РЕШЕНИЕ
№ 496
гр. Пловдив, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20255300500835 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Х. Н. К. против Решение № 408/15.11.2024г., пост. по
гр.д.№ 2075/2023, КРС, с което е разпределено на осн. чл.32, ал.2 от ЗС ползването на
недвижим имот – дворно място, съставляващо ПИ с идентификатор ***.***, находящ се в
***, с площ от 469 кв. м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване, с номер по предходен план: ***, квартал ***, парцел
***- *** в границите, отразени в скица на л.156 от делото, представляваща неразделна част
от настоящото решение, а именно:
1. Предоставена е за ползване на Х. Н. К., свободната площ на дворното място – 118.50 кв.
м., съставляваща Дял II на Вариант 2 от заключението на вещото лице А.П. по приетата
съдебно-техническа експертиза и приложената към нея скица на л.156 от делото;
2. Предоставена е за ползване на Т. Н. К., Д. В. К. и Р. Б. К., свободната площ на дворното
място – 100.50 кв. м., съставляваща Дял I на Вариант 2 от заключението на вещото лице А.П.
по приетата съдебнотехническа експертиза и приложената към нея скица на л.156 от делото.
Жалбоподателят Х. К. е останал недоволен от така постановеното решение, като
счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че съдът не е съобразил, че според
експертизата е предвидено общо ползване на входа до имота, но не е предвидена площ за
това общо ползване. Така не е ясно как практически ще се осъществява общото ползване на
1
входа. Счита, че нито един от вариантите на приетата СТЕ не отговаря в пълнота на
постановената задача, т.к. нито един вариант не предвижда площ за общо ползване,
посредством която да се осъществява достъпа до имота. Отделно от това счита, че в
предложените варианти не се държи сметка на застрояването в имота и собствеността върху
отделните сгради, както и на правата на страните в цялост. Не е отчетено и ползването,
осъществявано до момента. Моли за отмяна на решението и постановяване на ново такова, с
което се извърши ново разпределение , съобразно посочените в жалбата критерии.
Въззиваемите страни Т. Н. К., Д. В. К. са подали отговор, в който оспорват въззивната
жалба. В жалбата са изложени подробни изчисления, направени в табличен вид, които
отразяват претенцията на страните относно площта, която следва да се разпределя.
Поддържат тезата, че на разпределение следва да подлежи само незастроената площ
съобразно правата на съсобственост, без да се компенсира със застроената . Позовават се на
съдебна практика. Счита, че решението е неправилно по отношение това, че не е отчело
площта, необходима за обслужване на един от обектите в имота – магазин, който е СИО,
като за това подават отделна насрещна въззивна жалба. По отношение на избора на вариант
втори от заключението на СТЕ поддържат, че този вариант е правилен, отчита най-точно
правата на страните и разпределеното ползване е най-целесъобразно. Сочат, че дворната
врата е двукрила, като границата на двата дяла, разпределени за ползване е по средата.
Противопоставят се на искането за разпределение за общо ползване на входа и на площ
около него за двете страни. Излагат твърдения за крайно влошени отношения между
семействата и за абсолютна невъзможност да се ползва общо каквато и да е част от
съсобствеността. Молят жалбата на Х. К. да бъде оставена без уважение.Претендират
разноски, включително определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.
Т. Н. К. и Д. В. К. са подали насрещна въззивна жалба против процесното решение,
която обосновават с обидното и клеветническо поведение на първоначалния жалбоподател.
Сочат допуснато процесуално нарушение от съда, изразяващо се в това, че съдът служебно
не е назначил СТЕ и делото е останало неизяснено от фактическа страна относно
суперфициарната собственост на ответниците. Считат, че делът на Х. К. би следвало да е по-
малък, ако съдът служебно бе изчислил прилежащата площ към магазина, който е тяхна
суперфициална собственост. Молят съда да отдели като безспорни обстоятелствата за
установеното застрояване, постройки и площи. Претендират разноски, вкл. и адвокатско
възнаграждение на осн. чл.38 от ЗА.
Въззиваемата страна по насрещната въззивна жалба Х. К. е подал отговор, в който я
оспорва. Оспорва всичките им твърдения и повтаря доводите си относно начина на
разпределение на ползването, включително и начина на определяне на дяловете на страните.
Моли насрещната въззивна жалба да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Р. К. не е подала отговор на въззивните жалби.
Жалбите са подадени в срока по чл.259 от ГПК, изхождат от легитимирани страни в
производството, останали недоволни от постановеното съдебно решение, откъм съдържание
са редовни, поради което и се явяват допустими.
2
Съдът е бил сезиран с иск, предявен от Х. К. против Т. К. и Д. К. и Р. К., която има
запазено право на ползване в рамките на собствеността на Т. и Д. К., за разпределение
реалното ползване на ПИ № ***.***, с площ от 469 кв.м. по КККР на гр. ***. Твърди се, че
всяка от страните притежава в индивидуална собственост по една жилищна сграда – ищецът
Х. К. притежава сграда №***, а Т. и Д. К. – сграда №*** и въз основа на учредено право на
строеж от първоначалните собственици на имота – сграда №***, както и че двете групи
съсобственици притежават по 1/2ид.ч. от правото на собственост върху земята. Като
основание за исковата претенция ищецът е посочил, че не могат да формират мнозинство
при разпределение на ползването на имота.
Правната квалификация на всеки иск се извежда от твърденията наведени в исковата
молба и от формирания петитум в същата, като в настоящият случай предявеният иск е с
правно основание чл.32, ал.2 от ЗС, съгласно който съдът може да разреши спора за
ползването на обща съсобствена вещ при невъзможност да се формира мнозинство или при
настъпване на нови обстоятелства, при които решението на мнозинството не отговаря на
правата на съсобствениците. В случая се твърди наличие на първата хипотеза.
Съгл. чл.269 от ГПК въззивният съд следва да провери служебно валидността и
допустимостта на постановеното решение, а неговата правилност – в обжалваната част.
Обжалваното решение е постановено от местно и родово компетентен орган, в рамките на
сезирането си с исковата молба, като е разрешен повдигнат правен спор. Постановеното
решение е валидно и допустимо. Правилността на решението следва да се провери
касателно направените оплаквания във въззивните жалби.
Ищцовата страна твърди, че липсва съгласие за разпределение на ползването и
невъзможност да се формира мнозинство. Тези твърдения не са оспорени нито в отговора на
исковата молба, нито във въззивната жалба. Няма спор по въпроса относно собствеността
върху сградите и върху магазина, заснет като сграда №***, като тази собственост се
установява и от представените нотариални актове. Безспорно е и че двете групи собственици
притежават по 1/2ид.. от правото на собственост върху земята, т.е. че е налице т.нар.
хоризонтална етажна съсобственост, при която всеки един от съсобствениците притежава
самостоятелен обект, заснет като самостоятелна сграда, а в съсобственост се притежава
теренът върху който са построени сградите. Налице предпоставките за сезиране на съда с
иск по чл.32, ал.2 от ЗС.
В обжалваното решение е възприет варианта в приложение №2 от заключението на
СТЕ, като съдът е приел, че следва да разпредели ползването на празното дворно място, като
всяка група съсобственици влиза от дворната входна врата и преминава пред разпределения
й за ползване дял, за да достигне до собствената си сграда.
Пред настоящата инстанция се спори извършеното разпределение, като се поддържа,
че следва да се вземе предвид и площта на сградите, че следва да има площ за общо
ползване, че следва да се обособи пътека от 1 м. за преминаване, както и че следва да се
обособи площ около магазина за обслужването му.
3
Пред първата инстанция е изготвена и приета СТЕ с в..л. А.П.. В заключението на
СТЕ е посочено, че към сграда №*** е извършено пристрояване с помещение от 4кв.м.,
което не е заснето в кадастъра, като същото е отразено на скицата, изготвена от вещото лице
под сграда №***. Съм сграда №*** има изградена веранда, която също не е заснето в
кадастралната карта, но при проверка на строителните книжа е установено, че същата е
изградена по проект и след съответното им одобряване. Експертизата е дала предложение за
разпределение на незастроената част от дворното място, като е формирало два равни дяла от
по 109,5кв.м., като страните имат достъп до разпределената им за ползване площ от
дворната входна врата, от където всеки от тях влиза в пространството, отредено му за
ползване и достига до сградата, негова индивидуална собственост. Дяловете са обозначени
подробно в скица на л.140 от делото, като дял 1 е заключен между т.
1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11,12,13,14,15,16,1 –с площ от 95кв.м. и т. 17,18,19,20,17 – с площ
14,50кв.м. или общо за дял 1 са отредени 109,50кв.м. Дял втори е заключен между т.
6,20,21,22,23,24,25,26,29,28,18,17,30,9,8,7,6 – с площ от 109,50кв.м. Видно от графичното
изчертаване на дяловете всяка една от групите съсобственици има достъп от външна входна
врата до отреденото й за ползване дворно място и през него има достъп до притежаваната в
индивидуална собственост сграда/и.
С оглед на така установеното, съдът намира, че незастроената част от съсобственото
дворно място следва да бъде разпределена за ползване чрез обособяване на дялове по
заключението на вещото лице, т.к. по този начин се осигурява възможност на всеки
съсобственик за ползва имота според правата си и да има достъп до собствените си
постройки. На Т. и Д. К., които притежават в индивидуална собственост сграда *** и сграда
***, следва да се разпредели за ползване дял 1 от заключението на СТЕ, графично изчертан в
скица на л.140 от делото, а на Х. К., който притежава сграда 2 – да се разпредели за ползване
дял 2 от заключението на СТЕ, графично изчертан в скица на л.140 от делото. Така страните
получават за ползване такава част от незастроената площ от дворното място, която
съответства на правата им в съсобствеността.
Неоснователни се явяват оплакванията на жалбоподателите, че при разпределяне на
ползването следва да се отчита и площта на застрояването, респ. кой от съсобствениците
каква по площ постройка притежава, както и факта, че в имота има постройка с право на
строеж. Последователна е практиката на ВКС относно разбирането, че на разпределение
подлежи единствено незастроената част от съсобственото дворното място, без да се
включват както постройките в индивидуална собственост, така и правата на
суперфициарите. Така в Р№252/25.11.2014г., гр.д.№ № 933/2014, 1г.о., ВКС е подчертано, че
„ частта от съсобственото дворно място, която съсобственикът има право да застрои въз
основа на учреденото му право на строеж, не е обусловена от квотата му в съсобствеността,
а се определя свободно с договора между страните, поради което няма основание при
разпределяне на ползването по реда на чл. 32, ал.2 ЗС тази част да се “приспада”, като му се
определя за ползване по- малка площ от незастроената част.“. По аргумент на по-силното
основание, този извод важи за застроената с постройки, индивидуална собственост, част от
4
дворното място. Неоснователно се явява и възражението, че около сградата, изградена въз
основа на отстъпено право на строеж следва да се обособи зона за обслужването й. В случая
тази сграда попада изцяло в дела, отреден за ползване на собствениците на сграда ***, при
което не е ясно по какъв начин те ще бъдат затруднени да я обслужват. Още повече, че
самата сграда е изградена на уличната регулация и до нея има достъп именно през вход
откъм улицата.
Съдът намира, че с оглед фактическото положение на имота не е необходимо и
отреждане на част за общо ползване, т.к. е възможно осъществяване през входа до всяка една
от частите, обособени в самостоятелни дялове. Неоснователно се явява и оплакването, че не
е обособена пътека за достъп до сградите, т.к. при извършеното разпределение всеки от
съсобствениците има достъп до притежаваната сграда от разпределената му за ползване част
от дворното място.
До същите фактически и правни изводи е достигнал и първоинстанционния съд,
поради което решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, доколкото и двете въззивни
жалби се отхвърлят.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 408/15.11.2024г., пост. по гр.д.№ 2075/2023, КРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5