№ 4775
гр. София, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря М С
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20231110115856 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от
ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т“ЕАД, ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
С,представлявано от А А,против Б. Е. С.,ЕГН **********,с адрес С,с искане
да бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че
съществува вземане на ищеца в размер от 812,84 лева главница за топлинна
енергия за периода м.05.2018 г. до м.04.2019 г.,ведно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането,174,52 лева
лихва за забава за периода 15.09.2019 г. до 24.11.2021 г.,6,04 лева сума за
дялово разпределение за периода м.04.2019 г. до м.05.2019 г.,ведно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането,1,46 лева мораторна лихва за периода 31.05.2019 г. до 24.11.2021 г.
В исковата молба се твърди,че между страните съществува договорно
правоотношение и ответникът С. като клиент на топлинна енергия е задължен
да заплаща стойността на доставена топлинна енергия в срока по общите
условия. Сочи се,че за процесния период ответникът е допуснал
неизпълнение на своето договорно задължение и незаплатената главница за
топлинна енергия възлиза на 812,84 лева. С оглед това,че цената не е
заплатена в срок,ищецът претендира мораторна лихва в размер от 174,52 лева.
С исковата молба са претендирани парични суми за дялово разпределение и
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение. Ищецът твърди,че
вземането е претендирано по реда на заповедното производство,но с оглед
връчването на заповедта за изпълнение по реда на чл.47 от ГПК е налице
правен интерес от предявяване на установителната искова претенция. Ищецът
моли съда да постанови решение,с което да уважи исковете.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника
1
чрез назначения му особен представител със становище за неоснователност на
исковете – твърди се,че не е доказано дали ответникът е ползвател на
имота,защото е възможно ответникът да не е живял в имота,респективно
друго лице да е живяло в имота. Формулирано е възражение за настъпила
погасителна давност. Ответникът моли съда да отхвърли исковете.
Третото лице помагач „Б“ООД не изразява становище по исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „Т“ЕАД претендира от Б. Е. С.
сумите от 812,84 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2018 г.
до м.04.2019 г.,174,52 лева мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. до
24.11.2021 г.,6,04 лева сума за дялово разпределение за периода м.04.2019 г.
до м.05.2019 г. и 1,46 лева лихва за забава за периода 31.05.2019 г. до
24.11.2021 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
подаване на заявлението. Искането е уважено с издадената заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 71237/2021 г. по описа на СРС,42 състав.
С нотариален акт от 22.05.2019 г.,в който е обективиран договор за
продажба на недвижим имот,Б. Е. С. продава *** на *****.
Видно от договор № 384/27.08.2001 г.,сключен между собствениците в
сграда в режим на етажна собственост на *****,като възложители,и „Б
Б“ООД,като изпълнител,страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани
от правоотношение,според което дружеството приема да реализира дейност
по дялово разпределение на топлинна енергия,а възложителите се съгласяват
да поставят индивидуални разпределители. Договорът е сключен в
изпълнение на прието решение на общото събрание на етажните собственици.
Приети са съобщения към фактури,издадени от „Т“ЕАД.
Съгласно договор,сключен между „Т“ЕАД и „Б“ООД,“Б“ООД приема
да реализира дейност по дялово разпределение на топлинна енергия,а „Т“ЕАД
се съгласява да заплаща възнаграждение.
Представени са общи условия на „Т“ЕАД за продажба на топлинна
енергия за битови нужди.
От документ за главен отчет се установява,че същият е подписан за
абонат и отразява показанията на водомерите и индивидуалните
разпределители.
Според заключението по съдебно-техническата експертиза общият
топломер е отчитан на първо число,след което са приспадани технологичните
разходи,които са за сметка на доставчика,дяловото разпределение е
реализирано при спазване на нормативната уредба,топломерът е преминавал
периодична метрологична проверка със заключение за
съответствие,главницата за топлинна енергия,без да има включени
задължения извън процесния период възлиза на 1528,88 лева.
От приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза се
установява,че в счетоводството на ищеца са отразени частични плащания на
парични суми за процесния период,изравнителните сметки са въведени в
2
информационната система,неиздължената главница възлиза на 812,84 лева,а
лихвата за забава е в размер на 174,55 лева,сумата за дялово разпределение за
м.04.и м.05.2019 г. възлиза на 6,04 лева,а лихвата за забава – 1,46 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно уреден като положителен установителен иск,съгласно който се
цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е постъпило
възражение или е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Това означава,че
този иск има предмет,идентичен с предмета на заповедното производство –
подлежи на доказване същото вземане – на соченото основание и в
претендирания размер. В конкретния случай ищецът следва да проведе
доказване,че между страните съществува договорно правоотношение за
доставка и продажба на топлинна енергия,да бъде доказано,че е доставено
количество топлинна енергия,да бъде доказана цената на топлинна енергия,а
в тежест на ответника е възложено доказването,че е изпълнил точно своите
договорни задължения или са налице обстоятелства,изключващи
отговорността му. Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен
на датата на подаване на заявлението,ако исковата молба е постъпила в
едномесечен срок,считано от съобщението с указания за предявяване на
иск,т.е. на 13.12.2021 г.
Софийският районен съд счита,че от събраните в хода на
производството доказателства може да бъде направен извод,че между
страните съществува договорно правоотношение – ищецът е дружество,което
реализира дейност по доставка и продажба на топлинна енергия,а ответникът
С. е собственик на топлоснабдения имот,в която насока съдът отчете
наличието на представен нотариален акт,съгласно който ответникът С. се е
разпоредил с процесния топлоснабден имот,което означава,че до датата на
разпоредителната сделка е бил собственик на имота. За да счете,че е
доказано,че ответникът С. е пасивно легитимиран да отговаря за заплащане
цената на топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до м.04.2019 г.,съдът взе
предвид,че нотариалният акт,с който ответникът се е разпоредил с имота е
съставен на 22.05.2019 г.,а същевременно в този нотариален акт като
документи,удостоверяващи правото на собственост на ответника С. е посочен
нотариален акт от 1992 г.,както и удостоверение за наследници,издадено от
район „К С“. С оглед това,че нотариалният акт,който е представен пред
нотариуса като доказателство за притежавано право на собственост е съставен
през 1992 г.,както и при съобразяване реализираното разпореждане с имота
от ответника С. през 2019 г.,съдът приема,че за процесния период именно
ответникът С. отговаря за заплащане цената на доставена топлинна енергия. В
подкрепа на извода,че ответникът отговаря за заплащане цената на топлинна
енергия е и представения протокол от общо събрание на етажните
собственици относно избор на дружество,с което да бъде сключен договор за
извършване на дялово разпределение,в който списък за ап.52 е записан
Евлоги С.,т.е. бащата на ответника като този протокол е съставен през 2000
г.,поради което съдът при отчитане разпореждането с имота от страна на
ответника през м.май 2019 г. приема,че към процесния период ответникът С. е
3
пасивно легитимиран да отговаря за заплащане цената на топлинна енергия.
Неоснователен е доводът на ответника С. чрез особения му представител,че
не е доказано дали ответникът към процесния период е живял в имота.
Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на топлинна енергия е собственикът или
ползвателят на топлоснабдения имот,а договорното правоотношение се счита
възникнало с оглед притежаваното право на собственост или вещно право на
ползване като за топлоснабдените имоти към влизане в сила на закона не е
поставено изискване за сключването на писмен договор. Предвид
формираните изводи,че ответникът С. е собственик на имота към процесния
период,ответникът отговаря за заплащане цената на доставена топлинна
енергия,а въпросът дали и от кого е реализирана фактическа власт върху
имота е ирелевантна,тъй като нито се твърди,нито се доказва договорно
правоотношение да е възникнало с лице,различно от ответника. Разпоредбата
на чл.150,ал.1 от ЗЕ предвижда,че правата и задълженията на страните се
уреждат според общите условия на дружеството доставчик. Страните не
твърдят да са уговорени индивидуални условия,поради което приложение
намират именно общите условия. В настоящия случай от събраните в хода на
производството доказателства се установява,че в сградата,където се намира
топлоснабденият имот е въведена система за дялово разпределение,т.е.
собственикът на отделен имот заплаща стойността на дялово
разпределение,определена от дяловото разпределение. Наличието на
документ за главен отчет,подписан за абонат,съпоставен с наличието на
изравнителни сметки,съставени от дружеството,реализирало дялово
разпределение,както и заключението по съдебно-техническата експертиза
позволяват да бъде възприето,че исковата претенция в частта за главницата за
топлинна енергия е доказана по основание,а по размер следва да бъде уважена
за сумата от 812,81 лева и да бъде отхвърлена за разликата над 812,81 лева до
812,84 лева. За да възприеме,че искът следва да бъде уважен за сумата от
812,81 лева,съдът отчете,че според заключението по съдебно-техническата
експертиза стойността на доставена топлинна енергия за процесния
период,без да са включени задължения извън този период,възлиза на 1528,88
лева,а същевременно според заключението по съдебно-счетоводната
експертиза са реализирани частични плащания в общ размер от 716,07
лева,т.е. неиздължената главница след съобразяване на частичните плащания
възлиза на 812,81 лева,за която парична сума искът следва да бъде уважен.
Софийският районен съд намира,че е доказан по основание и по размер и
искът за сума за дялово разпределение в размер от 6,04 лева,в която насока
съдът взе предвид заключението по съдебно-счетоводната експертиза,както и
отчете клаузите на чл.12,т.1 и чл.36,ал.2 от общите условия на дружеството
доставчик. Изводът на съда за основателност на исковете за главница за
топлинна енергия и за сума за дялово разпределение обуславят да бъде
разгледано своевременно формулираното от ответника С. възражение за
погасителна давност. Погасителната давност е регламентирана в полза на
длъжника,който може да се позове на давност,ако в определен
период,считано от настъпване изискуемост на вземането кредиторът не е
предприел действия по реализиране на вземането си. С приетото
Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г. е
възприето,че приложимата погасителна давност за вземания за топлинна
енергия е тригодишната погасителна давност. В конкретния случай ищецът е
4
предприел действия по реализиране на вземането си чрез предявяване на иск
на 13.12.2021 г.,което означава,че възражението за давност може да се яви
основателно за паричните суми,за които към тази дата е изминал период от
време,по-дълъг от три години,считано от изтичане срока за изпълнение и
които парични суми не са заплатени. Общите условия на дружеството
доставчик регламентират,че цената на топлинна енергия подлежи на
заплащане в срок от 45 дни,считано от изтичане месеца на доставката.
Същевременно при съобразяване разпоредбите на ЗМДВИП давност не е
текла в периода 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.,т.е. за възникналите преди този
период задължения давността е спряла да тече на 13.03.2020 г. и неизтеклият
срок от давността е продължил да тече,считано от 21.05.2020 г. Предвид
изложеното съдът намира,че възражението за изтекла погасителна давност би
се явило основателно за периода м.05.2018 г. до м.07.2018 г.,но в конкретния
случай при съобразяване реализираните частични плащания,с които са
погасени задълженията за топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до
м.07.2018 г.,което се установява от заключението по съдебно-счетоводната
експертиза липсват предпоставки да бъде счетено,че има парични суми,за
които да бъде счетено,че са погасени по давност. Плащането представлява
признание за дължимост на паричната сума и с плащането паричната сума се
явява погасена като след нейното погасяване длъжникът не може да се
позовава на настъпила погасителна давност – длъжникът на паричната сума
може да изпълни задължението си валидно дори да е настъпила погасителна
давност,а в настоящия случай частичните плащания са реализирани преди да
е настъпила давността – още през 2018 г. Софийският районен
съд,съобразявайки обстоятелството,че са претендирани суми за дялово
разпределение за м.04.2019 г. и за м.05.2019 г.,както и с оглед това,че искът е
предявен по-малко от три години,считано от възникване на тези
задължения,намира,че тези суми не са погасени по давност. Изложените
съображения мотивираха съда да приеме,че възражението за давност се явява
неоснователно.
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от
доказване,че парична сума не е заплатена,при което за периода на забава
длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане на обезщетение. Когато
изпълнението на задължението има падеж или срок,считано от
датата,следваща падежната дата или датата,следваща последния ден от срока
длъжникът изпада в забава,а ако изпълнението на задължението няма падеж
или срок,кредиторът следва да отправи покана,за да постави длъжникът в
забава. Софийският районен съд приема,че искът за мораторна лихва върху
сума за дялово разпределение подлежи на отхвърляне – общите условия не
регламентират срок за заплащане сумата за дялово разпределение,а
същевременно дружеството ищец не доказва да е отправило покана,за да
постави ответника в забава,поради което искът за сумата от 1,46 лева
подлежи на отхвърляне. Софийският районен съд намира,че искът за
заплащане на мораторна лихва върху главница за топлинна енергия е доказан
по основание – задължението за заплащане на топлинна енергия възниква
като срочно,тъй като според общите условия е регламентиран срок за
изпълнение,което означава,че с изтичането на този срок клиентът на топлинна
енергия изпада в забава и отговаря за заплащане на мораторна лихва.
Съдът,отчитайки заключението по съдебно-счетоводната експертиза,според
5
което размерът на мораторна лихва е по-висок спрямо претендираната
парична сума с исковата молба,намира,че искът за мораторна лихва върху
главница за топлинна енергия следва да бъде уважен изцяло за сумата от
174,52 лева.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски и предвид уважената част от
исковете съдът намира,че следва да бъдат присъдени 74,93 лева за
заповедното производство и 1373,63 лева за исковото производство.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по
отношение на Б. Е. С.,ЕГН **********,с адрес С,че съществува вземане на
„Т“ЕАД, ЕИК *****,със седалище и адрес на управление С,представлявано от
А А,в размер от 812,81 лева ( осемстотин и дванадесет лева осемдесет и една
стотинки ) главница за топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до м.04.2019
г.,ведно със законната лихва от предявяване на иска – на 13.12.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането,174,52 лева ( сто седемдесет и четири
лева петдесет и две стотинки ) лихва за забава за периода 15.09.2019 г. до
24.11.2021 г.,6,04 лева ( шест лева и четири стотинки ) сума за дялово
разпределение за периода м.04.2019 г. до м.05.2019 г.,ведно със законната
лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането,за
което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело №
71237/2021 г. по описа на СРС,42 състав, като отхвърля иска за главница за
топлинна енергия в частта за разликата над 812,81 лева до пълния
претендиран размер от 812,84 лева,както и за сумата от 1,46 лева мораторна
лихва върху сума за дялово разпределение за периода 31.05.2019 г. до
24.11.2021 г.
ОСЪЖДА Б. Е. С.,ЕГН **********,с адрес С да заплати на основание
чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Т“ЕАД, ЕИК *****,със седалище и
адрес на управление С,представлявано от А А, сумите от 74,93 лева (
седемдесет и четири лева деветдесет и три стотинки ) сторени
съдебноделоводни разноски за заповедното производство и 1373,63 лева (
хиляда триста седемдесет и три лева шестдесет и три стотинки ) за исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
„Б“ООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6