РЕШЕНИЕ

гр.София,13.07.2020 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, ГО,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на шести юли през две хиляди и двадесетата година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА                                                                    

                                              ЧЛЕНОВЕ :   ГАЛИНА ТАШЕВА                                                                                                                                    

                                                           Мл.с.МИРОСЛАВ  СТОЯНОВ

при секретаря Ирена Апостолова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело №6867 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

              С решение от 11.02.2019 г. по гр.д. № 7189/18 г., СРС, ГО, 165 с-в ОТХВЪРЛЯ предявените от "Т.С." ЕАД, ЕИК *******срещу В.И.Д., ЕГН ********** и П.И.П., ЕГН ********** искове за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца на основание чл. 149 и сл. ЗЕ по 1/2 от сумата от общо 1298,74 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода 05.2014 -04.2016 г. до топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ „Слатина“, жк. „*******, на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата от общо 249, 06 лв. - обезщетение за забава за периода от 15.09.2015-19.01.2018 г., както и сумата от 46,01 лв. - за дялово разпределение на топлинна енергия за периода 05.2014 -04.2016 г. и сумата от 11,16 лв. - обезщетение за забава върху нея.

ОСЪЖДА "Т.С." ЕАД, ЕИК *******на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на В.И.Д., ЕГН ********** разноски по делото в размер от 300 лв. - адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА "Т.С." ЕАД, ЕИК *******на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на П.И.П., ЕГН ********** разноски по делото в размер от 300 лв. - адвокатско възнаграждение.

             Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца . Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно-в нарушение на материалния и процесуалния закон .По делото имало доказателства,че наследодателят на ответниците е бил собственик на отопляемия имот.Съдът неправилно не  е ценил писмото на СО,удостоверяващо собствеността.

Иска се от настоящата инстанция да отмени решението  и вместо това да постанови друго, с което да се уважат исковете. С въззивната жалба  се претендират разноски.

От въззиваемата страна  е постъпил отговор,с който същата се оспорва.Претендират се разноски

Третото лице-помагач не взема становище по въззивната жалба.

    Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба  са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество -основателна, поради следното:

Предявен е иск с правно основание чл79 ЗЗД, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „Т.С." ЕАД твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответниците са ползвали енергията, като за процесния период не са заплатили дължимата цена. Ответниците оспорват исковете.

Третото лице помагач на страната на ищеца не оспорва исковете.

              От представените по делото писмени доказателства, СГС приема за установено, че ответниците са потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката /, т.е. ответниците за процесния период са имали качеството на ползватели на топлоснабдения имот. Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

             Видно от Писмо от СО-район „Надежда“са дадени данни,че топлоснабденият имот е закупен с Договор за продажба от 06.12.1969 г.на СГНС -Коларовски РНС от И.П.П.и Е.М.П..Копие от договор не е представен,но данните са подадени от продавача,който съхранява акта за собственост.

             През 2011 г.Е.М.П. е подала заявление –декларация,за отркиване на пратида на нейно име като е посочено,че предишния титуляр И.П.П./съпруг/ е починал.Дъщерите П. Д.и В.П., в качеството си на съсобственици ,са декларирали съгласие титуляр на партидата на имота да е майка им и се задължават солидарно с нея относно дължимите суми за предоставената услуга .Заявлението-декларация на Елена П. и деклрацията-съгласие на дъщерите са неразделна част,подадени на 17.02.2011 г.,касаещи топлоснабдения имот.

             Ответничките са съобственици на топлоснабдения имот и същите са клиенти на топлопреносното дружество. 

По делото е било установено от заключението на съдебно-техническата експертиза, че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монитран в абонатната станция. Показанията се отчитат по електронен път ежемесечно. В сградата е имало възможност за въвеждане система за дялово разпределение за отчитането на топлинната енергия от ФДР и е сключен  договор.

От представените документи от ФДР ,ползвани от вещото лице по СТЕ се установява,че за отчетен период има начисляване на ТЕ за отопление,сградна инсталация  и за подгряване на вода.

Размерът на главницата е 1298.74 лв.,а таксата за дялово разпределение е 46.01 лв.Ответниците са направили възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от претенцията.В периода на погасителна даност са обхванати задължения  възникнали преди 31.01.2015 г.,чиято стойност възлиза на сумата 373.54 лв.Общата главница  възлиза на сумата 925.20 лв.

                Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, одобрени с решение № ОУ- 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 30- дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. С публикуването клиентът се уведомява за задължението и неговия размер и то има характер на покана. Публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия  по чл.32 ал.1 и на стойността на фактурите по чл.32 ал.2 ОУ представлява у,говорен между страните начин ,по който кредторът отпрая искането си за изплънение.Изъплението на задълженията зависи от волята на кредитора.По делото няьма ангажирани доказателства за публикуване на електронната страница на месечно дължимите с,уми или тузеи по чл.32 ал.2 ОУ.Такова липсва и върху сумите за дялово разпределение.Липсва покана за плащането им,поради което клиентът не е изпаднал в забава за плащането им.Исковете с правно основание чл.86 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени .

              Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят по 462.60 лв.стойност на ТЕ за периода 31.01.2015г.до 30.04.2016 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 31.01.2018 г.до окончателното изплащане на сумата,по 23.01 лв.сума за дялово разпределение.

            Разноските:Ищецът е сторил  65 лв.разноски за д.т.,350 лв.за хонорари за вещи лица,а юрисконсултското възнаграждение ,определено от съда е в размер на 100 лв.Съобразно уважената част на исковете се дължи сумата 311.64 лв.Ответниците са сторили по 300 лв.разноски за адвокатски хонорар,съобразно отхвърлената част на исковете се дължи сумата 118.46 лв.

Въззивникът е сторил 32 лв.разноски за д.т.и за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда, в размер на 100 лв.Съобразно уважената част на жалбата му се дължи сумата 79.88 лв.Въззиваемите са сторили по 300 лв. разноски за адвокатска защита.Съобразно отхвърлената част на жалбата им се дължи по 118.46 лв.

                 Водим от гореизложеното, съдът

                                                    Р  Е  Ш  И :

ОТМЕНЯ решение от 11.02.2019 г. по гр.д. № 7189/18 г., СРС, ГО, 165 с-в в ЧАСТТА ,с което се ОТХВЪРЛЯТ предявените от "Т.С." ЕАД, ЕИК *******срещу В.И.Д., ЕГН ********** и П.И.П., ЕГН ********** искове за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца на основание чл. 149 и сл. ЗЕ по 1/2 от сумата 925.20 лв.., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода 31.01.2015 -04.2016 г. до топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ „Слатина“, жк. „*******, както и по ½ от сумата 46,01 лв. - за дялово разпределение на топлинна енергия за периода 31.01.2015 -04.2016 г.

ОСЪЖДА "Т.С." ЕАД, ЕИК *******на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на В.И.Д., ЕГН ********** разноски по делото в размер от 300 лв. - адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА "Т.С." ЕАД, ЕИК *******на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на П.И.П., ЕГН ********** разноски по делото в размер от 300 лв. - адвокатско възнаграждение и вместо това

                    П О С Т А Н О В Я В А :

 ОСЪЖДА  В.И.Д., ЕГН ********** и П.И.П., ЕГН **********  да заплатят на "Т.С." ЕАД, ЕИК *******на основание чл. 149 и сл. ЗЕ по 1/2 от сумата 925.20 лв.., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода 31.01.2015 -04.2016 г. до топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ „Слатина“, жк. „*******, както и по ½ от сумата 46,01 лв. - за дялово разпределение на топлинна енергия за периода .31.01.2015 -04.2016 г.,ведно със законната лихва върху главниците от 31.01.2018 г.до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА "Т.С." ЕАД, ЕИК *******на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на В.И.Д., ЕГН **********  разноски по делото в размер от 118.46 лв. - адвокатско възнаграждение пред първа инстанция

ОСЪЖДА "Т.С." ЕАД, ЕИК *******на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на П.И.П., ЕГН ********** разноски по делото в размер от 118.46 лв. - адвокатско възнаграждение пред първа инстанция

ОСЪЖДА В.И.Д., ЕГН ********** и П.И.П., ЕГН ********** да заплатят на Т.С." ЕАД, ЕИК *******сумата 311.64 лв.

           ПОТВЪРЖДАВА  решението в останалата обжалвана част.

             ОСЪЖДА "Т.С." ЕАД, ЕИК *******на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на В.И.Д., ЕГН ********** разноски по делото в размер от 118.46 лв. - адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

  ОСЪЖДА "Т.С." ЕАД, ЕИК *******на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на П.И.П., ЕГН ********** разноски по делото в размер от 118.46 лв. - адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА В.И.Д., ЕГН ********** и П.И.П., ЕГН ********** да заплатят на“ Т.С." ЕАД, ЕИК *******сумата 79.88 лв.разноски пред въззивната инстанция.

            РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подежи_: на обжалване.                                                                             

ПРЕДСЕДАТЕЛ   :                  ЧЛЕНОВЕ:1.                               2.