22.10.2020г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното заседание
на втори октомври две хиляди и двадесета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла Иванова
Прокурор Цвета Пазаитова
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№398 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.1,
ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и е образувано
по искова молба, подадена от Б.М.С. *** /уточнение от 04.06.20г. и 02.07.2020г./.
Ищецът твърди, че на 18.05.2019г.
управлявал собствения си автомобил и бил спрян за проверка, като след справка
проверяващите заявили, че е представил фалшиво СУ МПС. За това бил съставен
АУАН №АА 299122/18.05.2019г., иззето било СУ МПС, издадено в Гърция, както и
регистрационния талон и регистрационните табели на автомобила. Издадено било НП
№19-0271-000566 от 23.05.2019г. на ВПД Началник РУ Харманли за нарушение на
чл.150 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.2 от същия закон било наложено на
ищеца наказание глоба от 300,00 лева. Издадена била и ЗППАМ №19-0271-000154 от
20.05.2019г. на ВПД Началник РУ Харманли, както и било образувано досъдебно
производство за престъпление по чл.316 във вр. с чл.308, ал.1 от НК. Издадените
административни актове били обжалвани и с Решение, постановено по нахд
№254/2019г. РС Харманли отменил изцяло наказателното постановление. При
обжалване на ЗППАМ №19-0271-000154 от 20.05.2019г. било образувано
а.д.№722/2019г. по описа на АС Хасково. С постановление от 17.06.2019г. и след
като се доказало, че официалният документ не е неистински, било прекратено и
образуваното наказателно производство. Ищецът се чувствал унизен, обиден,
безсилен пред своеволията на държавните служители, които засегнали честта и
достойнството му на добросъвестен гражданин. Това се отразило негативно на
душевното му здраве. През едната година, в която протичали тези производства, и
понастоящем ищецът живеел в стрес. Не можел да преживее постоянните
призовавания в РПУ Харманли, контакта с униформените служители. Приятелите му,
а и широк кръг от обществеността, разбрали, че е разследван и предаден на съд
за извършване на тежко умишлено престъпление. Срамувал се да излезе на
обществено място, защото всички гледали на него като на престъпник, говорели
зад гърба му и разпространявали обидни думи. Постоянно мислел какво ще се случи
с него, ако го признаели за виновен и как щял да има петно за цял живот и да е
накърнена репутацията му. Освен това, след като свалил регистрационните табели,
той не можел да води всеки ден в продължение на 2 месеца бременната си жена до
болницата в Хасково. Затова плащал на таксита и познати. Тези душевни болки и
страдания, причинения дискомфорт и имуществени вреди, били в пряка връзка с
административните действия и повдигнатото обвинение. С допълнително уточнение
сочи, че се претендира обезщетение за вреди, претърпени за административната
дейност от наказателното постановление и издадената заповед за ПАМ, както и
отново с допълнително становище уточнява обстоятелствената част в претенцията
за имуществени вреди, изразяваща се в направени разноски по а.д.№722/2019г. по
описа на ХАС и по анд №254/2019г. на РС Харманли, разходите за транспорт за
такси по маршрут Симеоновград-Димитровград-Харманли и обратно, за явяване в две
съдебни заседания – 120 лева, разходи за транспорт за такси по маршрут
Симеоновград-Хасково и обратно за периода 20.05.2019г. – 20.07.2019г., когато
бил без СУ МПС и колата била спряна от движение, а трябвало да води ежедневно
бременната си съпруга на лечение в Хасково – 1600,00 лева. В с.з. от 31.07.2020г. отново се
уточнява иска за имуществени вреди, като се твърди, че се претендират само
направените по делото пред РС Харманли разноски. Иска от съда да постанови
решение, с което да осъди ответната страна да заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 5000,00 лева, както и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 2280,00 лева, ведно със законната лихва върху
сумите, считано от датата на деликта до окончателно изплащане, както и
направените в настоящото производство разноски.
Ответната
страна депозира отговор, като оспорва иска.
Окръжна
прокуратура счита иска за неимуществени вреди за доказан, като сочи, че
обезщетението следва да се определи от съда в справедлив размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства –
поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна
следното:
С
Решение №137/18.07.2019г., постановено по анд №254/2019г. на Харманлийски АС, е
отменено наказателно постановление №19-0271-000566 от 23.05.2019г. на ВПД
Началник РУ Харманли към ОД МВР Хасково, с което на Б.М.С. за нарушение на
чл.150 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание Глоба от 300,00 лева. По делото като доказателство е
приет АУАН сер.АА №299122 от 18.05.2019г., съставен относно нарушението по
чл.150 от ЗДвП. Решението на РС Харманли е влязло в законна сила на
06.08.2019г. По делото жалбоподателят Б.М. бил представляван от адвокат по
силата на сключен договор за правна защита и съдействие – л.17 от делото, видно
от който страните са уговорили възнаграждение от 240,00 лева за осъщественото
представителство, като в договора е отбелязано, че сумата е заплатена. Проведени
са две заседания, като видно от съставените съдебни протоколи жалбоподателят е
бил представляван от явилият се процесуален представител адв.К..
Видно
от представената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№19-0271-000154/20.05.2019г. въз основа на данните в посочения АУАН е наложена
на Б.М.С. ПАМ по чл.171, т.2а, б.А от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на
ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно: 180 дни, като са отнети СР МПС и
два броя регистрационни табели. С Определение от 03.07.2019г., постановено по
а.д. №722/2019г. на ХАС, съдът е оставил без разглеждане и прекратил
производството, образувано по жалба на Б.М.С. против посочената заповед.
Посоченото основание за прекратяване на производството е по чл.159, т.8 от АПК
– поради оттегляне на оспорването.
Видно от представените Заповед за задържане от
18.05.2019г., протокол за личен обиск от същата дата, Постановление за връщане
на веществени доказателства №420/11.06.2019г. и Постановление за прекратяване
на наказателно производство от 17.06.2019г. срещу Б.М. е водено досъдебно производство
№272/2019г., представляващо преписка №420/2019г. на РП Харманли, за това, че на
18.05.2019г. в 23.00 в гр.С. на ул.Р. съзнателно се ползвал пред С. Т. –
ст.полицай, и А. П.– мл.инспектор, с неистински официален документ –
свидетелство за управление на МПС с №********* на гръцки език, издадено на
02.06.2016г. в РГърция на името на Б.М.С., валидно до 02.06.2031г., на който е
предаден вид, че е истински, като от него за самото съставяне на документа не може да се търси
наказателна отговорност – престъпление по чл.316 във вр. с чл.308, ал.1 от НК.
Производството било прекратено поради липса на състав на престъпление, тъй като
от заключението на техническата експертиза се установило, че документът бил
истински.
Като свидетел по делото са разпитани М.С.Т.и М.Я.Д.–
баща и съжителстваща с ищеца на семейни начала. Първият свидетел дава
показания, че живеели със сина му през 3 къщи, на към 21-21,30ч. синът му се
обадил по телефона, че го спрели полицаите и му взели книжката като казали, че
е фалшива. Бащата отишъл на мястото, като сварил сина си в много притеснено
състояние – свалили номерата на колата му, взели му книжката, сложили му
белезници, като че бил направил голямо престъпление. За човек, на когото за
първи път слагали белезници, синът му бил много уплашен. Б. изкрал една нощ в
полицията, после го пуснали, но се чувствал много обиден, защото семейството
било с авторитет в града, а се разчуло и комшиите започнали да говорят, че си
бил купил книжката. Даже и още приказвали това, но пък експертизата доказала,
че това не било така. Свидетелката Д.също дава показания за случилото се.
Вечерта Б. ѝ се обадил и казал да му приготви дебела блуза и панталон,
защото щели да го задържат и бил много притеснен. На другия ден поискала да го
види, но не ѝ давали обяснения, а само казали, че книжката била фалшива и
не се знаело кога ще излезе от полицията. Когато се видели, Б. започнал да
прегръща детето и да плаче. После хората започнали да говорят, че е направил
нещо и че без причина нямало да му вземат номерата и книжката. Самата тя чувала
от хората в квартала как говорели за това, че бил с фалшива книжка от Гърция.
Това продължило докато му върнат книжката – около 2-3 седмици или месец, но в
началото бързо се разчуло. Той настоявал пред всички, че книжката му била
истинска. Направили разноски по делото в Харманли и дали 60 лева, придвижвали
се с таксита, защото нямали кола.
При
така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Съгласно чл.203, ал.1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на
граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда
на тази глава – Глава Единадесета, Производства за обезщетения. Съгласно чл.203, ал.2 от АПК за неуредените въпроси за имуществената отговорност
се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди. Съгласно чл.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в АПК. За да възникне
право на иск за обезщетение следва да са налице кумулативни предвидените
предпоставки: да е налице вреда - имуществена или неимуществена; незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или
бездействието и настъпилата вреда. Вредата е отрицателната последица от
увреждането, която засяга неблагоприятно защитените от правото имуществени или
неимуществени интереси на увредения, като тя е пряка и непосредствена ако
следва от незаконосъобразния акт, действие или бездействие на компетентния
административен орган, по силата на безусловно необходимата връзка между тях.
При липсата на елемент от фактическия състав, то не може да се реализира
отговорността по чл.203 от АПК във вр.с чл. 1 от ЗОДОВ.
Така в настоящия случай безспорно е установена първата
предпоставка – незаконосъобразен акт на ответника - отменено наказателно постановление №19-0271-000566 от
23.05.2019г. на ВПД Началник РУ Харманли към ОД МВР Хасково, с който е
определено административно наказание Глоба от 300 лева за това, че е прието, че
Б.С. е управлявал ППС без да е правоспособен водач. Няма спор между страните, а
и това се установява от събраните доказателства, че Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№19-0271-000154/20.05.2019г. не е била разглеждана по същество в оспорването
пред ХАС по а.д.№722/2019г., тъй като последното е било прекратено след
оттегляне на оспорването от самия жалбоподател. В този смисъл съдът приема, че е
доказано наличието на незаконосъобразен акт, издаден от административен орган
при изпълнение на административна дейност по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
единствено по отношение на НП
№19-0271-000566 от 23.05.2019г., но не и по отношение на ЗППАМ
№19-0271-000154/20.05.2019г. В този смисъл следва да бъдат обсъждани
претендираните вреди – имуществени и неимуществени, само по отношение на
твърдението за произтичащи от наказателното постановление.
Спорно е по делото дали са настъпили вреди и дали ако те
са настъпили, то дали са пряка и непосредствена последица от
издадения незаконосъобразен акт. След
преценка на събраните по делото гласни доказателства, както и при тяхното
обсъждане във връзка със събраните писмени доказателства и твърденията,
наведени в исковата молба, съдът намира, че
вследствие на незаконосъобразния акт ищецът не е претърпял неимуществени
вреди, релевантни за отговорността по ЗОДОВ. Незаконосъобразният акт –
наказателното постановление за наложена глоба, не е рефлектирал негативно върху
личността на ищеца. Предизвиканите у него отрицателни психически и емоционални
преживявания са следствие от задържането под стража, образуваното досъдебно
производство, отнетите регистрационни табели и СУ МПС, но не и поради
наложеното административно наказание. Твърденията на ищеца са именно в тази
посока – че е постоянно призоваван и е контактувал многократно с униформени
служители, докато е бил разследван, както и притесненията са му да не бъдел
признат за виновен заради фалшива книжка, т.е. няма твърдения и доказателства
той да е изпитвал негативни преживявания във връзка с наложената глоба, тъй
като било прието, че е неправоспособен водач. В този смисъл съдът приема, че не
се дължи обезщетение за неимуществени вреди и в тази си част исковата претенция
следва да бъде отхвърлена като недоказана и неоснователна.
По
отношение на претендираните имуществени вреди следва да се има предвид
изложеното относно ЗППАМ, за която не се доказа да е незаконосъобразен акт, а в
този смисъл не са дължими и разноските в образуваното а.д.№722/2019г. на ХАС.
Още повече, че те е следвало да бъдат поискани в това производство, а и в с.з.
пълномощникът на ищеца твърди, че не търси тези разноски. Направените разноски
за ползвани таксита са във връзка с постановената ЗППАМ – 1600 лева, а както и
относно разноските за транспорт към съда при провеждане на две съдебни
заседания – 120 лева, за тях няма ангажирани безспорни и конкретни доказателства,
доколкото единствено св.Д.дава показания, че били направени такива, но не се
сочи никаква конкретика. В настоящия процес единствено са доказани разноските
по анд №254/2019г. на РС Харманли. Установи
се, че издаденият от администрацията акт, чийто адресат е ищецът, а именно – НП №19-0271-000566 от 23.05.2019г., отменено с решението на съда, е
незаконосъобразен акт, като съобразно мотивите на ТП №2/19.05.2015г. на ВКС по
тълк.д. №2/2014г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен
съд, съдът приема, че издаването на отменения акт е последица от изпълнение на
нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност. Изпълнението на тези задължения по своето съдържание
представлява административна дейност и в този смисъл наказателното
постановление представлява властнически акт, издаден от административен орган и
е резултат от санкционираща административна дейност. Установи се още, че ищецът
е ползвал правна защита и съдействие, съгласно сключен договор на 05.06.2019г.,
както и процесуалното представителство е осъществено срещу адвокатско
възнаграждение е в размер на 240,00 лева, заплатено на същата дата при
подписване на договора. Провеждането на производство по обжалване пред съд на
издаденото наказателно постановление е необходима предпоставка за отмяната на
акта и единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и
че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Ако в
производството по съдебно обжалване наказаният гражданин е ползвал адвокатска
защита, което е негово нормативно установено право, заплатеното възнаграждение
за осъществяване на тази защита съставлява увреждане на имуществената сфера на
адресата на незаконосъобразния акт. Така претърпяната загуба е в пряка причинна
връзка с отменения като незаконосъобразен акт на администрацията, доколкото
ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение, ако не бе издадено наказателно
постановление, за обжалването на който е ангажирал квалифициран защитник. По
изложените съображения и като съобрази задължителните указания, дадени в ТР
№1/15.03.2017г. на ОСС от I и II колегия на ВАС по т.д. №2/2016г., настоящият
състав намира предявеният иск за имуществени вреди за доказан по основание, но
до размера от 240,00 лева. В този
размер искът следва да се уважи, а над него и до пълния предявен размер от 2280,00
лева следва да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.
Така
определената сума за обезщетение е дължима със законна лихва, считано от
завеждане на делото – 12.05.2020г. Законна лихва за забава върху размера на
обезщетението е дължима по силата на чл.86 от Закон за задълженията и
договорите от датата на отмяна на незаконосъобразния административен акт и се
дължи до завеждането на иска за обезщетение, но следва да бъде предявен отделен
иск за лихвата за забава, определена като размер и за съответния период още в
исковата молба. В този смисъл съдът счита, че законната лихва в настоящия
случай е дължима от предявянето на иска за обезщетение.
С
оглед крайния извод за основателност на предявените искове, то ответникът
следва да заплати съразмерно на уважената част възнаграждението за адвокат –
28,03 лева, както и разноските за д.т. – 10,00 лева.
Мотивиран
така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Х…., да
заплати на Б.М.С., ЕГН **********,***, сумата от 240,00 лева, представляващи
обезщетение за причинени имуществени вреди /заплатено адвокатско
възнаграждение/ в резултат от незаконосъобразно
Наказателно постановление №19-0271-000566 от 23.05.2019г. на ВПД Началник РУ
Харманли към ОД МВР Хасково, отменено с Решение №137/18.07.2019г., постановено по нахд
№254/2019г. по описа на Районен съд Харманли, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 12.05.2020г. до окончателно изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
имуществени вреди над този размер до пълния предявен от 2280,00 лева, както и
иска за неимуществени вреди в размер на 5000,00 лева, претърпени в резултат на
незаконосъобразно НП №19-0271-000566 от 23.05.2019г.
и ЗППАМ №19-0271-000154/20.05.2019г., като недоказани и неоснователни.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Х…., да
заплати на Б.М.С., ЕГН **********,***, направените разноски в настоящото
производство за д.т. и адвокатско възнаграждение – общо 29,03 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред ВАС
на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: