РЕШЕНИЕ
№162/13.04.04.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и седми февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при участието на секретаря Дорета Атанасов……………………………………и в присъствието на прокурор……………………………....................................като разгледа докладваното от съдия Байнова Адм. дело № 656 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на Р.Д.Т. ***, с посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник, против Заповед №РД 49 -318/07.11.2018г. на Министъра на земеделието, храните и горите. С оспорената заповед е отказано издаването на заповед за придобиване право на собственост върху застроената и нормативно определената прилежаща площ по реда на §5 ал.1 от ПЗР на Закона за горите (ЗГ) вр. §123 от ПЗР на ЗИДЗГ(отм.) по преписка, образувана по заявление с рег.инд. 94Р-54/17.02.2004г. на Министерство на земеделието и горите, подадено от Р.Д.Т. ***.
Жалбоподателят счита заповедта за
незаконосъобразна, поради издаването ѝ в противоречие с материалния
закон. Твърди, че е ангажирал и приложил изискуемите документи по §123 от ПЗР
на ЗИДЗГ(отм.), вкл. такива, удостоверяващи собствеността върху вилната сграда,
изградена върху държавна земя, а именно: Предварителен писмен договор за
покупко-продажба на недвижим имот (двуетажна вила) от 19.10.1994г. (с
неправилно посочени в обжалваната заповед дата на договора 17.09.1997г. и площ
на недвижимия имот 38 кв.м.) и Нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, придобит по давност №148, том I, рег.№1108,
дело №140 от 22.02.2008г. , вписан в Службата по вписванията при РС-Пещера.
Счита, че тези документи са годни доказателства, удостоверяващи правото му да
закупи прилежащия към вилната сграда терен - част от ДГФ, съгласно законовите
изисквания.
Жалбоподателят изразява несъгласие с
мотивите на оспорената заповед като ги счита за незаконосъобразни. Излага
съображения, че според клаузите на предварителния договор за покупко-продажба
на недвижим имот, в деня на сключването му е получил владението върху вилната
сграда и от тази дата е започнал да я владее като своя собствена, и е без
значение дали е построил същата или се е договорил за закупуването
ѝ с други лица, тъй като попада в кръга на лицата, визирани в §123 ал.1 от
ПЗР на ЗИДЗГ(отм.). Сочи,
че по преписката са представени убедителни писмени доказателства, че е придобил
владението върху вилната сграда през 1994г.
на основание, годно да го направи собственик и е упражнявал владение в
продължителен период от време, удостоверен от нотариуса със съставения
констативен нотариален акт. С нотариалния акт било удостоверено, че е владял
сградата поне десет години преди съставянето му т.е. от 1998г. Действително,
констативният акт не създавал право на собственост, но констатирал едно
предходно фактическо състояние – десетгодишно владение, предшестващо
съставянето му. След като от представените документи било видно, че е владял
вилната сграда от датата на сключване на предварителния договор за
покупко-продажба, то към момента на влизане в сила на §123 ал.1 от ПЗР на
ЗИДЗГ(отм.) жалбоподателят вече бил неин собственик като не било необходимо
разпоредбата да има обратно действие, за да се приеме, че към този момент той
попада сред кръга на правоимащите лица. Безспорно било установено, че към
датата на влизане в сила на §123 ал.1 от ПЗР на ЗИДЗГ(отм.) жалбоподателят бил
собственик на вилната сграда, поради което имал право да закупи прилежащия
терен при изпълнение на законовите изисквания за това.
По изложените съображения,
жалбоподателят моли за отмяна на оспорената заповед. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа
от процесуален представител като се доразвиват съображенията за
незаконосъобразност на оспорената заповед.
Ответникът – Министър на земеделието,
храните и горите, в писмено становище, депозирано чрез процесуален представител
оспорва жалбата като неоснователна и моли да се отхвърли по подробно изложени
съображения.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Молба рег.инд. 94Р-54/17.02.2004г. до
Министъра на земеделието и горите, депозирана с копие до Регионално управление
на горите (РУГ) – Пазарджик, Р.Д.Т. е поискал да закупи прилежаща площ от 0.404
дка към законно построена вила в отдел
54/1 и 54/а на ДГФ на Държавна дивечовъдна станция (ДДивС) „Беглика“,
РУГ-Пазарджик. Посочил е, че е изготвил ПУП за придобиване на собственост върху
земи и гори от ДГФ и геодезично заснемане на вилата.
Към молбата е приложил конкретно
изброени документи, вкл. Договор за покупко-продажба на дървена вила, с
нотариална заверка на подписите, сключен на 17.09.1997г. между И. С. Т.и М. Т.
Турлакова от една страна като продавачи и Р.Д.Т. от друга страна като купувач.
Видно от същия, сключването му е предшествано от предварителен договор за
покупко-продажба от 20.20.10.1994г., нотариално заверен. В договора са описани
местонахождението на вилата, продажната ѝ цена, начина на изплащането на
сумата, както и датата на предаване на владението върху имота – 19.10.1994г.
Договорено е, че снабдяването с нотариален акт след регулация на местността
„Беглика“ ще бъде за сметка на купувача с всички права и задължения за него,
вкл. задължението за завеждане на негово име в разписния списък – лист на
кадастъра и партида на имота в Данъчна служба гр.Батак.
По възлагане от Р.Д.Т. е била изготвена
оценка на искания за закупуване имота по местонахождение на вилната сграда, а
именно – имот с обща площ 0,404 дка, разположен в отдел 54, подотдел (1) –
поляна с площ 0,109 дка и 54(а) – 0,295 дка – ДДС“Беглика“, землище гр.Батак, кадастрален номер
02837082112, собственост на Държавата – МЗГ. Издадено е и Удостоверение за
оценка от 27.02.2004г. , утвърдено от Началника на РУГ-Пазарджик с рег.№113 и
срок на валидност 12 месеца.
С писмо рег.инд. 94-00-192/17.03.2004г.
Началникът на РУГ-Пазарджик, е уведомил Национално управление по горите (НУГ) -София,
че РУГ-Пазарджик дава положително становище за закупуване на прилежащ терен към
вила на Р. Д.Т., основано на това, че
теренът попада в отдел 54“1“ и „а“ на
ДДивС „Беглика“ и представлява ДГФ –
частна държавна собственост, а от страна на възложителя са представени в
РУГ-Пазарджик копия от всички изискващи се документи по §123 от ЗГ.
С
писмо изх.№94РР-07/30.01.2006г. на НУГ и във връзка със заявление вх.№
94Р-54/17.02.2004г. , от Директора на ДДивС „Беглика“ е изискано да представи в
НУГ презаверено копие на приложената към заявлението скица за поземлен
имот №082112 в землището на гр.Батак -
копие от КВС с извлечение от кадастралния
регистър на поземления имот, поради изтекъл 6-месечен срок на валидността
ѝ не по вина на заявителя. По
същите причини, с писмо под същия номер и дата е изискано от Началника на
РУГ-Пазарджик подновяване валидността на удостоверението за оценка. Указано е
Регионалната комисия по оценка да извърши проверка на оценителския доклад и в
случай, че не са настъпили промени в обстоятелствата и в определените цени, да
презавери оценката относно срока на валидност, а при установена промяна в
цените към момента на актуализация на оценката, председателят на комисията да
уведоми заявителя за настъпилите
обстоятелства и да изиска преработен доклад за оценка. От РУГ-Пазарджик до НУГ с писмо изх.№04-05-098/20.02.2006г. е изпратено актуализирано удостоверение за
оценка, издадено на Р.Д.Т. , а именно Удостоверение №328/16.02.2006г. с
валидност до 16.02.2007г.
С писмо изх.№94РР-07/30.01.2006г. на НУГ и във връзка със заявление вх.№ 94Р-54/17.02.2004г. , Р.Т. е уведомен, че следва да представи констативен нотариален акт, издаден въз основа на договора за покупко-продажба на дървена вила , констативен протокол, че ПУП е влязъл в сила и не е обжалван, становище от ДДС Беглика. Уведомен е също, че подробна информация относно необходимите за предприемане действия за осъществяване на инвестиционните намерения, може да получи в НУГ или в РУГ-Пазарджик.
