Р Е Ш Е Н
И Е
№ /20.10.2020г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав в открито съдебно заседание, проведено
на двадесет и трети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ирена ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
Наталия НЕДЕЛЧЕВА
Лазар ВАСИЛЕВ – мл.с.
при секретаря Галина
Славова,
като разгледа докладваното
от съдия Наталия НЕДЕЛЧЕВА,
в. гр. дело №1388/2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
С
решение №927/24.02.2020г., постановено по гр. дело №6085/2017г., ВРС е ОТХВЪРЛИЛ предявения от В.Ц.Н., ЕГН: **********
срещу С.Й. Ан., ЕГН: **********, иск за приемане за установено в отношенията
между страните, че ищецът е изключителен собственик на 75% ид. ч. от 1/2 ид. ч.
от ПИ № 10135.2575.161 по КК на гр. Варна, целият с площ от 470 кв. м., находящ
се в гр. Варна, кв. „Виница“, ул. „Обзор“ № 41, ведно с изградената в него
жилищна сграда с идентификатор № 10135.2575.161.1 – югозападен близнак на два
етажа, на основание чл. 23, ал. 1 СК. Със същото решение е отхвърлен и
предявеният от С.Й. Ан., ЕГН: ********** срещу В.Ц.Н., ЕГН: ********** иск за
приемане за установено в отношенията между страните, че тя е изключителен
собственик на 37.37 % ид. ч. от ПИ № 10135.2575.161 по КК на гр. Варна, целият
с площ от 470 кв. м., находящ се в гр. Варна, кв. „Виница“, ул. „Обзор“ № 41
ведно с изградената в него жилищна сграда с идентификатор № 10135.2575.161.1 –
югозападен близнак на два етажа на основание чл. 23, ал. 1 СК.
Срещу решението, с която е отхвърлен искът му
с правно осн. чл. 23, ал.1 СК е постъпила
жалба вх. №23490/27.02.2020г от В.Ц.Н. и
„Допълнение към въззивна жалба“ вх.№ 28188/20г срещу решение
№927/24.02.2020г. Жалбоподателят счита, че решението е незаконосъобразно в тази
част поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
противоречие с материалния закон и необоснованост. В допълнението към жалбата
оспорва извода на съда относно произхода на средствата, вложени в придобиването на имота, находящ се на адрес:
ул. Разлог, както и извода, че всяка от страните е получила от своите родители
помощ от по 5000лв., без да се установи по какъв точно начин тази сума е била
разходвана. Счита, че съдът не е обсъдил свидетелските показания достатъчно
задълбочено и обективно предвид което е извел и неправилни изводи досежно
произхода на вложените в закупуването на процесния имот средства. Счита, че от
събраните по делото доказателства може са се приеме, че той е вложил в
придобиването на имота на ул. Разлог
най-малко сумата от 5000лв, дарени от майка му, равняващи се на
364 268, вложени в закупуването на процесния имот, както и 300 000лв. дарени от баща му, или е
вложил лични средства в общ размер на 664 268 лв., равняващи се на 41,05
%., като след прекратяване а СИО е придобил още 29.25 % и по такъв начин се
легитимира като собственик на 70.75 ид.
части. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде отменено в
тази част, като на негово място бъда постановено друго, с което предявеният от
него иск да бъде уважен за 75% от процесния имот. С уточняваща молба вх.
№262955/30.07.2020г., ищецът посочва, че процесният имот, представляващ 1/2
идеална част от ПИ 10135.2575.161 по КККР на гр. Варна, ведно с изградената в
него жилищна сграда близнак с идентификатор № 10135.2575.161 - югозападен
близнак на два етажа, е придобит срещу продажна цена в размер на 1 600 000 неден.
лева. Първоначално страните са договорили продажна цена в размер на 1 000 000
неденоминирани лева, като в последствие с анекс от 08.12.1994 г., сключен
единствено с продавача Л.С.продажната цена е завишена на 1 600 000 неден.лева.
Продажната цена е била заплатена на части и в брой, както следва: - 150 000 неден. лева - в деня на сключване на
предварителния договор с продавачите Л.С.и А.С. - 07.12.1994 г. ; -1 350 000
неден.лева - са платени в деня на сключване на окончателния договор -
16.01.1995г. и - 100 000 неден.лева - са
платени след сключване на окончателния договор до кроя на месец февруари, както
това е било договорено с анекс от 08.12.1994г. Ищецът претендира да бъде
признат за изключителен собственик на 75 % идеални части от процесиите имоти,
като твърди, че вложените в покупката на имотите парични средства са лична
негова собственост със следния произход:- 1
300 000 неден. лева имат за произход получена продажна цена от недвижим имот /
23.12.1994 г./, придобит по време на брака на страните, но изцяло със средства
на ищеца. Касае се за жилищен имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Разлог“, който
е придобит срещу цена от 17 844 лева, изплатени както следва: 5000 лева- лични
средства на ищеца, получени от него по дарение от майка му чрез прехвърляне на
жилищно спестовен влог на 24.08.1984 г. в общ размер от 10 000 лева; получил ги
от майка си през 1990г. и с тях е заплатил първоначалната вноска за закупуване
на жилището; банков заем от 02.11.1990
г. от банка ДСК в размер на 12 840 лева, от които са били опростени по силата
на Постановление на МС 5 000 лева, а остатъкът от 7840 лева е бил погасяван
чрез удръжки от трудовото възнаграждение на ищеца до края на 1992 г., както и с
600 щатски долара, получени от бащата на ищеца по дарение лично за него; - 300
000 неденоминирани лева са получени от ищеца по дарение от неговите родители
чрез предаване на сумата на 16.01.1995г. целево за погасяване на продажната
цена на имотите с дарствено намерение. В същия ден на ищеца са били дарени и
други 200 000 лева за целите на нотариалното производство /такси и др./, ремонт
и дообзавеждане на жилището. Суми по представения от ответницата предварителен
договор за покупко продажба със страни родителите на ищеца, от една страна и
страните по делото, от друга страна, не са били предавани. В о.с.з. жалбата се
поддържа чрез пълномощник.
Срещу
първоинстанционното решение е постъпила и жалба от С.Й. Ан.. Жалбоподателката
счита решението за незаконосъобразно, неправилно, постановено при недостатъчно
обсъждане на гласните и писмени доказателства, при пренебрегването на твърдения
от гласните доказателства, събрани от свидетелите на Св.Ан., които са довели и
до необоснованост на възприетото със съдебното решение. Твърди се, че не става
ясно защо ако показанията на св.Ан., М. и П. са кредитирани, като
последователни, непротиворечиви, отразяващи преки и непосредствени впечатления
и се приема за установено даването на сумата от 5000 лева с цел покупка на
имот, както и че средствата са дадени на Св.Ан. и майката Ан. не е поискала
разписка, „защото ги дава на детето си" за жилището на ул. Разлог, съдът
не е уважил искането за преобразуване на лично имущество. Излага се, че като е
възприел наличието на съвместен принос при заплащането на вноската от 5000
лева, съдът е изградил една своя собствена хипотеза, която не е свързана с
твърдения на нито една от страните, нито кореспондира с доказателства,
включително и писмени такива по делото - представената спестовна книжка на
бащата на С.Ан. от ДСК, от която е видно, че два дни преди пътуването на
майката до Варна и предаването на сумата от 5000 лева, бащата е изтеглил сума в
размер на 3000 лева и тази сума, допълнена със средства от продажбата на тютюн,
който родителите са отглеждали в Странджа Сакар, е била предадена на С.Ан.,
като отговор на молбата й да й дарят пари, с които да бъде закупено жилище, тъй
като е изгодно, а семейството не разполага със средствата. Отделно от това се
твърди, че семейството на В. Н. не е разполагало с каквито и да било средства,
които да може да даде през 1990 година, както и през 1995 година в съответствие
с показанията на всички разпитани свидетели, и най-вече на св. ив. и св. Н..
Счита, че изложеното обосновава изводите, че никакви лични средства на В.Н. не
са били вложени при придобиването на апартамента на ул. Разлог в гр. Варна през 1990 година и всичко изложено
не представлява истина по фактите, а стъкмистика на дати и цифри, различаващи
се с шест, седем години, спрямо датата на придобиване на имота. Аналогично
могат да бъдат направени и изводите за липса на каквито и да било дарени
средства през 1995 година. Има само 100 000 лева, които са платени като капаро
за закупуване на партерен етаж от родителите на ищеца и за тях е съставен
предварителен договор, представен като доказателство по делото. Моли се за
отмяна на решението като недопустимо, респективно- като незаконосъобразно, необосновано и
неправилно в частта, с моято е овхърлен
искът ѝ за че тя е изключителен собственик на 37.37 % ид. части от имота,
и с решение по същество да бъде уважен насрещния иск. В о.с.з. са доразвити
съображения, че решението е недопустимо тъй като първоинстанционният съд в нарушение
на процесуалните правила е допуснал изменение на предявения иск.
Чрез депозирания писмени отговор, В.Н. оспорва
въззивната жалба като неоснователна и моли същата да бъде оставена без
уважение.
Варненският
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на
закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, намира за установено следното:
Жалбите, по които е образувано настоящото въззивно
произнасяне, са подадени в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието
на правен интерес, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Производството е инициирано по иск на В.Ц.Н.,
ЕГН: **********, предявен срещу С.Й. Ан., ЕГН: ********** за приемане за
установено между страните, че ищецът е изключителен собственик на 75% ид. ч. от
1/2 ид. ч. от ПИ № 10135.2575.161 по КК на гр. Варна, целият с площ от 470 кв.
м., находящ се в гр. Варна, кв. „Виница“, ул. „Обзор“ № 41 ведно с изградената
в него жилищна сграда с идентификатор № 10135.2575.161. 1 – югозападен близнак
на два етажа, състоящ се от: първи етаж – входно антре, дневна, спални, баня и
тоалет; изба – входно избено антре, складово избено помещение, гараж и тоалет;
таван – входно антре две тавански помещения, баня и тоалет. Според изложеното в
исковата молба, страните са бивши съпрузи, като бракът им сключен на 27.05.1984
год., е прекратен с влязло в сила на 05.04.2016 год. решение по гр. д. №
4628/15 по описа на ВРС. Процесният недвижим имот, ведно с изградената жилищна
сграда, са придобити по време на брака, по силата на договор за покупко –
продажба от 16.01.1995 год., обективиран в НА № 94/1995 год., срещу цена от 1
600 000 лева, като част от сумата – 1 300 000 лева била от продаден личен имот,
придобит от ищеца по време на брака, но с негови лични средства, а другите 300
000 били дарение от неговия баща. С уточняваща молба вх. 262955/30.07.2020г., ищецът посочва, че продажната цена е била заплатена
на части и в брой, както следва: -150 000 неден. лева - в деня на сключване на
предварителния договор с продавачите Л.С.и А.С. - 07.12.1994 г. ; -1 350 000
неден.лева - са платени в деня на сключване на окончателния договор - 16.01.1995г.
и 100 000 неден. лева - са платени след сключване на окончателния договор до
края на месец февруари, както това е било договорено с анекс от 08.12.1994г.
