Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

№

 

град София, 23.10.2017 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря Весела Станчева, като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 15279 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

          Ищцата М.Т.Н., чрез процесуален представител излага в исковата молба, че на 28.04.2016 год., около 13.00 ч. в гр.П., на ул. „Св.Св.Кирил и Методий“, на кръгово кръстовище на магазин „Билла“, водачът Н.В.Г., при управление на лек автомобил „Форд” с ДК № ********, нарушила правилата за движение по пътищата и реализирал пътнотранспортно произшествие при което я блъснал докато пресичала пътното платно. Поддържа, че вследствие на произшествието му били причинени множество значителни и тежки телесни увреди, довели до разстройство на здравето за продължителен период от време, през който се наложили и разходи за лечение. Твърди, че ответника е застраховал гражданската отговорност на виновния водач със застрахователна полица, валидна към момента на събитието. Депозирала пред застрахователя на 14.06.2016 год. молба с искане за изплащане на обезщетение, по която било определено обезщетение, което счита, че не е в състояние да репарира причинените вреди. В тази връЗ.а моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, както и сумата от 1 503.86 лева, представляващи стойността на закупени лекарства и консумативи. Претендира се заплащане на законната лихва върху тези суми от 14.09.2016 год. /датата на която изтича тримесечния срок за произнасяне и плащане на обезщетението/ събитието до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

          Ответникът ЗК „Л.И.” АД, чрез процесуален представител оспорва предявения иск, като твърди че застрахования при тях водач няма вина за настъпване на произшествието, искововата претенция е силно завишена с оглед получените травми и практиката, и моли съда да отхвърли иска. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като пешеходеца е предприела пресичане на пътното платно, на необозначено за това място, при собствен нарушен слух. Претендира разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет като доказателство констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 7 от 28.04.2016 год., изготвен от дежурен ПТП при ОД на МВР-гр.П. и от който се установява, че на същата дата в гр.П., на ул. „Св.Св.Кирил и Методий“, на кръгово кръстовище на магазин „Билла“, водачът Н.В.Г., при управление на лек автомобил „Форд” с ДК № ********, поради отклоняване на вниманието към движещите й се отляво автомобили по път с предимство е блъснала неправилно пресичащата пътното платно пешеходка М.Т.Н., като на двамата участници в произшествието е съставен акт за установяване на административно нарушение. По случая е образувано и ДП № 345/16 год. по описа на РУ на МВР-гр.П., което с постановление за прекратяване на наказателното производство от 14.07.2016 год. на РП-П. е прекратено по изричното волеизявление на пострадалото лице.

По делото е приета съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж.М., която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните, от която се установява, че водача на автомобила може да предотврати удара, защото автомобила е остоял на 20 м. от местоудара, когато пешеходката навлиза на пътното платно или за време от 4 сек. Водача е наблюдавал пътното платно в ляво за МПС имащи предимство пред него. Другата причина за настъпване на произшествието е навлизането на пешеходката на платното, на необозначено за това място, при това без да се увери, че водача я е възприел като опасност на пътното платно и да намали скоростта на движение.

Останалите приети по делото медицински документи са от значение само за заключението на вещото лице. Те нямат пряко доказателствено значение, тъй като непосредствено от тях, без помощта на специални знания, съдът не може да установи обстоятелствата, свързани с увреждането и начина на лечение.

По делото е приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Димитрова, която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните, от която се установява, че ищцата вследствие на ПТП-то е получила счупване на външния кондил на голямопищялната кост на лявата подбедрица, което е в причинно-следствена връзка с произществието. Пострадалата е провела единадесет дневно болнично лечение, където е била оперирана и е извършено открито наместване и фиксация на външния кондил на големия пищял с два метални винта. След изписването си е провела домашно-амбулаторно лечение за около пет месеца, като е ходила на прегледи, носела е гипс около три месеца и е провеждала раздвижване на крака. Дава заключение, че ищцата е търпяла болки и страдания с голям интензитет непосредствено след произшествието за период от 9-10 дни, а също и след сваляне на гипса и започване на раздвижване на крака за 14-15 дни. В останалите периоди болките са били с по-малък интензитет. Ищцата изпитва непостоянни болки и понастоящем при продължително стоене права и при влажно време. С оглед характера на счупването може да се приеме, че болки с различна интензивност ще има и за в бъдеще, тъй като в колянната става е започнало развитие на следтравматична „артрозна болест“. Дава заключение, че към момента походката на постадалата е нокуцваща с помощта на канадка. Лявото бедро е по-дебело с 1 см. По предната повърхност на лявата подбедрица в горната 1/3 се вижда оперативен белег с Г-образна форма от 10 на 8 см., а лявата колянна става извършва движения в обем по-малък от нармата с 28 %. В заключението си заявява, че белегът от операцията ще избледнява, но няма да изчезне напълно, а и не се очаква увеличавене обема на движение на ставата. В костта има поставени метални винтове, които не е наложително да бъдат извадени. Дава заключение, че от представените доказателства за извършени разходи, такива в размер на 1 015.51 лева са направени за лечение на получената травма от произшествието.

Не се оспорва от ответната страна обстоятелството, че към момента на произшествието е била налице валидна застрахователна полица по риска гражданска отговорност досежно лек автомобил „Форд” с ДК № ********.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Установи се от събраните в хода на делото доказателства, че на 28.04.2016 год., водачът Н.В.Г., при управление на лек автомобил „Форд” с ДК № ******** нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил на М.Т.Н. телесни увреди. Съдът приема, че вредите които са били причинени на ищеца са пряка и непосредствена последица на извършеното от причинителя на вредите /водача на автомобила/ деяние.

Установи се от събраните доказателства, че лекия автомобил управляван от Г. е бил застрахован по риска гражданска отговорност при ответното дружество, посредством полица, валидна към момента на събитието за имуществени и неимуществени вреди. Предвид на това съдът приема в конкретния случай, че е налице застраховка „Гражданска отговорност”, при която застрахователното правоотношение е възникнало от деня на сключване на договора, като за посочения в застрахователната полица период застрахователят носи риска при настъпване на застрахователното събитие. В тази връзка съдът счита, че на ответника ЗД „Л.И.” АД е възложен застрахователния риск при настъпване на застрахователното събитие, както и че същият дължи обезщетение по застраховка срещу гражданска отговорност за вредите, претърпени от трети увредени лица, при управление на МПС.

По тези съображения съдът приема, че на основание чл. 45 от ЗЗД водачът на автомобила следва да възмезди претърпените от ищеца вреди. Тъй като водачът /респективно собственика на лекия автомобил/ е бил застрахован срещу гражданска отговорност в ЗД „Л.И.” АД, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането да заплати обезщетение за тези вреди в пълен обем на отговорността на водача.

По размера на неимуществените вреди, съдът приема следното:

В резултат на пътно-транспортно произшествие ищцата е претърпяла телесни увреждания, които са довели до разстройство на здравето, които увреждания са подробно описани в приетото по делото заключение на допуснатата съдебно-медицинска експертиза. В резултат на претърпяните наранявания, пострадалата е търпяла болки и страдания с голям интензитет непосредствено след произшествието за период от 9-10 дни, а също и след сваляне на гипса и започване на раздвижване на крака за 14-15 дни, като в останалите периоди болките са били с по-малък интензитет. Следва да бъде съобразено, че при ищцата болки с различна интензивност ще има и за в бъдеще, тъй като в колянната става е започнало развитие на следтравматична „артрозна болест“. Също така следва да бъде отчетено, че към момента походката на постадалата е накуцваща с помощта на канадка, лявото бедро е по-дебело с 1 см, по предната повърхност на лявата подбедрица в горната 1/3 се вижда оперативен белег с Г-образна форма от 10 на 8 см., а лявата колянна става извършва движения в обем по-малък от нармата с 28 %, като не се очаква увеличавене обема на движение на ставата.

Съдът, след като съобрази всички тези обстоятелства, преценени съобразно момента на непозволеното увреждане, възрастта на пострадалата /71 години/ и с оглед на критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди е необходима сума в размер на 50 000 лева.

По размерът на имуществените вреди съдът намира следното:

Пред настоящата инстанция се ангажираха доказателства за извършени разходи за медицинско обслужване и закупени медикаменти от ищеца, за които вещото лице медик заяви, че са правомерно направени за лечението на пострадалата в размер на 1 015.51 лева. В тази връзка ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца тази сума, представляващи имуществени вреди от станалото на 28.04.2016 год. пътно-транспортно произшествие, като до пълния размер иска с тази част следва да бъде отхвърлен.

Доводите на ответната страна за съпричиняване са основателни. Установи се по делото, че пострадалата е предприела пресичане на пътното платно на необозначено за това място и без да се увери, че не създава опасност за движението. Съдът намира, че безопастното място на пешеходците е на тротоара, а пресичане на  пътно платно следва да се осъществява на обозначените със съответната маркировка места. При липса на такова място, то пресиащия пешеходец следва да бъде особено внимателен и да редприеме пресичане едва след като е напълно убеден, че водачите на превозни средства, движещи се правомерно по пътното платно са го възприели като опасност на пътя. След като е предприела движение по платното на място, необозначено за това и без да се увери, че не приближава МПС, то пострадалата сама се е поставила в риск и с това си поведение е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Въз основа на това настоящият състав приема висок процент на съпричиняване, който определя на 40 %.

От този следва да бъде приспаднато отченетото съпричиняване и искът за неимуществени вреди е основателен и доказан за сумата от 30 000 лева, а този за имуществени вреди – за сумата от 609.30 лева и като такиво следва да бъдат уважени и отхвърлени до пълните размери.

По отношение на лихвата съдът приема следното:

Съгласно чл.496, ал.1 от КЗ срокът за окончателното произнасяне по претенция по задължителна застраховка „ГО“ не може да бъде по-дълъг от три месеца, счетано от нейното предявяване по реда на чл.380 пред застрахователя. В настоящия случай не се спори по делото, а това се установява и от представените доказаства, че претенцията е предявена на 14.06.2016 год. и следователно лихвата върху главниците е дължима от 14.09.2016 год. до окончателното им изплащане.

При този изход на спора, на основание чл.78, ал., от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 206 лева, изчислени по компенсация /ищеца има право на разноски в размер на 267 лева, съразмерно с уважения иск, а ответника на 61 лева, респективно съобразно отхвърлената част/. На следващо място, тъй като ищеца е освободен от заплащане на ДТ, то ответника на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден за заплати по сметка на СГС сума в размер на 1 224.36 лева. Ответника следва да бъде осъден за заплати на адв. Г., на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. възнаграждение в размер на 1 448.27 лева, определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника на основание чл.78, ал.8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и въз основа на чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ.

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ ЗД „Л.И.“ АД с ЕИК ********* и адрес: гр.София, бул. „*********да заплати на М.Т.Н. с ЕГН ********** със съдебен адрес: ***, чрез адв. Г., сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 609.30 /шестстотин и девет лева и тридесет стотинки/ лева, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 28.04.2016 година, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.09.2016 год., до окончателното изплащане, както и на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 206 /двеста и шест/ лева, разноски по делото, като отхвърля исковете до пълните предявени размери, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК ЗД „Л.И.“ АД с ЕИК ********* да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 1 224.36 /хиляда двеста двадесет и четири лева тридесет и шест стотинки/ лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. ЗД „Л.И.“ АД с ЕИК ********* да заплати на адвокат А.Г. - САК адвокатско възнаграждение в размер на 1 448.27 /хиляда четиристотин четиридесет и осем лева двадесет и седем стотонки/ лева.

ОСЪЖДА М.Т.Н. с ЕГН ********** да заплати на ЗД „Л.И.“ АД с ЕИК *********, на правно основание чл.78, ал.8 от ГПК сумата от 100 /сто/ лева, юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: