РЕШЕНИЕ
№ 950
гр. Перник, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Ц. Ч. М.
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20221720105912 по описа за 2022 година
Образувано е по предявен от ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, със
седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, ЕИК:********* чрез адв. Г.
Я. от АК-Б. срещу АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония“ № 3 осъдителен иск с правна
квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД, за сумата от 895,81 лева,
съставляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско Стандарт“ по щета № 470422222219986 за нанесени щети на л.а. „А.“ , модел „**“ с
рег. № РВ **** НА в резултат на ПТП, настъпило на 16.04.2022 г., на главен път Е-871
посока с. В. към с. Д. на около 800 м. преди разклона за с. Д. бил възникнал инцидент, като
при управление на л.а. водачът бил попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на
пътното платно вследствие на което на автомобила били нанесени щети ведно със законната
лихва върху цялата заплатена сума от датата на подаване на исковата молба- 19.10.2022 г. до
окончателното й погасяване.
В исковата си молба ищецът твърди, че със застрахователна полица № 47042218205000085 с
валидност от 02.02.2022 г. до 01.02.2023 г. ищцовото дружество било сключило със
собственика на л.а. „А.“ , модел „**“ с рег. № РВ **** НА договор за имуществена
застраховка „Каско Стандарт“ за посочения лек автомобил за застрахователна сума от 85 500
лв. На 16.04.2022 г., на главен път Е-871 посока с. В. към с. Д. на около 800 м. преди
разклона за с. Д. бил възникнал инцидент, като при управление на л.а. водачът бил попаднал
в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно вследствие на което на
автомобила били нанесени щети. Бил съставен протокол за ПТП. Процесният автомобил
след ПТП бил претърпял следните материални щети- били увредени предната лява гума и
джанта, като било невъзможно самостоятелното движение на автомобила, което било
наложило разходи за неговото репатиране. Твърди, че собственикът на лекия автомобил бил
отстранил щетите и бил представил на застрахователя фактура за закупуване на нова гума и
фактури за извършени ремонтни дейности и фактура за цената на извършеното репатриране
1
на автомобила. С доклад по щетата от 25.05.2022 г. ищцовото дружество на базата на
представените фактури и на експертната оценка на застрахователя и на методиката по
имуществената застраховка било одобрило и било заплатило на собственика на
застрахования автомобил обезщетение в размер на 895,81 лв., като тази сума била заплатена
на собственика на 31.05.2022 г.
С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът бил встъпвал в правата на
застрахования собственик по чл. 410 КЗ срещу АПИ, която била отговорна за поддържането
на пътя. Посочва, че били изпратили регресна покана на ответника, която бил получил на
02.08.2022 г. да възстанови изплатената от тях сума, но до този момент не били платили.
Моли съдът да осъди ответника да му заплати сума в общ размер от 895,81 лв.,
съставляваща заплатено от него застрахователно обезщетение по застраховка „Каско
Стандарт“ по щета № 470422222219986 ведно със законна лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба-19.10.2022 г. до окончателното плащане на сумите.
Претендира сторените в производство разноски.
Ответникът, чрез АПИ-ОБЛАСТНО ПЪТНО УПРАВЛЕНИЕ- Перник , е депозирал в срока
на чл.131 ГПК отговор на исковата молба, като оспорва иска по основание и размер. Твърди,
че в процесния протокол за ПТП били липсвали данни относно обстоятелствата при който
било възникнало ПТП и дали водачът на увредения автомобил не го бил управлявал с
несъобразена скорост. Не били представени доказателства, че била извършена смяна на
увредените части на автомобила /гума и джанта/, както и относно извършването на разходи
за репатрирането на автомобила. Не били установени и други важни обстоятелства относно
настъпването на ПТП, а именно дали същото било възникнало в светлата или тъмната част
на денонощието, както и на какъв участък от пътя и скоростта, с която се бил движил водача
и не могло да се прецени дали същият бил имал вина за настъпване на ПТП. Оспорва
истинността на представения протокол за ПТП, като счита че същият бил съставен в
нарушение на процесуалните правила и не могъл да бъде използван като годно
доказателствено средство относно механизма на ПТП и настъпилите щети.
Прави възражение за съпричиняване на ПТП от страна на водача на процесното МПС по чл.
51, ал. 2 ЗЗД. Същият не бил управлявал автомобила със съобразена с конкретните условия
скорост. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, настъпването на вредите, причинно-
следствената връзка между тях, която не се била установявала от представените
доказателства. Оспорва твърдението, че на главен път Е-871 , посока от с. В. към с. Д. на
около 800 м. преди разклона за с. Д. имало необезопасена дупка. Не били представени
доказателства, че застрахователната премия била заплатена, поради което счита, че
застрахователния договор не бил влязъл в сила съгласно чл. 351, ал. 3 КЗ. Не били налице
кумулативните предпоставки по чл. 49 ЗЗД и не било налице противоправно поведение на
ответника. Твърди, че с писмо изх. № 53-00-53/11.04.2022 г. на директора на ОПУ-Перник
„Пътища Перник“ ДЗЗД било уведомено, че било необходимо да предприеме спешни мерки
за предприемане на съответните дейности по запълване на дупки в участък от км. 282+485
до км. 285+600 /кръстовището в с. Д./ на път I-1 като в противен случай подлежи на санкция
по Закона за пътищата. Съгласно Договор РД-38-16 от 06.12.2019 г. същото било поело
задължение за изпълнител за извършване на поддържане на републиканските пътища по
обособени позиции на територията на Югозападния район, стопанисвани от АПИ съгласно
чл. 19, ал.1, т. 1 ЗП за обособена позиция № 3-ОПУ-П. в качеството му на изпълнител по
проведена открита процедура по ЗОП със срок на действие 60 месеца, считано от датата
посочена във възлагателното писмо издадено от възложителя до изпълнителя, от която
започва да тече срока на договора. В раздел седми на договора били посочени правата и
задълженията на изпълнителя и съгласно чл. 12, ал. 4 от същия той бил длъжен в рамките на
своите права да предприеме всички необходими действия за опазване на пътищата и пътните
принадлежности и осигуряване на безопасни условия на движение. Съгласно чл. 12, ал. 6 от
2
договора изпълнителят се бил задължавал да започне работа веднага след поява на
необходимост от това и след писмено възлагане от възложителя. Позовава се на чл. 28 от
договора, който предвиждал пълна имуществена и неимуществена отговорност на
изпълнителя при причиняване на ПТП и/или възникване на щета в резултат на неизпълнение
или на некачествено изпълнение на предмета на договора и на всички нормативни и
технически изисквания. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и доказан.
Претендира разноски.
Производството по делото е било прекратено като недопустимо по отношение на „Пътища
Перник“ ДЗЗД, като на основание чл. 219 ГПК е било допуснато привличане на страна на
ответника на трети лица помагачи-„Лиел Констракшън“ ЕООД и „Регионални пътни
мрежи“ ЕООД и е бил приет за съвместно разглеждане предявения от ответника срещу
третите лица –помагачи обратен иск срещу тях с правно основание чл. 79 ЗЗД, който е
предявен при условие на евентуалност, в случай, че бъде уважен главния иск.
Ищецът по обратния иск заявява, че съгласно Договор РД-38-16 от 06.12.2019 г. сключен с
„Пътища Перник“ ДЗЗД същото било поело задължение за изпълнител за извършване на
поддържане на републиканските пътища по обособени позиции на територията на
Югозападния район, стопанисвани от АПИ съгласно чл. 19, ал.1, т. 1 ЗП за обособена
позиция № 3-ОПУ-Перник в качеството му на изпълнител по проведена открита процедура
по ЗОП със срок на действие 60 месеца, считано от датата посочена във възлагателното
писмо издадено от възложителя до изпълнителя, от която започва да тече срока на договора.
В раздел седми на договора били посочени правата и задълженията на изпълнителя и
съгласно чл. 12, ал. 4 от същия той бил длъжен в рамките на своите права да предприеме
всички необходими действия за опазване на пътищата и пътните принадлежности и
осигуряване на безопасни условия на движение. Съгласно чл. 12, ал. 6 от договора
изпълнителят се бил задължавал да започне работа веднага след поява на необходимост от
това и след писмено възлагане от възложителя. Позовава се на чл. 28 от договора, който
предвиждал пълна имуществена и неимуществена отговорност на изпълнителя при
причиняване на ПТП и/или възникване на щета в резултат на неизпълнение или на
некачествено изпълнение на предмета на договора и на всички нормативни и технически
изисквания. с писмо изх. № 53-00-53/11.04.2022 г. на директора на ОПУ-Перник „Пътища
Перник“ ДЗЗД било уведомено, че било необходимо да предприеме спешни мерки за
предприемане на съответните дейности по запълване на дупки в участък от км. 282+485 до
км. 285+600 /кръстовището в с. Д./ на път I-1 като в противен случай подлежи на санкция по
Закона за пътищата. Твърди, че изпълнителят не бил предприел никакви действия съгласно
писменото възлагане от възложителя, поради което бил виновен за предявяване на главния
иск, тъй като не бил изпълнил своите задължения качествено и в срок. Съгласно чл. 357 ЗЗД
двамата съдружници в гражданското дружество „Пътища
Перник“ ДЗЗД -„Лиел Констракшън“ ЕООД и „Регионални пътни мрежи“ ЕООД следвало
да отговарят за ½ ид.ч. от общия размер на исковата претенция или всяко от тях следвало в
случай на уважаване на главния иск да бъде осъдено да заплати на ищеца по обратния иск ½
ид.ч. от сумата от 895,81 лв. или сумата от 447,90 лв. ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й плащане. Претендира юрисконсултско
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК третите лица помагачи са депозирали отговор на предявения срещу
тях обратен иск. Не оспорват твърдението, че е налице договор сключен между АПИ и
„Пътища Перник“ ДЗЗД от 06.12.2019 г. Оспорват твърдението, че към момента на
настъпване на ПТП последното е имало задължение за извършване на съответните дейности
за отстраняване на нередности, а именно запълване на дупки в участък от 282 +485 до
284+600 /кръстовището на с. Драгичево/. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от договора
дейностите по поддържане на републиканските пътища се възлагат от възложителя на
3
изпълнителя, с месечни, допълнителни и извънредни задания, а редът за възлагане и
отчитане на възложените ремонтни дейности по договора бил предвиден в Указание за реда
за възлагане, приемане, контролиране на изпълнените дейности по договори за поддържане
на републиканските пътища на АПИ, приложение № 1 към договора. В случая не било
налице одобрено задание, с което на изпълнителя да било възложено отстраняване на
нередностите на път I-1 в участък от км. 282 +485 до км. 285+600 дясно платно. Оспорват,
че с писмо изх. № 53-00-53/11.04.2022 г. на директора на ОПУ-Перник „Пътища Перник“
ДЗЗД било уведомено, че било необходимо да предприеме спешни мерки за предприемане
на съответните дейности по запълване на дупки в участък от км. 282+485 до км. 285+600
/кръстовището в с. Д./ на път I-1. Молят обратният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан и претендират сторените по делото разноски, за което представят
списък с разноски по чл. 80 ГПК.
Съдът с определение по чл. 140 ГПК от 12.06.2023 г. е разпределил доказателствената
тежест по главния иск с правно основание чл. 410, 5 ал. 1, т. 2 КЗ по следния начин: Указал
е на ищеца, че носи доказателствена тежест за установяване на фактите, пораждащи
суброгационното му право, наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „
каско стандарт” между ищеца и увреденото лице, извършено от ищеца плащане на
застрахователно обезщетение по същото, както и наличието на противоправно поведение на
ответника, вида и размера на вредите, както и причинна връзка на вредите с
противоправното поведение на ответника. Следва да докаже, че възложителя е възложил на
трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за
задълженията и договорите. В тежест на ответника при доказване на горните факти е да
докаже, че е изпълнил своите задължения по обезопасяването и поддържането на
републиканския път, както и възражението си за съпричиняване от страна на водача на
МПС на вредоносния резултат като докаже че поведението на пострадалото лице е
допринесло за настъпване на вредоносния резултат и се намира в причинно-следствена
връзка с настъпилите вреди. В случая следва да докаже твърденията си, че водачът на МПС
се е движил с несъобразена скорост и че това негово противоправно поведение е допринесло
за повредата на управляваното МПС. Със същото определение съдът е разпределил
доказателствената тежест по обратния иск с правно основание чл. чл. 54 ЗЗД във вр. с чл. 79
ЗЗД по следния начин: Указал е на ищеца по обратния иск, че носи доказателствена тежест
за установяване на наличието на облигационно правоотношение между него и ответника по
обратния иск произтичащо от договор за възлагане на обществена поръчка и задължение на
ответника произтичащо от него за поддръжка на процесния пътен участък и задание относно
отстраняване на вреди от настъпилото ПТП. Указал е на ответника по обратния иск, че
следва да докаже изпълнение на задълженията си по договор за възлагане на обществена
поръчка във връзка с месечните задания от страна на възложителя за м. април 2022 г.
включително и извънредните такива относно поддръжката на пътния участък.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя
за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди
по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. За възникване на регресното вземане по
чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е необходимо да се установят следните факти:
да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
4
противоправно поведение на ответника /бездействието на негов служител във връзка със
стопанисването, поддържането и ремонтирането на пътя/ да е настъпило застрахователно
събитие, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. В настоящия
случай посочените предпоставки са налице.
От представената по делото застрахователна полица № 47042218205000085 се установява, че
автомобилът марка „А.“, модел „**“, с рег. № РВ **** НА, собственост на „Вимакс Клима
Груп“ ООД, е бил застрахован със застраховка „Каско Стандарт“ при ищцовото дружество,
за периода от 02.02.2022 г. до 01.02.2023 г. Въз основа на нея, съдът приема за установено,
че за посочения период е съществувало валидно правоотношение по договор за застраховка
„Каско Стандарт” за него.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че е било налице валидно застрахователно
правоотношение, като настъпилите увреждания по застрахования лек автомобил са били
покрити застрахователни рискове.
Във връзка с установяване на механизма на процесното ПТП по делото са приети писмени
доказателства, изслушани са гласни доказателства, както и е изготвена и приета съдебно-
автотехническа експертиза.
От представения протокол за ПТП № 1787790 от 16.04.2022 г., съставен от служител на
СДВР, отдел „ПП“, е видно, че на 16.04.2022 г. е настъпило ПТП на главен път Е-871,
посока с. В. към с. Д. на около 800 м. преди разклона за с. Д. при което водачът на лек
автомобил марка „А.“, модел „**“, с рег. № РВ **** НА попада в несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно вследствие на което на автомобила са нанесени
щети.
Установява от представеното заявление изплащане на застрахователно обезщетение за
настъпило застрахователно събитие от 16.04.2022 г. по полица №47042218205000085 .,
подадено от водача на МПС , че при ищеца е образувана щета от 25.05.2022 г. В
заявлението са посочени идентични на отразените в протокола за ПТП обстоятелства
относно настъпването на застрахователното събитие.
Видно от представените опис на претенция от 18.04.2022 г., калкулация по претенция и
доклад по щета заведена на 25.05.2022 г., след извършени оглед и оценка на щетите по
застрахования автомобил, ищецът е определил застрахователно обезщетение в размер на
895,81 лв., изплатено с платежно нареждане от 31.05.2022 г. на застрахования. Наред с това,
видно от представената на л. 17 от делото фактура е заплатена на собственика на увредения
лек автомобил и сумата от 194,88 лв. с ДДС за репатриране на процесния автомобил, която
е била включена в платежно нареждане от 31.05.2022 г. Ищцовото дружество е изпратило
регресна покана до ОПУ на АПИ в гр. София, която е била получена от същото на
02.08.2022 г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св. С. С., чиито показания съдът
възприема като достоверни, тъй като са основани на преки впечатления и не се оборват от
останалите събрани по делото доказателства, като липсва основание да се приеме
заинтересованост на свидетеля. От неговите показания се установява, че управлявал
процесното МПС, собственост на дружеството „Вимакс Клима Груп“ ООД, на което
свидетелят бил управляващ съдружник по път от гр. С. към Б. и след В. преди следващото
село, попаднал в дупка, като се бил движил по двулентов път в лявата лента с невисока
скорост и не могъл да избегне дупката, тъй като в същия момент точно тогава вдясно имало
друг автомобил, който се бил движил с неговата скорост, а от ляво била мантинелата на
пътя. Нямало къде да премести автомобила и влязъл точно в дупката. Причината за
настъпване на ПТП била дупката в лявото пътно платно. В резултат на ПТП били нанесени
щети на неговия автомобил върху гумата, която била изцяло нарязана и върху алуминиевата
джанта. Бил се обадил на застрахователя и след 1-2 часа била пристигнала пътна помощ,
5
която го била транспортирала до гр. П., където свидетелят бил живеел. Нямало обозначение
на дупката на пътя. Свидетелят сигнализирал органите на КАТ, съответно бил съставен
протокол за настъпилото пътно-транспортно произшествие. Свидетелят поддържа, че е
поставил подпис върху процесния протокол за ПТП.
Предвид горепосоченото съдът приема, че се установява по безспорен начин настъпването
на застрахователно събитие по описания в исковата молба механизъм, а именно поради
наличието на дупка на пътното платно, необозначена по начин, позволяващ избягването ,
като следва да се посочи, че по делото не са ангажирани доказателства, сочещи на различен
механизъм на настъпване на произшествието.
Съобразно ОУ към застраховка „Каско“ застрахователят осигурява покритие за рискове при
пътно-транспортни произшествия по време на движение и/или в паркирано състояние.
Несъмнено вредите, произтичащи от попадане на автомобила в дупка на пътното платно,
съставляват покрит риск, отделно от това, в случая липсват данни да е налице изключен
риск.
От заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, неоспорено от
страните, както и от свидетелските показания се установява, че описаните от застрахователя
вреди са в причинна връзка с попадането на автомобила в дупка на пътното платно, поради
което и съдът приема за доказана по делото причинно-следствената връзка между
обезщетените от ищеца вреди и неизпълнението на ответника на задължението му да
поддържа пътя в състояние, годно за безопасната му експлоатация. Вещото лице е
констатирало от техническа гледна точка, характера на удара и описаните деформации-
увреждане на предна лява джанта и предна лява гума на процесния автомобил може да се
направи извода, че същите са настъпили вследствие на попадане на автомобила в дупка.
Вещото лице е изчислило, че минималната стойност за възстановяване без репатриране на
процесното МПС е в размер на 854,26 лв. с ДДС. Общата стойност на обезщетението с
включени разноски за репатриране на процесното МПС се равнява на 1049,14 лв. /854,26
лв+194,88 лв/. Технически било невъзможно да бъде изчислена скоростта, с която се било
движило процесното МПС към момента на настъпване на ПТП. Разпитано в съдебно
заседание вещото лице е заявило, че по-скоро водачът е бил карал с разрешената скорост,
защото ако скоростта била по-висока в същата дупка щяла да се спука не само предната
гума, но и задната гума, като вредите биха били в по-голям размер.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема, че е настъпил
застрахователен риск, носен от ищеца, като по делото не се спори, а това обстоятелство се и
установява от събраните по делото писмени доказателства, че в изпълнение на договорното
си задължение ищецът е заплатил на увреденото лице застрахователно обезщетение.
След извършеното от застрахователя плащане и на основание чл.410, ал.1 КЗ последният е
встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение. Следва да бъде посочено, че възражението на ответника, че застрахователното
обезщетение е изплатено без основание, е неоснователно, доколкото, както се посочи, не са
установени по делото изключения, предвидени в представените Общи условия, приложими
към застрахователния договор. Следователно, налице е основание за възникване на
регресното право.
Съгласно чл. 30, ал. 1 ЗП поддържането на пътното платно на територията на
републиканския път и отстраняването на повредите по него е вменено като задължение на
Агенция „Пътна Инфраструктура“, която следва да го поддържа в състояние, отговарящо на
изискванията на движението, което означава отстраняване на всяка настъпила неизправност
на пътната настилка, която създава опасност от повреждане на движещите се по нея
моторни превозни средства. Съответно чл. 167, ал. 1 ЗДП предвижда, че лицата, които
стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно
препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.
6
Между страните не е според въпросът, че пътят, на който се твърди да е реализирано ПТП,
се стопанисва от ответника. От обстоятелството, че на пътната настилка на общински път
към момента на настъпване на произшествието е имало необозначена дупка, което се
установява от събраните в производството писмени доказателства, показанията на
разпитания свидетел, преценени съгласно чл. 172 ГПК в съвкупност с останалия
доказателствен материал по делото, както и заключението на САТЕ, се налага изводът, че
АПИ не е изпълнила законовото си задължение да поддържа в изправност републиканската
пътна мрежа. Доколкото същата като юридическо лице осъществява правни действия, респ.
бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговаря за причинените от тези лица
вреди при и по повод изпълнението на възложената им работа. В случая натоварените лица
не са извършили необходимите действия за привеждане на пътната настилка в състояние,
годно за поемане на пътен трафик и от това тяхно бездействие са настъпили вреди в
правната сфера на ищеца, поради което е породена деликтната отговорност на възложителя -
АПИ за обезщетяване на вредите. Бездействието на натоварените от същата лица по
аргумент на чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презумира да е виновно, като не е налице надлежно
проведено обратно доказване с цел оборване на установената в закона презумпция.
Произходът на установената дупка на пътната настилка е ирелевантен за ангажиране на
деликтната отговорност, тъй като ЗП предвижда общо и абстрактно задължение на АПИ да
поддържа републиканските пътища, без значение под въздействие на какви фактори е
настъпила частичната им негодност за осигуряване на безопасен пътен трафик. Що се отнася
до размера на уврежданията вещото лице по приетата по делото съдебно- техническа
експертиза е посочило, че стойността необходима за възстановяване на увредения лек
автомобил марка изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 854,26 лв. с
ДДС. Общата стойност на обезщетението с включени разноски за репатриране на
процесното МПС се равнява на 1049,14 лв. /854,26 лв+194,88 лв/.
Съгласно чл. 410 КЗ плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва
в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. В случая с плащането на застрахователното обезщетение
и разходите за репатриране в размер на 1049,14 лв. застрахователя е встъпил в правата на
застрахования.
Така, общо дължимата от ответника сума възлиза на 1049,14 лв., до който размер искът
следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен размер от 895,81 лв., колкото
ищцовото дружество е заплатило видно от представеното по делото платежно нареждане
обезщетение на увреденото лице.
С отговора на исковата молба не е релевирано възражение за съпричиняване, но така или
иначе от събраните по делото доказателства по никакъв начин не се установява Т.а
поведение на водача на автомобила, което да се намира в причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Няма данни по
делото и водачът да се е движил с неразрешена скорост, както и че не е могъл да види и
избегне дупката, поради наличие на други движещи се коли. Необозначената и
несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2
ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре.
Като законна последица от уважаването на иска ответникът следва да бъде осъден да
заплати и законната лихва върху уважения размер на главницата от подаване на исковата
молба в съда /18.10.2022 г./ до окончателното изплащане на сумата.
По предявения обратен иск с правно основание чл. 82 вр. с чл. 79, ал. 1 вр. чл. 258 ЗЗД:
Искът е предявен като евентуален и с оглед формираните правни изводи за основателност на
първоначанлния иск за заплащане на застрахователно обезщетение се е сбъднало
вътрешнопроцесуалното условие за произнасяне по евентуалния иск.
В тежест на ищеца по обратния иск е да установи, че към датата на произшествието
7
ответникът по него е имал задължението, възникнало по силата на договор за поддръжка на
пътищата от републиканската пътна мрежа в района, където е настъпило процесното ПТП,
причинно-следствена връзка между бездействието на ответника по обратния иск /неговите
работници/служители/ и нанесените твърдени имуществени вреди на процесния автомобил,
а също и размерът на дължимото обезщетение.
В тежест на ответното дружество по обратния иск е да докаже възраженията си, съответно
ползващите го факти, вкл. да докаже, че е погасил задължението си.
Между страните не се спори, че между тях е бил сключен Договор № РД-38-16/ 06.12.2019 г.
по силата на който възложителят АПИ възлага, а изпълнителят ДЗЗД „ Пътища Перник “ се
задължава да извърши на територията на републиканските пътища включени в Югозападен
район на дейностите по поддържане на републиканските пътища в съответствие с
Техническата спецификация на възложителя, техническото предложение и ценовото
предложение на изпълнителя. Съгласно чл. 1, ал. 1 от договора изпълнителят се е задължил
да извърши определено ниво на поддържане на републиканските пътища на територията на
ОПУ Перник, посочени в Приложение №1.1. от договора.
Между страните няма спор, че дейностите по поддържане и ремонта на процесния пътен
участък от км. 282+485 до км. 285+600 дясно на път I-1 попадат в приложното поле на чл. 1,
ал. 1 от договора а извършването на посочените действия е въз основа на конкретно
възлагане .
Видно от представеното писмо от АПИ адресирано до ДЗЗД „Пътища Перник“ с изх. № 53-
00-164 от 11.04.2022 г. последното е било информирано за наличие на места с
компроментирана пътна настилка в участък от км. 282+485 до км. 285+600 дясно на път I-1,
като е било установено от служители на ОПУ-П., че на места са се образували дупки в
пътната настилка. Заявили са, че е налице необходимост от спешни мерки за отстраняване
на нередностите в този участък, като отремонтирането им се налагало за да се предотврати
нанасянето на материални щети на превозните средства и да се осигури необходимия
комфорт на пътуващите. Молят да се вземат своевременни мерки за извършване на
съответните дейности по запълване на дупките.
Така посочените клаузи на договора, тълкувани с останалото му съдържание във връзка с чл.
20 ЗЗД, налагат извода, че изпълнителят по договора няма право, а и задължение по
договора за извършване на самостоятелна преценка и по своя инициатива да извършва
дейностите по текущ ремонт и поддръжка на пътното платно. Задълженията му по договора
са в рамките на възложени му конкретни дейности със задание от възложителя да извършва
качествен и своевременен ремонт на указаните му от възложителя места. Този извод се
подкрепя от представеното по делото възлагателно писмо от 11.04.2022 г., от което се
установява, че със същото на ответното дружество е било възложено извършване на
ремонтни работи по пътното платно на в участък от км. 282+485 до км. 285+600 дясно на
път I-1.
От отговора на ДЗЗД „Пътища Перник“ с дата 11.04.2022 г. се установява, че изпълнителят е
отказал да изпълни възложената му от възложителя работа, тъй като счита, че не било
налице одобрено задание извършване на ремонтни работи по пътното платно в участък от
км. 282+485 до км. 285+600 дясно на път I-1-дясно платно, а именно запълване на дупки.
Съдът счита, че тълкувайки клаузите на Договор № РД-38-16/ 06.12.2019 г. в случая се касае
за допълнително задание по см. на т. 4 от дефинициите на същия, което означава писмено
възлагане от страна на възложителя на видове и на количества работи невключени в
месечното задание, необходимостта от които е възникнала след изготвяне на месечното
задание с оглед на правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от
разрушаване и в следствие на нуждата от осигуряване на безопасността на движение, което
може да бъде направено по всяко време от възложителя, но в срок не по-кратък от 3 работни
дни преди започването на работите. Същото е следвало да бъде изпълнено от изпълнителя, а
8
не последният да откаже изпълнението му.
С оглед на изложеното следва, че към датата на настъпване на процесното произшествие -
16.04.2022 г. пътният участък, на който се установи, с оглед събраните по делото
доказателства, че е реализирано ПТП, е следвало да бъде обект на ремонтни дейност.
Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест по чл. 154 ГПК в тежест на
ответника по обратния иск е да установи надлежно изпълнение на поетите с посочения
договор задължения. Въпреки че това му е било изрично указано с изготвения по делото
доклад, ответникът не е ангажирал доказателства в тази насока. Отказът му да изпълни
допълнителното задание на възложителя не е обоснован и не произтича от клауза на
процесния договор. Самият факт на наличие на дупка на пътното платно на този пътен
участък в срока на изпълнение на договора, който се установява по несъмнен начин
/предвид изложеното по- горе/ води до извод на неизпълнение от страна на ответника. След
като такава дупка е била налична, то очевидно не са предприети своевременно действия по
отстраняването или най-малко по сигнализирането и обезопасяването на пътния участък.
Следователно, несъмнено е било налице неизпълнение, вследствие на което /предвид
изложеното по-горе по главния иск/ за възложителя е настъпила загуба – задължение за
плащане на обезщетение за вредите по автомобила, настъпили вследствие попадането му
върху необезопасеното съоръжение по пътното платно. Ответникът не твърди и по делото
няма доказателства за наличие на обстоятелства, изключващи договорната отговорност,
поради което и предвид разпоредбата на чл. 82 ЗЗД дължи да възстанови на възложителя
платеното на ищеца по главния иск обезщетение в размер на 895,81 лв. До тази сума
обратният иск следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба по обратния иск-10.01.2023 г. до окончателното плащане.
На основание чл. 357 ЗЗД, тъй като ДЗЗД „Пътища Перник“ е гражданско дружество и като
Т.а няма пасивна процесуална легитимация да отговаря като ответник по делото, поради
което производството спрямо него е прекратено като недопустимо. Отговорността по
обратния иск следва да бъде поета от включените в състава на гражданството дружество
правосубектни търговски дружества, които са съдружници в гражданското дружество
„Пътища Перник“ ДЗЗД -„Лиел Констракшън“ ЕООД и „Регионални пътни мрежи“ ЕООД,
които следва да отговарят за ½ ид.ч. от общия размер на исковата претенция или всяко от
тях следва да бъде осъдено да заплати на ищеца по обратния иск ½ ид.ч. от сумата от 895,81
лв. или сумата от 447,90 лв. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба-10.01.2023 г. до окончателното й плащане.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца по главния иск следва да бъдат присъдени
своевременно поисканите разноски в исковото производство в размер на 693,23 лв., сторени
за държавна такса, депозит за САТЕ, депозит за свидетел и възнаграждение за адвокат в
минимален размер с ДДС. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ответника по главния иск и
ищец по обратния иск следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 300 лв., сторени
за държавна такса-50 лв., юрисконсултско възнаграждение-150 лв. и депозит за САТЕ в
размер на 100 лв., които следва да бъдат поети при условие на солидарност на ответниците
по обратния иск.
В полза на ответниците по обратния иск не следва да бъдат присъждани разноски с оглед
изхода на спора по обратния иск.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
9
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Македония“ № 3, на основание чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл. 49
ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД, да заплати на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, със
седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, ЕИК:********* сумата от
895,81 лева, съставляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско Стандарт“ по щета № 470422222219986 за нанесени щети на л.а. „А.“ ,
модел „**“ с рег. № РВ **** НА в резултат на ПТП, настъпило на 16.04.2022 г., на главен
път Е-871 посока с. В. към с. Д. на около 800 м. преди разклона за с. Д. бил възникнал
инцидент, като при управление на л.а. водачът бил попаднал в несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно вследствие на което на автомобила били нанесени
щети ведно със законната лихва върху цялата заплатена сума от датата на подаване на
исковата молба- 19.10.2022 г. до окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА на основание чл. 82 вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 258 ЗЗД „Лиел Констракшън“
ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Софийско
шосе“ № 31 и „Регионални пътни мрежи“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. „Захари Зограф“ № 54 при условие на разделност да заплатят по
½ ид.ч. от общия размер на исковата претенция от 895,81 лева или всяко от тях да заплати
на ищеца по обратния иск АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония“ № 3 по ½ ид.ч. от сумата от
895,81 лв. или сумата от 447,90 лв. ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба по обратния иск-10.01.2023 г. до окончателното й плащане, представляваща
обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на Договор № РД-38-16./06.12.2019 г.,
което неизпълнение довело до ПТП, настъпило на 16.04.2022 г. на главен път Е-871 посока
с. В. към с. Д. на около 800 м. преди разклона за с. Д., при което са нанесени щети на лек
автомобил марка „А.“ , модел „**“ с рег. № РВ **** НА, ПРИ УСЛОВИЕ, че АГЕНЦИЯ
ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА, ЕИК ********* изпълни задължението си към ЗЕАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, пл. „Позитано“ № 5 за същата сума от 895,81 лв., за което е постановено настоящото
решение.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Македония“ № 3 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати
на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5 сумата от 693,23 лв., съставляваща сторени по
делото разноски по главния иск.
ОСЪЖДА „Лиел Констракшън“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. „Софийско шосе“ № 31 и „Регионални пътни мрежи“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Захари Зограф“ №
54 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплатят на АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония“ № 3
сумата от 300 лв., съставляваща сторени по делото разноски по обратния иск.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „„Лиел Констракшън“ ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Софийско шосе“ №
31 и „Регионални пътни мрежи“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. „Захари Зограф“ № 54 като трети лица-помагачи на страната на
ответника АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО по евентуалния обратен иск подлежи на принудително изпълнение след
представяне на доказателства за изпълнение на задълженията на АГЕНЦИЯ ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА, ЕИК ********* по първоначалния иск.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС-Перник в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
10
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
11