор за потребителски кредит SO 2989/08.04.2022 г., по който
ищецът е получил 1400 лева,
като в договорите е записан ГПР от 48,44 %;
– че ищецът е заплатил по тези договори съответно 340 лева; 300 лева;
260 лева и 280 лева такси за експресно разглеждане, и
– с отправени искания за разсрочване на вноски ищецът е заплатил
начислените му такси за това съответно в размер на 396,10 лева; 349,50 лева;
302,90 лева, и 360,20 лева.
Съгласно представения на лист 8 – 10 по делото Индивидуален договор
за потребителски кредит SO 2882/24.01.2022 г. отпуснатият кредит е в размер
на 1700 лева за срок от 30 дни при посочен ГПР 48,44 %. Това означава, че
абсолютно максималният възможен размер на всички разходи по кредита, ако
беше отпуснат за една година, би бил 48,44 % от 1700 лева, или 823,48 лева.
Тъй като обаче кредитът е отпуснат за 1 месец, то разходите може да са
максимум 1/12 от тази сума, или 68,62 лева. В погасителния план към
договора обаче е предвидена една вноска в размер на 2096,10 лева, или
разходите по кредита са общо 327,48 лева, което е над четири пъти размера на
максималните разходи при описания в договора ГПР. В случая няма значение
какъв е действителният ГПР по договора, тъй като отклонението е толкова
голямо, че няма как посоченият в текста на договора ГПР да е верен.
Съгласно представения на лист 14 – 15 по делото Индивидуален договор
за потребителски кредит SO 2978/29.03.2022 г. отпуснатият кредит е в размер
на 1500 лева за срок от 30 дни при посочен ГПР 48,44 %. Това означава, че
3
абсолютно максималният възможен размер на всички разходи по кредита, ако
беше отпуснат за една година, би бил 48,44 % от 1500 лева, или 726,60 лева.
Тъй като обаче кредитът е отпуснат за 1 месец, то разходите може да са
максимум 1/12 от тази сума, или 60,55 лева. В погасителния план към
договора обаче е предвидена една вноска в размер на 1849,50 лева, или
разходите по кредита са общо 349,50 лева, което е над пет пъти размера на
максималните разходи при описания в договора ГПР. В случая няма значение
какъв е действителният ГПР по договора, тъй като отклонението е толкова
голямо, че няма как посоченият в текста на договора ГПР да е верен.
Съгласно представения на лист 20 – 22 по делото Индивидуален договор
за потребителски кредит SO 2983/31.03.2022 г. отпуснатият кредит е в размер
на 1300 лева за срок от 30 дни при посочен ГПР 48,44 %. Това означава, че
абсолютно максималният възможен размер на всички разходи по кредита, ако
беше отпуснат за една година, би бил 48,44 % от 1300 лева, или 629,72 лева.
Тъй като обаче кредитът е отпуснат за 1 месец, то разходите може да са
максимум 1/12 от тази сума, или 52,48 лева. В погасителния план към
договора обаче е предвидена една вноска в размер на 1602,90 лева, или
разходите по кредита са общо 302,90 лева, което е над пет пъти размера на
максималните разходи при описания в договора ГПР. В случая няма значение
какъв е действителният ГПР по договора, тъй като отклонението е толкова
голямо, че няма как посоченият в текста на договора ГПР да е верен.
Съгласно представения на лист 26-28 по делото Индивидуален договор
за потребителски кредит SO 2989/08.04.2022 г. отпуснатият кредит е в размер
на 1400 лева за срок от 30 дни при посочен ГПР 48,44 %. Това означава, че
абсолютно максималният възможен размер на всички разходи по кредита, ако
беше отпуснат за една година, би бил 48,44 % от 1400 лева, или 678,16 лева.
Тъй като обаче кредитът е отпуснат за 1 месец, то разходите може да са
максимум 1/12 от тази сума, или 56,51 лева. В погасителния план към
договора обаче е предвидена една вноска в размер на 1726,20 лева, или
разходите по кредита са общо 326,20 лева, което е над пет пъти размера на
максималните разходи при описания в договора ГПР. В случая няма значение
какъв е действителният ГПР по договора, тъй като отклонението е толкова
голямо, че няма как посоченият в текста на договора ГПР да е верен.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са главни отрицателни установителни искове за установяване
на нищожност на договори за потребителски кредит поради противоречие със
закона – неправилно изчислен ГПР и липса на реквизити, с правна
квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл.
3 първо ЗЗД; чл. 22 ЗПКр; чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр, и евентуални –
положителни установителни за установяване на действителното съдържание
на договора поради нищожност на клаузи поради противоречие със законови
забрани и неравноправност – по чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК във връзка с
чл. чл. 26, ал. 4 ЗЗД; чл. 10а, ал. 2 ЗПКр; чл. 33, ал. 1 и 3 ЗПКр и чл. 146, ал. 1
ЗЗП.
4
Първата група искове се уважават, ако съдът установи договор между
страните и посочен неправилно ГПР. Евентуално съединените с тях – при
преценка по правото дали оспорените клаузи съответстват на закона.
Съединените осъдителни искове се уважават, ако съдът установи, че ищецът е
платил на ответника повече от чистата стойност на кредита, като в тежест на
ищеца е да установи плащането, а на ответника – наличие на договор, размера
на шрифта по договора, както и дали правилно е изчислил годишния процента
на разходите.
По първата група установителни искове – за признаване на
нездействителност на договори, съдът намира, че е допустим съгласно
указанието в практиката на Съда на Европейския съюз в т. 74 – 76 от Решение
от 23.11.2023 г. по дело C-321/22 Provident Polska, че докато всички спорове
по договора за кредит между страните не са изчистени (както е в случая –
ищецът иска връщане на суми, които твърди, че не е дължал), установителни
искове са допустими.
Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз – т. 55 от Решение от
21.03.2024 г. по дело С-714/22 Профи кредит България, посочването на ГПР,
който не отразява точно всички разходи по член 3, буква „ж“ от Директива
2008/48, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение по същия начин както непосочването на този процент. Поради
това, санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви
и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати
разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и
пропорционален характер.
Исковете са основателни, тъй като при изчисляване на ГПР не е
включена уговорената такса за „допълнителни“ услуги. На първо място
следва да се посочи, че самата услуга „експресно разглеждане“ не може да се
осигурява срещу допълнителна такса – тя е в противоречие с императивното
правило на чл. 10а, ал. 2 ЗПКр, което забранява на кредитодателя да начислява
такси за отпускане на кредита, което в случая ответникът в тежест на ищеца –
потребител е направил. Клаузата на чл. 8 от договорите, която предвижда
възможност срещу допълнително заплащане за удължаване на срока за
връщане на отпусната сума по кредита срещу заплащане на такса, но само
след като ответникът прецени (по свое усмотрение), че са налице определени
обстоятелства, е уговорена в нарушение на чл. 143, ал. 1, т. 10 ЗЗП –
ответникът може сам да преценява дали да приложи условията на услуга, за
която ищецът вече се е задължил да му плати, т.е. условията на договора се
определят едностранно от ответника. Поради това тези клаузи не могат да се
приемат като такива за „допълнителни услуги“ по договора, доколкото
тълкуването на понятието „допълнителен“ съгласно чл. 9 ЗНА – според
общоупотребимия му смисъл, означава, че предоставените „услуги“ следва да
са за нещо различно от самия кредит и да осигуряват права на
кредитополучателя, които той по принцип няма. За да говорим за „услуги“
освен това, тези права трябва и да зависят единствено от плащането на
таксата, иначе не става въпрос за „услуга“ разбирана, като предоставена
престация по договора, а за някаква форма на модалитет. Предоставените
5
„допълнителни услуги“ представляват търговска практика на ищеца, с която
той приема да даде на някои свои клиенти по-бързо пари, срещу което да
получи плащане, или да им позволи разсрочване на вноски, т.е. става въпрос
за условия на самия договор по кредит, които биха го направило различна (по-
благоприятна) търговска оферта от този за отпускане при стандартни условия,
поради което поне таксата за „допълнителна услуга“ „експресно разглеждане“
следва съгласно § 1, т. 1 ЗПКр да се включи при изчисляване на ГПР като част
от „общия разход по кредита“, тъй като е резултат от прилагане на „търговско
условие“ – практика за реклама и сключване на договори, на ищеца.
Следователно таксите за „услуги“ следва да се включат в общия размер
на разходите по § 1, т. 1 ЗПКр и да се включват при изчисляване на ГПР.
Според направените от съда по-горе изчисления, при включване на тези такси
като разход по кредита, се оказва, че действителният размер на ГПР
значително се отклонява от този, описан в текста на договорите, поради което
това води до нищожност на целия договор за кредит съгласно чл. 22, ал. 1
ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр.
