Определение по дело №95/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 234
Дата: 21 януари 2020 г.
Съдия: Даниела Дончева Михова
Дело: 20202100500095
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер IV-234             Година 2020, 21 януари              гр.Бургас

 

Бургаският окръжен съд,                четвърти въззивен граждански състав

на двадесет и първи януари                      година две хиляди и двадесета,

в закритото заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2. ПЛАМЕНА ВЪРБАНОВА

секретар ………………….

като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова

въззивно гражданско дело № 95 описа за 2020 година

 

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.„Тодор Александров” № 81-83, против решение № 2628 от 21.10.2019 г. по гр.д.3605/2019 г. по описа на Бургаски районен съд, В ЧАСТТА, с която въззивникът е осъден да заплати на Н.А.Н. *** сумата от 3 000,00 лв, представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди в резултат на ПТП от 28.03.2018 г., възникнало в гр.Бургас, на ул.„Крайезерна” между собственото на ищеца МПС „Ландровер Фриландер” с рег. № А 6362 КС и собствено на „Бургасбус” ЕООД МПС „Ивеко Дейли” с рег.№ А 8495 МА, настъпило по вина на водача на второто МПС Тоню Христов Тонев, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.04.2018 г. до окончателното й изплащане.

Твърди се, че решението на БРС в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и – необосновано. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че са налице предпоставките, обуславящи наличие на отговорност за въззивника като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Твърди се, че на първо място, по делото не е доказана възникнала деликтна отговорност по чл.45 ЗЗД на застрахованото лице – водача на микробус „Ивеко Дейли” с рег.№ А 8495 МА - Тоню Христов Тонев. Сочи се, че представеният по делото Протокол за ПТП е бил надлежно оспорен от ответното дружество, а констатациите му са били оборени от събраните по делото гласни доказателства и две съдебно-автотехнически експертизи за механизма на произшествието. Твърди се, че от заключенията на единичната САТЕ се установява, че ПТП процесното ПТП е възникнало изцяло по вина на водача на увредения „Ландровер Фриландер” с рег. № А 6362 КС. Твърди се, че неправилно съдът не е кредитирал заключението по единичната САТЕ, което е изготвено въз основа на най-категоричните, ясни и точни доказателства – снимковия материал,  а е посочил, че кредитира заключението по тройната САТЕ, в която липсва обоснован механизъм на произшествието. На второ място се твърди, че решението е неправилно и в частта на определяне на размера на вредите, като съдът неправилно не е приел, че е налице тотална щета, при което е следвало от обезщетението да приспадане стойността на запазените части (до 25%), съотв.да присъди обезщетение не по-голямо от 2 610 лв. На следващо място се твърди, че поради наличието на тотална щета и липсата на представено удостоверение за прекратяване на регистрацията на МПС, обезщетение изобщо не следва да се изплаща. На последно място се твърди, че неправилно, при неспазване на чл.106, ал.3 КЗ, претенцията за законна лихва е уважена считано от 20.04.2018 г., вместо от 14.05.2018 г., като не е съобразено, че последният документ по процесната щета, е представен от Атанас Н. на 19.04.2018 г.

Претендира се отмяна на решението на БРС в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове.

Няма искания по доказателствата. Претендират се разноски.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.

В законовия срок против въззивната жалба е постъпил отговор от въззиваемата Н.А.Н., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и недоказана. Твърди се, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, а правните му изводи са правилни и обосновани. Твърди се, са правилни изводите на съда, че вина за процесното ПТП носи водачът на микробуса, като правилно съдът е кредитирал заключението на тройната САТЕ, което кореспондира с останалите доказателства по делото, а не е кредитирал заключението по единичната САТЕ. Изложени са подробни съображения.

Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на съдебни разноски. Също няма искания по доказателствата.

 

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДОКЛАДВА въззивната жалба на ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.„Тодор Александров” № 81-83, против решение № 2628 от 21.10.2019 г. по гр.д.3605/2019 г. по описа на Бургаски районен съд, В ЧАСТТА, с която въззивникът е осъден да заплати на Н.А.Н. *** сумата от 3 000,00 лв, представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди в резултат на ПТП от 28.03.2018 г., възникнало в гр.Бургас, на ул.„Крайезерна” между собственото на ищеца МПС „Ландровер Фриландер” с рег. № А 6362 КС и собствено на „Бургасбус” ЕООД МПС „Ивеко Дейли” с рег.№ А 8495 МА, настъпило по вина на водача на второто МПС Тоню Христов Тонев, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.04.2018 г. до окончателното й изплащане.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните.

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:   1.                    2.