С
Молба рег.инд. 94РР-34/21.04.2008г. Р.Т. е представил в държавна агенция по
горите документи в допълнение към заявлението си от 2004г. След депозиране на
тази молба по преписката липсват данни
какви действия са предприемани по повод заявлението на Р.Т. в продължение на
период от близо 9 години.
С писмо изх.№ИАГ-54/04.01.2017г. на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) от Р.Т. са изискани отново документи по §123 ал.2 от ПЗР на ЗИДЗГ(отм.), а именно: копие от документ за самоличност, поради изтичане срока на валидност на представения такъв; документ, удостоверяващ собствеността върху сградата; констативен акт, че Заповед №1072/31.12.2003г. на Кмета на Община Батак не е обжалвана и е влязла в сила; графични материали, в които тази заповед да бъде отразена с положени име, подпис на длъжностно лице, дата и мокър печат на общината, за да се удостовери, че представеният чертеж е част от одобрения и влязъл в сила ПУП; доклад за оценка на поземления имот, изготвен по реда на Наредба за оценка на поземлени имоти в горски територии, като в заключението бъде описана цена на застроена и нормативно определена прилежаща площ по реда на §123 от ПЗР на ЗИДЗГ; писмено становище на ТП „Държавно горско стопанство Родопи“, тъй като Държавно ловно стопанство „Беглика“ е закрито със заповед от 31.10.2012г. В писмото е указано, че всички представени приложения следва да представляват официални документи в срок на валидност, издадени по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му.
С писмо изх.№ИАГ-54/04.01.2017г. на ИАГ са
изискани служебно документи и от ТП“ДГС Родопи“ като са дадени и указания във
връзка с прилагането на чл.27 ал.5 от ЗГ. Допълнителни указания са дадени с
писмо рег.инд. ИАГ -18011/14.08.2017г.
В изпълнение на указанията по писмо
изх.№ИАГ-54/04.01.2017г. на ИАГ от Р.Т. е депозирана Молба рег.инд.
ИАГ-25519/19.12.2017г. с приложени към нея поискани документи.
С писмо рег.инд. ИАГ-337/04.01.2018г. на ИАГ
от Р.Т. отново са изискани графични
материали на ПУП, в които да бъде отразена Заповед №1072/31.12.2003г. на Кмета
на Община Батак , да бъдат положени име,
подпис на длъжностно лице, дата и мокър печат на общината, за да се удостовери,
че представеният чертеж е част от одобрения и влязъл в сила ПУП. Изискана е и
нотариално заверена декларация от съпругата му за изричната ѝ воля да
бъдат продължени предприетите действия по закупуване на нормативно определената
прилежаща площ по реда на §123 от ПЗР на ЗИДЗГ(отм.). В отговор от Р.Т. е
депозирана Молба рег.инд. ИАГ-1284/17.01.2018г., ведно с приложения съгласно
дадените указания.
С писмо рег.инд. ИАГ-338/04.01.2018г. на ИАГ са
изискани служебно документи и от ТП“ДГС Родопи“ като са дадени и указания във
връзка с прилагането на чл.27 ал.5 от ЗГ.
С писм рег.инд. ИАГ-2688/05.02.2018г. на ИАГ постъпилия оценителски доклад за ПИ с
идентификатор 02837.13.270 в гр.Батак е изпратен за становище на независим
оценител. Такова становище с конкретно посочени забележки към доклада и
необходимите корекции е постъпило в ИАГ с вх.№ИАГ-3386/14.02.2018г. , а на Р.Т. е изпратено на 19.02.2018г. с
указания за преработване на представената оценка или изготвяне на нова. С Молба
вх.№ИАГ-5120/09.03.2018г. от Р.Т. е представен доклад за оценка на ПИ с
идентификатор 02837.13.270 в гр.Батак от независим оценител, изготвен съгласно
дадените с писмото от 19.02.2018г. указания. След изпращането на доклада от ИАГ
за проверка и становище от независим оценител, оценката е върната със забележки
– становище вх.№ИАГ-6220/23.03.2018г. , след което с писмо рег.инд.
