№ 55
гр. Кнежа, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мая П. Кончарска
при участието на секретаря Елеонора Н. Пейчовска
като разгледа докладваното от Мая П. Кончарска Гражданско дело №
20221430100225 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 108 от ЗС.
Образувано е по искова молба на Ц. Д. И. против Община Кн.,
представлявана от кмета Ил. П. Л., с която се иска от съда да осъди ответника
да предаде владението на Метален навес, находящ се в поземлен имот № 583
в кв. 26 по плана на с. Л., общ. Кн..
С последваща допълнителна молба към ИМ (вх. № 2904/ 07.12.2022 год.)
ищецът е уточнил исковата си претенция – съдът да постанови решение, с
което да признае за установено, че е собственик на следните движими вещи:
метални тръби Ф-150 мм с дължина 3 м – 8 бр., метални профили 100/40 – 12
бр., други профили 100/10 – 280 бр., Г-образен винкел 50/50 – 11 м и
поцинкована ламарина 170 кв.м., представляващи бракувани елементи от
неразкомплектовано съоръжение – навес, находящ се в с. Л. с
административен адрес: ул. „Георги Димитров“ № 31, ПИ № 583 в кв. 26 по
плана на същото село и да осъди ответника да му предаде владението върху
същите вещи. В молбата се твърди, че през 1982 год. ПК „Напредък“ гр. Кн. е
изготвила проект на „Лятна градина“ в с. Л., включваща покрита площ –
конструкция, изработена от метални елементи. Твърди се, че лятната градина
1
е била построена през 1983 год. и заприходена в инвентаризационния опис на
кооперацията под наименование „Навес лятна градина – Л.“ по инвентарен №
203049 от 31.12.1983 год. Твърди се още, че с предварителен договор от
21.07.2015 год. ПК „Напредък“ обещала да продаде на ищеца Ц. И. поземлен
имот, находящ се в с. Л., с площ 677 кв. м., съставляващ ПИ № 186 в кв. 26 по
плана на с. Л., заедно с построената в него двуетажна търговска сграда и
метален навес, разположен в северната част на имота. Твърди се, че ищецът е
заплатил договорената за навеса цена от 200 лева, за което му била издадена
фактура № 3383/30.12.2016 год., но до 2020 год. Кооперацията не му
прехвърлила собствеността върху същия. Сочи се, че в края 2020 год. Община
Кн. извършила геодезическо заснемане, при което било установено, че
границата на ПИ № 186 в кв. 26 не се намира там, където била отразявана в
издаваните до тогава скици, а южно от нея и че е била отразена нова северна
граница на имот № 186 в кв. 26, и бил образуван нов ПИ с № 583 в кв. 26,
разположен северно от имот № 186, като промяната била допусната със
Заповед № 45/ 27.11.2020 год. на кмета на Община Кн.. Посочва се, че след
влизане в сила на заповедта навесът на лятната градина останал в
новообразувания ПИ № 583 в кв. 26, за който бил издаден Акт за частна
общинска собственост (АЧОС). Твърди се, че ответникът е изградил оградно
съоръжение между ПИ № 186 и ПИ № 583 и по този начин е преустановил
достъпа до металния навес както на ищеца, така и на ПК „Напредък“. Твърди
се, че на 17.05.2021 год. е било проведено събрание на Управителния съвет на
ПК „Напредък“, на което с мотиви, че лятната градина остава в чужд двор,
УС взел решение същата да се развали, като се извърши добив на получените
материали и те бъдат продадени. Твърди се, че в изпълнение на решението на
УС била сформирана комисия, която на 10.06.2021 год. е изготвила протоколи
за бракуване на материалните активи. Сочи се, че в протокол № 1/ 10.06.2021
год. било отразено, че получените материали следва да се предоставят на
лицето закупило търговската сграда в с. Л., а именно Ц. Д. И.. Посочва се
още, че с протокол от 10.07.2021 год. комисия е извършила опис на
материалите, от които бил построен навеса на лятната градина и е
констатирала наличието на подробно описани в него метални тръби, профили
и ламарина.
Излагат се твърдения, че на 11.06.2021 год. между ПК „Напредък“ и
ищеца Ц. И. бил сключен договор, по силата на който последният е закупил
2
бракуваните вещи. Твърди се, че между страните по договора за продажба
няма спор, че с него са постигнати правните последици и собствеността на
бракуваните вещи е прехвърлена на купувача. Твърди се, че процесните вещи
все още са част от неразкомплектовано съоръжение – навес, но ответникът е
изградил ограда около него и възпрепятства достъпа на собственика. С оглед
на това ищецът счита, че за него е налице правен интерес от предявяването на
настоящия иск.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
Община Кн., представлявана от кмета И. П. Л., чрез адв. С. Ч. от ПлАК, с
представено пълномощно, с който се изразява становище за недопустимост и
неоснователност на исковата претенция. Оспорва се пасивната процесуална
легитимация на ответника.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът след преценка на доказателствата по делото в тяхната съвкупност
и поотделно, и с оглед доводите на страните по делото, приема за установено
следното от фактическа страна:
От представения и приет по делото Инвентаризационен опис на ПК
„Напредък“ от 12.01.2021 год. е видно, че към дата 31.12.1983 год. по сметка
сгради бил заприходен навес лятна градина – Л., инв.№ 203049.
От представената и приета фактура от 30.12.2016 год., ведно фискален
бон, се установява, че Ц. Д. И. е направил доплащане в полза на ПК
„Напредък“ гр. Кн. за навес лятна градина на стойност 200 лв.
Видно от Протокол от 17.05.2021 год. УС на ПК „Напредък“ гр. Кн. взел
решение да се развали лятната градина в с. Л., да се извърши добив на
получените материали и на същите да се извърши продажба.
Видно от Протокол от 10.06.2021 год., на основание решение на УС за
брак на навес – Лятна градина с. Л., поради промяна на границите на
дворното място, комисия при ПК „Напредък“ гр. Кн. е извършила опис на
материалите, от които е построен навеса на лятната градина и е констатирала
наличие на метални тръби Ф-150 мм с дължина 3 м – 8 бр., метални профили
100/40 – 12 бр., други профили 100/40 около 280 м., Г-образен винкел 50/50 –
11 м, поцинкована ламарина около 170 кв. м.
Видно от представения и приет по делото Протокол за бракуване на
3
дълготрайни материални (нематериални) активи от 10.06.2021 год., ПК
„Напредък“ гр. Кн. е извършила бракуване на дълготраен актив с. Л., въведен
в експлоатация през 1986 год., поради промяна в собствеността на част от
имота (двор).
От представения и приет Договор за продажба на бракувани метални
елементи от 11.06.2021 год., сключен между М. В. П., в качеството на
председател на ПК „Напредък“ гр. Кн., ЕИК *********, като продавач и Ц. Д.
И., като купувач, се установява, че ответникът е закупил следните бракувани
вещи:
1. Метални тръби Ф-150 мм с дължина 3 м – 8 бр.
2. Метални профили 100/40 – 12 бр.
3. Други профили 100/10 – 280 бр.
4. Г-образен винкел 50/50 – 11 м.
5. Поцинкована ламарина – 170 кв. м.
Видно от съдържанието на договора, металните елементи съставляват
бракувано съоръжение НАВЕС, находящ се в момента на продажбата в с. Л.,
общ. Кн., с административен адрес: ул. „Георги Димитров“ № 31.
Срещу прехвърлянето на правото на собственост на горепосочените вещи
купувачът е заплатил цена в размер на 200 лева.
Продавачът е предал на купувача владението върху продаваемите вещи
на 21.07.2016 год., при подписване на предварителния договор.
От представената и приета скица с № 35/ 04.05.2020 год., издадена от
Община Кн., е видно, че ПИ 186 в кв. 26 с площ 677 кв. м. е бил записан на
ПК „Напредък“ – гр. Кн., съгласно НА № 87 от 18.09.1995 год., дело 246.
От представеното и прието по делото удостоверение за данъчна оценка с
изх.№ **********/ 26.08.2020 год. на Община Кн. се установява, че към
същата дата (26.08.2020 год.) ПК „Напредък“ – Кн. е била собственик на
навес с оградни стени с площ 176 кв.м., находящ се в с. Л., УПИ парцел 186,
одобрен през 1996 год.
Видно от представеното и прието удостоверение с изх.№ АБ-25-169 от
19.05.2022 год. на Община Кн., историята на ПИ 583 в кв. 26 по плана на с. Л.
