Р Е
Ш Е Н И Е
№………./…….07.2019г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на пети
юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при секретар А. Янакиева, като разгледа докладваното от съдията Атанасов въззивно търговско дело №629 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на “Карколор“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ул.“Петко Напетов“ №17, представлявано от управител К.В. И.,
действащ чрез адв.А.П., със съдебен адрес:***, против Решение
№646/15.02.2019г., постановено по гр.д.№4922/2018г. на РС Варна, с което е
отхвърлен предявения от жалбоподателя, против Е.Г.Г., с ЕГН **********, с адрес:
***, със съдебен адрес:***, чрез адв.Д.Й., иск с правно основание чл.254, ал.2
от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 7000лв.,
представляваща разноски по договор за влог за лек автомобил, марка „Ф“, модел
“П“ с рег.№* **** **, с рама №****, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда-03.04.2018г. до окончателното
изплащане на задължението.
В жалбата се
излага, че атакуваното решение е необосновано, неправилно и незаконосъобразно.
Оспорват се изводите на съдът, че заплащането от ищеца на сумата от 7000лв., не
е причинено от скрити недостатъци на МПС, собственост на трето лице, защото
сумата съставлява санкция от РИОСВ-Варна за непритежаване от дружеството на
разрешение за третиране на отпадъци. Сочи се, че процесното МПС е предадено на
ищеца през месец януари 2016г., а декларацията, подадена в Сектор “Пътна
полиция“, ведно с регистрационните табели на автомобила, е от 23.02.2016г.,
като документа, удостоверяващ бракуването на МПС, е предоставен в сервиза на
13.09.2016г. Поддържа се, че до този момент не е съществувал механизъм, по
който ищецът да провери дали регистрационните табели са предадени в КАТ и дали
е прекратена регистрация на автомобила, поради настъпила тотална щета. Поддържа
се, че прекратяването на регистрацията на това основание е превърнало
процесното МПС отпадък, а не реализираното преди това ПТП. Сочи се, че ответницата
е подала документи за прекратяване на регистрация на лекият автомобил, с цел да
получи застрахователната му стойност, като след това, въпреки многократно
отправените ѝ покани, не отишла да вземе автомобила месеци наред.
Поддържа се, че това действие на ответницата, е направило МПС отпадък, а не
някакъв негов външен белег, определящ го като такъв, както и че прекратяването
на регистрацията, е скритият недостатък, който е известен само на ответницата.
На следващо място се оспорват изводите на съдът, че няма сключен валиден
договор за влог между страните. Сочи се, че на 27.01.2016г. С.И., в качеството
на представител на ответницата, е предал в сервиза собственото и МПС. Поддържа
се, че твърдението на ответниците, че мотивът да бъде оставен автомобила, е
продажбата му на части, е защитната теза формирана, след получаване на ИМ.
Поддържа се, че от представените писмени доказателства се налага единствено
възможният извод, че между страните е сключен договор за влог. Сочи се, че
ищецът не търгува с части втора употреба и това може да се види от предмета му
на дейност, вписан в TP, както и че няма продадена нито една част от МПС и то е
върнато на ответницата във вида, в който е прието в сервиза. Оспорва се
извършеният от съдът анализа на събраните гласни доказателства, като са развити
подробни съображения за допуснати пропуски, довели до неправилни изводи.
Оспорват се и изводите, че на дружеството е било известно, че МПС е с
прекратена регистрация, поради тотална щета и по тази причина не може да се
счита, че са налице скрити недостатъци. Сочи се, че сваленото от собственика на
регистрационните табели на автомобил, не означава автоматично бракуването му,
като наред с това не са налични
доказателства за знание от страна на управителя на ищеца за прекратяване
на регистрацията на МПС. Поддържа се, че едва към датата на
проверката-13.09.2016г., третото лице помагач е представило документите на МПС,
от които се е установило, че същото е с прекратена регистрация. Моли се за
отмяна на обжалвания съдебен акт, съответно за уважаване на претенцията и
присъждане на разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263
от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната жалба, с който
се поддържа становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че решението на
първоинстанционния съд, е законосъобразно и правилно, тъй като при
постановяването му, съдът е съобразил всички доказателства по делото и е
обсъдил задълбочено твърденията и възраженията на страните по спора. Оспорват
се доводите на въззивника относно това как и кога е било бракувано МПС и че
прекратяването на регистрацията му, се е превърнало в скрит недостатък.
Поддържа се, че свалянето на регистрационните табели, е станало месец след
оставяне на МПС в сервиза в присъствието на управляващият и представляващ
дружеството, което твърдение не е оспорено от ищеца. Сочи се, че огледът на
автомобила е извършен в двора на сервиза и в присъствие на представител на
ищеца, когато е взето решение от застрахователите. Поддържа се, че ищеца е
търговско дружество упражняващо дейност по занятие-ремонт на автомобили и на
такива след възлагане от застрахователни компании и/или брокери, поради което
не е възможно да му е известен реда и процедурата при установена тотална щета и
бракуване на МПС претърпели ПТП. Поддържа се, че предаването на автомобила в
сервиза е станало с цел сключване договор за извършване на ремонт на МПС, а не
договор за влог, какъвто в случая не обвързва страните. Оспорват се
съображенията на жалбоподателя относно достоверността на гласните доказателства,
като се поддържа, че е налице превратното им тълкуване от негова страна. Моли
за потвърждаване на обжалваното решение, ведно с присъждане на съдебни разноски
за въззивната инстанция.
В съдебно заседание въззивникът, чрез
пълномощник, поддържа жалбата си и моли за нейното уважаване, ведно с
присъждане на разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна, чрез постъпила писмена
молба от процесуалният ѝ представител, оспорва жалба и поддържа отговора
си. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца, не се явява и не се
представлява.
За да се произнесе по въззивната жалба, съдът съобрази, следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.254, ал.2 от ЗЗД, предявен от “Карколор“ ЕООД,
за осъждане на Е.Г.Г. да заплати сумата от 7000лв., представляваща особени
разноски по договор за влог на лек автомобил, марка “Фиат“, модел “Пунто“, с рег.№ В 8357 РМ, с рама №****, породени от
скрит недостатък на вложената вещ, ведно със законната лихва, считано от
03.04.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата и
уточнителната молби се твърди, че в началото на 2016г. С.И., в качеството на
пълномощник на ищцата, която е собственик на гореописаното МПС, е оставил
въпросният автомобил в автосервиза на ищцовото дружество, за пазене и оценка на
щетите, причинени му в резултат от ПТП. Служители на дружеството извършили
оглед и дали заключение, че автомобилът е за тотална щета. В последствие дружеството
многократно канило Св.И. да вземе процесното МПС от автосервиза, тъй като
състоянието на автомобила не позволявало да бъде преместен по друг начин, освен
със специално техническо средство. Въпреки дадените обещания, Св. И. не се явил
да прибере автомобила. На 13.09.2016г. от страните бил съставен
приемо-предавателен протокол, според който автомобила, е оставен за съхранение
до извозване му до Металекс. В същия ден била извършена проверка от служителите
на Регионална инспекция по околна среда и води /РИОСВ/-Варна, която
констатирала, че процесният автомобил се намира в автосервиза на ищцовото
дружество, както и че автомобила е с прекратена регистрация от 23.02.2016г.,
поради тотална щета. При тези данни контролните органи съставили на ищцовото дружество
Акт №3334/04.11.2016г. за установяване на административно нарушение, тъй като
дружеството не притежава разрешение за третиране на отпадъци. С Наказателно
постановление №3334-60/15.12.2016г. на РИОСВ, на ищцовото дружество е наложена
имуществена санкция в размер на 7000лв. на основание чл.136, ал.2, т.З от ЗУО.