ИАГ-6452/27.03.2018г. на Р.Т. са дадени указания за преработване на
представената оценка или изготвяне на нова. Коригиран оценителски доклад последният
е представил с писмо рег.инд. ИАГ-7321/11.04.2018г. Видно от Становище рег.инд.
ИАГ-8454/25.04.2018г. , оценката е коректно изготвена.
С писмо рег.инд. ИАГ-5821/19.03.2018г. в ИАГ
са постъпили документи от ТПГ“ДТС Родопи“, изискани с писмо рег.инд.
ИАГ-338/04.01.2018г.
На
03.05.2018г. е било проведено заседание на комисията, назначена от
изпълнителния директор на ИАГ за разглеждане на преписки, постъпили преди
влизане в сила на ЗГ във вр. с §5 от ПЗР на ЗГ и одобрен от министъра на
земеделието и храните доклад №ИАГ-22810/05.07.2011г. Видно от приложеното
препис-извлечение от Протокол №4/03.05.2018г.
от заседанието на комисията, под т.III е било разгледано заявлението на Р.Т. рег.инд.
94Р-54/17.02.2004г. за закупуване по реда на §123 от ПЗР на ЗИДЗГ (отм.) на
застроената и нормативно определената прилежаща площ от държавна горска
територия – ПИ с идентификатор 02837.13.270 в гр.Батак,
общ.Батак, област Пазарджик, с площ 0,404 дка в района на дейност на ТП „ДГС
Родопи“. След разглеждане на преписката комисията е взела с решение с 5 гласа
„за“ и при липса на гласували „против“ и „въздържали се“, че искането е
законосъобразно като са приложени всички документи съгласно изискванията на
закона и няма пречка да бъде издадена заповед за продажба на застроената и
нормативно определената прилежаща площ.
От юрисконсулт в ИАГ е изразено особено мнение относно искането на Р.Т. като е дадено становище да се издаде заповед за отказ по подаденото заявление по конкретно изложени съображения.
От изпълнителния директор на ИАГ до Министъра
на земеделието, храните и горите е направено предложение с рег. инд.
13-1537/13.06.2018г. да бъде издадена заповед за придобиване право на
собственост върху застроената и нормативно определената прилежаща площ към едноетажна
паянтова вилна сграда, построена в горска територия – частна собственост,
представляваща ПИ с идентификатор 02837.13.270 в гр.Батак,
общ.Батак, област Пазарджик, с площ 0,404 дка. Приложен е и проект на
заповедта.
С писмо рег.инд. (входящ) ИАГ-12327/22.06.2018г.
на Директор на Дирекция „Правна“ в МЗХГ, предложението, ведно с
проекто-заповедта е върнато заедно с преписката на изпълнителния директор на
ИАГ по съображения, основани на съдебно решение на ВАС. Посочено е, че в конкретния случай дори и да
се приеме, че заявителят и съпругата му са започнали да владеят имота за себе
си от 19.10.1994г., то придобиването му по давностно владение е станало на
20.10.2004г. – т.е . след срока по §123 ал.2 от ПЗР на ЗИДЗГ(отм.). Предложено
е съобразяване със съдебната практика като в тежест на заявителя остане
оборването ѝ. Във връзка с последното е направено предложение преписката
по заявлението на Р.Т. да бъде разгледана отново от постоянната комисия в ИАГ.
Видно от препис-извлечение от Протокол №6/07.08.2018г. , комисията е взела
решение за приключване на административното производство със заповед за отказ
за придобиване право на собственост върху застроената и нормативно определената
прилежаща площ.
На 22.10.2018г. от Р.Т. е депозирана молба с
рег.инд. ИАГ-20127, с приложено към нея нотариално заверено копие от
предварителен договор за продажба на недвижим имот от 19.10.1994г.
С рег.инд. ИАГ-20422/25.10.2018г. Изпълнителният директор на ИАГ е уведомил
Министъра на земеделието, храните и горите за повторното разглеждане на
преписката и е предложил проект за заповед.
От Министъра на земеделието, храните и горите е издадена оспорената в настоящото производство Заповед № РД49-318/07.11.2018г. , с която е отказано издаването на заповед за придобиване право на собственост върху застроената и нормативно определената прилежаща площ по реда на §5 ал.1 от ПЗР на Закона за горите (ЗГ) вр. §123 от ПЗР на ЗИДЗГ(отм.) по преписка, образувана по заявление с рег.инд. 94Р-54/17.02.2004г. на Министерство на земеделието и горите, подадено от Р.Д.Т. ***. С писмо №ИАГ-21535/09.11.2018г. заповедта е изпратена на Р.Т. като липсват данни за съобщаването ѝ.
Жалбата е подадена до Върховния административен съд чрез МЗХГ на 26.11.2018г., видно от поставения регистрационен номер.
По делото е представено заверено копие от
Заповед №1072/31.12.2003г. на Кмета на Община Батак, с отбелязване на датата на влизането ѝ
в сила – 15.01.2004г.
Представено е и писмо изх.№303/28.01.2020г.
на Директора на ТП“ДГС Родопи“, според което имот с идентификатор
02837.13.270.1 в гр.Батак, общ.Батак, обл.Пазарджик, представляващ жилищна
постройка , намиращ се на територията на стопанствотов местността „Станков
чрк“, е собственост на Р.Д.Т..
Представена е в заверено копие Декларация по
чл.14, чл.27 и §2 от ПЗР на ЗМДТ – Приложение №5 относно жилищна
сграда-едноетажна, построена през 1965г., с РЗП 38 кв.м., находяща се в
гр.Батак, , общ.Батак, обл.Пазарджик, горско стопанство „Беглика“, Станков чарк,
собственост на Р.Д.Т. и К. Т. Т. съгласно нотариално заверен договор №16271 от
20.10.1994г.
Според Удостоверение за идентичност от м.януари,2020г., издадено от правоспособно лице по кадастъра, съгласно което проектният поземлен имот №082112 от КВС на гр.Батак, общ.Батак, описан в н.а. за собственост върху недвижим имот, придобит по давност №148, том I, регт.№1108, н.д. №140 от 22.02.2008г., вписан в СВ с акт №127, том I, дело №158, вх. Регистър №201 от 22.02.2008г. е идентичен с ПИ 02837.13.270 по КК на гр.Батак, одобрена с със Заповед РД-18-10/12.04.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелката К. Т. Т. – съпруга на жалбоподателя.
Свидетелката посочва, че имат малка вила в Цигов чарк, в местността „Станков чарк“, по известна кат о“Беглика“, поради близостта ѝ до горско стопанство „Беглика“. Вилата придобили през 1994г. чрез закупуване от предишните собтвеници М. и И. Т. от гр.С. З. – понастоящем покойници. Платили вилата и влезли във владение, но те нямали никакъв документ за собственост, тъй като вилата по спомен на свидетелката била построена през 1968г. с разрешение на Горското стопанство в горска територия, където строителството било с особен статут и не било възможно да се строи както в населените места. За това подписали предварителен договор като уговорката била да направят всичко възможно да ги снабдят с нотариален акт, но в района тогава никой нямал такъв. Били група от около 10-15 вили. Предишните собственици нямали никакъв документ. Имало само номер на вилата, която се водела в горско стопанство като всяка година минавали и проверявали кои са собствениците. Горското стопанство осъществявало контрол на това кой е във владение. В регистрите сменили имената им въз основа на това, което показали и декларирали в Община Батак и оттогава заплащали данък като през следващите една-две години влезли в контакт с останалите собственици на вили относно това как се движат нещата, за са могат да се снабдят с документ за собственост. Тогава обаче започнали реституционни претенции към местата, ливади, гори и нещата малко се забавили. Това включвало и тяхното място и въобще целия терен, раздаден там като право да си построиш постройка. Реституционните претенции били пречка, защото трябвало през това време в Община Батак да се одобрят проектите и да се изкара ПУП с всички останали проекти. Някои от документите се налагало да ги вадят по един-два пъти, защото сроковете им минавали. Свидетелката смята, че през 2000г. минало кадастрално заснемане, при което показали документа за собственост и въз основа на него били включени в кадастъра като през ялото време се опитвали да стигнат до нотариален акт. През това време, през 1998г. и въз основа на приложените към делото документи продали едното помещение от и този, който закупил от тях вече си закупил прилежащия теирен. За тях това било голям шок как той можел да закупи терена, а на тях е отказано, след като те са му дали имота. Това било парадокс. Според свидетелката при тях се забавила оценката, трябвало няколко пъти да се актуализира, и около шест месеца преди да им бъде отказано, на другите било дадено разрешение. Докато се водела кореспонденцията с ИАГ всичко било наред. Юристите преглеждали документите и казвали, че няма никакъв проблем, дори имали становище за закупуване. Ако не били добросъвестни владелци на имота от години, нямало да могат да се сдобият от Община Батак с проекти, с одобряване от архитекта и това било свършено в много по-предишен период от време. Още преди заповедта на кмета на община Батак за одобряване на ПУП имали право да подадат документи за закупуване на прилежащия терен. Пречката за снабдяване с нотариален акт била в това, че имало реституционни претенции точно към тези терени, които продължили няколко години. Свидетелката заявява, че в имота са от 1994г. и оттогава са описани където водели номерата на вилите като собственици, оттогава били регистрирани в Данъчна служба Батак, за заплащане на данъци и съответно в кадастъра. Два пъти минали от кадастъра – единият път през 2000г., там също били описани като собственици, а и в следващите години, когато наново се направило кадастрално заснемане. Последното било преди няколко години, били с нов кадастрален номер, явили се някакви разлики в предишните схеми и трябвало всичко пак наново да се актуализира. Било ходене по мъките, но имотът бил нещо, което цялото семейство обичало и били привързани много към него.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
При липса на данни за датата на съобщаване на оспорената заповед на адресата ѝ, съдът приема, че жалбата е подадена в срок. Същата е насочена срещу годен за обжалване административен акт и изхожда от лице с правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган по §5 ал.1 от ПЗР на ЗГ вр. §123, ал. 3 ПЗР към ЗИД ЗГ(отм.) . Обективирана
е в писмена форма и съдържа посочване на фактически и правни основания за издаването
ѝ. Не се установява при издаването ѝ да са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
Съдът счита, че оспорената заповед е
съответна и на материалния закон.
Съгласно § 123 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗГ
(отм.) лице, построило сгради, постройки, мрежи и съоръжения в държавен горски
фонд - частна държавна собственост, до влизането в сила на този закон или е
придобило собственост върху такива, може да закупи застроената и нормативно
определената прилежаща площ, ако строежите са били допустими по действащите
подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по
време на извършването им или съгласно Закона за устройство на територията са
търпими строежи и не подлежат на премахване). Ал.2 на разпоредбата регламентира
срока за подаване на заявлението за закупуване и необходимите документи, които
следва да се приложат.
Законът за изменение и допълнение на Закона за горите е
обнародван в ДВ бр.
16 от 18.02.2003 г. и при липса на определен в него друг срок, е влязъл в сила три дни след обнародването му т.е. на 22.02.2003г. В тази връзка заявлението на Р.Т. с рег.инд. 94Р-54/17.02.2004г. до Министъра на земеделието и горите, е подадено в срока по §123 ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗГ(отм.).
За да откаже издаването на заповед за закупуване на застроената и нормативно определената прилежаща площ, административният орган е приел, че приложеният към заявлението на Р.Т. документ – договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите , сключен на 17.09.1997г. не представлява документ по §123 ал.2 т.2 от ПЗР на ЗИД на ЗГ(отм.) като е посочил, че договорът няма транслативен ефект, тъй като не е изпълнен в изискуемата нотариална форма съгласно чл.18 от Закона за задълженията и договорите. Приел е също, че заявителят не е правоимащо лице по смисъла на §123 от ПЗР на ЗИД на ЗГ(отм.), тъй като
не е построил процесната вила, а се е договорил за закупуването ѝ с други лица, и не са налице предпоставките на ал.1 от разпоредбата.
Изложил е съображения, че допълнително представения констативен нотариален акт от 22.02.2008г. не променя този извод, тъй като е съставен 4 години след влизане в сила на §123 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗГ(отм.) и няма обратно действие като не поражда право на собственост, а само установява наличие на такова у някого, респ. констатира факта, че собственик на имота е определено лице. Наред с това е посочил, че е налице несъответствие в индивидуализацията на постройката, посочена в писмения договор за продажба и в констативния нотариален акт.
Съдът споделя извода на административния орган, че жалбоподателят не попада в кръга на правоимащите лица по §123 от ПЗР на ЗИДЗГ(отм.) . Според ал.1 на разпоредбата правоимащите лица са две категории: 1. построилите сгради, постройки, мрежи и съоръжения в държавен горски фонд, до влизане в сила на закона, или 2. лицата, които са придобили собственост върху такива, при условие че строежите са били допустими по действащите градоустройствени планове и правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ и имат качеството на търпими строежи и не подлежат на премахване.
В случая не е спорно и е очевидно, че жалбоподателят не е от първата категория лица, доколкото не е построил процесната вила. От събраните по делото доказателства е видно, че е извършил действия по закупуване на същата. Това обаче не е станало в изискуемата по чл.18 от ЗЗД форма – с нотариален акт, а с договор в писмена форма с нотариална заверка на подписите, поради което правилно административният орган е приел, че транслативния ефект на сделката по покупко-продажба на вилата не е настъпил. Последното налага извода, че към момента на подаване на заявлението за закупуване -17.02.2004г. , жалбоподателят не е придобил собственост върху находящата се в ДГФ сграда, което го изключва и от втората категория правоимащи лица по §123 ал.1 от ПЗР на ЗИДЗГ(отм.). Обстоятелството, че през 2008г. жалбоподателят се е снабдил с нотариален акт за собственост не обосновава обратен извод. Нотариалният акт е констативен и легитимира жалбоподателя като собственик на вилна сграда от момента на съставянето му, което е доста след изтичане на срока по §123 ал.1 от ПЗР на ЗИЗ на ЗГ (отм.). Наред с това следва да се посочи, че описаната в нотариалния акт вилна сграда е с различна застроена площ и етажност от визираната такава в представените договори за покупко-продажба - предварителния от 19.10.1994г. и последващия от 17.09.1997г.
От доказателства по делото, вкл. събраните в съдебното производство писмени и гласни такива, не следва извод, че жалбоподателят е правоимащо лице по §123 от ПЗР на ЗИДЗГ(отм.). От тях не се установява до влизането в сила на ЗИДЗГ (ДВ бр.16/2003г.) да е придобил собствеността върху построената в ДГФ вилна сграда. Без значение в тази връзка е, че в част от документите, съдържащи се в преписката, съставяни от различни административни органи, които в хода на процедурата е следвало да удостоверят наличие на определени обстоятелства, жалбоподателят е посочен като собственик на вилната сграда, доколкото собственост върху недвижим имот може да бъде установена само с конкретно посочени в закона писмени документи, съставени от компетентни лица. В случая собствеността на жалбоподателя върху вилната сграда, както и момента на нейното придобиване, е удостоверена по безспорен начин с констативния нотариален акт, чиято дата на съставяне обаче (22.02.2008г.) значително следва във времето релевантната по закон такава – 22.03.2003г.
Предвид горното и независимо от обстоятелството, че заявлението, поставило началото на административното производство е било подадено в законоустановения срок, поради липса на изискуема материалноправна предпоставка по §123 ал.1 от ПЗР на ЗИДЗГ (отм.) , а именно собствеността върху сградата, построена в ДГФ да е придобита преди влизането в сила на този закон, правилно на жалбоподателя е отказано закупуване на прилежащ терен, а оспорената заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му.
По изложените съображения съдът счита, че оспорената заповед е издадена при спазване на изискванията за законосъобразност по смисъла на чл.146 от АПК, поради което подадената срещу нея жалба следва да се отхвърли като неоснователна.
При този изход на производството на жалбоподателя не се следват разноски.
Водим от горното и на основаниечл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Д.Т. ***, с посочен съдебен адрес:***, против Заповед №РД 49 -318/07.11.2018г. на Министъра на земеделието, храните и горите.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: