№ 1977
гр. София, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание
на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария М. Запрянова
при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело №
20231100101366 по описа за 2023 година
Страни в производството са ищецът И. Г. В. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. *******, и
ответниците „Юробанк България“ АД с ЕИК *********, гр. София, ул. Околовръстен път №
260, и „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК *********, гр. София, ж.к. Младост 4, ул. Бизнес парк -
София №1, сграда 15, вх.А, ет.4.
С исковата молба срещу ответника „Юробанк България“ АД са предявени следните искове:
1. Главен осъдителен иск с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от
25979.88 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи
се в незаконосъобразно получени от ответника парични суми в периода от 19.02.2019г. до
08.11.2022г., в резултат на осъществено неправомерно принудително изпълнение, ведно със
законната лихва, считано от 06.02.2023г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното
изплащане на вземането;
2. Осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10385.89 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 25979.88 лева за периода от
19.02.2019г. до 05.02.2023г.;
3. Евентуални осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1, пр.2, пр.3 ЗЗД,
евентуално чл.59 ЗЗД, за сумата от 25979.88 лева, неоснователно получена от ответника
парична сума в периода от 19.02.2019г. до 08.11.2022г., ведно със законната лихва, считано от
06.02.2023г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането;
4. Осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10385.89 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 25979.88 лева за периода от
19.02.2019г. до 05.02.2023г.;
5. Главен осъдителен иск с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от
1
2000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се
в причинени неимуществени вреди /болки и страдания/ от предприети от ответника
незаконосъобразни действия, изразяващи се в осъществено неправомерно принудително
изпълнение, ведно със законната лихва, считано от 06.02.2023г. /датата на депозиране на
ИМ/ до окончателното изплащане на вземането;
6. Осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 807.29 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 2000.00 лева за периода от
19.02.2019г. до 05.02.2023г.
Срещу ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД са предявени следните искове:
1. Главен осъдителен иск с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от
10953.75 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи
се в незаконосъобразно получени от ответника парични суми в периода от 10.12.2019г. до
09.09.2022г., в резултат на осъществено неправомерно принудително изпълнение, ведно със
законната лихва, считано от 06.02.2023г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното
изплащане на вземането;
2. Осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1970.91 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 10953.75 лева за периода от
10.12.2019г. до 05.02.2023г.;
3. Евентуални осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1, пр.2, пр.3 ЗЗД,
евентуално чл.59 ЗЗД, за сумата от 10953.75 лева, неоснователно получена от ответника в
периода от 10.12.2019г. до 09.09.2022г., ведно със законната лихва, считано от 06.02.2023г.
/датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането;
4. Осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1970.91 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 10953.75 лева за периода от
10.12.2019г. до 05.02.2023г.;
5. Главен осъдителен иск с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от
2000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се
в причинени неимуществени вреди /болки и страдания/ от предприети от ответника
незаконосъобразни действия, изразяващи се в осъществено неправомерно принудително
изпълнение, ведно със законната лихва, считано от 06.02.2023г. /датата на депозиране на
ИМ/ до окончателното изплащане на вземането;
6. Осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 643.95 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 2000.00 лева за периода от
10.12.2019г. до 05.02.2023г.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК са постъпили
отговори от ответните страни. В депозирания от ответника „Юробанк България” АД
исковете се оспорват като недопустими, като се релевира, че твърденията на ищеца
обуславят отговорността на ответниците по реда на чл. 441 ГПК, поради което същите се
явяват недопустими. Същевевременно в отговорите се излагат съображения за оспорване
2
основателността на предявените искове като в тази връзка са релевирани следните
възражения: решението от 16.06.2020г. по гр. дело № 729/2021г. по описа на СГС, 30 с-в, с
което са уважени предявените от ищеца срещу ответника „Юробанк България” АД искове с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК е влязло в сила на 02.11.2022г., поради което едва от
тази дата е отпаднало основанието за принудително изпълнение на задължението. С оглед
изложеното считат, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
С ОИМ ответникът „Юробанк България” АД е направил и възражение за погасяване на
вземанията по давност.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира
от фактическа и правна страна следното:
Не е било спорно между страните, че на 25.08.2008 год. между „БГ Секюрити Къмпани”
ЕООД с управител Л.С. и ответника „Юробанк България” АД е сключен Договор за банков
кредит № BL22858 (продукт „Бизнес револвираща лния – плюс”), за сумата от 80 000 лева,
която „БГ Секюрити Къмпани” ЕООД се задължава да върне в срок от 120 месеца, съгласно
приложения към договора погасителен план.
На 25.09.2008г. е сключен договор за поръчителство между И. В., който работи като охрана в
„БГ Секюрити Къмпани” ЕООД, и „Юробанк България” АД за обезпечаване на
задълженията по договора за кредит.
През м.март 2009г. И. В. прекратява трудовото правоотношение с „БГ Секюрити Къмпани”
ЕООД.
На 10.02.2010г. между Л.А.С. на сина му А.Л.С. е сключен договор за прехвърляне на
дружествените дялове от капитала на „БГ Секюрити Къмпани” ЕООД.
На 20.05.2010г. между „Юробанк България” АД, „БГ Секюрити Къмпани” ЕООД, И. В.,
Л.А.С. и А.Л.С. е подписан Анекс № 1 към договора за кредит, като в чл. 16 е посочено, че
страните са се съгласили да освободят Л.С. като съдлъжник и на негово място като
съдлъжник да отговоря А.Л.С..
Горните договори не са представени в настоящото производство, но сключването им с
посоченото съдържание не е било спорно между страните.
От приетите писмени доказателства се установява, че на 14.07.2011г. „Юробанк България”
АД е подало заявление за снабдяване със заповед за изпълнение, основано на документ по
чл. 417 от ГПК, като е образувано ч.гр.д. № 30855/2011 год. по описа на СРС, 61 състав, по
което съдът е издал заповед за незабавно изпълнение от 10.11.2011 год., с която е разпоредил
на длъжникът „БГ Секюрити Къмпани” ЕООД, на длъжника А.Л.С. и на И. В. да заплатят
солидарно на кредитора - ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД сумата от 96 392.54 лева,
от които: 85, 259,12 лева - главница, 11 073,42 лева - договорна лихва за периода 21.06.2010
год. - 17.05.2011 год., такси в размер на 60.00 лева, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението - 14.07.2011 год. до окончателното плащане
3
на вземането, която за периода 14.07.2011г.-18.01.2021г. възлиза на сума в размер от 82
626.48лева; разноски по делото в размер на 3624.56 лева, от които 1927.85 - внесена
държавна такса и 1696.71 лева - платен адвокатски хонорар.
Въз основа на Заповедта и издадения ведно с нея изпълнителен лист от 09.01.2012 год. по
ч.гр.д. № 30855/2011 год. по описа на СРС, 61 състав, е образувано изп.д. № 1983/2012 год.
по описа на ЧСИ М. Б., рег. № 838 на КЧСИ за събиране на дължимите по Заповедта и
издадения изпълнителен лист суми. Действията по принудително изпълнение по делото са
насочени срещу ищеца, като считано от 21.03.2012г. до 09.08.2022г. от трудовото му
възнаграждение, а в последствие и от пенсията, ежемесечно са удържани суми.
В края на 2013 година е починал управителят и едноличен собственик на капитала на БГ
Секюрити Къмпани ЕООД – А.С., като последователно всички негови наследници са
направили отказ от наследство.
През 2014 година ищецът И. В. подава молба за обявяване на „БГ Секюрити Къмпани”
ЕООД в несъстоятелност, по която е образувано т.д. № 7968/2014г. по описа на Софийски
градски съд, Търговско отделение, VІ-18 състав.
В производството по несъстоятелност са постановени следните решения:
- решение № 2030/18.12.2015 год., с което съдът е обявил неплатежоспособността на „БГ
Секюрити Къмпани” ЕООД, ЕИК ********* и е определил началната й дата – 17.05.2011
год., открил е производство по несъстоятелност на дружеството, както и е обявил същото в
несъстоятелност, като е наложил запор и възбрана върху имуществото на дружеството.
- решение от 05.12.2017год, постановено в производството по т.д. № 7968/2014 год., с което
съдът на основание чл. 632 ТЗ е спрял производството по несъстоятелност на „БГ Секюрити
Къмпани” ЕООД поради невнасяне на разноските по несъстоятелността, като е разпоредил
делото да се докладва след изтичане на едногодишен срок от вписване на решението, ако
дотогава не са постъпили молби за възобновяване на производството.
- решение от 07.02.2019г., с което, доколкото в срока по чл. 632, ал. 2 от ТЗ не е поискано
възобновяване на спряното производство, съдът е приел, че са налице предпоставките по чл.
632, ал. 4 ТЗ, поради което е прекратил производството по несъстоятелност спрямо
длъжника „БГ Секюрити Къмпани” ЕООД. Това решение е влязло в сила на 16.02.2019г.
- решение от 18.2.2019г., с което съдът допълва постановеното на 07.02.2019г. решение за
прекратяване на производството по несъстоятелност, като след първия абзац в диспозитива
постановява: „ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за заличаване на търговеца по молба с
вх.№8802/23.01.2019г.“
След подадена жалба срещу решението в частта, с която съдът е отказал заличаване на
търговеца, е образувано въззивно т.д. 1494/2019 год. по описа на Софийски апелативен съд,
като с решение от 28.06.2020г. по в.т.д. 1494/2019 год на Софийски апелативен съд, съдът е
отменил Решение от 18.2.2019 год. и вместо него е допълнил решение от 07.02.2019г. по т.д.
№ 7968/2014 год. по описа на СГС, ТО VІ – 18 състав, като е постановил, че „ЗАЛИЧАВА
„БГ Секюрити Къмпани” ЕООД, ЕИК *********, в Търговския регистър към Агенция по
4
вписванията.“ Решението не е обжалвано и като такова е влязло в сила на 06.08.2020г.
Всички решения са вписани по партидата на юридическото лице в Търговския регистър.
На 19.02.2019г. по изпълнителното дело от банковата сметка на длъжника е удържана сума в
размер от 22 739,25 лева, която е преведена на взискателя „Юробанк България” АД, както и
допълнително още 1 157,72 лева – удържани от съдебния изпълнител във връзка с таксата по
т. 26 ТТР към ЗЧСИ.
На 08.03.2019 год. И. В. депозира по изпълнителното дело възражение, с което уведомява
съдебния изпълнител за Решението от 08.02.2019г. като заявява, че съгласно разпоредбата на
чл. 739, ал. 2 от Търговския закон „Неудовлетворените в производството по несъстоятелност
вземания се погасяват освен в случаите по чл. 744, ал. 1 и в случаите, когато за обезпечаване
на неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания са учредени
обезпечения от трети лица.”
На 29.03.2019г. между ответниците е сключен договор за цесия, по силата на който
вземанията по договора за кредит за прехвърлени от цедента „Юробанк България” АД в
полза на цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
С влязло в сила на 02.11.2022г. решение от 16.06.2022г. по гр.д. № 729/2021 година по описа
на СГС, І ГО, 30 състав, съдът е признал за установено на осн. чл.439 от ГПК, че И. В. не
дължи на „Юробанк България” АД горепосочените суми по изпълнителния лист.
Видно от приложеното и.д. № 1983/2012г. и от удостоверение от ЧСИ № 59417/09.09.2022г.
за периода 21.03.2012г.-08.11.2019г. са постъпили от И. В. и са преведени от ЧСИ на първия
ответник „Юробанк България” АД суми в общ размер 30263,89 лева. Удържани са такси по
т.26 ТРРЗЧСИ в общ размер 1626,37 лева, както и разноски по изпълнителното производство
в размер от 396,66 лева.
След конституиране на втория ответник по делото – „ЕОС Матрикс“ ЕООД в
изпълнителното производство на мястото на първоначалния взискател (предвид
извършената цесия) постъпилите по изпълнителното дело суми са били превеждани на
втория ответник „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
В периода от 10.12.2019г. до 09.08.2022г. от ЧСИ в полза на ответника „ЕОС Матрикс“
ЕООД е преведена сумата от 10452,75 лева /в удостоверението е посочено, че последната
сума, постъпила на 09.09.2022г. от 417,22 лева подлежи на възстановяване на длъжника./.
Удържани са такси в полза на ЧСИ по т.26 ТРРЗЧСИ в общ размер 500 лева.
От събраните по делото свидетелски показания се установява, че ищецът сериозно се е
притеснявал за плащането на задълженията по договора за кредит и е бил разстроен,
особено когато от сметката му „дръпнали“ по-голямата сума, която е представлявала
неговите спестявания. Свидетелката сочи, че от притеснение не можел да спи, станал по-
затворен и му било трудно да се справя.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
По отношение на главните искове по чл.49, вр. чл.45 ЗЗД е поставено в доказателствена
5
тежест на ищеца да установи противоправно поведение на служители на ответниците,
вследствие на което ищецът е претърпял описаните вреди. Според ищеца противоправното
поведение се изразява в предприемане на действия по незаконно принудително изпълнение
след постановяване и влизане в сила на 16.02.2019г. на решението за прекратяване на
производството по несъстоятелност на длъжника „БГ Секюрити Къмпани” ЕООД. Съдът
намира, че самото прекратяване на производството по несъстоятелност на „БГ Секюрити
Къмпани” ЕООД не води екс леге до прекратяване на поръчителевата отговорност на И. В..
Едва след заличаване на главния длъжник „БГ Секюрити Къмпани” ЕООД и погасяването на
главното задължение на основание разпоредбата на чл. 739, ал. 2 от Търговския закон,
отпада и отговорността на поръчителя, доколкото тя е акцесорна и несамостоятелна.
Заличаването на главния длъжник е постановено с решение от 28.06.2020г. по в.т.д.
1494/2019 год на Софийски апелативен съд, влязло в сила на 06.08.2020г.
Постановяването на решението за прекратяването на „БГ Секюрити Къмпани” ЕООД е
предпоставка за допустимост на иск по чл.439 ГПК, доколкото е факт, настъпил след
приключването на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното
основание. След постановяване и влизане в сила на решението, с което се уважават исковете
по чл.439 ГПК на 02.11.2022г., между страните се установява със сила на пресъдено нещо
действителното правно положение - недължимостта на спорните задължения.
Правоустановяващото действие на СПН задължава страните занапред да съобразят
поведението си със съдебно решение. Предвид изложеното, съдът намира, че преди влизане
в сила на решението по чл.439 ГПК на 02.11.2022г., предприетите изпълнителни действия не
могат да се квалифицират като непозволено увреждане поради липса на елемент от
фактическия състав на чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, а именно противоправно поведение.
Ето защо главните искове по чл.49, вр. чл.45 ЗЗД за имуществени и неимуществени вреди,
както и акцесорните им по чл.86 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на евентуалните искове за неоснователно обогатяване следва да се посочи, че
с доклада по делото е възприета правна квалификация чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД, но настоящият
съдебен състав намира, като взима предвид и уточняващи молби от 20.03.2023г. и
22.08.2023г. /в които изрично се сочи, че се твърдят в условията на евентуалност всички
хипотези по чл.55, ал.1 ЗЗД и по чл.59 ЗЗД/, че евентуалните претенции на ищеца относно
неоснователното обогатяване на ответниците следва да се квалифицират по чл. 55, ал.1,
пр.1, пр.2, пр. 3 ЗЗД – относно сумите, които се преведени на ответниците, както и по чл.59
ЗЗД – относно претендираните суми за удържани такси по ТТРЗЧСИ. Горната правна
квалификация не нарушава правото на защита на ответниците, доколкото те са се
защитавали срещу твърденията на ищеца, които я обуславят, и не променя разпределението
на доказателствената тежест
Доколкото с влязло в сила на 02.11.2022г. решение от 16.06.2022г. по гр.д. № 729/2021
година по описа на СГС, І ГО, 30 състав, съдът е признал за установено на осн. чл.439 от
ГПК, че И. В. не дължи на „Юробанк България” АД процесните вземания, то платените на
6
„Юробанк България” АД, а в последствие и на правоприемника му „ЕОС Матрикс“ ЕООД,
суми са платени на отпаднало основание. В случая е без значение дали сумите са събрани
преди или след заличаване на кредитополучателя, тъй като силата на пресъдено нещо на
съдебното решение обхваща всички удържани по изпълнителното производство суми.
Съгласно удостоверение от ЧСИ платените на взискателя „Юробанк България” АД суми са в
размер на 30263,89 лева, а събраните такси по т.26 ТТРЧСИ са в размер на 1626,37 лева. В
уточняваща молба от 22.08.2023г. ищецът е посочил, че претендира сумата от 24 617,16 лева,
която е преведена на взискателя, както и сумата 1362,72 лева – такси по т.26 ТТРЧСИ.
Претендираните суми са в по-нисък размер от платените, като съдът, като взима предвид
диспозитивното начало, намира, че евентуалните искове срещу „Юробанк България“ АД по
чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за сумата 24 617,16 лева и по чл.59 ЗЗД за сумата 1362,72 лева следва да
бъдат уважени изцяло.
Съгласно удостоверение от ЧСИ платените на взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД са в размер
10452,75 лева. Удържаните такси по т.26 ТТРЧСИ са в размер на 500 лева. Таксите не са
получени от ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, поради което искът за сумата от 500 лева по
чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД е неоснователен. Доколкото липсва основание за събирането им от
длъжника, предвид недължимостта на сумата за главница, следва да бъде уважен
евентуалния иск по чл.59 ЗЗД.
По отношение на предявените евентуални искове по чл.86 ЗЗД, съдът намира, че
задължението за връщане на даденото на отпаднало основание е безсрочно -
правоотношението е с извъндоговорен характер, то не възниква в резултат на съгласуване на
волите на правните субекти и не е мислимо страните да са определили предварително срок
за изпълнение; такъв няма определен и в закона. При неизпълнение на парични задължения,
законът свързва забавата на длъжника с правилото, че е необходима покана на кредитора,
когато няма уговорен срок за изпълнение. Изключението е изрично предвидено в чл. 84, ал.
3 ЗЗД - само при задължения от непозволено увреждане, когато длъжникът се смята в забава
и без покана. /както е посочено в Тълкувателно решение № 5 от 21.11.2019 г. на ВКС по т. д.
№ 5/2017 г., ОСГТК относно забавата при връщане на дадено без основание/. Връщането на
даденото при отпаднало основание в случая не се покрива с хипотезата по чл.422, ал.3, вр.
чл.245, ал.3 ГПК, каквато би била налице, ако беше подадено възражение по чл.414 ГПК
срещу заповедта за незабавно изпълнение, беше се развил исков процес, приключил с
отхвърляне на заявените претенции, в който случай както искът по чл.439 ГПК, така и
настоящите искове биха били недопустими. Липсва празнота в уредбата на неоснователното
обогатяване, която да наложи прилагане по аналогия на чл.245, ал.3 ГПК, поради което
съдът намира, че евентуалните искове по чл.86 ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени. В случая не се установява покана за връщане на платеното на отпаднало
основание преди подаване на исковата молба, поради което следва да се присъди
обезщетение за забава от датата на предявяване на исковата молба.
Неоснователно е възражението за давност, тъй като същата е започнала да тече от
влизане в сила на 02.11.2022г. на решение от 16.06.2022г. по гр.д. № 729/2021 година по
7
описа на СГС, І ГО, 30 състав, а исковата молба е подадена на 06.02.2023г. и е прекъснала
течението на давностния срок.
По разноските:
Предявени са искове срещу „Юробанк България“ АД с обща цена 39 173,06 лева, които
съдът е намерил за основателни за сумата 25979,88 лева.
Ищецът е освободен от такси и разноски в производството, поради което „Юробанк
България“ АД на основание чл.78, ал.6 ГПК следва да плати в полза на Софийски градски
съд сумата 1039,20 лева държавна такса.
Видно от договор за правна защита и съдействие от 17.03.2023г. на ищеца е предоставена
безплатна правна защита по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА от адв. Е. М. Г.. На основание чл.38,
ал.2 ЗА вр. чл.78, ал.5 ГПК, като отчита правната и фактическа сложност на делото,
събраните доказателства и извършените процесуални действия, съдът намира, че следва да
определи адвокатско възнаграждение в размер на 3783 лева. На адв. Е. М. Г. следва да се
присъди сумата 2508,92 лева, съразмерно с уважената част от исковете.
Ответникът „Юробанк България“ АД претендира юрисконсултско възнаграждение в размер
на 360 лева. Следва да му се присъдят разноски в размер на 121,25 лева.
Предявени са искове срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД с обща цена 15568,61 лева, които съдът е
намерил за основателни за сумата 10953,75 лева.
Ищецът е освободен от такси и разноски в производството, поради което „ЕОС Матрикс“
ЕООД на основание чл.78, ал.6 ГПК следва да плати в полза на Софийски градски съд
сумата 438,15 лева държавна такса.
Видно от договор за правна защита и съдействие от 17.03.2023г. на ищеца е предоставена
безплатна правна защита по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА от адв. Е. М. Г.. На основание чл.38,
ал.2 ЗА вр. чл.78, ал.5 ГПК, като отчита правната и фактическа сложност на делото,
събраните доказателства и извършените процесуални действия, съдът намира, че следва да
определи адвокатско възнаграждение в размер на 1801 лева. На адв. Е. М. Г. следва да се
присъди сумата 1267,15 лева, съразмерно с уважената част от исковете.
Ответникът „Юробанк България“ АД претендира юрисконсултско възнаграждение в размер
на 360 лева. Следва да му се присъдят разноски в размер на 121,25 лева.
Ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД не е претендирал разноски.
Воден от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
8
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Г. В. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. ******* срещу
„Юробанк България“ АД с ЕИК *********, гр. София, ул. Околовръстен път № 260,
искове, както следва:
1. Главен осъдителен иск с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от
25979.88 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи
се в незаконосъобразно получени от ответника парични суми в периода от 19.02.2019г. до
08.11.2022г., в резултат на осъществено неправомерно принудително изпълнение, ведно със
законната лихва, считано от 06.02.2023г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното
изплащане на вземането;
2. Осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10385.89 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 25979.88 лева за периода от
19.02.2019г. до 05.02.2023г.;
3. Евентуални осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 и пр.2 ЗЗД за сумата
от 25979.88 лева, неоснователно получена от ответника парична сума в периода от
19.02.2019г. до 08.11.2022г., ведно със законната лихва, считано от 06.02.2023г. /датата на
депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането;
4. Осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10385.89 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 25979.88 лева за периода от
19.02.2019г. до 05.02.2023г.;
5. Главен осъдителен иск с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от
2000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се
в причинени неимуществени вреди /болки и страдания/ от предприети от ответника
незаконосъобразни действия, изразяващи се в осъществено неправомерно принудително
изпълнение, ведно със законната лихва, считано от 06.02.2023г. /датата на депозиране на
ИМ/ до окончателното изплащане на вземането;
6. Осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 807.29 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 2000.00 лева за периода от
19.02.2019г. до 05.02.2023г.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД с ЕИК *********, гр. София, ул. Околовръстен път
№ 260, да плати на И. Г. В. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. *******, сумата в общ размер
25 979,88 лева, от която по евентуално съединения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3
ЗЗД - сумата 24 617,16 лева /получена от ответника на отпаднало основание по изп. дело №
1983/2012г. по описа на ЧСИ М. Б./ и по евентуално съединения иск с правно основание
чл.59 ЗЗД - сумата 1362,72 лева – удържани от ищеца такси по т.26 ТТРЧСИ, ведно със
законната лихва, считано от 06.02.2023г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД с ЕИК *********, гр. София, ул. Околовръстен път
№ 260, на основание чл.78, ал.6 ГПК да плати по сметка на Софийски градски съд сумата
1039,20 лева държавна такса.
9
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД с ЕИК *********, гр. София, ул. Околовръстен път
№ 260, да плати на адв. Е. М. Г. от САК, с ЕГН **********, гр. София, ул. ******* сумата
2508,92 лева – адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА И. Г. В. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. *******, да плати на „Юробанк
България“ АД с ЕИК *********, гр. София, ул. Околовръстен път № 260, сумата 121,25
лева – разноски в производството, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Г. В. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. ******* срещу
„ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК *********, гр. София, ж.к. Младост 4, ул. Бизнес парк -
София №1, сграда 15, вх.А, ет.4, искове, както следва:
1. Главен осъдителен иск с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от
10953.75 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи
се в незаконосъобразно получени от ответника парични суми в периода от 10.12.2019г. до
09.09.2022г., в резултат на осъществено неправомерно принудително изпълнение, ведно със
законната лихва, считано от 06.02.2023г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното
изплащане на вземането;
2. Осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1970.91 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 10953.75 лева за периода от
10.12.2019г. до 05.02.2023г.;
3. Евентуални осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 и пр.2 ЗЗД, за сумата
от 10953.75 лева, неоснователно получена от ответника в периода от 10.12.2019г. до
09.09.2022г., ведно със законната лихва, считано от 06.02.2023г. /датата на депозиране на
ИМ/ до окончателното изплащане на вземането;
4. Осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1970.91 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 10953.75 лева за периода от
10.12.2019г. до 05.02.2023г.;
5. Главен осъдителен иск с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от
2000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се
в причинени неимуществени вреди /болки и страдания/ от предприети от ответника
незаконосъобразни действия, изразяващи се в осъществено неправомерно принудително
изпълнение, ведно със законната лихва, считано от 06.02.2023г. /датата на депозиране на
ИМ/ до окончателното изплащане на вземането;
6. Осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 643.95 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 2000.00 лева за периода от
10.12.2019г. до 05.02.2023г.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК *********, гр. София, ж.к. Младост 4, ул. Бизнес
парк - София №1, сграда 15, вх.А, ет.4, да плати на И. Г. В. с ЕГН **********, гр. София,
ж.к. *******, сума в общ размер 10 953,75 лева, от която по предявения евентуален иск по
10
чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД - сумата 10452,75 лева /получена от ответника на отпаднало основание
по изп. дело № 1983/2012г. по описа на ЧСИ М. Б./ и по предявения евентуално съединен
иск с правно основание чл.59 ЗЗД - сумата 500 лева – удържани от ищеца такси по т.26
ТТРЧСИ, ведно със законната лихва, считано от 06.02.2023г. /датата на депозиране на ИМ/
до окончателното изплащане на вземането;
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК *********, гр. София, ж.к. Младост 4, ул. Бизнес
парк - София №1, сграда 15, вх.А, ет.4, на основание чл.78, ал.6 ГПК да плати по сметка на
Софийски градски съд сумата 438,15 лева държавна такса.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК *********, гр. София, ж.к. Младост 4, ул. Бизнес
парк - София №1, сграда 15, вх.А, ет.4, да плати на адв. Е. М. Г. от САК, с ЕГН **********,
гр. София, ул. ******* сумата 1801 лева – адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на подпомагаща страна на ответника „Юробанк
България“ АД с ЕИК ********* – ЧСИ М. Б., №838 КЧСИ, съдебен адрес - гр. София, ул.
*******
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11