Номер 13423.10.2020 г.Град Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПлевенІІ въз. наказателен състав
На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Върбина Г. Мълчиниколова
Членове:Георги К. Грънчаров
Мариан В. Иванов
Секретар:Анелия Й. Докузова
като разгледа докладваното от Георги К. Грънчаров Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20204400600668 по описа за 2020 година
при участието на секретаря Анелия Докузова и при участието на прокурора
Красимир Ячев, като разгледа въззивно общ характер дело № 668 за 2020 г.,
докладвано от съдията Грънчаров, за да се произнесе съобрази
С присъда № 68/30.VІ.2020 г. по НОХД № 993/2020 г. Плевенски районен съд е
признал подсъдимия Ю. А. А. за виновен, в това че на 16.ІІ.2010 г. в гр. Плевен, пред
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- МВР гр. Плевен, съзнателно се ползвал от
неистенски официален документ за завършено образование - Свидетелство за основно
образование , серия Д – 94 № 0007552, регистрационен № 2073/20.VІ.1996 г., издадено от
ОУ „***“ гр. ***, като от него за самото съставяне на може да се търси наказателна
отговорност, поради което и на основание чл. 316, във връзка с чл. 308, ал. ІІ, във връзка с
ал. І от НК, съдът му е наложил наказание от 3 /три/ месеца лишаване от свобода, като на
основание чл. 66, ал. І от НК е отложил изпълнението на наложеното наказание с 3 –
годишен изпитателен срок.
Присъдата е обжалва от служебния защитник на подсъдимия, който във въззивната
жалба излага доводи, че извършеното деяние представлява маловажен случай, следва да
бъде преквалифицирано и прекратено по давност.
Представителят на прокуратурата счита, че присъдата е правилна и законосъобразна
и следва да бъде потвърдена, като не е ангажирано становище относно направеното
възражение за изтекла давност.
Съдът, прецени представените по делото доказателства намира за установено
1
следното:
Наказателното преследване се изключва, когато е изтекла абсолютната давност по
чл. 81, ал. 3 НК, т. е., когато от извършване на престъплението до постановяване съдебния
акт на въззивната инстанция, с който се ангажира наказателната отговорност на
подсъдимия е изтекъл срок, надвишаващ с една втора срока, предвиден по чл. 80, ал. 1, т.
15 от НК. Спирането или прекъсването на давността с извършване на действия по
реализирането наказателната отговорност, включително и постановяване на съдебен акт,
който не е влязъл в сила преди изтичане на абсолютната давност не може да удължава
срока по чл. 81, ал. 3 НК.
При извършване на проверка на обжалбания съдебен акт от настоящата инстанция
бе констатирано, че е налице неправилно прилагане на материалния закон от страна на
решаващия съд. По настоящето дело А. е признат за виновен и осъден за престъпление по
чл. 316, във връзка с чл. 308, ал. ІІ, във връзка с ал. І от НК като му е наложено наказание
лишаване от свобода в размер на 3 месеца, като изпълнението на наложеното наказание е
отложено с 3-годишен изпитателен срок. При произнасяне на присъдата от страна на
първоинстанционния съд и по - конкретно при определяне на размера на наказанието е
следвало съда да вземе в предвид, че обществената опасност на дееца е изключително
ниска, което се обуславя се от обстоятелството, че е с чисто съдебно минало, не са налице
каквито и да било данни за негови криминални прояви, трудово ангажиран към настоящия
момент и освен това няма издадено свидетелство за правоуправление на негово име,
въпреки използването на свидетелството за завършено основно образование. Освен това
вредните последици от деянието са незначителни, което води до извода, че
престъплението, за което А. е предаден на съд представлява маловажен случай по смисъла
на чл. 93, т. 9 от НК.
Предвид на по-горе изложените настоящата инстанция счита, че следва да бъде
приложен закон за по-лекото наказуемо деяние като деянието извършено от А. бъде
преквалифицирано, като му бъде наложено наказание на основание чл. 308, ал. ІV, т. 2. В
конкретният случай не е налице съществено изменение на обстоятелствената част на
обвинението, тъй като фактическите обстоятелства, сочещи на признаците на
престъпление по чл. 316, във връзка с чл. 308, ал. ІV, т. 2, от НК, се съдържат в самия
обвинителен акт и подсъдимият се е защитавал по тях. Сред тях са всички фактически
обстоятелства, свързани със субекта на престъплението, мястото на престъплението,
начина на извършването му. Фактите, които са послужили като основание за ангажираност
на наказателната отговорност на подсъдимия по друг материален закон, са същите, които
са съществували и в обвинителния акт, като второинстанционният съд им дава различна
2
правна оценка и юридическа формулировка, прилагайки закон за по-леко наказуемо
престъпление, без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението.
Дадената в обвинителния акт правна квалификация е без значение. От значение са
единствено фактите, включени в него и възприети от въззивната инстанция.
Предвид на горе изложеното следва деянието извършено от А. да бъде
преквалифицирано като извършено на основание чл. 316, във връзка с чл. 308, ал. ІV, т. 2
от НК.
Съгласно чл. 80, ал. І, т. 4 от НК давността за погасяване на наказателното
преследване е пет години и започва да тече от дата, когато е извършено престъплението.
От тогава до разглеждане на делото пред въззивната инстанция са изтекли 10 години, а
срока за прекратяване на производството е 7 години и 6 месеца. Следователно в
конкретния случай е изтекла предвидената в закона абсолютна давност по чл. 81, ал. ІІІ от
НК, според която наказателното преследване се изключва, когато от извършване на
престъплението е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по чл. 80, ал. І, т. 4 от
НК, независимо от това, че през този срок давността е била прекъсвана с извършване на
процесуални действия в съдебната и досъдебна фаза на процеса. Това е така, защото
срокът по чл. 81, ал. І, т. 3 от НК е преклузивен и щом като започне да тече от момента на
извършване или довършване на престъплението не може да бъде прекъсван или спиран с
извършване на процесуални действия. При това положение въззивният съд е длъжен в
съответствие с чл. 317 от НПК да прекрати делото на основание чл. 24, ал. І, т. 3 от НПК и
чл. 81, ал. ІІІ от НК, за да не бъде допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила по смисъла на чл. 348, ал. ІІІ, т. 1 от НПК. Затова настоящият състав приема, че за
отстраняване на допуснатото нарушение следва да упражни касационните правомощия по
чл. 334, ал. І, т. 4 от НПК, като измени обжалваната присъда, наложи наказание за по-леко
наказуемо престъпление и прекрати наказателното производство по делото. В тази връзка
следва да се посочи, че абсолютната давност може да бъде приложена за първи път и във
въззивното производство, стига да е изтекъл срокът по чл. 81, ал. 1, т. 3 НК във времето от
постановяване на първоинстанционната присъда до постановяване решението на
въззивния състав. Присъдата на районния съд е била постановена на 30.VІ.2020 г., а
съдебното заседание на въззивната инстанция е проведено на 13.Х.2020 г. Но тъй като в
конкретния случай условията за прилагане на абсолютната давност са били налице към
момента на постановяване на въззивното решение, съдът е длъжен да прекрати
наказателното производство на посочените по-горе процесуални основания. В този дух е и
практиката на ВКС – решение № 233/22.ІV.2002 г. по н.д. № 116/2002 г. ІІ н.о. на ВКС.
Водим от горното съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА присъда № 68/30.VІ.2020 г. по постановена по НОХД № 993/2020 г. по
описа на Плевенски районен съд, като на основание чл. 337, ал. І, т. 2 от НПК прилага
закон за по-леко наказуемо престъпление и преквалифицира деянието на Ю. А. А. с ЕГН
********** от престъпление по чл. 316, във връзка с чл. 308, ал. ІІ, във връзка с ал. І от НК
в престъпление по чл. 316, във връзка с чл. 308, ал. ІV, т. 2 от НК, поради което го
признава за невинен и го оправдава по първоначалното обвинение по чл. 316, във връзка с
чл. 308, ал. ІІ, във връзка с ал. І от НК.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 334, т. 4, във връзка с чл.24, ал.І, т.3 от
НК наказателното производство по делото срещу Ю. А. А. поради изтичане на
предвидената в закона давност, за престъплението по чл. чл. 316, във връзка с чл. 308, ал.
ІV, т. 2 от НК.
Решението подлежи на обжалване или протест пред ВКС на РБ в 15 –дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4