Сочи се, че едва към датата на проверката-13.09.2016г. ищцовото дружество е
разбрало, че предадената им вещ-МПС, е с прекратена регистрация. На
10.11.2016г. ответницата взела вещта си-процесния л.а., за което бил съставен
приемо-предавателен протокол. На 02.08.2017г. във връзка с наложената му
санкция ищцовото дружество заплатило по банков път по сметка на РИОСВ сумата от
7000лв. Поддържа се, че при предаването на процесният автомобил, в началото на
2016г., между ответницата като влогодател и ищцовото дружество като
влогоприемател, е сключен договор за влог по отношение на процесният автомобил,
поради което и на основание чл.254 от ЗЗД влогодателят дължи на влогоприемателя
извънредните разноски за пазенето на вещта, всички необходими, неотложни,
обикновени, както и особените разноски причинени от скрити недостатъци на
вложената вещ. Поддържа се още, че прекратяването на регистрацията на
автомобила, съответно превръщането му в отпадък, представлява скрит недостатък,
за който ищцовото дружество не е било информирано. Твърди се, че по повод договора за влог, който се счита за сключен с
предаването на вещта на влогоприемателя, ищцовото дружество е направило разноски
в размер на 7000лв., представляващи заплатена имуществена санкция, което
плащане е пряка и непосредствена последица от вложената вещ-бракувано МПС, чието
бракуване не е известно на влогоприемателя. Сочи се, че тъй като договорът за
влог е сключен в интерес на влогодателя, единствената възможност за ищцовото
дружество да върне вещта, е след поискване от страна на влогодателя. Сочи се,
че въпреки отправените покани от ищцовото дружество, ответницата се явила да си
вземе вещта едва на 10.11.2016г., като в изпълнение на чл.252, ал.2 от ЗЗД вложената
вещ била върната, без забележки и възражения относно пазенето ѝ. Поддържа
се, че процесният договор за влог, е сключен на 27.01.2016г., чрез пълномощник,
първоначално в устна форма и чрез предаване на веща, а в последствие и в
писмена форма със съставен приемо-предавателен протокол от 13.09.2016г., което
действие го потвърждава.
С отговора на
исковата молба се оспорват твърденията на ищцовото дружество, че ответницата е
оставила процесното МПС за съхранение в сервиза до извозването му на Металекс и
че управляващият и представляващ дружеството не е знаел, че автомобилът е
бракуван. Оспорва се, че е налице договор за влог между страните и че
ответницата, е била многократно канена да си вземе автомобила. Твърди се, че
през м.януари на 2016г., автомобилът е оставен лично на управляващият и
представляващ ищцовото дружество за ремонт, след ПТП. Становището на работещите
в дружеството специалисти било, че ремонтът е безсмислен, защото е налице
“тотална щета“. В последствие лично управляващият и представляващ ищцовото
дружество, е свалил номерата на процесното МПС и ги е предал на ответницата и С.И.,
с когото тя живее на семейни начала. Представляващия ищцовото дружество
посъветвал ответницата да бракува автомобила, но да не го предава на Металекс,
а да го остави в сервиза, за да бъде продаден на части, от което и двете страни
ще имат изгода. Доверявайки се на съвета на специалист, ответницата оставила
автомобила в сервиза на ищцовото дружество, за да бъде продаден на части. Сочи
се, че при съставянето на АУАН от 13.09.2016г. на РИОСВ, представляващият
ищцовото дружество, е обяснил на проверяващите, че автомобилът е бракуван,
което показва неговото знание за това обстоятелство. Твърди се, че първият
приемо-предавателният протокол, е подписан ден след съставянето на АУАН, като
целта му била ищцовото дружество да установи пред АНО, че МПС не е
разкомплектовено и не може да се тълкува, като отпадък. На следващо място се
поддържа, че обстоятелството, че ищцовото дружество не притежава разрешение за
третиране на отпадъци, за което му е съставено НП и наложена административна
имуществена санкция, не може да бъде възприето, като разноски по сключен
договор за влог, а съставлява противоправно поведение на страната, от което тя
не може да извлича ползи.
Третото лице
помагач на страната на ищеца, сочи, че е контактувал с управляващият и
представляващ ищцовото дружество по повод процесното МПС, което е собственост
на жената, с която живее на семейни начала. Сочи, че след на стъпило ПТП, през
м.януари на 2016г. автомобилът е предаден в сервиза на ищеца за становище по
повод получените увреди. След като била установена “тотална щета“,
представляващият ищцовото дружество, ги убедил да оставят автомобил в сервиза,
за да се продава на части. Сочи, че лично представляващият ищцовото дружество
свалил регистрационните номера на лекият автомобил и ги предал на ответницата,
със съвет да бракува автомобила, но да не го предават на вторични суровини,
защото няма да получат сума, която да ги
удовлетвори, а като продават л.а. на части, ще имат взаимна изгода и ще са си
полезни един на друг. Оспорва твърдението на ищцовото дружество за наличието на
договор за влог и че собственика на веща е уведомяван за необходимостта да си я
прибере. Сочи, че на 13.09.2016г. представител на ищцовото дружество му се
обадил и му казал, че има проверка от РИОСВ, поради което го помолил спешно да
занесе документите на автомобила, с които да се докаже пред проверяващите, че
МПС е бракувано. Сочи, че е отишъл в сервиза с документите, като ги предал на представляващият
ищцовото дружество, а той от своя страна на служителите на РИОСВ, които му
съставили АУАН. Сочи, че преди да отиде в сервиза с документите,
представляващият ищцовото дружество вече бил обяснил, че автомобилът е
бракуван, има собственик и не е краден, тъй като на проверката присъствал и
служител на МВР, който проверил рамата на л.а. Сочи, че ответницата подписала
представените с исковата молба протоколи след съставянето на АУАН, защото
представляващият ищцовото дружество я убедил, че ще помогне за успешното
оспорване на наложената му санкция. Сочи, че представляващият ищцовото
дружество, обяснил, че след като протоколите бъдат представени пред АНО, акта
ще бъде отменен, защото с тях ще установи, че МПС не е разкомплектовено и няма
да се тълкува като отпадък.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата,
приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Възвиваната жалбата, инициирала настоящото произнасяне, е подадена в срок,
от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част.
Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната
власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на
положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания за неправилно формирани изводи от съдът. В
случая оплакванията на въззивника съставляват оспорване на изводите на
първоинстанционния съд за недоказаност на сключен между страните договор за
влог и че заплатената санкция в размер на 7000лв., не съставлява разноски,
произтекли от скрит недостатък на веща. Така направеното оспорване не
съставлява новонаведено възражение или фактическо твърдение, поради което
следва да бъде разгледано по същество.
Установява се от
представения по делото препис от Договор за покупко-продажба на МПС, че на
24.10.2010г. ответницата е придобила собствеността върху лек автомобил, марка
“Фиат“, модел “Пунто“, с рама №****.
От приетата по
делото преписка на ОД на МВР Варна, сектор “Пътна полиция“, съдържаща преписи
от Заявление за регистрация на МПС №160819007274/23.02.2016г., Свидетелство за
регистрация на МПС, част ІІ, Декларация от 23.02.2016г. от Е.Г. за тотална
щета, Писмо от ЗАД “Асет Инщурънс“ АД от 19.02.2016г. относно Ликвидационна
преписка №3001610000027 за изплащане на обезщетение на “Гражданска отговорност
на автомобилистите“, Молба от 23.02.2016г. от Е.Г. и от препис от Свидетелство
за регистрация част І, се установява, че предвид установената от застрахователя
стойност на щетите, надхвърляща 70 от % от стойността на автомобила, т.е.
тотална щета и необходимостта от дерегистрация на същия, с оглед заплащане на
застрахователно обезщетение, процесният автомобил е с прекратена регистрация,
считано от 23.02.2016г.
В представения по
делото препис от Приемо-предавателен протокол от 13.09.2016г., е посочено, че
на основание Договор за извършване на автосервизни услуги между ищцовото
дружество и ответницата, във връзка с преписка за ремонт №1 за приемане на лек
автомобил “Фиат Пунто“ с рег.№ В 8357 РМ, което е бракувано, собственикът на
автомобила го оставя на съхранение до извозване до Металекс.
По делото е
представен препис от Акт №3334/04.11.2016г. за установяване на административно
нарушение, съставен от служител на
РИОСВ-гр.Варна, относно извършена проверка на 13.09.2016г., при която са
установени извършени от ищцовото дружество дейности по третиране на
отпадъци-излязло от употреба МПС-“Фиат Пунто“, сив металик, с рег.№В 8357 РМ.
Видно е от приетия
препис от Приемо-предавателен протокол от 10.11.2016г., че на посочената дата
ищцовото е предало на ответницата процесният лек автомобил, като в протокола е
обективирано описание /в 48 позиции/ на частите на лекия автомобил, с
отразяване кои от тях са налични и какво е състоянието им /изправни или
деформирани/.
Установява се от приложеният по делото препис от Наказателно
постановление №3334-60/15.12.2016г. издадено от Директора на РИОСВ-гр.Варна, че
с оглед констатациите на проверката от 13.09.2016г. за извършване от ищцовото
дружество на дейности по третиране /оползотворяване-съхраняване с код R13/ на отпадъци
на излязло от употреба МПС марка „Ф“, модел “П“ с рег.№* **** **, с прекратена
регистрация “Тотална щета“ от 23.02.2016г., без за това да е налице
необходимото разрешително, на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 7000лв.
От приетите по
делото препис от Решение №791/12.04.2017г. по АНД №6562/2016г. на Районен съд
Варна и Решение №1326/14.07.2017г. по КАД №1501/2017г. на Административен съд
Варна, се установява че НП №3334-60/15.12.2016г. на Директора на РИОСВ-Варна, е
влязло в законна сила на 14.07.2017г.
Установява се от
препис от Платено нареждане от 02.08.2017г., че ищцовото дружество е заплатило
сумата от 7000лв. по сметка на РИОСВ- Варна, дължима на основание влязло в сила
НП №3334-60/15.12.2016г.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Г.
С.Г. на страната на ищеца, Д. Г. И. на страната на ответницата и Ю. Г. З. на
страната на третото лице помагач. Показанията на двете групи свидетели съдът възприема в частта, която е базирана
на техни непосредствени впечатления и съдържа данни за наведените от страните
факти, имащи значение за спора.
Въз основа на
горното въззивният съд, намира следното:
С оглед
разпределението на доказателствената тежест в процеса при така предявеният
осъдителен иск с правно основание чл.254, ал.2 от ЗЗД в тежест на ищеца, е при
условията на пълно и главно доказване да установи, че между страните е сключен
договор за влог на л.а.“Фиат “Пунто“ с рег.№***, който е собственост на
ответницата, както и че в резултат от скрит недостатък на вложената вещ, който
не е бил известен на влогоприемателя, последният е извършил особени разноски
или е претърпял вреди.
Съвкупният анализ
на събраните по делото доказателства, води до извод за недоказаност на първата
от горепосочените предпоставки, а именно че между страните е сключен договор за
влог на процесният автомобил. По своята правна природа договора за влог е
реален и неформален договор, т.е. същия се счита за сключен в момента на
предаване от влогодателят на определена движима вещ на влогоприемателя, който я
получава със задължение да я пази и върне, като писмената форма не е условие за
действителност на договора, а за неговото доказване.
В разглежданият
казус уточнените твърдения на ищцовото дружество са, че договора за влог
първоначално е сключен в устна форма и чрез предаване на процесната вещ, а в
последствие и в писмена форма със съставянето на приемо-предавателен протокол
от 13.09.2016г. Посочените твърдения обаче не са подкрепени с надлежни
доказателства, напротив влизат в противоречие с първоначално изложените в
исковата молба твърдения и с ангажираните по делото доказателства. Според от
твърденията в исковата молба, веща е предадена в стопанисвания от ищцовото
дружество автосервиз за пазене и оценка на щетите, които е претърпяла след ПТП,
като след извършената експертна оценка те са определени като “тотална щета“.
Същевременно в горепосоченият двустранно подписан приемо-предавателен протокол
от 13.09.2016г. изрично е отразено, че същия се изготвя на основание сключен
между страните договор за извършване на автосервизни услуги, чрез ремонт на
лекият автомобил. Въпросният протокол носи подпис на представител на ищцовото
дружество, чиято автентичност не е оспорена, поради което и в качеството си на
частен свидетелстващ документ се ползва с обвързваща, подписалата го страна,
доказателствена сила. Кореспондиращото съдържание на първоначалните твърдения
на дружеството и на протокола, водят до извод, че към момента на предаване на
автомобила, страните не са имали намерение да се обвържат от договор за влог,
като правоотношението между тях е по повод на предлаганата от ищцовото
дружество услуга за ремонт на леки автомобили. С оглед датата на съставяне на
протокола, е видно, че това намерение не е променено до 13.09.2016г., съответно
не се трансформирало в договор за влог. Наред с това съдържанието на писмото от
ЗАД “Асет Инщурънс“ АД от 19.02.2016г., според което щетите по процесният
автомобил, съставляват покрит застрахователен риск по застраховка “Гражданска
отговорност“ и дължимото застрахователно обезщетение следва да се уреди при
условията на тотална щета /т.е. след дерегистрация на автомобила/, придава
достоверност на твърдението на ответницата, че между страните, е налице договорка
за разкомплектоване на автомобила и продажбата му на части от ищцовото
дружество.
В подкрепа на
горният извод следва да се посочи, че по делото не се събраха и доказателства,
които да установят достоверността на твърденията на ищцовото дружество за
многократно отправени покани към ответницата да получи обратно автомобила, на
които тя не се е отзовала.
Събраните по делото
гасни доказателства и по-конкретно показанията на свидетеля Г. С. Г., не са в
състояние да разколебаят горните изводи. Това е така защото касателно наличието
на договор за влог, свидетеля пресъздава казаното му от представител на
ищцовото дружество, като няма лични възприятия по този въпрос. Освен това
показанията на свидетеля са много конкретни в частта относно взаимоотношенията
на страните и не токова точни и дори погрешни относно други факти /пр.цвета на
процесният автомобил, мястото където той се е намирал и др./. Тези особености
на свидетелските показания и противоречието им с със съдържанието на
горекоментираните писмени доказателства, мотивират съдът да приеме, че същите
са дадени с цел да подкрепят тезата на ищцовата страна, респективно че са
недостоверни.
Наличието на
двустранно подписан приемо-предавателен протокол от 10.11.2016г., който съдържа
описание на състоянието на автомобила към момента на връщането му на
ответницата, не е достатъчно да обоснове извод за съществуването на договор за
влог, по повод на чието изпълнение с връщане на веща, е съставен документа,
респективно че между страните не е имало уговорка за продажба на части от
автомобила. Липсата на твърдения за съставен, съответно представен по делото
протокол, който да установява състоянието на веща при предаването ѝ на
ищцовото дружество, не позволява да се прецени дали е налице идентичност при
връщането ѝ обратно на ответницата. Още повече, че ноторен факт е, че
детайлите и агрегатите в един автомобил са далече повече от описаните в
протокола 48 позиции. Наред с това създаването на протокола от 10.11.2016г., е
обосновано и от наличието на приемо-предавателен протокол от 13.09.2016г., с
който ищцовото дружество, е удостоверило приемането на веща, т.е. със спазване
на еднаквата писмена форма на насрещните действия.
При тези данни
въззивният състав на съдът приема, че ищцовото дружество не е доказало твърденията
си наличие на сключен между страните договор за влог, респективно че
предявеният иск за заплащане на разноски, предизвикани от скрит недостатък на
вложената вещ, е неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне. Ето защо и
като е достигнал до същия правен извод, първоинстанционния съд, е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото в
полза на въззивника следва да се присъдят деловодни разноски, чиито размер
възлиза на 700лв.-за заплатен адвокатски хонорар.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№646/15.02.2019г.
постановено по гр.д.№4922/2018г. по
описа на PC Варна.
ОСЪЖДА “Карколор“
ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Петко Напетов“ №17,
представлявано от К.В. И., да заплати на Е.Г.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 700лв., представляваща деловодни разноски за настоящото производство.
Решението е
постановено при участието на С.Н.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, като трето
лице-помагач на страната на ищцовото дружество “Карколор“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Петко Напетов“
№17, представлявано от К.В. И..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.