Ищецът претендира да бъде признат за изключителен собственик на 75 % идеални
части от процесните имоти, като твърди, че вложените в покупката на имотите
парични средства са лична негова собственост. Сумата от 1 300 000 неден. лева
има за произход получена продажна цена от недвижим имот /продаден 23.12.1994 г./, находящ се в гр. Варна, ул. „Разлог“, който е
придобит срещу цена от 17 844 лева, изплатени само и лично от ищеца както
следва: 5000 лева, лични средства на ищеца, получени от него по дарение от
майка му чрез прехвърляне на жилищно спестовен влог на 24.08.1984 г. в общ
размер от 10 000 лева; получил ги от майка си през 1990г. и с тях е заплатил
първоначалната вноска за закупуване на жилището; банков заем от 02.11.1990 г. от банка ДСК в
размер на 12 840 лева, от които са били опростени по силата на Постановление на
МС 5 000 лева, а остатъкът от 7840 лева е бил погасяван чрез удръжки от
трудовото възнаграждение на ищеца до края на 1992 г., както и с 600 щатски
долара, получени от бащата на ищеца по дарение лично за него; - 300 000
неденоминирани лева са получени от ищеца по дарение от неговите родители чрез
предаване на сумата на 16.01.1995г. целево за погасяване на продажната цена на
имотите с дарствено намерение. В същия ден на ищеца са били дарени и други 200
000 лева за целите на нотариалното производство /такси и др./, ремонт и дообзавеждане
на жилището. Суми по представения от ответницата предварителен договор за
покупко- продажба със страни родителите на ищеца, от една страна и страните по
делото, от друга страна, не са били предавани. По
изложените съображения моли обжалваното решение да бъде отменено в тази част,
като на негово място бъда постановено друго, с което предявеният от него иск да
бъде уважен за 75% от процесния имот.
Ответницата
С.Й. Ан., чрез депозирания писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК и в о.с.з.
чрез пълномощника си оспорва основателността на предявения иск, като се
позовава на съвместен принос за осигуряване на средствата за закупуване на процесните
имоти. Твърди, че по време на брака е полагала труд и грижи за семейството,
като всички получени възнаграждения са влагани в семейния бюджет. Оспорва
твърдението, че имотът на ул. „Разлог“ е закупен с лични средства на ищеца.
Твърди, че същият е закупен през 1990 год. срещу цена от 17844.00 лева както
следва: 5004 лв. –средства, предоставени
от родителите на ответницата и 12840.00 лева – заем от ДСК, половината от които
опростени по силата на Постановление от 1989 год. за насърчаване на раждаемостта.
Остатъкът, в размер на 6420.00 лв., е погасяван на вноски, със средства от
заплати. Не оспорва, че апартаментът на ул. „Разлог“ е продаден през 1994 год.,
за сумата от 1 300 000 лева, като цялата сума от продажбата е вложена
за покупката на процесния имот. Възразява срещу твърдението, че сумата от
300 000.00 лв. е дарена на семейството от бащата на ищеца. Разликата до
1600 000 лв., равняващ се на около 2000 щ. д., е набавена по следния начин:
2000 щ. д. предоставена от лицето Стоян ЗЛ., по силата на договор за заем,
върната със семейни средства; 100000 лв. – заплатен задатък по предварителен
договор за продажба на първия етаж от сградата, сключен с родителите на ищеца;
1000 щ .д. – спестявания на семейството. По изложените съображения моли така предявеният
иск да бъде отхвърлен. От своя страна предявява
насрещен иск за приемане на
установено в отношенията между страните, че тя е индивидуален собственик на
37.37 % ид. ч. от ПИ № 10135.2575.161 по КК на гр. Варна, целият с площ от 470
кв. м., находящ се в гр. Варна, кв. „Виница“, ул. „Обзор“ № 41 ведно с
изградената в него жилищна сграда с идентификатор № 10135.2575.161.1 –
югозападен близнак на два етажа. Твърди, че в придобиването на процесния имот
са вложени средства от продажбата на
индивидуална собственост на ищцата в апартамента на ул. Разлог,
равняваща се на 46 % ид. ч., или 37.37 % ид. ч. от процесните недвижим имот и
сграда, са нейна лична собственост.
Ответникът по насрещния иск – В.Ц.Н.,
оспорва основателността на същия. Оспорва твърденията за дарени 5004.00 лв. от
родителите на ищцата, за покупката на жилището на ул. „Разлог“, за начина на
осигуряване на сумата от 300 000.00 лв., нужни за покупката на процесните
имоти. Твърди, че имотът на ул. „Разлог“ е закупен с негови лични средства, дарени от майка му, чрез
прехвърляне на 10000 лева от жилищен влог на 24.08.1984 год. Остатъкът, след
опрощаването, е погасяван ежемесечно, от ответника от трудовото му
възнаграждение, а окончателното погасяване на заема е осъществено, след
предоставяне на 600 щ. д. от бащата на ответника. Сочи, че по предварителния
договор, баща му дарява сумата от 500 000 лв., като предаването е
осъществено в дома на сестра му – П. Н.. По изложените съображения моли
насрещният иск да бъде отхвърлен. В
съдебно заседание уточнява, че придобивната цена за имота на ул. „Разлог“ е
разликата между посочената в договора цена от 17 844 лева и опростената
част от заемните средства от „ДСК“, в размер на 6 420 лева, тази сума, като
опростена, не е заплащана от страните, и така се получава придобивната цена от
11 424 лева. Твърди, че не са
предоставяни никакви средства от родителите на В.Н. за това заплащане на 5 000
лева през годината, в която е закупено жилището на ул. „Разлог.“ Твърди, че
през 1984 г. се е говорило за жилище в Плевен и устройване на страните в
Плевен, откъдето е ищецът, така че това прехвърляне на жилищно-спестовен влог 6
години предварително, и даване на парите на майката, за да ги пази, и да им ги
даде специално, за да не се облагодетелства съпругата, противоречи на всякаква
човешка логика, и предвиждания към този период. Още повече, че същият
жилищно-спестовен влог след това е прехвърлен на сина на страните, Йордан Н.,
който факт им е известен, тъй като С. Ан. също е подписала съгласие за това
прехвърляне на този заем, което й било поискано, през 2009 г. По отношение на
300 000 лева, които се твърдят, те също са плод на желанието на ищеца да отрече
общият принос на семейството и на двамата бивши съпрузи по отношение на
придобиването, и да се облагодетелства именно той с твърденията, че са лични
тези средства, дадени са точно толкова средства, колкото са вписани в
предварителния договор, той и затова е съставен този предварителен договор. Т.
е не отрича, че са дадени тези 100 000 лева, средства от неговите родители, за
закупуване на къща и именно, с оглед техните гаранции са пожелали да бъдат
фиксирани като сума и размер в сключен предварителен договор по отношение на
покупката на това жилище, но се твърди, че те наистинали са имали намерение да
придобият приземния етаж от къщата, за което както и самите ищци са написали са
дали това капаро.
С оглед събраните по делото писмени
и гласни доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Между страните е
безспорно, че на 27.05.1984г. С.Й.Н.
и В.Ц.Н. сключват граждански брак, който е прекратен влязло в законна сила на
05.04.2016 год. решение по гр. Дело
№4628/15 по описа на ВРС.
Видно от НА
№94/1995г. на 16.01.1995 год. В.Ц.Н. и С.Й.Н. закупуват от Л.С.и А. Х. С. 1/2 ид. ч. от дворно място, находящо се в гр.
Варна, кв. „Виница“, ул. „Обзор“ № 41, с площ от 470 кв. м., ведно с построената
в същото жилищна сграда близнак на два етажа, за сумата от 211 772 лева.
Между страните
липсва, че за процесния имот е заплатена сумата от 1 600 000 лв. От представените 3 бр.
предварителни договори, сключен между Л.С.и Анелия Христова Сапуджиева, като
продавачи и на В.Ц.Н. и С.Й.Н. – купувачи от 07.12.1994г., 08.12.1994 г. и
16.01.1995г. се установява, че на няколко пъти договорената цена е променяна,
като с последния е уговорена продажна цена от 200 000 лв., 100 000
лв. от които са заплатени от купувача в деня на сключване на договора, а
останалите – при сключване на сделката, което ще се осъществи не по – късно от
31.03.1995 год.
От представеното
удостоверение се установява, че С.Й. А., ЕГН: ********** е била студент в
Медицински университет – Варна, специалност „медицина“, през периода 09.01.1984
г. – 02.06.1985 г. и 02.01.1987 г. – 05.06.1988г.
От копието на
трудовата книжка на С.Й.Н., се установява, че в периода 15.11.1989 год.
01.02.2011 год. тя без прекъсване е работила по трудово правоотношение, като
лекар.
Приети са справки
за брутното трудово възнаграждение, получавано от В.Ц.Н., в периода м. март
1987 год. – м. януари 2007 г.
По делото е
приобщено искане от 20.08.1984г. относно
безвъзмездното прехвърлянето от Р. Т. Н. на В.Ц.Н. на сумата от 10 000
лв., представляваща остатък от жилищен влог № 14/ 24141, както и всички права и
задължения по записания от Р. Н. заем в размер на 6000.00 лева.
Видно от приобщеното копие от
спестовна книжка, издадена на името на Р.Т. Н., а след това – на В.Ц.Н., към
24.08.1984 год. размерът на наличната сума по сметката е 10 000 лева. В
периода 28.11.1985 г. 31.12.1989 год. са предприети няколко тегления на суми в
брой, в резултат на което към 31.12.1989 г. наличната сума е 1140.09 лв., а към
31.12.1990 г. 1151.49 лв.
Въз основа на Заповед № К – 522/
11.01.1990 год. е постановено настаняването на В.Ц.Н. и семейството му в ап.
80, намиращ се в бл. 705, вх. 6, ет. 2, ул. „Разлог“, считано от 01.02.1990 г.,
при месечен наем от 19.00 лв., а въз основа на Заповед № 1908/ 06.09.1990 год.
е постановено гореописаното жилище да се продаде на В.Ц.Н., при цена от 17844
лв. и определени режийни разноски в размер на 178 лева.
От представената по делото молба от
Държавна спестовна каса за вписване на законна ипотека на жилище ап. 80,
находящ се в гр. Варна, ул. „Разлог“, бл. 705, ет. 2, се установява , че е
отпуснат заем в размер на 12840.00 лева. Видно от направеното отбелязване,
ипотека върху имота е вписана на 02.11.1990 год.
С писмо № 4551/ 30.10.1990
год., район „Приморски“ уведомява ОНС
Варна – направление „Държавни имоти“, за пълно покритие на задълженията на В.Н.
– обявен купувач на жилище, съгласно Заповед № 1908/ 06.09.1990 г., както
следва: 5004.00 лв. – собствени средства и 12840.00 лв. – заемни средства,
всички внесени по сметка на СЕСК.
Видно от представеното копие, с
договор № 15830/ 24.10.1990 год., В.Ц.Н. и С.Й.Н. придобиват собствеността
върху държавен имот – ведомствено жилище с площ от 85.80 кв. м., представляващо
ап. 80, находящ се в гр. Варна, ул. „Разлог“, бл. 705, ет. 2, при цена от 17844
лева.
Видно от НА № 68/
22.12.1994 год. В.Ц.Н. и С.Й.Н. продават на Д. М. Д. недвижим имот – апартамент
№ 80, находящ се в гр. Варна, ул. „Разлог“, бл. 705, ет. 2, при цена от 121 439
лева.
Свидетелката Кс. ив.
помни, че през есента на 1992 г. или 1994 г. ищецът си купил апартамент в гр.
Варна. Средствата за покупката са предоставени от майка му, след сватбата между
страните, през 1984 год. Поради нецелесъобразно разходване на средствата от
семейството, Р. Н. е поискала от сина си да върне част от сумата – 5000 лева.