е следната:
4
1. По плана на с. Л., одобрен със Заповед № Р-Д-02-14-1134 от 27.11.1996
год. на МРРБ, имотът е парцела – 583 в кв. 26.
2. Съгласно Заповед № 45 от 27.11.2020 год. за одобрение на ПУП на
Кмета на Община Кн., е образуван нов имот получен чрез делба на ПИ 186 в
кв. 26 по КП на с. Л., общ. Кн., одобрен със Заповед № Р-Д- 02-14-1134 от
27.11.1996 год. на МРРБ. Новообразуваният ПИ.583 в кв. 26 е с площ 650 кв.
м.
3. Новообразуваният ПИ.583 е с АКТ № 2281 от 27.11.2020 год. за Частна
Общинска собственост.
От представената и приета по делото скица с № 90/ 19.05.2022 год. е
видно, че имот № 583 по КП на с. Л. в кв. 26, с площ 650 кв.м. е записан на
Община Кн., съгласно АЧОС № 2281 от 27.11.2020 год., АЧОС № 2009 от
28.01.2016 год. и АЧОС № 141 от 16.03.1998 год.
Видно от представените от ответника строителни книжа на обект „ПРУ и
кабинет на гражданска отбрана“ от м. декември 1985 год. и обяснителна
записка от 1986 година, площадката определена за строителство на обекта се
намира в централната част на селото (с. Л.) в непосредствена близост
/допиране/ с изградената лятна градина… Терен стръмен с наклон до 20%...
За изходно ниво при направата на нивелацията е използван изхода на лятната
градина, т.е. установява се, че към момента на започване на строителството на
ПРУ лятната градина е съществувала.
Разпитани в качеството на свидетели по делото са Н. И. П., Б. Кр. Ц., Ц.
Л. Г. и Г. М. Р..
От показанията на св. Н. П., обективирани в протокол от о.с.з., проведено
на 15.02.2023 год., се установява, че навесът „лятна градина“ се намира в
центъра на с. Л. между две сгради – търговски център, понастоящем
собственост на ищеца и ПРУ (противорадиационно укритие), сега
пенсионерски клуб. Навесът е изграден от метална конструкция със зидани
стени, покривът е от метал. Свидетелят знае, че ищецът е закупил търговския
център заедно с лятната градина. Свидетелства, че други навеси в имота няма.
Към момента няма свободен достъп до навеса, тъй като от Общината са
поставили ограда между търговския център и лятната градина. Свидетелства
още, че лятната градина е била направена през 1983-1984 година.
5
Б. Ц. свидетелства, че лятната градина била построена през 1983-1984
год. Намира се в центъра на с. Л. зад търговския обект с магазини
(търговската сграда). Има достъп до нея, но било заключено. Не знае да е
имало други навеси в имота.
Видно от показанията на св. Ц. Г., в центъра на с. Л. между търговската
сграда, която е собственост на ищеца и ПРУ (сега клуб на пенсионера) има
лятна градина с покрив и площадка за дансинг. Покривът е от ламарина, а
конструкцията от железа, тръби. Има оградни стени. Лятната градина не се
използва. Между нея и търговската сграда има ограда. През 2021 год. лятната
градина била ползвана от ищеца. Пред търговската сграда е имало навес с
пластмасови платна, от тръби, под платната имало дърво, но към момента той
не съществува. Не може да каже от кога.
Г. Р. свидетелства, че зад търговската сграда в центъра на селото има
лятна градина. Знае, че ищецът е взел лятната градина, но не знае за какво се
ползва, не е ходила там. Чувала е от свекъра и свекървата си, че са работили
по лятната градина след 1984 година.
Съдът кредитира като непротиворечиви и взаимно допълващи се
показанията на свидетелите, които са обосновани на непосредствените им
впечатления и кореспондират с представените и приети по делото писмени
доказателства.
По искане на ответника е допусната съдебна техническа експертиза. От
заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обективно,
обосновано, безпристрастно и компетентно, се установява, че в
регулационния план на с. Л., одобрен 1996 год., е отразен един навес в имот
№ 583, с площ измерена графично 189.25 кв. м., допрян до едноетажна
масивна сграда, разположена на север от него и втори навес с площ, измерена
графично 112 кв. м., допрян до двуетажна масивна сграда, разположена на
север от него. Към настоящия момент в ПИ 186, 583 в кв. 26 по плана на с. Л.
има изграден един метален навес с площ 189.25 кв. м., напълно идентичен с
този, отразен на регулационния план на с. Л., одобрен 1996 год. Експертизата
не може да каже кога е премахнат навеса в имот № 186. Всички метални
елементи на навеса, описан в допълнителна молба към искова молба с вх.№
2867/ 05.12.2022 год., са установени на място, с изключение на 50 кв. м. от
профилираната ламарина.
6
С оглед гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
За успешното провеждане на иска по чл. 108 от ЗС е необходимо
наличието, в кумулативна даденост, на следните предпоставки: ищецът да е
собственик на вещта, тя да се намира във владение на ответника и последният
да я държи без правно основание.
Предмет на иска по чл. 108 ЗС е нарушеното вещно право, което по
силата на тази разпоредба включва и правомощието да се иска връщане на
вещта. Неговата крайна цел е да възстанови на собственика владението,
когато то е отнето. Процесуална легитимация ищецът притежава, тъй като тя
следва от твърдяното от него право и обуславя допустимостта на иска, поради
което съдът счита, че искът се явява допустим.
Разгледан по същество, същият е основателен.
Съгласно ТР № 4/ 2014 год. на ОСГК на ВКС, искът за собственост по
чл. 108 ЗС (ревандикационният иск) е иск на невладеещия собственик срещу
владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на
собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за правна защита,
отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото
на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да
му предаде владението върху имота. За да бъде решен предявеният с иска по
чл. 108 ЗС гражданскоправен спор, на тези две искания следва да се даде
отговор в диспозитива на съдебното решение, тъй като само диспозитивът е
източникът на силата на пресъдено нещо на решението. В този смисъл са
мотивите към т. 18 от ТР № 1 от 04.01.2001 год. по тълк. гр. д. № 1 от 2000
год. на ОСГК на ВКС. Ако в хода на делото бъде установено, че ищецът
притежава правото на собственост върху процесния имот и ответникът го
владее без основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да
уважи и двете искания: да се произнесе с установителен диспозитив,
признаващ правото на собственост на ищеца и с осъдителен диспозитив,
осъждащ ответника да му предаде владението върху спорния имот. Ако в
хода на делото по предявен иск по чл. 108 ЗС не бъде установено правото на
собственост на ищеца върху процесния имот, съдът ще отхвърли и двете
искания за защита. Ако в хода на делото се установи, че ищецът по
ревандикационния иск е собственик на процесния имот, но ответникът не
7
владее този имот или го владее на правно основание, противопоставимо на
собственика, съдът следва да уважи първото искане за правна защита като
признае с установителен диспозитив, че ищецът е собственик на имота, а с
отделен диспозитив да отхвърли второто искане за правна защита – за
предаване на владението на имота. Така решението ще формира сила на
пресъдено нещо по въпроса относно собствеността върху имота, който въпрос
няма да може да бъде пререшаван в бъдещ процес между същите страни.
Независимо от диспозитива на съдебното решение обаче, силата на пресъдено
нещо на това решение ще се формира относно предмета на делото, който в
случая с иска по чл. 108 ЗС е твърдяното от ищеца право на собственост на
заявеното от него основание. Съдът, сезиран с осъдителен иск по чл. 108 от
Закона за собствеността, следва да се произнесе с отделен установителен
диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума
на ищеца.
Съдът намира, че по делото се доказа по несъмнен начин, че ищецът е
собственик на претендираните движими вещи – метални тръби Ф150 мм с
дължина 3 м. – 8 бр., метални профили 100/100 – 12 бр. х 6 м. дължина, други
профили – 100/40/40 – 280 бр., Г-образен винкел 50/50 – 11 м., профилирана
(поцинкована) ламарина 170 кв. м. Този факт се доказа от представените по
делото писмени доказателства – протокол от 17.05.2021год. на УС на ПК
„Напредък“ гр. Кн., протокол от 10.06.2021 год. на комисия при ПК
„Напредък“, протокол за бракуване на дълготрайни материални
(нематериални) активи от 10.06.2021 год., договор за продажба на бракувани
метални елементи от 11.06.2021 год., скици №№ 35/ 04.05.2020 год., 149/
09.12.2020 год. и 90/ 19.05.2022 год., изд. от Община Кн., удостоверение с
изх.№ АБ-25-169/ 19.05.2022 год. на Общ. Кн., фактура от 30.12.2016 год. и
фискален бон към нея, както и от свидетелските показания на разпитаните по
делото свидетели. По делото не се установи същите вещи да са собственост
на ответника, независимо от актуването на ПИ 583 в кв. 26 по плана на с. Л.
като частна общинска собственост.
С оглед установеността на правото на собственост за процесните вещи,
следва да бъде установена и другата предпоставка за уважаване на иска, а
именно посочените вещи да се намират във владение на ответника по делото.
Не е спорно между страните и се установи както от свидетелските показания,
така и от заключението на вещото лице, че процесните вещи са част от
8
неразкомплектовано съоръжение – навес, находящ се в ПИ 583 в кв. 26 по
плана на с. Л. и понастоящем са във владение на ответната община, с
изключение на 50 кв. м. от профилираната ламарина. Няма данни ответникът
да е предал владението върху процесните вещи на ищеца по делото. В
твърдението на ответника се съдържа имплицитно признание, че Общината е
била във владение на същите вещи и доколкото не се доказа тяхното връщане
на ищеца, следва да бъде прието, че процесните метални елементи от
бракуван навес, с изключение на 50 кв. м. профилирана ламарина, са във
владение на Община Кн.. Ето защо предявеният иск с правно основание чл.
108 ЗС се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен. Искането за
предаване на владението върху 170 кв. м. поцинкована ламарина обаче следва
да бъде частично уважено до 139 кв. м. профилирана ламарина, с оглед
установената от вещото лице липсваща част от покритието с ламарина в
западната част на навеса с площ 50 кв. м.
При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищeца направените по делото разноски общо в размер на 870 лв., съгласно
приложения списък по чл. 80 ГПК, от които: 50 лв. – д.т. за образуване на гр.
дело, 20 лв. за вписване на ИМ и 800 лв. – адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл. 108 от
ЗС, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответника Община Кн.,
ЕИК *********, с адрес: гр. Кн., ул. „М. Б.“ № **, представлявана от кмета И.
П. Л., чрез адв. С. Ч. от ПлАК, че ищецът Ц. Д. И., ЕГН **********, с адрес:
с. Л., ул. „Ал. Ст.“ № *, общ. Кн., обл. Плевен, чрез адв. С. Ш. от ПлАК, е
собственик на следните движими вещи:
1. Метални тръби (колони от кръгъл профил) Ф150 мм с дължина 3 м. – 8
бр.;
2. Метални профили (квадратен профил) 100/100 – 12 бр.;
3. Други профили (П-образен профил) 100/40/40 – 280 м.;
4. Г-образен винкел 50/50 – 11 м.;
9
5. Поцинкована (профилирана) ламарина – 170 кв. м., които вещи са
бракувани елементи от неразкомплектовано съоръжение НАВЕС, находящо
се в с. Л., общ. Кн., с административен адрес: ул. „Георги Димитров“ № 31,
поземлен имот № 583 в квартал 26 по ЗРП на с. Л..
ОСЪЖДА ответника Община Кн., ЕИК *********, представлявана от
кмета И. П. Л., да предаде на ищеца Ц. Д. И., ЕГН **********, владението
върху следните движими вещи:
1. Колони от кръгъл профил Ф150 мм с дължина 3 метра – 8 броя;
2. Квадратен профил 100/100 – 12 бр. х 6 метра дължина;
3. П-образен профил 100/40/40 – 280 метра;
4. Г-образен винкел 50/50 – 11 метра;
5. Профилирана ламарина – 139 кв. м., които вещи са бракувани елементи
от неразкомплектовано съоръжение НАВЕС, находящо се в с. Л., общ. Кн., с
административен адрес: ул. „Георги Димитров“ № 31, поземлен имот № 583 в
квартал 26 по ЗРП на с. Л., като ОТХВЪРЛЯ иска за предаване на владението
за горницата над 139 кв. м. профилирана ламарина до претендираните 170 кв.
м. поцинкована ламарина, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК Община Кн., ЕИК
*********, с адрес: гр. Кн., ул. „М. Б.“ № **, представлявана от кмета И. П.
Л., да заплати на Ц. Д. И., ЕГН **********, с адрес: с. Л., ул. „Ал. Ст.“ № *,
сумата от 870 лв. (осемстотин и седемдесет лева) – разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пл. окръжен съд в
двуседмичен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________
10