По осъдителните искове:
По осъдителният иск съдът намира, че когато договорът е нищожен,
съгласно чл. 23 ЗПКр потребителят връща само онова, което е получил като
кредити, т.е. всички други плащания – за лихви, такси и под., подлежат на
връщане.
Между страните е отделено за безспорно, че ищецът е платил на
ответника освен главниците по договорите за кредит и още съответно 340
лева; 300 лева; 260 лева, и 280 лева – такси за „експресно разглеждане“ по
всеки от договорите за кредит, и 396,10 лева; 349,50 лева; 302,90 лева, и
360,20 лева – такси за разсрочване, които не се дължат и поради това исковете
за осъждане на ответника да плати тези суми на ищеца са основателни.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Същият е доказал разноски в размер на 393,18 лева – държавна такса, и
550 лева – адвокатски хонорар, които ответникът следва да бъде осъден да му
заплати. Предвид обстоятелството, че по делото са предявени няколко иска и
абсолютната стойност на адвокатското възнаграждение съответства на общата
им цена, съдът не намира същото за прекомерно.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от А. В. Д. искове с
правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 26, ал.
1, предл. първо ЗЗД; чл. 22 ЗПКр; чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр, по отношение на
„Интернешънъл Саламанка капитал“ ООД, с ЕИК: *********, и адрес на
управление: София, ж.к. „Люлин 9“, бл. 963, ет. 1, офис 11, че А. В. Д., с ЕГН:
6
**********, и адрес: С., ул. „Ч. М.“ бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, не е обвързан от
Индивидуални договори за потребителски кредит с №№ SO 2882/24.01.2022
г.; SO 2978/29.03.2022 г.; SO 2983/31.03.2022 г., и SO 2989/08.04.2022 г., които
са нищожни поради противоречие със закона – липса на реквизит –
неправилно посочен годишен процент на разходите.
ОСЪЖДА на основание чл. 34 ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1, предл.
първо ЗЗД; чл. 22, ал. 1 ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр „Интернешънъл
Саламанка капитал“ ООД, с ЕИК: *********, и адрес на управление:
София, ж.к. „Люлин 9“, бл. 963, ет. 1, офис 11, да плати на А. В. Д., и ЕГН:
**********, с адрес: С., ул. „Ч. М.“ бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, сумите:
340 лева (триста и четиридесет лева) – такса за експресно разглеждане
на искането за кредит по Договор за потребителски кредит SO 2882/24.01.2022
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
26.04.2024 г. до окончателното плащане;
396,10 лева (триста деветдесет и шест лева и 10 стотинки)– такса са
продължаване на срока за плащане на вноски по Договор за потребителски
кредит SO 2882/24.01.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда – 26.04.2024 г. до окончателното плащане;
300 лева (триста лева) – такса за експресно разглеждане на искането за
кредит по Договор за потребителски кредит SO 2978/29.03.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.04.2024 г.
до окончателното плащане;
349,50 лева (триста четиридесет и девет лева и 50 стотинки)– такса са
продължаване на срока за плащане на вноски по Договор за потребителски
кредит SO 2978/29.03.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда – 26.04.2024 г. до окончателното плащане;
260 лева (двеста и шестдесет лева)– такса за експресно разглеждане на
искането за кредит по Договор за потребителски кредит SO 2983/31.03.2022 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
26.04.2024 г. до окончателното плащане;
302,90 лева (триста и два лева и 90 стотинки) – такса са продължаване
на срока за плащане на вноски по Договор за потребителски кредит SO
2983/31.03.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 26.04.2024 г. до окончателното плащане;
280 лева (двеста и осемдесет лева) – такса за експресно разглеждане на
искането за кредит по Договор за потребителски кредит SO 2989/08.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
26.04.2024 г. до окончателното плащане, и
360,20 лева (триста и шестдесет лева и 20 стотинки) – такса са
продължаване на срока за плащане на вноски по Договор за потребителски
кредит SO 2989/08.04.2022 г.,
ведно с обезщетение за забава за плащане на всички изброени суми в
размер на законната лихва за периода от 26.04.2024 г. до окончателното
плащане.
7
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Интернешънъл Саламанка
капитал“ ООД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: София, ж.к.
„Люлин 9“, бл. 963, ет. 1, офис 11, да заплати на А. В. Д., с ЕГН: **********, и
адрес: С., ул. „Ч. М.“ бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, сумата от 943,18 лева
(деветстотин четиридесет и три лева и 18 стотинки) – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8