Р Е Ш Е Н И Е
№ /……………………2021 година, гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ВАРНА, ПЪРВИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА
ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Ангелина Георгиева и при участието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от
съдия ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА к.адм.д.№561 по
описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на „Ред Хот
България“ ЕООД, ЕИК *********, против Решение № 260070/22.01.2021г., постановено по АНД № 4725/2020г. по описа на Районен съд-Варна, с което е потвърдил Електронен фиш, сер. Г № 000014615, издадено
от ОД на МВР Варна, с който за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ и на осн. чл. 683, ал.
4, вр. с ал. 1, т. 2, вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ e наложено административно
наказание "имуществена санкция" в размер на 2000 лева и осъдил дружеството да заплати на ОД на МВР Варна, разноски по
делото в размер на 120 лева.
В касационната жалба, депозирана от процесуален представител на „Ред Хот
България“ ЕООД се твърди неправилност на обжалваното решение, поради допуснати
нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди, че
неправилно въззивният съд е приел, че електронният фиш е съставен при спазване
изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Навеждат се доводи, че задължението на
собственика за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ е
възникнало преди 06.02.2020 г., когато е изтекла предходната застраховка с
което е довършено нарушението по чл.638, ал.1, т.1 от КЗ, а не на датата на
заснемане на автомобила. В този смисъл се посочва, че без значение колко време
дружеството е бездействало и за автомобила му не е имало застраховка, все се
касае за едно единствено нарушение, което е довършено в първия ден след крайния
срок, в който е трябвало лицето да действа. Навеждат се доводи, че момента на
установяване на нарушението, както и момента на довършването на нарушението,
осъществявано чрез бездействие е ирелевантно. Посочва, че неправилно въззивния
съд е приел, че на санкциониране подлежи дружеството, като този извод е в
противоречие с чл.11, ал.3 от Договор за оперативен лизинг от 05.01.2020 г. Според
касатора, цитираната разпоредба определя, като задължение за сключване на
задължителна застраховка „ГО“ на лизингополучателя. Изложени са подробни доводи,
които аргументират тезите на касатора. На посочените
основания сезира касационната инстанция с искане за отмяна на обжалваното
съдебно решение, поради неговата
незаконосъобразност и постановяване на решение, с което да се отмени издаденото
наказателно постановление. Претендира присъждане на съдебни разноски за две
съдебни инстанции.
В съдебно заседание, касаторът чрез адв.З. поддържа изложеното в
касационната жалба.
Ответникът по касационната жалба редовно призован , не се представлява.
Представени са писмени бележки с.д. №5957/21.04.2021г., в които на подробно
изложени мотиви чрез представител по пълномощие оспорва касационната жалба и
прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира решението на ВРС да бъде оставено в сила.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена
в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради
което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните
съображения:
Производството пред районния
съд е образувано по жалбата на „Ред Хот България“ ЕООД против Електронен фиш, сер. Г №
0014615, издаден от ОД на МВР Варна, с който за нарушение на чл. 483, ал. 1, т.
1 от КЗ и на осн. чл. 683, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2, вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2000 лева.
За да се произнесе, въззивният
съд е приел от фактическа страна, че на 06.02.2020г. около 08.22 часа в по бул. „Цар
Освободител“ в гр. Варна бил управляван л.а. „Ситроен Ксара Пикасо” с рег. №
В1163НТ. При управлението на автомобила, той преминал покрай функциониращо
автоматизирано техническо средство №SD2D0013, осъществило заснемане на
автомобила, като било установено, че автомобила се движи без за същия да има
сключен валиден, действащ договор „ГО“.
След установяване на собственика на автомобила – „Ред Хот България“ ЕООД със законен
представител – А.М.М., бил издаден електронен фиш серия Г № 0014615, в
обстоятелствената част на който е описано извършеното нарушение. Посочена била неговата
правна квалификация по смисъла на чл.461 т.1 вр. 638 ал.1 т.2 от КЗ, като бил
определен и размер на наказание с посочено правно основание за налагането му –
чл.638 ал.1 т.2 от КЗ. Електронният фиш бил надлежно скрепен с доказателство –
снимков материал от техническото средство, извършило заснемане.
За да потвърди санкцията, въззивният съд приел от правна страна, че електронния фиш е съставен
при спазване на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, като същият съдържа
необходимите реквизити. Приел е, че доколкото в законоустановения срок не е
посочен факт на отчуждаване на автомобила или придобиване на собствеността
върху същия от трето лице, то безспорно е установено, че на санкциониране подлежи
дружеството – лизингодател. Посочено е, че правилно е определен размера на
административното наказание. Въззивният съд е отхвърлил, като неоснователни
останалите възражения и е приел, че се касае за продължено административно
нарушение, оттам, че правилно като дата на нарушението е посочена датата, на
която е констатирано управлението на автомобила без сключен договор за
застраховка „ГО“.
Съдът при
касационната инстанция, като обсъди доводите в касационната жалба и
възраженията на ответника по касация формира извод, че обжалваното
решение е валидно, постановено
в съответствие с приложимия материален
закон. ВРС е
извършил цялостна проверка на обжалвания ЕФ, съгласно задължението по чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по препращане
от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането
на допустимите и относими към спора доказателства. Подробно е обсъдил доводите на страните. В
мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от
събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни
изводи, възприети и от настоящия съдебен състав, като съобразени с приложимите
материалноправни разпоредби.
Изложените от ВРС мотиви изцяло се споделят и от настоящия състав, поради
което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл.221 ал.1
изр.2 от АПК.
Неоснователно се твърди в касационната жалба, че ЕФ е
съставен при неспазване на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Първо, следва
да се отбележи, че от така изложените твърдения в тази част не става ясно какво
конкретно нарушение се твърди, че е допуснато при съставяне на ЕФ. Второ, разпоредбата
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не приравнява електронния фиш на АУАН и
НП като изискване за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване, а само
като правни последици. Съгласно посочената разпоредба, електронният фиш съдържа
данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, респ. имуществената
санкция, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Обжалваният
електронен фиш, съдържа всички изброени по-горе реквизити.
Неправилно се твърди в касационната жалба, че
отговорността на дружеството е ангажирана за това, че като собственик не е
изпълнил задължението си да сключи задължителна застраховка „ГО”, а не за това,
че е управлявал лекия автомобил без наличието на такава застраховка. В
съставения електронен фиш, много точно и ясно е посочено в описателната част,
че „на 06.02.2020 г....е установено управление на МПС...за което няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка ГО”. Фактическото описание
съответства на правната квалификация – чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.2 от КЗ, вр.
чл.461, т.1 от КЗ. Ирелевантни са твърденията изложени в касационната жалба, че
нарушението е извършено когато е изтекла предходната застраховка, защото не е
повдигнато/установено такова обвинение/нарушение. Разпоредбата на чл.638, ал.4,
която е посочена, като нарушена в ЕФ, указва, че когато с автоматизирано техническо средство или система е установено
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно
средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1. Нарушението е по ал.4 от КЗ – установено
с АТСС нарушение при управление на МПС, като чл.638, ал.4 от КЗ препраща към
ал.1 от с.р. за налагане на глоба, в зависимост от субекта на извършване на
нарушението.
Неоснователно се твърди в касационната жалба, че
въззивният съд не е съобразил представения договор за оперативен лизинг от
05.10.2020 г., според който в чл.11, ал.3 лизингополучателят е длъжен да
заплати премиите за задължителна застраховка на лизингованата вещ. Според
текста на разпоредбата от Договора за оперативен лизинг се разбира, че лизингополучателят
е длъжен да заплати премиите за задължителна застраховка ГО на лизингодателя.
Но тези премии, следва да бъдат заплатени, защото именно задължение на
лизингодателя е да сключи задължителна застраховка. От тълкуването на клаузите
в договора става ясно, че лизингодателят има задължение да сключи задължителна
застраховка, а разходите ще му бъдат възстановени от лизингополучателя, поради
което правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на
лизингодателя. В потвърждение на този извод е разпоредбата на чл.9, т.3 от
Договора за оперативен лизинг, според която лизингодателят е длъжен да предаде
заедно с лизингованата вещ всички документи, свързани с нейната поддръжка,
ремонт и експлоатация. За да бъде ползван/експлоатиран автомобила от
лизингополучателя, той трябва да има сключена задължителна застраховка „ГО”,
винетка, и др.
Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че
според чл.189, ал.4 от ЗДвП, която препраща към чл.647, ал.3 от КЗ,
техническото средство следва да установи автоматизирано, без намесата на
служител, всички елементи от състава на нарушението и то по начин, възможен за
по-нататъшната му автоматизирана обработка, която да има за резултат
генерирането на електронния фиш, в отсъствието на конктролен орган и на
нарушител. Нарушението е установено без намесата на служител и в отсъствие на
контролен орган. Видно от приложените с административната преписка
доказателства – на документа съставен в момента на извършване на нарушението,
генериран от АТСС, е зададен „приоритет” застраховка”. В този случай с АТСС се
регистрират моторните превозни средства, когато за тях не е сключена
задължителна застраховка „ГО”. Последващата проверка от съответен служител,
според касатора, се извършва, за да се потвърди установеното нарушение, а не че
тепърва се установява. Както и погрешно е разбирането, че именно с извършване
на справка от съответен служител се установява нарушението. В този смисъл
неоснователни са твърденията, че при извършване на справка от служител и
установяване на нарушението, то следва да се издаде АУАН и НП. При това
положение са изпълнени изискванията на чл. 647, ал. 3 от КЗ и чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 и правилно на дружеството е наложена
имуществена санкция.
Гореизложените доводи обуславят извода на касационния
съд, че въззивният съд е постановил решението си
при правилно приложение на процесуалния и материалния закон. Правилно ВРС е ценил доказателствата в тяхната съвкупност и е формирал кореспондиращ с доказателствата
по делото извод. Мотивиран от изложените
съображения, настоящият касационен състав намира, че не се установяват
наведените с жалбата касационни основания.
Предвид крайния изход на спора и с оглед своевременно
направеното искане на процесуалния представител на ответника за присъждане на
разноски, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от
Закона за правната помощ, и като съобрази, че делото не се отличава с висока степен на фактическа и правна
сложност и е приключило след провеждането само на едно открито съдебно
заседание, съдът намира, че в полза на ответната страна следва да се присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 80,00 лева, които
касационният жалбоподател следва да бъде осъден да й заплати.
Водим от горното, Административен съд - Варна, І-ви касационен
състав, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260070/22.01.2021г., постановено по АНД № 4725/2020г. по описа на Районен съд-Варна.
ОСЪЖДА „Ред Хот
България” ЕООД ЕИК *********, представлявано от А.М.М. – управител, да заплати на Областна дирекция на
МВР гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.