Първото дете на страните е родено през 1984 г., а второто пред 1989 г. След
като му е предоставено по – голямо жилище, родителите му дали сумата от 5000
лева. Свидетелката твърди, че е присъствала на предаването на тази сума, в дома
на семейство Нанови в гр. Плевен, през пролетта на 1990 г. Според свидетелката
описаните обстоятелства са се осъществили след раждането на второто дете в
семейството, т. е. към 1989 г. – 1990 г. Останалата част от цената на имота е
заплатена чрез кредит от ДСК. Известно и е също така, от бащата на В., че му е
дал и сума около 500 – 600 долара. Известно и е, че по – късно Н. са
подпомогнали сина си за покупката на къща, тъй като средствата от продажбата на
апартамента не са били достатъчни. Свидетелката заявява, че не познава
родителите на ответницата, като и е известно от родителите на В., че нямат
възможност да подпомагат семейството, от тях нищо не е идвало в семейството.
Според свидетелката за закупуване на жилището на „Разлог“ семейството не е
получило помощ от родителите на С.. Семейството на В. и С. е живяло една година
в Плевен, след раждането на големия им син. След завършване на висшето си
образование, В. веднага е започнал работа във Варна, а година по – късно се е
преместила и С.. Бащата на В.- Ц., се е върнал от Либия през 1982 г. Твърди, че
родителите на ищеца са закупили автомобил на дъщеря си през 1989 год. След
влакова катастрофа, сестрата на В. (П.) е пострадала сериозно, наложило се е
продължително лечение, включително и в чужбина. Родителите на ищеца са помагали
и на неговата сестра, освен с грижи и с финансови средства. След
преустановяване на лечението, апартамента в гр. Плевен е продаден, а с
получените средства, родителите и сестрата на В. ***, за да са заедно.
Свидетелката излага още, че от В. и е известно, че оказва помощ на съпругата си
при пазаруване и в домакинството, тъй като поради заболяването и е
противопоказно да вдига тежко. Гостувала е в дома им, сервирали вечеря, ищецът
се е грижил за напитките, а съпругата му за сервирането на ястията.
Свидетелката П. Н.
/сестра на ищеца/ излага, че страните са съпрузи от 1984г., като в началото са
живеели във ведомствено жилище на родителите от ответницата, а в периода 1985 –
1986 г. в дома родителите на ищеца, заедно с тях в гр. Плевен, били студенти,
не работили и били издържани от родителите на ищеца. През 1986 г. семейството
се преместило в гр. Варна. След раждането на второто им дете (1989 год.), им е
предоставено по – голямо жилище на ул. „Разлог“, което в последствие било
закупено със средства, предоставени от родителите на ищеца -5000 лв. и чрез
банков заем. Свидетелката заявява, че помни цената на имота – около 18 000 лв.
Свидетелката си спомня, че през 1984 г. родителите им продават имот в с. Глава,
като получените средства са внесени в спестовна сметка на Райна Н.. През м.
август 1984 г., набраната от влога сума е 10 000 лв., и същият е прехвърлен на
ищеца, за закупуване на жилище. Към момента на сключване на брака между
страните, родителите на ответницата са били в „Странджа – Сакар“, за всички е
било ясно, че не са заможни. През 1985 г., по изрично желание на майка си В.Н.,
тегли и връща на майка си част от сумата – 5000.00 лв., които тя да съхранява
до закупуване на жилището. Свидетелката излага, че към този момент баща ѝ
е работил в Либия. През 1988 г. свидетелката претърпяла влаков инцидент, който
наложил тригодишно лечение във Франция. По време на болничния престой (на
разноски на БДЖ) е придружавана от своята майка, за което последната е
получавала командировъчни. През 1992 год., поради повишаване курса на щатския
долар, ищецът е поискал от баща си 600 щ. д., с цел покриване задължението по
заема за жилището, на който разговор е присъствала свидетелката. През 1994 год.
страните продават апартамента на ул. „Разлог“, за което получават сумата от 1
300 000 лв. Бащата на ищеца е предоставил сумата от 8000 долара с левова равностойност
500 000 лв., която сума съставлява всичките му спестявания от Либия. Според
свидетелката 300 000 лв. са вложени за покупката на къщата в кв. „Виница“, а
останалите 200 000 лв. – за ремонт на къщата. По време на ремонта на къщата,
страните, заедно с двете си деца живеят в дома на свидетелката.
Свидетелят Ст. ЗЛ.
излага, че от края на 1987 год. са колеги с ищеца, като си спомня, че той
закупил жилището на ул. „Разлог“ през 1990 г., тъй като по едно и също време
всички колеги си закупили жилищата. Ищецът му
споделил, че за закупуването на жилището получил от родителите си сумата
от 5000 лева. Знае също, че бащата на ищеца е работил в Либия. Сочи, че често,
заедно с ищеца, са водили големите деца на спорт, и са пазарували. В. е извършвал
по- тежки домакински дейности – тупане на пътеки пред входа, а след
преместването на семейството във Виница – ищецът му е споделят, че коси трева,
полива, подстригва храстите. Споделя впечатленията си за Светла, че добър
готвач, тъй като при гостуванията в дома им, тя е готвела. Свидетелят не давала
в заем пари а страните, тъй като самият той също е имал нужда от такива.
Свидетелката Л. Ан.-майка на ответницата излага, че от
началото на 1984г., заедно със съпруга си, се местят в „Странджа – Сакар“.
Когато отишли на място, Държавата им изплатила помощ от 10 000 лв.,
получавали високи доходи – свидетелката 400 лв. месечно възнаграждение, а
съпругът и – 700.00 лв., който впоследствие са се увеличили на 1000.00 лв.
Разполагали с възможността да отглеждат и земеделска продукция (оранжерийни
зеленчуци и тютюн), която е изкупувана от Държавата. Преместили се за да
издържат и подпомагат двете си дъщери. Спомня си, че страните сключили брак
през м. май 1984 год., в гр. Плевен, след което се установили да живеят във
ведомственото жилище на свидетелката А., до предоставяне на ведомствено жилище
на В. ***. След раждането на второто им дете, им е предоставено по – голямо
жилище, в същия блок, но на втория етаж, което те в последствие закупуват. През
м. септември 1990 год., след приключване на низането на тютюн, свидетелката,
заедно с по- малката си дъщеря, идват във Варна за да дадат на С. сумата от
5000 лева, за покупката на предоставено ведомствено жилище. Предаването на
сумата е осъществено в първоначално предоставеното жилище на семейството, в
присъствието на С., сестра и ищеца. Така дадената сума е получена след
изплащане стойността на реколтата тютюн и изтегляне на 3000 лв. от спестовната
сметка на съпруга на свидетелката. Парите са поставени в бял плик, оставени от
свидетелката върху малка масичка в кухнята. При предаването им В.Н. е предложил
съставяне на разписка. Свидетелката не знае родителите на ищеца да са оказвали
финансова помощ на семейството през този период. Според нея те са имали
финансови затруднения заради лечение на дъщеря им във Франция, след влакова
катастрофа. Смята, че с получените от Ц. Н. средства от работата му в Либия са
закупили лек автомобил „Лада“, апартамент в „Строгозия“ и други имоти. Твърди,
че цялата домакинска работа – готвене, чистене, пране, гладене, преди раздялата
между страните, е поемана от дъщеря и. Свидетелката твърди още, че през 1985
г., заедно със съпруга и са взели голямото дете – Ц. и отпътували за Странджа –
Сакар. От там също подпомагали страните, чрез изпращане на колеги с храна,
месо, зеленчуци, включително и чрез предоставяне на парични средства. Докато С.
е студентка е издържана изцяло от родителите си.
Свидетелката К. М.-сестра
на ответницата излага, че когато родителите им отпътували за Странжа – Сакар тя
била ученичка в гимназията, а сестра ѝ – вече била завършила. Родителите
им се преместили за да могат да ги издържат. Получавали по – високи трудови възнаграждения
и допълнителни доходи от отглеждането на зеленчуци и тютюн. В началото на
есента на 1990 год. семейството на сестра ѝ закупува ведомствено жилище,
част от средствата за което, са предоставени от родители ѝ, по искане на С..
Свидетелката си спомня за сумата от 5000 лева, тъй като е присъствала на
предаването на парите, същото е осъществено от майка им, в по – малкото жилище
на сестра ѝ, и в присъствието на С. и В.. Парите са поставени в бял плик,
оставени от майка ѝ на масата. След даването на сумата, В.Н. е предложил
съставяне на разписка, при което г- жа Ан. е казала, че дава средствата за да
помогне на детето си. Според свидетелката сестра ѝ, сама, е изпълнявала
абсолютни всички домакински задължения, не е виждала съпругът и да готви, глади
или да помага в домакинството. Докато със сестра и са били студентки са
издържани от родителите си.
При така
събраните писмени и гласни доказателства, за да се произнесе, съдът съобрази
следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността
на решението, а по отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от
надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт
и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поради което
същото е валидно.
Съдебният акт е постановен при
наличието на всички положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното
упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което
е и допустимо в обжалваната част.
В тази връзка съдът счита за
неоснователно възражението на ответницата С. Ан., че решението е недопустимо.
Молбата /стр. 136/ на първоначалния ищец – В.Н., с която моли искът да се счита
предявен за трансформация на лично имущество в размер на 75% е депозирана в съда преди, съответно е била
докладвана в първото съдебно заседание по делото, проведено на 05.06.2018г. и
преди приемането на окончателния доклад по делото. Обективираният в определение
№3994/04.04.2018г. доклад е само проект. Окончателният доклад е извършен и
приет в о.с.з., след съобразяване на изложеното в уточняващата молба за
претендираните 75% трансформация на лични средства. Действително, от датата на
постъпване на исковата молба в съда – 05.04.2017г. до датата на първото
заседание на делото, проведено на 05.06.20108г. е изминал значителен период от
време, но е факт, че именно това заседание първо редовно такова, в което е
докладвана молбата за изменение. Твърденията за произход на вложените средства
са идентични, като се променя размера на претендираната трансформация.
Доколкото
въззивният съд не констатира допуснато процесуално нарушение, като установи, че
първ. съд е разгледал исковете, с които е бил надлежно сезиран, то
първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По отношение на
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР
№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни
правни норми.
Предявени са искове за преобразуване
на лично имущество, на осн. Чл. 23, ал.2 СК.
Съобразно
разясненията, съдържащи се в т.4 от на
Тълк. решение № 5/2013 г. по т.дело № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в случаите на придобиване на недвижим имот
през време на брака с договор за покупко – продажба на името на двамата съпрузи
може да се установява пълна и частична трансформация на лично имущество, на
осн. чл. 23, ал.1 и 2 СК.
Съгласно
разпоредбите на чл. 21, ал.1 СК вещните права
придобити по време на брака в резултат на съвместен принос принадлежат общо на
двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Според ал.3 на чл.
21 съвместният принос се предполага до доказване на противното. За заварени от
новия Семеен
кодекс бракове, какъвто е и бракът между страните по делото се
прилага законовия режим на съпружеска имуществена общност, след като съпрузите
не са уредили отношенията си с брачен договор или не са избрали режим на
разделност.
Съвместният
принос на съпрузите се предполага оборимо при възмездните придобивни основания
- чл.
21, ал.3 СК. Критерият за преобразуване на лично имущество в
закупения през време на брака имот е изцяло обективен – изследва се характерът
на вложените в придобиването средства. По силата на чл. 23 от СК едно имущество
или право, което е лично запазва този си характер, дори да се превърне в друг
обект. Независимо от конкретния придобивен способ, законът приема, че щом в
придобиването на имущество по време на брака е вложено лично имущество, то
лично притежание на съпруга става съответната част от придобитото, т.е.
придобитото през време на брака, независимо на чие име, е с характера на
вложените в придобиването средства. Ако те са изцяло или отчасти лични на
единия съпруг, другият няма принос в придобиването – изцяло или за съответната
част.
Според
константната съдебна практика на ВКС, всяко възражение за трансформация по чл. 21, ал.1 и ал.2 СК 1985 г. (отм.)
(съответна на чл. 23, ал.1 и ал.2 от новия СК от 2009 г.) по същество не е
оспорване на "съвместния принос", а опровергаване на презумпцията за
съвместен принос, поради което и доказателствената тежест не е за този, който
поддържа, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 19, ал.3 СК от 1985 г.
(отм.) (аналогична на чл. 21, ал.3 СК от 2009 г.), а
за този, който поддържайки влагането на лични средства следва да изключи
приложението на презумпцията, установявайки пълно и пряко влагането на
извънсемейни - лични средства в придобиването на конкретна вещ или вещно право.
Само доказаното, при условията на пълно и пряко доказване, влагане на суми,
които имат личен характер могат да обусловят извод, че презумпцията за
съвместен принос е оборена.
Между страните липсва спор, че
процесният имот, представляващ 1/2 ид. ч. от дворно място, находящо се в гр.
Варна, кв. „Виница“, ул. „Обзор“ № 41, с площ от 470 кв. м., ведно с
построената в същото жилищна сграда близнак на два етажа, е придобит на
16.01.1995 год. за сумата от 1 600 000 лв.
Липсва
и спор, че част от сумата, а именно че сумата 1 300 000лв. е получена от
продажбата на друг имот /ап.80, находящ се на ул. „Разлог“/, придобит от
страните също по време на брака, а
именно на 24.10.1990 год.
В случая и
двамата бивши съпрузи твърдят, че са вложили лични средства в придобиването на
първия си апартамент, сумата от продажбата на който е изцяло вложена в
закупуването на процесния имот.
Между страните по делото липсва
спор, че ап.80, находящ се на ул. Разлог е бил придобит за сумата от
17 844лв., от които 12 840 лв. са били изплатени чрез изтеглен заем
от Банка ДСК като спорът е за произхода на останалите 5004 лв.
Всяка от страните
твърди, че сумата от 5000 /5004/лв. е
формирана от техни лични средства.
Ищецът твърди, че
сумата от 5000лв. е част от жилищен влог, който му е бил прехвърлен от майка му
още през 1984г. От събраните писмени доказателства обаче, се установява,
че към 31.12.1989 г. наличната сума по
тоиз жилищен влог е 1140.09 лв., а към 31.12.1990г.- 1151.49 лв., т.е. към
датата на придобиване на ап. 80 по тази сметка вече не е имало налични 5000лв.,
а и след сключване на договора, по същата сметка са останали налични 1151.49
лв., т.е. сумата от тази сметка не е била нито изтеглена, нито вложена за
закупуването на мота.
Във връзка с
предаването на сумата от 5000лв. са събрани гласни доказателства, като и двете
групи свидетели си спомнят, че сумата е била предадена на “ръка“- съответно от
майката на ищеца –лично за него, и от майката на ответницата –лично за нея.
Твърденията на
страните са, че сумата от 5000 лв. е била внесена от пари в брой, а за остатъка 12 840 лв. е
бил изтеглен заем от ДСК.
Доколкото не може
да се установи по категоричен начин кои точно суми са били вложени в закупуването
на апартамента –тези, дадени от родителите на ищеца, или дадените от родителите
на ответницата, то съдът намира, че
никоя от страните не установила по безспорен начин, че е вложила лични средства
в размер на 5000лв.
По отношение на тегления заем презумпцията за
съвместен принос също не е оборена, тъй като изтегления по време на брака заем,
наполовина опростен, е бил изплатен по време на брака между страните.
Установява се, че в този период и двамата съпрузи са работели, и са полагали
грижи за децата и семейството, предвид което съдът приема, че и двамата са
имали съвместен принос по см. на чл. 21, ал.2 СК, както в задоволяване нуждите
на семейството, така и в покриването на разходите за това съобразно разпоредбата
на чл. 32, ал.1 СК.
С оглед така приетото за установено, съдът счита, че
доколкото ап. 80 е бил СИО, то и сумата, получена от неговата продажба също е
била обща собственост на двата съпрузи.
Предвид
изложеното, настоящият състав счита, че не се установи твърдението на ищеца, че
този апартамент е негова лична собственост, нито твърдението на ответницата, че
нейна лична собственост са били 46% от него.
Следователно,
сумата от 1 300 000лв., получена от продажбата му, и вложена в закупуването на
процесния имот, е със съвместен произход,
и не се явява трансформация на лично имущество за никой от двамата съпрузи.
Доколкото между
страните лисва спор, че процесният имот
представляващ 1/2 ид. ч. от ПИ № 10135.2575.161 по КК на гр. Варна,
целият с площ от 470 кв. м., находящ се в гр. Варна, кв. „Виница“, ул. „Обзор“
№ 41 ведно с изградената в него жилищна сграда с идентификатор №
10135.2575.161. 1 – югозападен близнак на два етажа, състоящ се от: първи етаж
– входно антре, дневна, спални, баня и тоалет; изба – входно избено антре, складово
избено помещение, гараж и тоалет; таван – входно антре две тавански помещения,
баня и тоалет е закупен на 16.01.1995г.
за сумата от 1 600 000лв., то
следващият спорен въпрос е за произхода на остатъка от 300 000лв.
Ищецът твърди, е
цялата сума е била дарена от неговите родители преди сключване на окончателния
договор. В тази връзка съдът кредитира показанията на св. Кс. ив., която си
спомня, че за къщата на В. не му достигали парите и баща му му дал доларите да
си доплатят. Св. П. Н. излага, че баща ѝ работел в Либия, и когато
страните продали апартамента на ул. Разлог и получили 1 300 000 лв., баща
ѝ дал на брат ѝ – В. долари с левова равностойност 500 000лв.,
от които 300 000 лв. за имота, и 200 000 лв. – за ремонт и друг
разходи.
От друга страна,
твърдението на ответницата, че са получили част от сумата под формата на заем,
предоставен им от Стоян ЗЛ. остана недоказано. Разпитан като свидетел, той
категорично отрича да е дал подобна сума в заем. По делото не са събрани и никакви доказателства досежно произхода на
сумата от 100000 лв. –че били заплатен задатък по предварителен договор за продажба
на първия етаж от сградата, сключен с родителите на ищеца, както и влагането на
1000 щ .д. – спестявания на семейството
С оглед така
коментираните гласни доказателства, които съдът преценявайки с оглед
разпоредбата на чл. 172 ГПК, възприема в тази част за последователни, и
непротиворечиви, настоящият състав счита, че по отношение на сумата от
300 000 лв. се установява извън-семеен произход, а именно, че тази сума е
дадена лично на ищеца от неговите родители.
С оглед изложеното, съдът приема, че
предявеният от В.Н. иск е основателен до размер на 300 000, т.е. за
трансформация на лични средства в размер на 18.75 %, съответно-неоснователен за
разликата до претендираните 75%.
Насрещният иск, предявен от С. Ан. за установяване на
трансформация на лични средства в размер на 37.37 % остана недоказан, поради
което следва да се отхвърли като неоснователен.
Предвид което, искът на В. Н. следва да бъде уважен като
се признае за установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик на
18.75% от 1/2 ид. ч. от ПИ № 10135.2575.161 по КК на гр. Варна, целият с площ
от 470 кв. м., находящ се в гр. Варна, кв. „Виница“, ул. „Обзор“ № 41 ведно с
изградената в него жилищна сграда с идентификатор № 10135.2575.161. 1 –
югозападен близнак на основание трансформация на лични средства на осн. чл. 23,
ал.2 СК.
Предвид частичната основателността на въззивната жалба на
В.Н., насрещната страна му дължи съразмерна част от направените разноски, които
съдът, с оглед представения списък и доказателства, определя в размер на 570лв.
, включващ част от адв. възнаграждение и част от заплатената ДТ/ С оглед фактическата
и правна сложност на делото, не са налице основания за редуциране на адв.
хонорар. С. Ан. не претендира разноски, освен държавната такса, но предвид
неоснователността на жалбата ѝ, тези разноски не следва да ѝ се
присъждат.
По изложените съображения, съдът
Р Е ШИ :
ОТМЕНЯ решение №927/24.02.2020г., постановено по гр. дело
№6085/2017г. по описа на ВРС В ЧАСТТА, с която предявеният от В.Ц.Н., ЕГН: **********,
срещу С.Й. Ан., ЕГН: **********, иск за приемане за установено в отношенията
между страните, че ищецът е изключителен собственик на 75% ид. ч. от 1/2 ид. ч.
от ПИ № 10135.2575.161 по КК на гр. Варна, целият с площ от 470 кв. м., находящ
се в гр. Варна, кв. „Виница“, ул. „Обзор“ № 41 ведно с изградената в него
жилищна сграда с идентификатор № 10135.2575.161. 1 – югозападен близнак на два
етажа, състоящ се от: първи етаж – входно антре, дневна, спални, баня и тоалет;
изба – входно избено антре, складово избено помещение, гараж и тоалет; таван –
входно антре две тавански помещения, баня и тоалет, на основание чл. 23, ал. 1 СК, както и В ЧАСТТА, с която В.Н. е осъден да заплати на С. Ан. разноски в
размер на 1000лв. като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Й. Ан., ЕГН: **********, адрес: ***, че В.Ц.Н., ЕГН: **********, адрес: ***, е собственик на 18.75% от 1/2 ид. ч. от
ПИ № 10135.2575.161 по КК на гр. Варна, целият с площ от 470 кв. м., находящ се
в гр. Варна, кв. „Виница“, ул. „Обзор“ № 41 ведно с изградената в него жилищна
сграда с идентификатор № 10135.2575.161. 1 – югозападен близнак на два етажа,
състоящ се от: първи етаж – входно антре, дневна, спални, баня и тоалет; изба –
входно избено антре, складово избено помещение, гараж и тоалет; таван – входно
антре две тавански помещения, баня и тоалет на основание чл. 23, ал.2 СК
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от В.Ц.Н., ЕГН: **********, адрес: *** срещу С.Й. Ан., ЕГН: **********,
адрес: *** за разликата над уважената част от 18.75% до претендираните
75% от имота.
ОСЪЖДА В.Ц.Н., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати
на С.Й. Ан., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 750.00 /седемстотин и
петдесет лева/, представляваща извършени в първоинстанционното производството
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА
решение №927/24.02.2020г., постановено по гр. дело №6085/2017г. по описа на ВРС
в ОСТАНАЛАТА му ЧАСТ.
ОСЪЖДА С.Й.
Ан., ЕГН: **********, с адрес: *** да ЗАПЛАТИ на В.Ц.Н., ЕГН: **********, с
адрес: *** сумата от 570.00 /петстотин и седемдесет/, представляваща извършени
във въззвиното производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от датата на
обявяването му на страните, при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: