№ 206
гр. Варна, 22.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осемнадесети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
при участието на секретаря Мая Т. И.а
Сложи за разглеждане докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20213100900509 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Ищецът П. ИВ. СТ., редовно призована, не се явява, представлява се от
адвокат Д.С., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Ответникът ЗАД "АРМЕЕЦ" АД, редовно призован, представлява се
от юрисконсулт С. П., редовно упълномощенa и приетa от съда от днес.
Свидетелят СТ. ИЛ. СТ., редовно призован, явява се лично.
Вещото лице В. Н. Ст., редовно призован, явява се лично.
Вещото лице Т. К. Авр., редовно призован, явява се лично.
Вещото лице Г. Й. Др., редовно призован, явява се лично.
Адв. С.: Моля да се даде ход на делото.
Юриск. П.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ, на основание чл. 143 от ГПК пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора, като приканва страните да изразят
становище по проекта за доклад на делото.
Адв. С.: Поддържам предявените искове от моя доверител. Поддържам
представените с исковата молба доказателства, доказателствените искания
1
също така. Оспорвам твърденията на ответното дружество в отговора и
допълнителния отговор. Запознат съм с проекто-доклада по делото. Нямам
възражения по него. Същият е мотивиран, пълен и изчерпателен. Моля да
бъде обявен за окончателен.
Юриск. П.: Оспорвам предявените искове по съображения, подробно
изложени в отговора на исковата молба. Поддържам направените
доказателствени искания. Нямам възражения по проекто-доклада.
СЪДЪТ приканва страните към постигане на спогодба.
Юриск. П.: Правен е опит, но не е постигнато съгласие.
Адв. С.: Ще опитаме пак. Аз винаги съм бил отворен за това нещо.
Водили сме ползотворни разговори, но и от клиентите ми зависи, както и от
застрахователното дружество.
Юриск. П.: Аз нямам пълномощия. На този етап не мога да
коментирам. Знам, че са водени преговори. Не съм запозната с параметрите
на водените преговори. При желание от двете страни би могло да бъде
постигнато.
СЪДЪТ, като взе предвид изявленията на процесуалните представители
на страните, на основание чл. 146 от ГПК, ПРИСТЪПВА КЪМ ДОКЛАД на
предявените искове, съобразно Определение № 115 от 21.01.2022 година и
го ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН, в следния смисъл:
Предявени са обективно съединени преки искове от П. ИВ. СТ., ЕГН
**********, с местожителство в гр. Варна, ул. „****“ № 3, срещу
„Застрахователно акционерно дружество „Армеец““ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ст. Караджа“ № 2, с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищцата сума в размер на 400 000,00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди –
болки и страдания, и сума в размер на 1 526,43 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на ПТП
настъпило на 27.04.2020 г. в гр. Варна, виновно причинено от Г. И. Д. като
водач на автобус „Соларис Урбино“ с peг. № *******, ведно със законната
лихва считано от датата на предявяване на застрахователната претенцията –
07.12.2020 година, до окончателното изплащане на сумите, като
2
отговорността на виновния водач е покрита от задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно полица № BG/ ****
издадена от „ЗАД „Армеец““ АД.
Претендират се и сторените в процеса разноски.
В исковата молба се твърди, че на 27.04.2020 г. в гр. Варна около 20.30
часа на кръговото кръстовище на бул. „Сливница" с ул. „Струга" е настъпило
пътно транспортно произшествие между автобус „Соларис Урбино“ с peг. №
******* управляван от Г. Д. и велосипед „Декатлон Ривърсайд 700" с водач
П.С., в резултат на което ищцата претърпяла тежка телесна повреда – загуба
на лявата ръка. Със Споразумение от 15.03.2021 г. по НОХД № 3652021 г. по
описа на Варненски районен съд, Г. И. Д. се признал за виновен, за това, че на
27.04.2020 г. в град Варна, при управлението на моторно превозно средство –
автобус „Соларис Урбино“ с peг. № *******, нарушил правилата за движение
по пътищата, а именно разпоредбите на чл. 5, ал. 2, т. 1 от Закона за
движението по пътищата, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и чл. 42,
ал. 2, т. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил на П. ИВ. СТ. тежка
телесна повреда, изразяваща се в загуба на левия горен крайник.
Към датата на извършване на деликта отговорността на водача Г. И. Д.
била предмет на задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите съгласно полица № BG/**** издадена от ответника „ЗАД
„Армеец““ АД.
Излага се, че при навлизане в кръговото кръстовище автобусът при
изпреварване със задна дясна съчленена част е ударил ищцата, която е
участвала в движението като велосипедист. След удара П.С. попаднала под
задна дясна гума на автобуса, която затиснала лявата й ръка. В резултат П.С.
получила смазване на лакътя в ляво и претърпяла значителни имуществени и
неимуществени вреди. Ръката на ищцата била отрязана в цялост – на ниво
средна трета на лява мишница. Излагат се подробно болките и страданията,
които е претърпяла ищцата и които коренно са променили живота и . Посочва
́
се, че страданията – физически и психически – продължават и ще продължат
до края на живота и като към момента е освидетелствана от ТЕЛК към
́
УМБАЛ „Св. Марина" гр. Варна с 95 % трудова неработоспособност
пожизнено. Подробно се описват физическите болки и негативните душевни
преживявания на пострадалата след пътнотранспортното произшествие.
3
Посочват се и направените разходите за лечение.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ЗАД „Армеец““ АД е
депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло оспорва предявения иск по
основание и размер. Оспорва всички изложени факти и обстоятелства в т.ч.,
че е извършено престъпление и че ищцата е претърпяла вреди от същото.
При условие на евентуалност прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата П. ИВ. СТ. с твърдение, че
същата в продължение на няколко десетки метра се е движела успоредно до
задната дясна част на сьчленения автобус и е можела да предвиди
геометричното отклонение на задната част на автобуса при навлизането в
кръстовището и осъществяването на завиване на дясно като ударът за
велосипедиста бил предотвратим, ако същият бил намалил скоростта и спрял
преди кръстовището, за да може автобусът да осъществи маневрата.
Поддържа, че приносът на пострадалата е не по-малък от 50%.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
отношение на автобус „Соларис Урбино“ с peг. № ******* към дата на
настъпване на процесното ПТП – 27.04.2020 г.
Оспорва и акцесорната претенция за лихви в т.ч. началната дата, от
която се претендират.
В допълнителната искова молба и в допълнителния отговор страните се
придържат към изложените позиции.
Правна квалификация: чл. 432, ал. 1 от КЗ, чл. 45, чл. 52 и чл. 86 от
ЗЗД; чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ТЕЖЕСТ:
Всяка страна следва да установи фактите, на които основава
твърденията си и черпи изгодни правни последици, съобр. разпоредбата на
чл. 154, ал. 1 ГПК.
УКАЗВА НА ИЩЦАТА , че носи тежестта да докаже претърпените
неимуществени и имуществени вреди и обстоятелствата, обосноваващи
техния размер, причинно-следствена връзка между ПТП и твърдяните вреди.
УКАЗВА НА ОТВЕТНИКА, че носи тежестта да докаже фактите и
обстоятелствата касаещи елементите от механизма на настъпване на
процесното ПТП имащи отношение към релевираното възражение за
4
съпричиняване.
На основание чл. 300 ГПК, СЪДЪТ УКАЗВА на страните, че е
изключена преценката относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и вината на дееца, които са задължителни за гражданския
съд, съобразно влязлото в сила Споразумение от 15.03.2021 г. по НОХД №
365/2021 г. по описа на Варненски районен съд.
Съдът обявява за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта, че е
налице валидно застрахователно правоотношение по отношение на автобус
„Соларис Урбино“ с peг. № ******* към дата на настъпване на процесното
ПТП – 27.04.2020 г., като отговорността на водача Г. И. Д. е покрита от
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите
съгласно полица № BG/**** издадена от ответника „ЗАД „Армеец“ АД.
СЪДЪТ докладва, че с Определение № 115 от 21.01.2022 година е
допуснал до събиране представените от страните заверени копия на писмени
доказателства.
СЪДЪТ, на основание чл. 146, ал. 3 от ГПК предоставя възможност
на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответни процесуални действия.
Адв. С.: Да се приемат писмените доказателства.
Юриск. Петков: Да се приемат писмените доказателства.
СЪДЪТ, като взе предвид изявленията на процесуалните представители
на страните, намира, че следва да се приемат представените от страните в
хода на размяната на книжа заверени преписи от писмени доказателства,
както и да се приложи по делото изисканото за послужване НОХД №
365/2021 г. по описа на Районен съд-Варна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото представените
с исковата молба заверени преписи от писмени доказателства, както следва:
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 463 от 27.04.2020 г. на
ОД на МВР - Варна; Протокол за оглед на местопроизшествие от 27.04.2020
г., ведно с албум и скица; Докладна записка за ПТП от 27.04.2020 г.;
Протокол за оглед на местопроизшествие от 16.07.2020 г., ведно със скица;
Съдебно - медицинска експертиза по ДП № 175/2020г. по описа на СПП при
5
ОД на МВР - Варна; Протокол от съдебно заседание от 15.03.2021 г. по НОХД
№ 365 по описа на Варненски районен съд, Наказателна колегия, 23 - ти
състав, ведно със Споразумение за решаване на делото в съдебното
производство; Епикриза от МБАЛ „Света Анна - Варна" АД на П.С. от
29.05.2020 г.; Медицинско удостоверение № 472/2020 година от 09.06.2020г.
на МБАЛ „Света Анна - Варна" АД; Становище след проведено
психологическо изследване на П. ИВ. СТ. от 23.09.2020 година; Болничен
лист № Е20200010188/21.09.2020г., издаден от МБАЛ „Света Анна - Варна"
АД; Амбулаторен лист № 658 от 11.06.2020г, издаден от д-р М. А.;
Амбулаторен лист № 1174 от 16.06.2020г, издаден от д-р Е. П.; Амбулаторен
лист № 1790 от 02.07.2020 г, издаден от д-р Н. Р. и изследване; Амбулаторен
лист № 697 от 28.07.2020г, издаден от д-р П. К.; Амбулаторен лист № 733 от
04.08.2020г, издаден от д-р П. К.; Амбулаторен лист № 560 от 19.08.2020 г.;
Амбулаторен лист № 890 от 26.08.2020 г., издаден от д-р П. К.; Амбулаторен
лист № 958 от 10.09.2020 г., издаден от д-р П. К.; Амбулаторен лист № 995 от
16.09.2020г, издаден от д-р П. К.; Амбулаторен лист № 2255 от 24.09.2020г,
издаден от д-р Е. А.; Амбулаторен лист № 2458 от 12.10.2020г, издаден от д р
Е. А.; Амбулаторен лист № 748 от 21.10.2020г, издаден от д-р Д. Д.;
Амбулаторен лист № 2579 от 22.10.2020г, издаден от д-р Е. А.; Амбулаторен
лист № 2823 от 17.11.2020г, издаден от д-р Е. А.; Експертно решение № 3888
от 186/10.11.2020г. ТЕЛК към УМБАЛ „ Св. Марина" гр. Варна; Лист за
преглед на пациент № 005793/30.11.2020г. от МБАЛ „Варна"; Амбулаторен
лист № 12774 от 07.12.2020г, издаден от д-р П. М.; Амбулаторен лист № 282
от 24.03.2021г., издаден от д-р Д. Д.; Амбулаторен лист № 415 от
09.04.2021г., издаден от д-р П. К. - С.; Амбулаторен лист № 482 от
19.04.2021г., издаден от д-р П. К. - С.; Амбулаторен лист № 574 от
21.06.2021г., издаден от д-р Д. Д.; Свидетелство за управление на велосипед
на П.С.; Фактура № **********/30.09.2020г. от „Манолова" ЕООД с касови
бонове 4 листа; Фактура № 623/02.07.2020г. от ЕТ „Н. Р." с касов бон;
Фактура № **********/29.05.2020г. от МБАЛ „Света Анна - Варна" АД с
касов бон; Фактура № **********/09.06.2020г. от МБАЛ „Света Анна -
Варна" АД с касов бон; Изследване на СДМЛ „Лаборекспрес 2000" ООД с
касов бон; Фактура № 186/23.09.2020г. на „Борей консулт" ЕООД; 2 броя
касови бонове за такса престой на МБАЛ „Света Анна - Варна" АД; Касов
бон за потребителска такса на МБАЛ „Света Анна - Варна" АД от
6
19.08.2020г.; Касов бон за потребителска такса на МЦ „Победа Варна" ЕООД
от 08.07.2020г.; Касови бонове за закупуване на лекарствени продукти от
аптека „Санита" - 2 листа; Фактура № **********/29.09.2020г. от МЦ
„Клиника нова" ЕООД с касов бон; Фактура № **********/08.10.2020г. от
МЦ „Клиника нова" ЕООД с касов бон; Фактура № **********/28.10.2020г.
от МЦ „Клиника нова" ЕООД с касов бон; Касови бонове за закупува на
лекарствени средства от 02.12.2020г.; Фактура № **********/ 10.09.2020г.
ведно с касов бон от „Сияна Миланова" ЕООД; Заявление - претенция, вх.№
А - 13924/07.12.2020г. на ЗАД „Армеец" АД; Писмо - отказ, изх. № 10021-ИЗ-
511 /05.03.2021г. на ЗАД „Армеец"; Банкова сметка на П. С..
ПРИЛАГА по делото за послужване НОХД № 365/2021 г. по описа на
Районен съд-Варна.
СЪДЪТ докладва, че с Определение № 115 от 21.01.2022 година е
допуснал до разпит като свидетел СТ. ИЛ. СТ. за установяване факти и
обстоятелства относно механизма на ПТП във връзка с възражението за
съпричиняване.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на редовно призования свидетел С.С., с
оглед на което снема самоличността му:
СТ. ИЛ. СТ. , ЕГН **********, български гражданин, неосъждан, без
родство, дела и трудово-правни отношения със страните, предупреден за
наказателната отговорност по чл. 290 от НК, след което същият обеща да
говори истината.
Свид. С. на въпроси от съда: В деня на въпросния инцидент бях
излязъл по-рано през деня на разходка с приятелката ми и кучето, като когато
се прибирахме по бул. „Сливница“ към кръстовището с бул. „Левски“, докато
карах, пред мен имаше автобус, който излизаше от спирка „Трансформатора“
в посока кварталите. Бях намалил, за да го пропусна. След това, когато
автобусът вече беше започнал да влиза в острова на самото кръгово
движение, се изравни с велосипедиста със задната му част. Велосипедистът
беше със светли дрехи. След това, когато автобусът започна да завива надясно
в самото кръгово движение, след като се изнасяше, видях, че велосипедистът
и автобусът бяха много близо един до друг. След това настъпи някакъв
контакт. Видях, че велосипедистът залитна или падна, не мога точно да кажа.
Аз бях малко по-настрани. Видях, че автобусът след това спира и разбрах, че
7
е станал някакъв инцидент, катастрофа. След това излязох от автомобила. Чу
се женски глас. Автобусът малко се измести. Минах отляво, стигнах отпред.
Заобиколих пред автобуса. Видях водача, говореше по телефона. Имаше отзад
до момичето мъж или жена, не мога да кажа, помагаше. Едната от ръцете и
́
изглеждаше доста неестествено, не на мястото си, висеше. След като видях,
че има някой, който да обърне внимание, преместих автомобила, понеже
беше в кръстовището, за да не създам задръстване. Малко по-нагоре на
паркинга на ул. „Струга“ паркирах и казах на приятелката ми да изчака вътре
с кучето. Върнах се и вече имаше хора, които звъняха на 112 да подадат
сигнал. В същия момент дадох моя телефонен номер на водача като свидетел
ако има нужда. Не съм го дал на другата страна, поради простата причина, че
там имаше адреналин, докато водачът беше адекватен и можеше да говори.
Записа ми телефонния номер и след това по бул. „Левски“ тръгнах към
вилата.
В самото начало се движих в дясна лента. Автобусът по спомен
излизаше от спирката и влизаше в дясна лента. Когато той излезе и влезе в
дясна лента, аз първоначално продължих да се движа зад него, а след това
мисля, че минах вляво. Велосипедистката я забелязах честно казано вече,
когато беше на задната част на автобуса. Спрямо пътното платно тя се
намираше вдясно. Там има като остров, който разделя дясна лента, която да
продължи и към кръговото. Тя беше между острова и автобуса. Тя беше в
дясна лента, в дясната част. Беше близо до острова. Видях как автобуса
минава покрай нея. Тя беше до бордюра в дясната част до острова. Не мога да
определя колко точно близо е била до бордюра, но не беше по средата на
платното. В дясната част на дясна лента беше.
Юриск. П. към свид. С.: В момента, в който се изравниха
велосипедистът и автобусът, те в движение ли бяха?
Свид. С.: Автобусът намаляше, за да може да влезе в кръговото, но и
двете превозни средства си бяха в движение. Не са били в покой, движиха се.
Юриск. П. към свид. С.: Велосипедистът е бил във възможно най-
задната част на автобуса?
Свид. С.: От тогава забелязах. След това автобусът намаляше и
велосипедистът трябва да се е изтеглил напред, когато едното превозно
средство намаля, а другото продължава.
8
Юриск. П. към свид. С.: Имаше ли възможност велосипедистът да
изпревари в този момент автобуса или?
Свид. С.: Толкова дълъг автобус няма как според мен.
Юриск. П. към свид. С.: А имаше ли възможност да го пропусне
според Вас? Вие сте се намирали сравнително близо зад автобуса.
Свид. С.: Нямам представа как са реагирали честно казано. Всичко е
момент на решение и възприятие.
Юриск. П. към свид. С.: Вие удар видяхте ли между автобуса и
велосипедиста?
Свид. С.: Като контакт видях, но удар не съм виждал. Не е нещо,
което рязко да си промени посоката и да го удари. По-скоро имаха като
контакт, когато автобусът беше започнал да завива.
Юриск. П. към свид. С.: Преди малко казахте, че когато е паднал
велосипедистът, автобусът е спрял и че след това се е преместил. Имате ли
спомен, в каква посока се премести автобусът дали напред, или назад?
Свид. С.: Не.
Юриск. П. към свид. С.: Голяма ли беше траекторията на
преместването или?
Свид. С.: Не.
Юриск. П.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
Адв. С. към свид. С.: На мястото, където е станал инцидентът, за
който разказахте, колко ленти има в това пътно платно, преди кръговото?
Свид. С.: Две основни и една, която е за автобусната спирка, която
след това се разделя за десен завой.
Адв. С. към свид. С.: Тоест в самото кръгово влизат две ленти.
Инцидентът в коя от двете ленти стана - в дясната или в лявата?
Свид. С.: В дясната.
Адв. С. към свид. С.: При времето, когато карахте след този автобус,
забелязахте ли, той в коя лента се движи и дали смени лентите през това
време? Само в дясната ли се движи, мина ли за известно време в лявата и да
се върне или само в дясната лента беше неговото движение?
Свид. С.: Нямам спомен да си е променял траекторията. Той самият
9
автобус, когато влезе в самото кръгово движение, той се изнася малко по-
напред, понеже е съчленен, за да може да завие.
Адв. С. към свид. С.: Пояснявам въпроса. Казахте, че той е достигнал
велосипедиста и го е изпреварил. В момента, в който стана това изпреварване,
промени ли си наляво траекторията, за да го заобиколи или просто мина
покрай него? Как възприехте Вие това?
Свид. С.: Бяха близо един до друг. Нямам спомен да си е напускал
лентата.
Адв. С. към свид. С.: Долу-горе спомняте ли си, с каква скорост се
движихте Вие?
Свид. С.: Първоначално, когато вече го застигах, горе-долу с 30-40
км/ч, а след това намалях заедно с автобуса.
Адв. С. към свид. С.: Колко време е това разстояние, в което
застигнахте автобуса до кръговото?
Свид. С.: Няколко секунди беше всичко. От самото кръстовище, което
е с „Патриарх Евтимий“ до кръговото движение са няколко секунди. Мястото
е късо.
Адв. С. към свид. С.: А застигахте ли автобуса или бяхте на интервал
някакъв?
Свид. С.: Първоначално бях намалил, за да може да излезе от
спирката. След това се движих зад него. Не съм го застигал, не съм се и
отдръпвал.
Адв. С. към свид. С.: Но тогава с такава скорост ли пак бяхте – 30-40
след спирката?
Свид. С.: След спирката вече от 30 сме намалили, предвид че идва
кръгово движение, но точна скорост не мога да кажа. Спрямо ситуацията,
която се случваше, не съм поглеждал точно километража, за да кажа точно
определени километри.
Адв. С. към свид. С.: Автобусът спря ли напълно преди
съприкосновението? Преди да се ударят дали беше спрял, или просто бавно
се движеше към кръговото и в самото кръгово. Спря ли и след това да тръгне
преди кръговото или просто се движеше бавно?
10
Свид. С.: Мисля, че се движеше. Нямам спомен да е спирал.
Адв. С. към свид. С.: Спомняте ли си по това време каква беше
интензивността на движението на това място? Имаше ли и други автомобили?
Все пак е кръгово.
Свид. С.: Движението беше доста слабо по това време, когато всичко
се случи.
Адв. С. към свид. С.: Понеже говорихте през цялото време за остров,
където Вие всъщност за първи път сте забелязал велосипедиста, това в
началото на острова ли беше, в средата ли, в края ли?
Свид. С.: Това, което си спомням, е, че в началото на острова вече
забелязах велосипедиста и задната част как вече се изравнява със самия
автобус.
Адв. С. към свид. С.: По Ваша преценка от този момент, в който сте я
забелязали, до момента на съприкосновението какво е разстоянието?
Свид. С.: Няколко метра. Нямам си на представа колко е дълъг
острова, за да кажа точно.
Адв. С. към свид. С.: А като време? Колко време мина между
забелязването и удара? Веднага ли се случи, секунда, две?
Свид. С.: Няколко секунди, а не някакво дълго време.
Адв. С. към свид. С.: Имаше ли момент, в който автобусът изцяло
изпревари велосипедиста и тя го застигна и пак започна да го изпреварва?
Вие разказахте, че автобусът се движи направо в дясната лента. Вие се
движите зад него. В един момент минавате вляво, виждате в началото на този
остров, че автобусът просто минава покрай един велосипедист. Имало ли е
момент, в който автобусът изцяло да е задминал велосипедиста и
велосипедистът след това да го е достигнал и да се е мушнал покрай него?
Свид. С.: Нямам спомен автобусът да е изпреварил велосипедиста,
след което велосипедистът отново да го е застигнал и да се е движил
успоредно с него. Малко ми е трудно и да си го пресъздам. Беше преди две
години.
Адв. С.: Нямам други въпроси към свидетеля.
На свидетеля беше указано да остане в съдебната зала.ю
11
СЪДЪТ докладва, че с Определение № 115 от 21.01.2022 година е
допуснал изготвянето на комплексна съдебномедицинска и
съдебнопсихиатрична експертиза, както и провеждането на съдебно-
автотехническа експертиза.
СЪДЪТ докладва постъпило заключение с вх.№ 5861 от 10.03.2022 г.
по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза и констатира, че същото е
депозирано в срока по чл.199 от ГПК.
СЪДЪТ връчва на страните преписи от експертизата.
Адв. С.: Нямам възражения да бъде изслушано вещото лице.
Юриск. П.: Нямам възражения да бъде изслушано вещото лице.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице,
изготвило съдебно-автотехническата експертиза, като пристъпва към снемане
самоличността му:
Г. Й. Др. – 68 години, български гражданин, неосъждан, без родство,
дела и трудово-правни отношения със страните, предупреден за
отговорността по чл. 291 от НК, след което същият обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
В. л. Д.: Поддържам заключението. Известна ми е наказателната
отговорност.
В.л. Д. към свид. С.: Имало ли е пътници в автобуса?
Свид. С.: Видях само шофьора. Нямам спомен дали е имало пътници,
или е нямало. Спомням си, че беше на спирката и излезе от спирката.
В.л. Д.: Въпросът ми е във връзка с вливането към спирката, защото
твърденията до тук са, че автобусът след приключване на работния ден по
линия 31 от Гарата се е прибирал в гараж и ако не е имало пътници, смятам,
че твърдението, че не се е отбивал на спирката, е вярно. Това твърдение е на
шофьора.
Юриск. П. към в.л. Д.: По въпрос номер 8, след преглед на
представените по делото документи, смятате ли, че велосипедистът е имал и в
кой е момент е имал техническа възможност за възприемане на автобуса? За
Вас кой е началният момент и откъде съдим за него?
В.л. Д.: Това, което и водачът на автобуса, и велосипедистът заявяват
12
е, че велосипедистът е бил в началото на разделителния остров, който се
намира след спирката. Тогава той е възприел автобуса по неговия шум, като
заявява, че автобусът е преминал покрай него, след това е намалил и в този
момент при своето придвижване велосипедистката се е оказала в задната
дясна част, почти до нивото на задно дясно колело.
Адв. С. към в.л. Д.: Кой го казва това, което току що казахте, защото
казахте, че и двамата казват такова нещо? Аз съм запознат с тези показания,
но имам спомен, че друго казва велосипедистката.
В.л. Д.: Аз мога да пресъздам само това, което съм чел в досъдебното
производство като показания. Началният момент, в който велосипедистът е
могъл да забележи автобуса, е когато автобусът е преминал покрай него –
първо по шума и после визуално, когато се е изравнил с него и е продължил
пътя си напред за навлизане в кръговото. В този момент те са били в дясната
пътна лента за посока направо, като след кръстовището с ул. „Патриарх
Евтимий“ велоалеята, която върви по тротоара, не е очертана напред, но
десният тротоар там, където не е очертана велоалеята, не е покрит с
тротоарни плочки, а с равно асфалтово покритие и може да бъде използван за
продължаване на пътя на велосипедиста, само че движението е зад
автобусната спирка, завой надясно, пешеходна пътека, заобикаляне на
кръговото движение по бул. „Левски“ и продължава по бул. „Сливница“
велоалеята.
Юриск. П. към в.л. Д.: Тоест Вие твърдите, че от мястото, откъдето
се е движил велосипедистът до мястото, където е искал да стигне, успоредно
на кръговото движение е имало и велоалея, която е била по-заобиколна?
В.л. Д.: Не е очертана велоалея. На предходното кръстовище завършва
очертаването на велоалеята и нейното обозначаване. След кръстовището
целият тротоар е покрит с гладко асфалтово покритие, така че може да се
ползва и за велоалея и едновременно без да е очертано и за велоалея, и за
пешеходците, участващи в движението.
В.л. Д. на въпрос от съда: Няма поставен пътен знак, че това е
велоалея.
Адв. С. към в.л. Д.: Има ли право велосипедист да се движи по
тротоара, да кара колело?
13
СЪДЪТ отклонява въпроса на адвокат С., тъй като същият е правен
въпрос.
В.л. Д. на въпроси от съда: При навлизане в самото кръгово
кръстовище и в самото кръгово кръстовище няма велоалея. Велосипедистът
може да мине по този десен тротоар, който е зад спирката, който е
продължение на велоалеята до предходното кръстовище и който е изпълнен с
гладко покритие. Велосипедистът стига до това кръстовище – бул. Сливница“
и „Патриарх Евтимий“. /Вещото лице посочва с пръст място извън неговата
скица, преди началната точка на движение./ Предходното кръстовище е
„Патриарх Евтимий“ и „Сливница“. От тук нататък десният тротоар е с
гладко покритие. Този тротоар завива надясно, като това е лентата за
включване в бул. „Левски“. След завоя има пешеходна пътека, по която
пресичат пешеходците. Това е ул. „Струга“ и бул. „Левски“ едновременно.
След завоя има пешеходна пътека за пресичане. След това, като се пресече
тази лента за включване в бул. „Левски“ по моста, отделено с парапет на
кръговото движение, има също гладка бетонна алея за пресичане на
пешеходците. Този мост е пешеходен. Няма знак за велоалея. Има отделена с
парапет алея за преминаване на пешеходците.
Юриск. П. към в.л. Д.: От момента на обективното възприемане от
велосипедиста на автобуса тя била ли е в движение?
В.л. Д.: Била е в движение и се е придвижвала напред.
Юриск. П. към в.л. Д.: Има ли данни, тя да се е опитвала да
изпревари автобуса?
В.л. Д.: Няма как да го изпревари автобуса, защото автобусът е дълъг
18 метра и предвид това, че не е имало движение в кръговото кръстовище, той
е продължил да навлиза, без да спре и като е намалил скоростта си, е навлязъл
бавно в кръговото кръстовище.
Юриск. П. към в.л. Д.: Ако към момента на възприемане от страна на
велосипедистката на автобуса, тя намали или спре, по този начин може ли да
предотврати настъпването на удара, да го изчака да се изнесе?
В.л. Д.: Ако го е възприела като опасност в този момент и е намалила
или е спряла движението си, възможно е било. Или да се качи на
разделителния остров между лентите.
14
Юриск. П. към в.л. Д.: Наляво можело ли е да продължи?
В.л. Д.: Наляво няма как да продължи, защото автобусът е бил от
лявата и страна. Ако спре и го пропусне – да. Възможностите са били 3 – тя
́
да продължи да се придвижва, което е станало, тя да спре или тя да се качи на
разделителния остров, поради близостта с автобуса, но пак със спиране и
изнасяне на ръка на велосипеда върху разделителния остров, където
бордюрите са примерно 15 см височина от нивото на пътната лента.
Юриск. П.: Нямам повече въпроси.
Адв. С. към в.л. Д.: В коя лента на пътното платно е настъпило ПТП-
то?
В.л. Д.: В дясната, от дясната страна на автобуса.
Адв. С. към в.л. Д.: На какво разстояние от момента на
съприкосновението е била велосипедистката от десния бордюр?
В.л. Д.: Няма данни.
Адв. С. към в.л. Д.: Откъде черпите данни колко е дълъг автобусът?
В.л. Д.: От техническите параметри на двете превозни средства.
Адв. С. към в.л. Д.: Откъде взехте тези данни?
В.л. Д.: От досъдебното производство.
Адв. С. към в.л. Д.: Бихте ли посочили от кой документ, тъй като аз
също съм запознат и там няма такива...Аз помислих, че е като основа за
някакви изчисления, затова Ви зададох този въпрос.
В.л. Д.: Има изготвени огледи и експертиза.
Адв. С. към в.л. Д.: В кой точно е посочено колко е дълъг този
автобус?
В.л. Д.: Не, в огледа не.
Адв. С.: Нямаме съмнение, че автобусът е бил съчленен. Въпросът е,
че е моделът му е „18“, което не означава 18 метра дължина.
В.л. Д.: Потвърждавам, че автобусът е бил съчленен. За дължината
трябва да се изкарат служебни справки.
Юриск. П. към в.л. Д.: А тази дължина Вие използвали ли сте я в
някакъв момент при изчисления.
15
В.л. Д.: Не. Само преместването на автобуса и това, което е като
данни, посочено за задно дясно колело.
Юриск. П. към в.л. Д.: Дължината на автобуса би ли могла да окаже
значение относно предотвратимостта на удара?
В.л. Д.: В този случай не. Дължината на автобуса се споменава за това,
че той, за да навлезе в кръговото движение и да направи десния завой, трябва
да навлезе във втората, вътрешната лента, за да може тогава да направи
десния си завой.
Адв. С. към в.л. Д.: Бил ли е навлязъл автобусът изцяло в лявата
лента на кръговото с предната си част, преди да започне да прави тази
маневра надясно?
В.л. Д.: Няма данни, но във всички случаи не е имало други
автомобили, които да попречат на маневрата му по навлизане в кръговото
кръстовище и затова той нито е спирал, нито пък е имал като препятствие,
някой да бъде изчакван и тогава да навлезе.
Адв. С. към в.л. Д.: В отговора на въпрос 9 посочвате скорост на
автобуса към момента на съприкосновението 11,91 км/ч, нали така?
В.л. Д.: Това е като изчисление около 11 км/ч, защото това е била
скоростта, с която той е бил в момент на намаление на скоростта.
Адв. С. към в.л. Д.: Поддържате това Ваше заключение?
В.л. Д.: По принцип да.
Адв. С. към в.л. Д.: В същия въпрос твърдите, че в момента на
съприкосновението, велосипедът се е придвижил с между 10 и 12 км/ч.
В.л. Д.: Именно, защото велосипедът в момента, в който автобусът е
намалил своята скорост по време навлизането, се е придвижил напред и се е
оказал до задното дясно колело.
Адв. С. към в.л. Д.: Кой се е придвижил напред?
В.л. Д.: Велосипедистът.
Адв. С. към в.л. Д.: Тоест Вие твърдите, че две превозни средства с
еднаква скорост - 12 км/ч за автобуса и 10-12 км/ч за велосипедиста…
В.л. Д.: В момент, в който автобусът е намалявал своята скорост –
11,91 км/ч.
16
Адв. С. към в.л. Д.: В момента на съприкосновението Вие посочвате
скорост по-голяма или равна на скоростта на велосипедиста и в същото време
казвате, че велосипедистът застига автобуса със същата скорост. Как
физически става това, бихте ли обяснили?
В.л. Д.: Физически автобусът при навлизането в кръговото движение е
бил с намаление на скоростта под 12 км/ч.
Адв. С. към в.л. Д.: Пак се опитвам да си го представя с моите
неспециални знания как две тела, които се движат с еднаква скорост, второто
тяло ще достигне до първото, затова се опитвам да Ви накарам да ми
обясните, съгласно Вашето заключение. Няма как велосипедистът да
достигне до автобуса ако се е движил с равна или по-малка от неговата
скорост. Това така ли е?
В.л. Д.: Велосипедистката заявява, че е стигнала до маркировката пред
разделителния остров, когато чува от лявата лента:„…зад мен характерен звук
от приближаващ се автомобил. Продължих още няколко метра. Стигнах до
мястото, където отдясно е горе-долу средата на острова, погледнах наляво за
идващи по кръговото коли. Не видях такива и в този момент покрай мен мина
с висока скорост голям автомобил, подмина ме и започна да завива надясно,
при което усетих тласък, от който загубих равновесие. Опитах се да свия
надясно, но предната гума се блъсна в бордюра…“ и тя полита и тогава
всъщност е паднала.
Адв. С. към в.л. Д.: Това не означава, че я е задминал изцяло.
В.л. Д.: Именно, да.
Адв. С. към в.л. Д.: И после тя да го достигне. Това става, освен това,
на острова.
В.л. Д.: В края на острова, да. Тя е била в средата на острова, когато
той преминава покрай нея.
Адв. С. към в.л. Д.: Това противоречи на всичките Ви заключения в
експертизата. За мен е неправилно по принцип да използвате тези показания в
експертизата. Ако цялата Ви експертиза е построена на тях, по-скоро не съм
съгласен да бъде приета, защото моите уважения към Вашите умения и
знания, но за да извадите тези изводи по тези 9 въпроса, трябва всеки един да
го подкрепите с някакви доказателства, които сме събрали по делото и да има
17
някаква логика, а не с показанията на някой от свидетелите, тъй като всеки
възприема по различен начин нещата и не може да ги нагласяме, затова Ви
зададох конкретен въпрос – две превозни средства с еднакви скорости могат
ли да се разминават или просто ще се движат на едно и също…
В.л. Д.: На първо място в материалите по делото няма данни за
скоростите на двамата участници. Освен това, автобусът е бил в процес на
намаление на скоростта при навлизане в кръговото движение.
Адв. С. към в.л. Д.: Това не му пречи да мине покрай велосипедиста?
В.л. Д. на въпрос от съда: Това, което казвам е на база на това, което
съм прочел от показанията на различните участници, не на база на изчисления
и измервания. Това, което е налично към материалите по делото. От огледа
може да се извадят изводи за мястото, където е намерен велосипедът и там,
където е било тялото на велосипедиста. До там са достигнали. Автобусът
също не е бил преместван. Автобусът е преместен само половин метър по-
назад, за да се освободи затиснатата ръка на падналата велосипедистка.
Адв. С. към в.л. Д.: Това също е извод, който не знаем, откъде сте си
го извадили. Той е преместен, но в каква посока не беше казано.
Адв. С.: Аз имах конкретен въпрос, но вещото лице ми отговори, че
общо взето е ползвал свидетелските показания по наказателното дело, за да си
извади някаква картина и изводи.
В.л. Д.: Няма други данни, но това, което и свидетелят заяви,
скоростта им на движение не е била висока. Била е в рамките на разрешената
за градски условия. Автобусът е намалил скоростта си на движение, за да
може да навлезе в кръговото движение, за да извърши маневрата завой
надясно. Съприкосновението по-скоро там, където е намерен велосипедистът
и велосипеда са изяснения и това е след края на разделителния остров.
В.л. Д. на въпрос от съда: Намаляването на скоростта е било
необходимо за навлизане на автобуса в кръговото движение на кръстовището.
При така описания механизъм от свидетеля потвърждавам заключението за
скоростите, които съм посочил и за двете превозни средства.
Адв. С.: Нямам повече въпроси.
Юриск. П.: Да се приеме заключението.
Адв. С.: Оспорвам заключението, доколкото отговорите на въпросите,
18
които са поставени, не са дадени въз основа на някакви доказателства,
събрани в настоящото производство. Те са абсолютно хипотетични, както се
установи в днешното производство. Изключително важният въпрос по
отношение на механизма на настъпване на процесното ПТП, трябва според
мен да бъде по-категорично установен, въз основа на…все пак има два
протокола за оглед и абсолютна яснота с измервания, включително на
дължината на автобуса, мястото на удара е установено, на съприкосновението
и би могло според мен със специалните знания на вещото лице, с формули да
се установи при определена скорост къде е започнало това задминаване от
автобуса към велосипедиста, къде е приключило, било ли е възможно в този
момент да се предприеме нещо от водача на велосипеда или не. На тези
въпроси отговори не получихме с тази експертиза.
В този смисъл моля да бъде назначена повторна такава по преценка на
съда дали ще назначи едно вещо лице, или да бъде тройна експертизата, но
ако трябва да конкретизираме въпросите, въпреки че те са ясни, но да
получим една конкретика с изчисления, стъпили въз основа на протоколите за
оглед, да се установи точният механизъм, кога, в кой момент автобусът е
застигнал и с каква скорост велосипедиста, колко време е продължило
задминаването, в кой точно момент задната част на автобуса се е изравнила с
велосипедиста. Тези неща останаха неизяснени. В този смисъл моля да
назначите повторна съдебно-автотехническа експертиза.
Юриск. П.: Моля да оставите без уважение искането на ищеца за
допускане на повторна съдебно-автотехническа ескпертиза. Считам, че не са
налице основания за допускане на повторна експертиза. Заключението е
пълно и обосновано. Описаният механизъм за настъпване на ПТП се
потвърди от допуснатия и изслушан в днешно съдебно заседание свидетел, а
вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-атотехническа експертиза
изслуша свидетелските показания, които не доведоха до промяна на неговото
становище относно причините и механизма на настъпване на ПТП.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение по
допуснатата съдебно-автотехническа експертиза следва да бъде прието и
приобщено към доказателствения материал по делото, ведно с представената
от вещото лице справка – декларация. Съдът намира, че същото е достатъчно
ясно и обосновано и не се налага допускане на повторна експертиза, с оглед
19
на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото заключение с
вх.№ 5861 от 10.03.2022 г. по допуснатата съдебно-автотехническа
експертиза, ведно със справка – декларация на вещо лице Г. Й. Др..
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице Г. Й. Др. в размер
на 300.00 /триста/ лева от внесения от ответника депозит.
(Издаден РКО по вносна бележка от 14.02.2022 г. за 300.00 лв)
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на
повторна съдебно-автотехническа експертиза, доколкото съдът намира, че не
е необходимо за изясняване на делото от фактическа страна.
Свидетелят С.С. беше освободен и напусна съдебната зала.
СЪДЪТ докладва, че с Определение № 115 от 21.01.2022 година е дал
възможност на ищцата за датата на съдебно заседание да ангажира гласни
доказателства чрез разпита на двама души свидетели при довеждане за
установяване на претърпените болки и страдания.
Адв. С.: Водя свидетелите.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на първия свидетел, воден от
процесуалния представител на ищеца, с оглед на което снема самоличността
му:
Т. Д. А., ЕГН **********, български гражданин, неосъждана, без дела и
трудово-правни отношения със страните, предупредена за отговорността по
чл.290 от НК, след което същата обеща да говори истината.
Свид. А. на въпрос от съда: Аз съм съпруга на брата на П.С..
Свид. А. на въпроси от адв. С.: Познавам Петя от 1985 г., когато се
омъжих за брат и. Тя беше момиченце - 8 клас ученичка. Едно весело,
́
усмихнато дете, спортистка. Учеше в Спортно училище. Едно жизнерадостно
дете, което се наслаждаваше на живота и мислеше, че може да покори света,
бих казала. Беше с много приятелки. Аз за нея бях по-голямата сестра, която
тя нямаше и много е споделяла. Виждахме се често. Грижеше се за
племенниците си, когато се родиха децата ми. После вече много сме си
помагали. Тя е по-малка, омъжи се, дете има. Съветваше се с мен, събирахме
20
се по семейни празници. Уикендите разхождахме децата. Тя беше много
позитивен човек, весел с много приятели. Те винаги са имали заведения и
основно там работеше тя от сутрин до вечер – зареждане, доставки, дори в
кухнята е замествала и винаги сме се чудили, все няма хора и тя трябва да е
там. Казва: „Како, когато съм там, имам поглед върху нещата.“ Много дейна
беше. Винаги е карала колело. Тя обичаше да кара колело. Вървеше пеша и
зима, и лято.
Точно в деня на инцидента аз не бях в града, тогава бях на погребение в
Бургас и съпругът ми се обади надвечер и каза, че се е случило нещастие.
Тогава разбрах и просто всичко беше някакъв кошмар, защото той плачеше и
не можеше да обясни, точно какво е станало. Петя я видях за първи път след
инцидента в болницата, може би 20 дена след това. Тя преди това само от
прозореца леко махаше и не искаше да слиза, да се виждаме. Това беше един
друг човек. Тя по принцип е красива, винаги е добре изглеждаща, просто
очарователна дама, бих казала. Тогава видях един друг човек, едно състарено
момиче и в очите и просто имаше някакъв страх, уплаха. Ужас се четеше в
очите и. Просто беше друг човек. Не искаше да разговаря на тази тема.
́
Предполагам какъв кошмар е изживяла и какъв ужас.
След като я изписаха от болницата, почти всеки ден звънях, за да чуя.
Много трудно се разговаряше с нея. Казваше: „Добре съм, како.“ и толкова.
Опитвахме се всячески да и помогнем. Имах чувството, че в някаква дупка е
́
изпаднала, от която не може да излезе. Един-два пъти така може би каза само,
че това е най-големият кошмар в живота и и че не иска да се събужда, защото
́
не знае какво и предстои през деня, че не може нищо да направи сама.
́
Плашеше я това как ще я приеме човекът, който е до нея. Нито може да готви,
нито да се изкъпе. До тоалетната и е някакъв кошмар да отиде, а тя е и млада
́
жена да не говоря и за периода, когато е в цикъл. Винаги трябва да има човек
до нея. Страхува се да ходи сама някъде. Тя толкова чакаше и искаше да
стане баба и когато разбрахме, че ще стане баба, тя плака. Толкова много
плака. Каза: „Аз това детенце няма да мога да го прегърна. Няма да мога един
памперс да му сменя. Като баба не мога да помогна на единствената си
дъщеря.“ Животът и се обърна на 180 градуса. Вече не е този човек, който
́
беше. Изпитва вина към майка си. Свекърва ми е с онкологично заболяване и
много операции. Не е излизала от къщи може би 4-5 години и постоянно
трябва някой да се грижи за нея. Преди Петя я къпеше, носеше и храна,
́
21
подстригваше я. Сега не може да го прави това нещо и изпитва неистова вина
към майка си, че не може да и помага. Това много и тежи.
́́
Те преди бяха постоянно заобиколени от приятели. Вечно при тях
имаше хора, вечно имаха гости, все някъде ходиха. Имаха много бурен
живот. Сега тя почти не се среща с хора и даже съм я питала, приятелките и
́
дали и се обаждат и защо е все сама. Казвам и: „Вкъщи стоиш все сама. Ела
́́
да изпием по едно кафе.“ Тя винаги откланя – „Не ми се излиза сега. Не ми се
гледат хора. Не ми се слушат приказки. Како, извинявай.“ и винаги отлага и
отхвърля предложенията. Сякаш се е затворила толкова много в себе си и не
иска да контактува с хора. Понякога ми е казвала: „Знаеш ли какъв ужас
изпитвам. В момента ръката ме сърби. Поглеждам – нямам ръка.“ Фантомни
болки има. Много дълго време след това раната и не можеше да заздравее.
́
Някакви специални сребърни нишки бяха, за да се затвори раната и да се
оправи. Най-лошото е, че тя се надяваше, но не могат да и сложат става, с
́
която да регулира, да си помага, понеже няма лакът и няма за какво да се
хване тази става и това още повече я срина. Казва, че е просто на никого
ненужен човек и колкото и да и говорим…Идват дъщеря и, внучка и, но тя
́́́
казва, че не може дори количката да тика, защото нито може да я свали, нито
и да я качи на тротоара.
Всички много се надявахме да преодолее болката от това, което е
преживяла, но за съжаление до този момент аз не мога да кажа това нещо.
Дори абсолютно светлина в тунела не виждам, защото когато и кажем нещо
́
оптимистично, нещо да я посъветваме, тя само прави някаква реакция и
никакъв коментар. Нито иска да говори, нито да коментира. Просто е много
трудно. Не знам какво още бихме могли да направим. Тя казва това: „Моят
живот е това – загубен живот. Вече живея ден за ден. Изпитвам ужас, когато
сутрин се събуждам.“ Това са нейни приказки.
Свид. А. на въпроси от юриск. П.: Много пъти сме говорили и мисля,
че тя посещаваше психиатър, след като излезе от болницата. Почти всеки ден
ходеше на терапии. Не знам дали са и изписвали успокоителни лекарства.
́
Тя е казвала: „Како, разбирам, но не мога да го приема. Аз вече не съм
пълноценен човек. Просто аз съм сама вече.“, въпреки че съпругът и е до нея.
́
Това е човек, който винаги се е осланял на себе си. Знаела е, че може да
постигне това, което иска и не се е надявала на помощта на друг човек и в
22
един момент тя е зависима от хората около нея. Тя не може да го приеме това.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след което
същият беше освободен и напусна съдебната зала.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на втория свидетел, воден от
процесуалния представител на ищеца, с оглед на което снема самоличността
му:
С. П. Д., ЕГН **********, български гражданин, неосъждана без дела и
трудово-правни отношения със страните, дъщеря на ищцата, предупредена за
отговорността по чл.290 от НК, след което същата обеща да говори истината.
СЪДЪТ уведомява свидетеля С. Д. за правото по чл.166, ал.1 от ГПК.
Свид. Д.: Желая да свидетелствам.
Свид. Д. на въпроси от адв. С.: Преди инцидента майка ми беше много
позитивен, вечно усмихнат човек, който обичаше да общува с хора и да
завързва много запознанства. Ние винаги сме били много близки. Виждали
сме се почти всеки ден и се чуваме многократно през деня. В семеен план тя
никога не е имала семейни проблеми. Обичаха постоянно да излизат навън с
приятели. Както всяка жена да се облича добре с високи обувки. Постоянно
си каниха гости вкъщи. Майка ми преди умееше много неща, готвеше много
вкусно и посрещаше винаги гостите си, както трябва да посреща гости една
жена.
Баба ми е с три онко-операции и много придружаващи заболявания и е
неспособна да се грижи сама за себе си. Преди майка ми се грижеше за нея, а
също и за дядо ми, понеже той беше сляп. Той вече не е сред живите. Тя ги
къпеше, подстригваше ги, режеше им ноктите. На баба и помагаше с
́
чистенето и готвенето, защото е неспособна сама да го прави. Сега няма как
това да се случи, защото майка ми също има нужда от помощ.
Работата на мама винаги е била свързана с това, което умееше най-
добре да прави – с кулинарията. Винаги са имали бизнес в сферата на
храненето. Тя беше много кадърна и вършеше работа за 10 човека.
Организирала е през годините много събития, коктейли. С това си изкарваше
прехраната и и доставяше удоволствие, обаче вече и това не може да прави.
́
Като цяло вече нищо не може да работи. Майка ми е завършила Спортно
училище и цял живот е била спортист човек. Обичаше да кара колело и много
23
често го правеше. Знам, че по нейното време е имало книжки за колоездачи и
е ималата такава книжка. Винаги е била изряден водач. Даже се е
възмущавала на някой, който не спазва правилата и е правила забележки. Аз
съм била свидетел, понеже още от малка караме колело заедно.
В деня на инцидента позвъних няколко пъти на майка ми и тя не ми
вдигна, след което ми вдигна мъжът и с димите „Прегазиха майка ти.“ После
́
отидохме в Спешното и на другия ден почти до обяд бяхме там. Аз влязох с
нея вътре за малко, доколкото ми позволиха. Беше изключително неадекватна
и в шок. Ръката и висеше, изгубила цвета си вече. Аз не очаквах такова нещо,
́
но то беше видимо. Тя вероятно беше приела някакво обезболяващо, но си
личеше, че изпитва болка. Беше много неадекватна и притеснена. После в
болницата престоят беше много дълъг – 32 дена. Имаше опасност за живота
и, понеже вследствие на операциите тя загуби много кръв, а от нейната
́
кръвна група се оказа, че не разполагат с достатъчно банки в Кръвния център.
Последният път нямаха необходимата банка и се наложи да търсим кръв
точно от същата група кръводарители. След ампутацията, непосредствено
след това, се появиха фантомните и болки, които в буквалния смисъл я
́
подлудиха. Тя обясняваше, че чувства болка и изтръпване на мястото на
ампутираната ръка, сякаш изпитва чувството точно, което е изпитала, когато е
била под гумите на автобуса и това продължава до днес. Казват, че при
ампутираните крайници цял живот се изпитва такава фантомна болка. Също
имаше и физически болки. Беше много депресирана, понеже ние
разговаряхме по телефона. Тя изпитваше много страх от това какво я чака
навън от болницата, как ще я погледне мъжът и, дали ще я погледне отново
́
като жена, как ще посрещне елементарните си битови нужди, как ще се
погрижи за майка си, как ще си изкарва прехраната, как ще се погледне в
огледалото „в този ужасен вид“ – така се изказваше. От това впечатление,
което остави в мен, аз лично се притеснявах да не посегне на живота си,
защото много дълго време не можехме да се видим с нея. Видяхме я чак на
двадесетия ден.
Освен чисто физически, тя има последствия за нея и в емоционално
отношение. Тя се чувства в тежест на всички близки, понеже често се налага
ние да и помагаме с всякакви неща, а тя всъщност още е млада и можеше да е
́
работоспособен човек, имаше възможност да прави всичко сама. Тя се
затруднява вкъщи с абсолютно всичко, което трябва да прави ежедневно. За
24
да измиеш чиниите, трябва да хванеш с едната ръка, да насапунисаш с
другата. За да чистиш, пак три трябват две ръце. За да вкараш тава във
фурната и да я изкараш, пак ти трябват две ръце. Аз съм пряк свидетел на
всичко, затова мога с най-големи детайли да обясня, точно с какво тя всеки
ден се затруднява. Например когато хване тавата, за да сложи нещо във
фурната, тя я хваща в средата, обаче и тежи и няма баланс и не може да се
́
справи с това. Тя е жена, а повече никога няма да може да готви, защото за да
сготвиш, трябва да обелиш, да нарежеш. Не е посилно за нея. Затруднява се с
изкарването на дрехи от гардероба например, защото когато са сгънати и тя
иска да си извади определена дреха, тя няма опора отгоре и всички дрехи се
разгъват, а тя не може и да ги сгъне после. В банята има нужда от помощ
винаги, защото не може да си сапуниса сама ръката. Това е физически и
практически невъзможно. Не може да си сапуниса части от гърба сама.
Понякога има нужда например от помощ за косата. Обличането и зимата и
́́
отнема 30 минути горе-долу, защото сама и е много трудно да се облича и тя
́
страшно се изнервя. Помага си със зъби и клиновете и имат дупки от зъбите.
́
Отказва да ходи до магазина, защото пак не може да се оправи сама. Не може
да пазари с една ръка, да извади, да плати, после с една ръка да прибере
покупките. Тя се и притеснява от това.
Малко след като мама излезе от болницата, аз забременях, но това още
повече задълбочи депресията и, защото не може да бъде пълноценната баба,
́
която иска да е всяка майка. До момента никога не е успяла и няма да успее
да смени памперс, да изкъпе внучето, да го облече, да го разходи. Много и е
́
тежко от това и плаче. Дори не може с количката да се справи. Не може с
една ръка да я вдигне на тротоар и да слиза. Също при завоите и е трудно,
́
защото количката е тежка. Никога не остава сама с детето, защото тя е малка
и се страхува, защото не може да реагира на никаква ситуация с една ръка.
Също забравих да спомена за физическото и състояние, което много ме
́
притеснява, че на едната и ръка, която е останала, са излезли от претоварване
́
някакви топчета. Забравих диагнозата. И евентуално би се наложило,
останалата и ръка да се оперира и да бъде обездвижена в гипс. Не искам да си
́
представям как би се справила без две ръце. След това пак има опасност да
излязат, защото се появяват вследствие на претоварване. Вследствие на
ампутацията тялото на майка ми е изключително деформирано. Рамото на
ампутираната ръка стърчи нагоре и вследствие на този дисбаланс, който има в
25
тялото и, тя има изключително силни и постоянни болки в гърба, врата,
́
раменете и в кръста. Също, когато ходи малко по-бързо, като се разхождаме,
изостава, защото казва, че залита, защото няма баланс на тялото и не може да
ходи по-бързо.
Не смятам, че за периода от катастрофата досега е успяла да преодолее
тези болки и страдания и да нормализира живота си. Фантомните и болки ще
́
останат завинаги. Физическите и болки са последствие от липсата на ръка. Те
́
също ще я придружават. Не усещам подобрение в нея. Тя си стои основно
вкъщи. Въобще не води начинът на живот, който някога е водила, защото е
потисната. Състоянието, в което се намира и това, че не може да бъде от
полза на майка си, която я е отгледала, на внучка си, на дъщеря си…
Свид. Д. на въпроси от юриск. П.: Майка ми се грижеше за нейната
майка.
След инцидента майка ми потърси психологическа помощ. Не мога да
кажа за какъв период от време, но още непосредствено като излезе от
болницата, ходи няколко пъти, след което отново пак посещава. Тази
психологическа помощ не и помагаше, защото я караше постоянно да се
́
връща към този момент, а тя винаги е отказвала да говори за това.
Коментирали сме този въпрос даже с мъжа и тримата заедно, но тя явно не
́
изпитва никаква ползва от това, че е посещавала.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след
което същият беше освободен и напусна съдебната зала.
СЪДЪТ докладва постъпило заявление с вх.№ 5989 от 11.03.2022 г.
от вещото лице Т.А., в което същата уведомява съда, че не е могла да изготви
експертиза в срока преди днешното съдебно заседание. Моли да и бъде
́
дадена възможност да я изготви за следващо съдебно заседание.
СЪДЪТ докладва и молба с вх.№ 5964 от 11.03.2022 г. от вещото
лице В.С., в която същият сочи, че като вещо лице по съдебномедицинската
експертиза не е успял по обективни причини да изготви заключение и моли да
му бъде дадена възможност за следващо съдебно заседание да го представи.
Адв. С.: Моля да бъде дадена възможност на вещите лица да изготвят
експертизата.
Юриск. П.: Да се даде възможност на вещите лица да изготвят
26
експертизата.
Адв. С.: Искам да представя едно доказателство по делото –
медицински документ за преглед относно това, за което говори преди малко
свидетелката, за този проблем с претоварването на другата ръка. Той е
настъпил след размяната на книжа, затова не сме го представили. За
съжаление това е амбулаторния лист и тепърва ще има други неща. Тепърва
ще има диагностики и допълнителни лечения. Също така сме уведомили
вещите лица за това нещо, за да могат да го съобразят в експертизата,
евентуално ако преценят, че е във връзка с…
Юриск. П.: Да се приеме. Ще се произнесем по него след
експертизите и в хода по същество. Само моля да се вземе предвид,
независимо от това, че прегледът е извършен след размяната на книжа, че
вероятно състоянието може да е било налично към момента на подаване на
исковата молба, а в нея липсват подобни твърдения.
СЪДЪТ намира, че следва да се приеме като доказателство
представения амбулаторен лист. Същият е издаден след приключване на
размяната на книжа по делото, следователно не е настъпила процесуална
преклузия, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото Амбулаторен
лист № 000026 от 10.01.2022 г.
Адв. С.: По желание на моята доверителка на основание чл.214 от ГПК
депозирам молба за увеличение на иска за неимуществени вреди за сумата от
500 000 лв. За съжаление нещата там се влошават. Представяме и нови
медицински документи. Сега се правят нови изследвания.
Юриск. П.: Моля ищецът да уточни дали увеличеният размер на
исковата претенция е във връзка с твърдените в исковата молба болки и
страдания, или се касае за допълнително влошаване на здравословното
състояние на ищеца.
Адв. С.: Във връзка с посочените в исковата молба болки и страдания.
Юриск. П.: След това уточнение нямам възражения.
СЪДЪТ, с оглед направеното искане и с оглед направеното уточнение
от страна на процесуалния представител на ищцата, че увеличението на иска
27
се прави във връзка с фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба,
намира, че не са налице процесуални пречки за допускане на исканото
увеличаване, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА увеличение на предявения иск по размер, като същият да
се счита предявен за сумата от 500 000 лева, ведно със законната лихва за
забава от 07.12.2020 г., която е датата на предявяване на застрахователната
претенция до окончателното изплащане на сумата.
Адв. С.: Нямам други доказателствени искания.
Юриск. П.: Нямам други доказателствени искания.
СЪДЪТ намира, че за събиране на доказателства производството по
делото следва да бъде отложено, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за 15.04.2022 г. от
10.30 ч., за които дата и час страните се считат за уведомени от днешното
съдебно заседание.
ДА СЕ УВЕДОМЯТ вещите лица Т.А. и В.С. за датата и часа на
следващото съдебно заседание.
СЪДЪТ още веднъж насочва страните към медиация, към постигане на
извънсъдебно споразумение и ги окуражава да продължат усилия в тази
насока.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11.08
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
28