№ 3546
гр. Варна, 27.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100502017 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на И. А. Р. срещу Решение № 2065 от
24.06.2022г. постановено по гр.д. № 10635/2021г. по описа на ВРС, X-ти състав, с което на
основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за защита от дискриминацията са отхвърлени
предявените от въззивника срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София
искове за приемане за установено в отношенията между страните, че е нарушено правото на
ищеца на равно третиране по признак лично положение в периода 05.02.2018г. до
27.01.2021г. вследствие постановени откази от Началника на Затвора, гр. Варна да ползва
собствените си електрически уреди – един брой индукционен котлон, един брой тенджера и
един брой тиган докато изтърпява наказанието „доживотен затвор“ в Затвора, гр. Варна,
както и за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да се въздържа от бъдещи
нарушения на забраната за дискриминация.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за недопустимост на обжалваното
решение, като постановено по непредявен иск – съдът служебно доразвил фактическите
твърдения на ищеца, подменяйки предмета на делото в нарушение на диспозитивното
начало в гражданския процес, както и произнасяйки се по нередовна искова молба, като не е
съдействал на ищеца за изясняване на делото от фактическа и правна страна. Съдържа
евентуални оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, както и
необоснованост. Развитите доводи са, че неправилно ВРС е приел, че режимът на
придобиване и ползване на котлон и малка фурна е разрешителен и като такъв попада в
правомощията на Началника на съответния затвор, като същият има право сам да прецени
следва ли да разреши или не ползването. Със своя Заповед № ЛС-04-642/28.11.2018г.
1
Министърът на правосъдието е утвърдил Списък с разрешени лични вещи, предмети и
хранителни продукти, които осъдените и задържаните по реда на НПК лица, настанени в
затворите, могат да държат при себе си или на определени за целта места. Съгласно т. 3 от
раздел III от този списък, като вещи и предмети, които могат да се ползват с разрешение на
началника на затвора са котлон и малка фурна за общо ползване, които се съхраняват в
специално определени помещения и се ползват по ред определен от началника на затвора. В
изпълнение на заповедта на министъра на правосъдието, началникът на Затвора – Ловеч със
своя заповед е разписал право на лицата, осъдени на доживотен затвор да съхраняват и
ползват електроуредите котлон и фурна; със своя заповед началника на Затвора – София е
уредил подробно реда и начина на внасяне на котлон и малка фурна в обособени „кухненски
боксове“ за общо ползване на лишените от свобода, а в Затвора – Плевен ищецът е ползвал
закупените от него електроуреди до привеждането му в Затвора – Варна на 18.01.2018г.
Въпреки отправените от него молби до началника на Затвора – Варна да ползва по
определен ред собствените си вещи, искането му не е било удовлетворено. Притежанието на
лични вещи и тяхната употреба изначално са разрешени от Министъра на правосъдието,
съгласно издадената от последния заповед, която вменява задължение на началниците на
затворите, да организират мероприятия и осигурят на лицата лишени от свобода, както
битови и административни, така и социални условия, за да могат същите да ползват личните
си вещи, вкл. да употребяват в ежедневието си котлон и фурна. Следователно, не е въпрос
на лична преценка на началника на затвора и не е в неговата компетентност да решава дали
даде такова разрешение или не. От доказателствата по делото е установено, че в местата за
лишаване от свобода – Затворите – София, Ловеч и Плевен, на лицата лишени от свобода са
създадени условия, обезпечаващи и гарантиращи им да ползват процесните електроуреди.
За разлика от изброените места, в Затвора – Варна липсват създадени предпоставки и
условия, осигуряващи на лишените от свобода, в т.ч. на въззивника да ползват котлон и
фурна. От друга страна с погрешно разпределената доказателствена тежест,
първоинстанционният съд лишил въззивника от възможността да докаже, че като
изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ е поставен в по-неблагоприятно от други лица в
същото положение, изтърпяващи същото наказание в затвори на територията на страната. В
тази връзка правото на ищеца на равно третиране е нарушение вследствие неупражняване на
контрол от страна на ГДИН върху администрацията на Затвора – Варна относно провеждане
на надлежни организационни мероприятия, които да осигурят на лицата лишени от свобода
условия, за да могат същите да ползват личните си вещи. Необоснован е изводът на ВРС, че
сравними сходни обстоятелства са налице, когато се сравняват лишени от свобода с еднакви
наказания само в един затвор, а не и в различни. Контрол за изпълнение на заповедта на
министъра не е проведен от ответната дирекция, с което е допуснала по отношение на
ищеца дискриминационно отношение по признак „лично положение“, в нарушение и на
международноправните норми, регламентиращи статута на лишените от свобода в затворите
/Препоръка Rec/2006/2 на Комитета на министрите на държавите членки, относно
Европейските правила за затворите/. В този смисъл отправил искане обжалваното решение
да се отмени и вместо него се постанови друго, с което исковете да се уважат с извод за
2
основателност.
В отговор на жалбата Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ оспорва
доводите в нея. Поддържа, че правилно въз основа на доказателствата по делото ВРС е
приел, че ищецът не е поставен в по-неблагоприятно положение в сравнение с останалите
осъдени лица, изтърпяващи наказание доживотен затвор в Затвора – Варна, поради което не
може да се приеме, че спрямо е налице дискриминация по признак лично положение.
Останалите лишени от свобода в Затвора – Варна също не могат да ползват котлон и фурна.
Не е установено по делото по-неблагоприятно третиране на ищеца спрямо останалите лица в
сходно на неговото положение. Дори и началниците на други затвори в страната да
разрешават ползването на електроуреди, това не е задължение, което следва да се изпълни
от Началника на Затвора – Варна. Последният има право да реши дали даде такова
разрешение или не. В този смисъл липсва нарушение на императивна правна норма, която
да обоснове дискриминационно отношение спрямо ищеца. Отправила искане обжалваното
решение да се потвърди с извод за правилност.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото,
имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на
съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата и отговора й
не се съдържат искания по доказателствата. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 18.10.2022г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4