№ 3222
гр. София, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20241100506248 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Същото е образувано по въззивна жалба на „Топлофикация София“
ЕАД, ищец в първоинстанционното производство, чрез процесуален
представител юрк. Надежда Панкова срещу решение № 1918/03.02.2024 г. на
СРС, 59 състав, постановено по гр.д. 40 360/2021 г., с което са отхвърлени
предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове по реда на чл. 79 ал.1 от
ЗЗД вр. с чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ал.1 от ЗЗД срещу Н. Й. Й. за сумата от 210, 33 лв.
– главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода м. 07.2017 г. – м.04.2019 г., за сумата от 38, 48 лв. – мораторна лихва
за забава за периода 15.09.2018 г. – 31.05.2021 г., за сумата от 3, 68 лв. –
главница, представляваща стойност на услугата дялово разпределение за
периода м. 07.2018 г. – м. 04.2019 г. и за сумата от 0,88 лв. – законна лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.08.2018 г. –
31.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
09.07.2021 г. до изплащане на вземането.
В жалбата са наведени възражения, че решението е неправилно,
необосновано и постановено при нарушения на материалния закон и
1
съществени процесуални правила. Заявени са твърдения, че са ангажирани
безспорни доказателства, че ответникът е собственик на процесния
топлоснабден имот и в този смисъл е клиент на топлинна енергия. Иска се
отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново, с което
решението на СРС да бъде отменено, а заявените искове бъдат изцяло
уважени. Претендират се съдебни разноски.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор на
28.05.2024 г. от ответника в първоинстанционното производство Н. Й. Й., чрез
особен представител адв. П. К.. В същия са наведени твърдения, че решението
на СРС е правилно и законосъобразно. Заявено е искане първоинстанционното
решение да бъде потвърдено и да се присъдят сторените в производството
съдебни разноски.
След извършена служебна справка по реда на Наредба 14/2009 г. е
констатиран факта на смъртта на Н. Й. Й., настъпила на 09.05.2023 г. и с
определение 13209/29.08.2024 г. по реда на чл. 227 от ГПК е конституиран
неговия наследник по закон Ж. К. Я.. Същата е депозирала писмен отговор, в
който са наведени твърдения относно правилността на постановеното
първоинстанционно решение и е заявено искане то да бъде потвърдено.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите
към спорния предмет императивни материалноправни норми.
Атакуваното решение е валидно, но недопустимо като постановено по
отношение на починала страна.
Видно от данните по делото ответникът Н. Й. Й. е починал на
09.05.2023 г.
В открито съдебно заседание от 24.11.2023 г. на СРС, 59 състав е даден
ход на устните състезания в първоинстанционното производство т.е. шест
месеца и половина след смъртта на ответника в производството.
С оглед факта на смъртта на ответника по делото преди даване ход на
устните състезания в първоинстанционното производство, постановеното по
делото съдебно решение от СРС, 59 състав е недопустимо. Фактът на смъртта
лишава страната от процесуална правоспособност, поради което липсва
произнасяне спрямо надлежната страна – правоприемник, която е следвало да
бъде конституирана по реда на чл. 227 от ГПК. Процесуалната
2
правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на
постановен съдебен акт, за която съдът следи служебно. Липсата й съставлява
процесуална пречка за постановяване на решение по съществото на спора.
Съдебно решение, постановено при липса на тази абсолютна положителна
процесуална предпоставка, е процесуално недопустимо. При обжалване пред
по-горната съдебна инстанция, такова процесуално недопустимо съдебно
решение подлежи на обезсилване, а делото - на връщане за ново разглеждане
от долната инстанция, която следва да повтори процесуалните действия,
извършени след смъртта на страната, вече с участието на процесуалните й
правоприемници (в този смисъл е и константната съдебна практика,
установена с решение 118/15.05.2012 г. по гр.д. 588/2011 г. на Трето ГО на
ВКС, решение 241/23.10.2013 г. по гр.д. 3194/2013 г. на Първо ГО на ВКС,
решение 108/16.05.2011 г. по гр.д. 1814/2009 г. на Четвърто ГО на ВКС,
решение 14/02.03.2022 г. по гр.д. 997/21 г. на Трето ГО на ВКС, решение
50003/28.05.2024 г. по гр.д. 3827/2021 г. на Трето ГО на ВКС и др.).
Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав намира,
че атакуваното решение следва да бъде обезсилено като постановено по
отношение на неправосубектна страна, а делото - върнато на СРС за ново
разглеждане от друг състав, като при новото разглеждане следва да се
повторят всички процесуални действия, извършени след 09.05.2023 г. с
участието на правоприемника на починалия ответник вкл. произнасяне по
заявеното искане за конституиране на трето лице помагач на страната на
ищеца.
Предвид изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 1918/03.02.2024 г. на СРС, 59 състав,
постановено по гр.д. 40 360/2021 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд
съобразно мотивите на настоящото решение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4