РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 28.10.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16
състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 243 по описа за 2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен e иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ от С.Д.Т.
срещу Прокуратурата на Република България за осъждането на ответника да заплати
на ищеца сумата от 100 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от
23.12.2016 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за
причинени на ищеца неимуществени вреди от обвинение в извършване на
престъпление, за което лицето е било оправдано окончателно с решение по ВНОХД
№118/2016 г. по описа на АСпНС.
Ищецът твърди, че с Постановление за привличане на обвиняем от 27.03.2009
г. е привлечен към наказателна отговорност по досъдебно производство № ЗМ
315/2008 г., по описа на OД на МВР - гр. Бургас, за извършено престъпление по
чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 от НК. Първоначално бил задържан за 72 часа, като на
30.03.2009 г., по ДЧН №129/2009 г., по описа на ОС – Бургас е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“, като същата е била изменена в „домашен
арест“ с протоколно определение №65 от 28.08.2009 г., по ДЧН №350/2009г., на
ОС-Бургас и същата е била ефективно търпяна, считано от 04.09.2009 г. Сочи, че
по внесен от прокуратурата обвинителен акт е образувано НОХД № 189/2010г. по
описа на ОС-Бургас. Същото било прекратено и върнато на прокуратурата за
отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. Излага, че на
29.03.2010 г. в производство по ЧНД №307/2010 г., ОС-Бургас е изменил
наложената мярка за неотклонение „Домашен арест“ в мярка за неотклонение „парична
гаранция“, в размер на 2000 лв., като след обжалването му от ищеца гаранцията е
била намалена на 1000 лв. Въз основа на нов обвинителен акт срещу ищеца за
извършено престъпление по чл. 321, ал. 2, вр. с чл. 93, т. 20 от НК, е
образувано НОХД №296/2011 г., приключило с оправдателна присъда № 2/29.03.2011
г. Присъдата е протестирана от прокуратурата и с решение № 179/14.12.2012 г.,
по ВНОХД №208/2012 г., АС - Бургас е отменил същата като е върнал делото за
ново разглеждане на Прокуратурата, след което делото е изпратено по
компетентност на Специализираната прокуратура. С Постановление от 22.08.2013 г.
взетата спрямо С.Д.Т. мярка за неотклонение „Гаранция в пари” в размер на 1000
лв. е отменена, като въз основа на внесен срещу ищеца обвинителен акт от
Специализирана прокуратура за престъпление по чл.321, ал.2, вр. ал.1, вр.
чл.93, т.20 от НК, е образувано НОХД № 1164/201З г., по описа на СпНС, 5 с-в
завършило с оправдателна присъда от 10.11.2015 г. След протест от страна на
прокуратурата присъдата по отношение на подсъдимия Т. е потвърдена от
Апелативен специализиран наказателен съд с решение № 25/28.11.2016 г. по ВНОХД
№ 118/2016 г., за която ищеца, чрез адвоката му е бил уведомен на 08.12.2016 г.
Излага, че по отношение на него прокуратурата не е обжалвала решението на АСпНС
и същото е влязло в сила на 23.12.2016г.
Предвид изложеното, ищецът поддържа, че в резултат от воденото срещу него
наказателно производство търпи значителни неимуществени вреди. Правото му на
придвижване е било ограничено чрез първоначално наложената мярка за
неотклонение „Задържане под стража” в продължение на 5 месеца и 7 дни, считано
от 27.03.2009 г. до 04.09.2009 г., изменена в „домашен арест” за период от 7
месеца и 2 дни, считано от 04.09.2009 г. до 06.04.2010 г. Повдигнатото
обвинение за тежко умишлено престъпление било създало постоянен страх и
безпокойство у него, че може да бъде отделен от своите близки. Твърди, че
засиленият медиен интерес в публичното пространство е довел до промяна в
отношението към него на близки и познати и изпадането му в социална изолация,
включително е бил поставен в положение да не може да си намери работа.
Ответникът Прокуратура на Република България в писмения отговор по реда на
чл. 131 ГПК оспорва исковата претенция, като недоказана. Поддържа, че не са
налице доказателства, които да установяват търпените неимуществени вреди.
Твърди, че ищецът е бил осъждан и преди това, като към момента на образуване на
наказателното производство не е работел, включително и след неговото
приключване. Счита, че с оглед фактическата и правната сложност на делото,
наказателното производство е протекло в разумни срокове, а при предявяване на
разследването ищецът е направил искане за удължаване на срока за предявяването.
Поддържа, че взетите мерки за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен
арест“ се вземат от съда, а медийното отразяване на обвинението не е извършено
по информация на длъжностни лица при ответника, поради което за тези действия
не може да се ангажира отговорността на Прокуратурата. Сочи, че през процесния
период срещу ищеца са водени и други наказателни производства, което
обстоятелство, в съвкупност с предходните му осъждания, обосновавало по-ниски
по степен претърпени неимуществени вреди от заявените с исковата молба. Оспорва
като прекомерен размера на претендираното обезщетение.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Установява се от представените писмени доказателства, че с
постановление за привличане на обвиняем от 27.03.2009 г. С.Д.Т. е привлечен към
наказателна отговорност по досъдебно производство № ЗМ 315/2008 г., по описа на
OД на МВР - гр. Бургас, за извършено престъпление по чл. 321, ал. 2 от НК, като
първоначално е бил задържан за 72 часа.
С протоколно определение от 30.03.2009 г., по ДЧН №129/2009
г., по описа на ОС – Бургас (л. 15), на ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“, която е започнал ефективно да търпи. Мярката е била изменена в
„домашен арест“ с протоколно определение от 28.08.2009 г., по ДЧН №350/2009г.,
на ОС-Бургас (л. 20), влязло в сила на
04.09.2009 г. след потвърждаването му от въззивната инстанция. С протоколно
определение от 29.03.2010 г., по ЧНД №307/2010 г. (л. 67), ОС-Бургас е изменил наложената мярка за неотклонение „домашен
арест“ в мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2000 лв., като
след обжалването му от С.Т. гаранцията е била намалена на 1000 лв. с
определение от 06.04.2010 г. по ВЧНД №69/2010 г., на АС – Бургас (л. 71).
С постановление от 22.08.2013 г.
на прокурор от Специализираната прокуратура по ДП №315/2008 г. на ОДМВР, гр.
Бургас, пр. пр. №93/2013 г. по описа на СП, е отменена наложената на ищеца
мярка за неотклонение „Гаранция в пари“, в размер на 1000 лв.
Видно от обвинителен акт от 18.02.2010 г. (л. 46) на С.Д.Т. е
повдигнато обвинение в това, че заедно с още пет лица, на които също е
повдигнато обвинение, е участвал в организирана престъпна група, като деянието
му е осъществило състава на престъпления по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл.
93, т. 20 от НК, вр. чл. 214, ал. 1 НК и чл. 252, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Образувано
е НОХД № 189/2010 г. по описа на ОС-Бургас, което е прекратено с определение от
23.03.2010 г. и делото е върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснати
съществени процесуални нарушения .
С нов обвинителен акт от 07.03.2011 г., Прокуратурата
повторно е повдигнала на ищеца обвинение за участието му в организирана
престъпна група и извършване с още пет лица на престъпления по чл. 321, ал. 3,
вр. ал. 2, вр. чл. 93, т. 20 от НК, вр. чл. 252, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като с присъда
№ 29.03.2011 г., по НОХД №296/2011 г., на ОС-Бургас (л. 103-104№, С.Т. е признат за невиновен и е оправдан. Присъдата е
протестирана от прокуратурата и с решение от 14.12.2012 г., по ВНОХД №208/2012
г., АС - Бургас (л. 171) е отменил същата като
е върнал делото за ново разглеждане на прокуратурата, след което делото е
изпратено по компетентност на Специализираната прокуратура с постановление от
27.02.2013 г. на окръжния прокурор.
Въз основа на обвинителен акт от 22.08.2013 г. (л. 191), внесен от Специализирана
прокуратура срещу С.Т. и още пет лица, му е повдигнато обвинение в извършване
на престъпления по чл. 321, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 93, т. 20 от НК, вр. чл.
252, ал. 2, пр. 2 НК, и е образувано НОХД № 1164/201З г., по описа на СпНС, 5
с-в, завършило с оправдателна присъда от 10.11.2015 г. (л. 211-213) След протест от страна на прокуратурата присъдата по
отношение на подсъдимия Т. е потвърдена от Апелативен специализиран наказателен
съд с решение № 25/28.11.2016 г., по ВНОХД № 118/2016 г. (л. 293 и сл.)
Видно от информацията, съдържаща се в приложеното по
делото разпореждане от 02.03.2018 г., издадено по НОХД № 1164/2013 г., по описа
на СНС, 5-ти състав (л. 346), прокуратурата не е обжалвала решението на АСпНС и същото е влязло в сила
на 23.12.2016г. по отношение на ищеца.
От представената към отговора на исковата молба справка
за съдимост от 15.04.2019г. на С.Д.Т. се установява, че лицето е осъждано,
както следва: по
НОХД №157/2008 г. с определение
№ 74/10.06.2008 г. на ОС-Бургас, в сила от 10.06.2008 г. за участие в ОПГ, на
основание чл.321, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 от НК, с наложено наказание една
година лишаване от свобода, което наказание е изтърпяно на 26.09.2008 г.; по
НОХД № 1979/2009 г. с присъда № 612/06.04.2010 г на PC-Бургас, изменена с
Решение № 288/21.04.2011 г. по ВНОХД № 481/2010 г. по описа на БОС, за
извършено престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12, вр. чл. 130, ал. 1от НК, като му
е наложено общо наказание от две години лишаване от свобода, което наказание е
изтърпяно от 08.06.2011 г. до 15.08.2013 г.
Свидетелят К.М., приятел на ищеца, сочи, че С.Т. е
изживял тежко воденото близо 10 години съдебно производство срещу него,
знаейки, че е невинен. Сочи, че е изпаднал в тежка депресия и след като е бил
оправдан е спрял да общува с останалите хора, като в резултат на това се е
разделил и с приятелката си. Преди задържането е работил, а след това никой
работодател не е искал да го наеме на работа, като е загубил и голяма част от
приятелите си, оставяйки без доходи. Твърди, че делото е получило широк медиен
отзвук.
Съгласно разпоредбата
на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда от незаконно обвинение в извършването на
престъпление, ако лицето бъде оправдано, като отговорността на правозащитните
органи е обективна. За уважаването на предявения иск са необходими кумулативно
следните предпоставки: повдигане на обвинение на ищеца за извършване на
престъпление; оправдаване на лицето, с влязла сила присъда; наличието на вреди
(имуществени и/или неимуществени) и причинно-следствена връзка между
незаконното действие на правозащитните органи и настъпилите вреди, които следва
да се докажат от ищеца. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от
непозволено увреждане е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно
определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява.
В случая се установяват
всички елементи от фактическия състав, обуславящ отговорността на ответника за
неимуществени вреди. Установено е по делото, че ищецът е бил обвинен в
извършването на престъпление по чл. 321, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 93, т. 20 от НК, вр. чл. 252, ал. 2, пр. 2 НК, по което е оправдан на първа инстанция, потвърдена от
въззивната инстанция. Това обстоятелство само по себе си е достатъчно да
обоснове основателност на претенцията за претърпени неимуществени вреди,
доколкото е житейски логично наказателното преследване да породи негативни
психически преживявания в емоционалната сфера на ищеца, което се потвърждава и
от показанията на изслушания по делото свидетел. Следва да се отчита, че на
лицето е било наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в продължение
на около пет месеца (27.03.2009 г. - 04.09.2009 г.), изменена в мярка „Домашен
арест“ за около седем месеца (04.09.2009 – 06.04.2010 г.), през който общ период
от около една година правото му на свободно придвижване е било ограничено.
Последващата мярка за неотклонение „парична гаранция“, в размер на 1000 лв.,
отменена на 22.08.2013 г., съдът също взема предвид, но същата е значително
по-лека, респективно с по-нисък интензитет върху личността на обвиняемия. От
друга страна, по делото не са събрани доказателства, че ищецът се ползва с
добро име в обществото и че именно това обвинение е довело до преустановяване
на контакти с голяма част от неговите приятели, невъзможност да започне работа
и раздялата му с неговата интимна приятелка, като в тази част съдът не
кредитира показанията на ищцовия свидетел. Въпреки че по делото са представени
разпечатки от два броя статии (л. 341-345) от електронни издания с непосочен
интернет адрес, само въз основа на тях не може да се направи извод за твърдения
широк медиен интерес и отразяване на делото, в което С.Т. е бил подсъдим. Аргумент
за горните изводи съдът намира в обстоятелството, че ищецът е осъждан и е
изтърпявал ефективно присъда лишаване от свобода в близък период от време
(около шест месеца) преди иницииране на процесното наказателно производство,
както и че по време на същото срещу него е водено друга наказателно
производство, по което също е търпял лишаване от свобода в периода 08.06.2011
г. до 15.08.2013 г. В тази връзка съдът съобразява, че е различен, по-нисък,
интензитетът на негативните преживявания на лице, срещу което преди процесното дело
не е водено наказателно преследване и лице, което е осъждано и ефективно е търпяло
ограничаване правото му свободно придвижване. Предвид това и като взе предвид вида и характера на обвинението (което е „тежко“ по
смисъла на чл. 93, т. 7 от НК); продължителността на наказателното производство
(около седем години и три месеца), чиято продължителност не е
обусловена само поради големия брой подсъдими, но и поради двукратното връщане
на делото от съда на прокуратурата; взетите мерки за неотклонение и тяхната
продължителност; фактът, че в хода на цялото съдебно производство ищецът е бил
признаван за невиновен; обстоятелството, че наказателното производство е повлияло негативно върху емоционалното състояние на пострадалия, но и
отчитайки неговата личност съобразно вече изясненото му съдебно минало, начин
на живот и среда, съдът намира, че справедливото обезщетяване на С.Д.Т. за незаконното
обвинение в извършване на престъпление се равнява на сумата от 6500 лв., ведно
със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда -
23.12.2016 г. Ищцовата претенция следва да бъде отхвърлена за разликата над
присъденото обезщетение до претендираните 100 000 лв.
Относно разноските – на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски за държавна такса в размер
на 10 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П. на Р. Б., гр. София, бул. „****, да заплати на С.Д.Т., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. Й.Н.,
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 6500 лв. (шест хиляди и петстотин лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно
повдигнато обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е било
оправдано окончателно с решение № 25/28.11.2016 г., по ВНОХД №118/2016 г. по
описа на АСпНС, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 23.12.2016 г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 6500 лв. до предявения размер от 100
000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА
П. на Р. Б., гр. София, бул. „*****, да заплати на С.Д.Т., ЕГН **********, със
съдебен адрес ***, чрез адв. Й.Н., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 10 лв., представляваща разноски за държавна
такса.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: