Р Е Ш Е
Н И Е №180
гр.
Габрово, 02.01.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито съдебно
заседание на десети декември
................. през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ
при секретаря …..…ЕЛКА СТАНЧЕВА............... и в присъствието на прокурора ....... като разгледа
докладваното от съдия КОСЕВ Адм.Д№ 130 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното
:
Жалбоподателите А.И.С. и А.А.С.
*** са обжалвали Заповед №0443/17.05.2019г. на Зам. Кмет на Община Севлиево с
искане същата да бъде отменена.
В жалбата си А. и А. Симеонови оспорват фактите в
Констативен протокол №3/22.04.2019г., като считат издадената Заповед за
незаконосъобразна и необоснована поради факта, че не били изяснени съществени
обстоятелства относно търпимостта на строежа. Твърди се, че процесната
постройка за отоплителен материал и инвентар обслужвала находащата се в парцела
жилищна сграда и била описана в нотариалния акт за собственост №193/2016г.
Независимо, че тя нямала строителни книжа, била допустима по действащите
подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по
време на извършването им, поради което имала характер на търпим строеж и не
подлежала на премахване и забрана за ползване. Постройката била отразена в
кадастралния план и била необходима за ползването на жилищната сграда.
Изградена била за задоволяване на остра жилищна нужда- §2, ал. 1, т. 1 от ПР на
ЗТСУ /отм./ Твърди се, че в близост имало и други незаконни постройки на друго
лице, които не били проверявани. Посочва се нарушение на чл. 59, ал. 1, т. 3 от АПК при провеждане на административното производство по издаване на оспорената
Заповед.
Претендира въз основа на изложените в жалбата
съображения, доразвити допълнително в съдебно заседание отмяна на Заповед №0443/17.05.2019г.
на Зам. Кмет на Община Севлиево, като незаконосъобразна и присъждане на
направените по делото разноски.
За ответника Зам Кмет на Община Севлиево, редовно
призован, се явява процесуален представител, който оспорва депозираната жалба и
моли същата да бъде отхвърлена по подробно изложени съображения.
Административният съд като извърши цялостна
служебна проверка на обжалвания административен акт и прецени изложените в
съдебно заседание пред настоящата инстанция доводи, както и тези в жалбата,
намира същата за допустима, а разгледана по същество за неоснователна.
ГАС в
настоящия си състав, като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предмет на
процесното оспорване е Заповед №0443/17.05.2019 г. на Зам. Кмет на Община
Севлиево, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, находящ се в гр.
Севлиево, представляващ: "Постройка за отоплителни материали и инвентар",
находящ се в ПИ 165, кв. 13 по КК на гр. Севлиево без одобрени строителни книжа
и Разрешение за строеж.
Заповедта е
издадена на основание чл. 225а, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ.
Процесният
строеж е изпълнен без одобрени строителни книжа и без да е издадено Разрешение
за строеж в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, което е
дало основание на административния орган да приеме същия за незаконен по
смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и да
разпореди премахването му.
Прието е,
че строежът не представлява търпим по смисъла на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ,
тъй като не са налични изискванията на тези норми.
За строежа
не са налице данни за започнало и неприключило производство по узаконяване по
реда на § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ както и че
не е депозирано заявление за узаконяване по реда на § 127, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
В
изпълнение на законовите изисквания, до извеждането на извода за незаконност на
процесния строеж, се е стигнало след извършване на надлежна проверка от страна
на служители на Община Севлиево, констатациите от която са обективирани в КА №3 от
22.04.2019г., в който е констатирано изграждането на
разпоредения за премахване строеж: "Постройка за отоплителни материали и
инвентар" от тухлена зидария, дървена покривна конструкция с покритие от
етернитеви плоскости и ламарина, с размери 3, 48м./3, 63 м. и височина 2, 70 м
от север и 1, 65м. от юг, извършен без одобрени инвестиционни проекти и без Разрешение
за строеж.
Материалната
доказателствена сила на така представения и приет като доказателство по делото
КА не бе оборена, съответно съдът приема за доказани направените в него
установявания. В Община Севлиево е заведено Възражение
№ДД-4-А-05.360-/7/30.04.2019г. в законовия 7- дневен срок от А. и А. С. против
съставения КА№3/22.04.2019г., което не е уважено от административния
орган.
По делото
не са представени доказателства, че у жалбоподателя са налични строителни книжа
за процесните строежи, макар и съдът да е изпълнил задължението си за
разпределение на доказателствената тежест.
При това
положение, съдът приема, че са налице релевантните за издаването на процесната Заповед
факти, съответно административният орган е процедирал в съответствие със
законовите изисквания като е констатирал незаконност на изградената сграда и е
наредил премахването й.
В Заповедта
подробно е описано, че е установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ,
който подлежи на премахване. Посочено е също, че строежа е изпълнен без
изискващите се строителни книжа/одобрени инвестиционни проекти и издадено Разрешение
за строеж/ в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ.
В жалбата
не се твърди, че за спорната постройка са налице одобрени проекти и е издадено
Разрешение за строеж, както и не се сочи година на изграждането. Излага се
единствено, че постореното е при режим на търпимост.
Установяването
на годината на построяване на строежа е от съществено значение за изясняване
предмета на спора дотолкова доколкото се твърди в жалбата търпимост на строежа,
макар и да не се сочи конкретно в коя хипотеза на § 16 или § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ да
попада процесното строителство.
В тази
връзка са дадени изрични указания по разпределението на доказателствената
тежест.
По делото е
приета като доказателство нотариално заверена декларация от А.И.С. и А.А.С., в
която същите твърдят, че процесния строеж „Постройка за отоплителни материали и
инвентар“, находящ се в ПИ№173 по КК на гр. Севлиево бил изграден през 1974г.
от тях.
За
доказване търпимост на един строеж с оглед необходимостта от преценка на
неговото съответствие с ПУП/ правилата и нормативите, действащия към момента на
извършването му/или съгласно ЗУТ, е необходимо назначаването на експертиза в
какъвто смисъл е и допуснатата от съда СТЕ. В заключенето си вещото лице
посочва, че процесната постройка на допълващо застрояване е построена без
всякакви документи и е разположена изцяло в уличната регулация на ул. Малина в
гр. Севлиево. В частта на имота на жалбоподателите и на съседните три УПИ II-
166, 172, III- 167, 171 и IV- 168, 170
по плана на кв. Балабанца, гр. Севлиево северната улична регулация на ул.
Малина не е приложена. В Заключението си вещото лице е описало подробно
стрителните правила и норми, както и посочила законовите разпоредби, действали
в периода 1973г.- 2019г., като според него в годините за подобна постройка се е
изисквало издаване на Разрешение за строеж, каквото в случая не е налице.
Засягането на уличната регулация при изпълнение на въпросния строеж във всички
случаи сочи за неправомерност на същия, като не се допуска някакво отклонение в
тази насока. Без значение е факта, че към момента уличната регулация не е
изпълнена. Налице са предвиждания по одобрения план, които няма пречка да бъдат
изпълнени от общината на по- късен етап. Изграденото представлява „Строеж“ по
смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, допълващо застрояване, разположен е на уличната
регулация, която към момента не е изпълнена. По ЗТСУ и ППЗТСУ, действали от
1973г. до 2019г. не е допустимо да се изграждат постройки на допълващо
застрояване без издадено разрешение за строеж, засягащи уличната регулация. По
ЗУТ, действащ от 2001г. до настоящия момент процесния строеж не е узаконен,
като не са спазени сроковете за декларирането му съгласно §184, ал. 2 от ПЗР на
ЗУТ.
Предвид
тези данни по делото съдът приема, че по делото от страна на жалбоподателите се
доказва годината на построяване на сградата, предмет на Заповедта. Безспорно се
установява че строежа е изпълнен на уличната регулация, което е пречка да бъде
квалифициран като търпим строеж. Освен годината на изграждане на проверявания
строеж, за да се приеме, че същият е в режим на търпимост се преценява и дали същият е бил допустим по разпоредбите, които са действали по времето, когато е извършен, или по
действащите разпоредби съгласно този закон. В случая се налага
единственият възможен извод, че процесния строеж не е в режим на търпимост по
изложените по- горе мотиви, в какъвто смисъл са и изводите на административния
орган, съответно правилно е разпоредено и премахването му.
Административният
орган е приел, че в случая извършеното строителство не попада в хипотезата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на
ЗУТ.
Действително,
съгласно приетите доказателства по делото липсват основания за прилагане на §
16, ал. 2 и ал. 3 ПР ЗУТ, както и на § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИД ЗУТ /Д. В.
бр. 82 от 2012 г. Не са налице условията за търпимост
на изградения строеж, тъй като не се доказаха кумулативно зададените
предпоставки за приложение на посочените хипотези.
Относно
годината на построяване на строежа от представената нотариално заверена
декларация от жалбоподателите А. и А. С. става ясно, строежа е изграден преди
1974г. от тях, но в разрез с изискванията на § 127, ал. 1 от
ПЗР на ЗИД на ЗУТ е заключението на СТЕ, допусната и приета по
делото. Вещото лице, след преценка на относимите нормативни разпоредби,
действали през периода 1973г. до 2019г. е стигнало до извод за недопустимост на
процесния строеж, тъй като не е допустимо да се изграждат постройки на
допълващо застрояване без издадено разрешение за строеж, засягащи уличната
регулация. Безспорен е и факта, че „строежа“ е без издадени строителни книжа- инвестиционен
проект и Разрешение за строеж.
Не се
ангажираха доказателства за осъществени процедури по § 184 ПЗР ЗИД ЗУТ. Не се
представиха доказателства и за висяща процедура по заявление за узаконяване по
реда на § 127, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗУТ.
С оглед
горното съдът намира, че процесният обект, имащ характер на строеж по смисъла
на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, е
незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ,
осъществен е без строителни книжа. За него не са налице предпоставките, водещи
до приложимостта на § 127, ал. 1 от ПЗР към Закона
за изменение и допълнение на ЗУТ.
Неоснователно е твърдението в жалбата за това, че проценния строеж е изграден в
съответствие с §2, ал. 1, т.
1 от ПР на ЗТСУ /отм./. Цитираната законова разпоредба се отнася до имоти, за
задоволяване на жилищни нужди, а не до второстепенни постройки на допълващо
застрояване, какъвто е и процесния случай. Не се доказва и твърдяната остра
жилищна нужда.
По тези
съображения, съдът намира, че оспорената Заповед е
издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на
материалния закон, при липса на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона.
Ето
защо, съдът намира, че подадената пред него жалба се явява неоснователна, а
оспореният административен акт – законосъобразен.
При
изхода от делото, искането на ответника за присъждане на разноски следва да
бъде уважено, като на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, в
тежест на жалбоподателите следва да бъде възложено заплащането на
възнаграждение за осъществената от адвокат правна
защита на административния орган, в размер на 720 лв.,
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във
връзка с чл. 8, ал. 2, т. 1 Наредба №1/2004г. за минималния размер на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Габрово,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕ на А.И.С. и А.А.С. *** против Заповед №0443/17.05.2019г.
на Зам. Кмет на Община Севлиево, като неоснователно и недоказано.
ОСЪЖДА А.И.С. и А.А.С. *** да заплатят на зам. Кмет на Община Севлиево сума
в размер на 720 лева- възнаграждение за адвокат, представляващи направените
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС по реда на чл. 211 от АПК в 14- дневен срок
от съобщението до страните, че същото е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :