Р Е Ш Е Н И Е
№ 1801
гр.Пловдив, 23.10.2018г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на трети септември, две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 3598/2018г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 17-0329-000988 от 22.08.2017г., издадено от Г.
И. И., на длъжност *** РУП – гр.Раковски при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на И.Г.А.,
ЕГН:**********, с адрес *** на основание чл.177, ал.1, т.1 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на
300 лв. /триста лева/, за нарушение на чл.150А, ал.1 от Закона за
движението по пътищата.
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, като сочи, че на 07.04.2017г. не е бил лишен от право да
управлява МПС по съдебен ред, доколкото на 01.01.2017. е изтекъл тримесечния
срок на лишаването от правоуправление, постановено с Решение № 1705 от
28.10.2016г. по АНД № 6362/2016г. по описа на ПРС – XI н.с., а Решение № 878 от 16.05.2017г. по АНД 84/2017г. по описа на ПРС
– II н.с. е в сила от 20.10.2017г., или в
периода от 02.01.2017г. до 19.10.2017г. не е бил лишен от право да управлява
МПС. Предлага наказателното постановление да бъде отменено, алтернативно –
наложената глоба от 300 лева да бъда намалена до минимално предвидения от
закона Предлага наказателното
постановление да бъде отменено. Процесуалният
представител на жалбоподателя – адвокат Т. поддържа жалбата на изложените
основания, предлага наказателното постановление да бъде отменено, алтернативно
– наложеното наказание да бъде намалено.
Ответната страна – ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не изпраща
представител, в съпроводителното писмо взема становище, че
административнонаказателното производство от съставянето на АУАН до издаване на
обжалваното наказателното постановление е проведено законосъобразно, като
предлага същото да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на 24.04.2018г., видно от приложената към наказателното
постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез ОД МВР –
Пловдив, сектор „Пътна полиция“, на 02.05.2018г., съгласно отразената датата на
приемане на пратката в разписка на куриерско дружество, като следва да се
отчете, че седмия ден от получаване на преписа – 1 май е неработен ден. Жалбата
също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното
НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
Жалбоподателя И.Г.А. издържал изпит за правоспособност за управление на
МПС – категория В на 01.02.2012г. като му било издадено свидетелство за
управление на МПС (СУМПС) на 10.02.2012г..
След горната дата, СУМПС на жалбоподателя А. било няколкократно отнемано
и възстановявано, с оглед извършвани от последния нарушения разпоредбите на
ЗДвП. Същото СУМПС последно било възстановено на А. на 21.07.2016г..
На 01.10.2016г. с АУАН с бланков номер – „серия Г № 919143“,
притежаваното от жалбоподателя А. СУМПС
№ *** и контролен талон към същото с № *** били отнети.
За констатираното на 01.10.2016г. нарушение – управление на МПС след
употреба на наркотични вещества, с Решение № 1705 от 28.10.2016г. по АНД №
6362/2016г. по описа на ПРС – XI н.с., в сила от 15.11.2016г. на А. било
наложено административно наказание – „Лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца“, считано от 01.10.2016г. – датата на отнемане СУМПС.
Въпреки горното и за друго нарушение на същата дата 01.10.2016г. –
управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а
именно – 0,82 промила, въз основа не посочения вече АУАН с бланков номер –
„серия Г № 919143“ от 01.10.2016г., спрямо жалбоподателя А. било издадено
Наказателно постановление № 16-0329-000920/26.10.2016г.. на *** РУП към ОД МВР
– Пловдив, РУ Раковски, на жалбоподателя А. било наложено наказание – „Лишаване
от право да управлява МПС за срок от 36 месеца“
С Решение № 878 от 16.05.2017г. по АНД 84/2017г. по описа на ПРС – II
н.с., Наказателно постановление № 16-0329-000920/26.10.2016г.. на началник РУП
към ОД МВР – Пловдив, РУ Раковски било изменено, като наложеното на А. било
наложено наказание – „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца“.
Последното решение на РС – Пловдив влязло в сила на 20.10.2017г., доколкото
било потвърдено с Решение № 1746 от 20.10.2017г. по КНАД № 1697/2017 по описа
на АС – Пловдив.
Междувременно – на 22.07.2017г., около 13:08 часа, в гр.Брезово, на ул.„Георги
Димитров“, свидетелят К.С.Т., в качеството му на *** в РУП – гр.Раковски при ОД
МВР – гр.Пловдив, спрял за проверка движещо се МПС – лек автомобил „Фолксваген
Голф“, с рег.№ „***“ и установил, че същото МПС било управлявано от
жалбоподателя И.Г.А.. А. не представил свидетелство за управление на МПС, каквото не
притежавал, колкото същото му било отнето на 01.10.2016г. с АУАН с бланков
номер – „серия Г № 919143“. След направена справка в ОДЧ – гр.Раковски и като
установил, че А. бил лишен от право да управлява МПС, свидетелят Т., на място и
в присъствието на нарушителя, съставил АУАН с бланков номер – „серия Д № 86247“
срещу И.Г.А., който подписал акта като отразил, че няма възражения. Въз основа
същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел К.С.Т.. Последният не помни конкретния случая,
което съдът намира за логично, предвид изминалото време – една година между
нарушение и разпита, както и длъжността на Т. като ***, която предполага
извършване многобройни и ежедневни проверки на водачи на МПС. Въпреки това Т.
поддържа написаното в акта и сочи начина, по който се установява последното
нарушение в общия случай. Съдът намира показанията на свидетеля Т. за
последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото
доказателствена съвкупност и намира последните за истинни. От същите показания
се установява начина на констатиране извършените нарушения, фактите по същите,
както и процедурата по съставяне на акта.
Съдът съобрази и приложените по делото писмени доказателства, както
следва – справка за нарушител/вода за И.Г.А., от която се установяват датите а
придобиване и отнемане на СУМПС, включително – АУАН с който последното е било
иззето на 01.10.2016г., заверени преписи от Решение № 1705 от 28.10.2016г. по АНД
№ 6362/2016г. по описа на ПРС – XI н.с. и Решение № 878 от 16.05.2017г. по АНД
84/2017г. по описа на ПРС – II н.с. и Решение № 1746 от 20.10.2017г. по КНАД
№ 1697/2017 по описа на АС – Пловдив, от които се установява датата на влизане
в сила и съдържанието на същите актове.
Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно
която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. Противното в случая не се установява, в светлината на
горепосочените доказателства.
Горната фактическа обстановка по същество не е спорна между страните, не
се оспорва от жалбоподателя, чиито възражения са изцяло по приложение на
правото.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени
от компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед №
8121з-952 от 20.07.2017г. на министъра на вътрешните работи, като за актосъставителя следва да се има предвид и
разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно -
наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя.
АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три
дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на
съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се
установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което И.Г.А., ЕГН:**********,
с адрес ***, виновно е нарушил разпоредбата на чл.150А, ал.1 от Закона за
движението по пътищата, за това, че на 22.07.2017г., около 13:08 часа, в гр.Брезово,
на ул.„Георги Димитров“ е управлявал МПС – лек автомобил „Фолксваген Голф“, с
рег.№ „***“, след като е бил лишен от това право по административен ред.
В случая се установява извън всякакво съмнение, че към датата на
деянието – 22.07.2017г., СУМПС № *** на жалбоподателя А. било отнето с АУАН бланков
номер – „серия Г № 919143“ от 01.10.2016г., както и спрямо него било издадено Наказателно
постановление № 16-0329-000920/26.10.2016г.. на *** РУП към ОД МВР – Пловдив,
РУ Раковски, с което му било наложено наказание „Лишаване от право да управлява
МПС за срок“ за срок, който и след редукцията с Решение № 878 от 16.05.2017г.
по АНД 84/2017г. по описа на ПРС – II н.с., е размер от 12 месеца и датата 22.07.2017г.
попада в същия срок.
В този смисъл безспорно е, че към 22.07.2017г. Решение № 878
от 16.05.2017г. по АНД 84/2017г. по описа на ПРС – II н.с. не е било в сила,
въпреки което към същата дата - 22.07.2017г. жалбоподателят А. е бил лишен от
право да управлява МПС по административен ред, доколкото както вече бе
посочено, неговото СУМПС № *** е било отнето с АУАН бланков номер – „серия Г №
919143“ на 01.10.2016г.. Последното действие безспорно съставлява лишаване от право
за управление на МПС по смисъла на чл.150а, ал.1 от ЗДвП и именно като се
приспада от остатъка за изтърпяване същото наказание след влизане решението в
сила.
Ето защо неоснователно е твърдението,че в периода от 02.01.2017г. до
19.10.2017г. жалбоподателят А. не е бил лишен от право да управлява МПС.
На следващо място трябва да се посочи, че действително неправилен е
изводът, обективиран в наказателното постановление, а именно – че жалбоподателят
А. е бил лишен от право да управлява МПС по съдебен ред от 07.04.2017г.. Както
вече бе посочено, с Решение № 1705 от 28.10.2016г. по АНД № 6362/2016г. по
описа на ПРС – XI н.с., в сила от 15.11.2016г. на А. било наложено
административно наказание – „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца“, считано от 01.10.2016г. – датата на отнемане СУМПС, или последното
наказание – явяващо се именно наложено по съдебен ред – е изтърпяно към
01.01.2017г.. Поради това и към 22.07.2017г. е налице лишаване от право на
жалбоподателя А. не по съдебен, а по административен ред.
Горното обаче не налага извод за отмяна на наказателното постановление.
В същото са изложени всички релевантни по нарушението факти, включително
изрично е посочено, че спрямо жалбоподателя А. било издадено Наказателно
постановление № 16-0329-000920/26.10.2016г.. на началник РУП към ОД МВР –
Пловдив, РУ Раковски, на жалбоподателя А. било наложено наказание – „Лишаване
от право да управлява МПС за срок от 36 месеца“. Посочено е още, че с Решение № 878 от 16.05.2017г. по АНД 84/2017г.
по описа на ПРС – II н.с., Наказателно постановление №
16-0329-000920/26.10.2016г.. на *** РУП към ОД МВР – Пловдив, РУ Раковски било
изменено, като наложеното на А. било наложено наказание – „Лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца“.
На следващо място правилен е и извода на наказващия орган, че в случая е
реализирано нарушение именно на чл.150А, ал.1 от ЗДвП.
Също така правилно са посочени датата и мястото на нарушението - на
22.07.2017г., около 13:08 часа, в гр.Брезово, на ул.„Георги Димитров“,
установена е и самоличността на нарушителя - жалбоподателя А., както и неговата
вина.
В този смисъл, погрешни са само правните изводи на
административнонаказващия орган и то извън тези, обвързващи настоящата въззивна
инстанция, а именно - касаещите факта на нарушението, времето и мястото на
неговото извършване, самоличността на нарушителя, както и неговата вина.
Ето защо не е налице нарушение правото на защита на жалбоподателя А., а
заключението на административнонаказващия орган за това, че на 22.07.2017г.,
около 13:08 часа, в гр.Брезово, на ул.„Георги Димитров“, жалбоподателят А.
виновно е нарушил разпоредбата на ч.150А, ал.1 от ЗДвП следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно, макар и по изложените от съда
мотиви.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното нарушение,
както и обстоятелствата по същото, разкрива една степен на обществена опасност
на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.150А, ал.1
от ЗДвП, съобразена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение.
Процесното нарушение е такова на простото извършване и законодателят е
предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната не е
необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението и личността на нарушителя следва да се има предвид, че
съгласно разпоредбата на чл.177, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата
- наказва се с глоба от 100 до 300 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред. В
случая и наказанието е определено в максималния размер от 300 лева. Съдът
намира същото решение на административнонаказващия орган за правилно и
законосъобразно. В този смисъл и от справката за нарушите/водач се установява,
че през не дългия си стаж като водач, А. има редица нарушения на ЗДвП,
свидетелството му за управление на МПС е отнемано многократно за нарушения,
отличаващи се с много висока степен на обществена опасност – управление на МПС
под въздействието на алкохол и наркотични вещества. Всичко това налага едно заключение
за нарушител, отличаващ се с висока степен на обществена опасност, поради което
съдът намери, че за постигане целите на чл.12 от ЗАНН е необходимо същият да
изтърпи наказанието в неговия размер от 300 лева, като добре кореспондиращо с тежестта
на установеното нарушение и личността на нарушителя.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 17-0329-000988 от
22.08.2017г., издадено от Г. И. И., на длъжност *** РУП – гр.Раковски при ОД
МВР – гр.Пловдив, с което на И.Г.А., ЕГН:**********, с адрес *** на основание
чл.177, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно
наказание – глоба в размер на 300 лв. /триста лева/, за нарушение на чл.150А,
ал.1 от Закона за движението по пътищата.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.