№ 293
гр. Пловдив , 24.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Момчил А. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил А. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330200546 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. К. Р. ЕГН:**********, с адрес – *** срещу
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К № 3734350 на ОДМВР –
гр.Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от
Закона за движението по пътищата му е наложена глоба в размер на 100лв.
/сто лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/.
В жалбата се сочи, че в електронния фиш липсва каквото и да е било
описание на нарушението, трактовката „превишена стойност на скоростта 22
км.ч.“ категорично не покрива изискването да бъде посочено описание на
извършеното нарушение, такова липсвало. Още сочи, че електронния фиш не
се ползва с доказателствена стойност относно възприетите в него фактически
положения, както и че същият не съдържа описание на конкретно нарушение
от обективна страна. Предлага обжалвания електронен фиш да бъда отменен.
В отделни писмени бележки на процесуалния представител на жалбоподателя
– адвокат Г. се посочва, че няма данни електронен фиш да е издаден на
собственика, както и не е налице декларация от страна на М. К. Р. - С. по
1
чл.189, ал.5 от ЗДвП. Още посочва, че фишът не съдържа всички необходими
реквизити, включително – географски координати на мястото на
нарушението, а същото е посочено словесно. На следващо място посочва, че
от снимката е водно, че АТСС е монтирано в служебен автомобил, но не е
посочен номер на същия, както и негова снимка. Взема становище, че не е
представен протокол за използване на АТСС от дата 29.05.2020г., а от
27.05.2020г., както и че не са налице доказателства, че мобилната радарна
система е била поставена за контрол в рамките на въведеното ограничение в
населеното място. Сочи, че в протокола не е записано дали се касае за общо
ограничение на скоростта от 50 км/ч. или е налице пътен знак за такова
ограничение, както и че липсват доказателства за допустимата скорост в
процесния участък. Също предлага наказателното постановление да бъде
отменено, както и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна - ОДМВР – гр.Пловдив, не изпраща представител,
в писмено становище оспорва жалбата, сочи че електронният фиш е правилен
и законосъобразен. Поддържа, че съгласно дефиницията на закона
автоматизираните техническа средства и системи могат да бъдат както
стационарни, така и мобилни, както и че в изпълнение чл.165, ал.2, т.6 от
ЗДвП службите по контрол имат право да установяват нарушения на
правилата за движение с използването на такива технически средства или
системи. Още поддържа, че в електронния фиш правилно е посочено
извършеното нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, мястото на извършване на
същото, представен е и протокол за премината последваща проверка, както и
че при издаването на същия са спазен изискванията на чл.189. ал.4 от ЗДвП.
Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а електронния фиш да бъде
потвърден, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като екземпляр от електронния фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство е връчено на жалбоподателя на 26.10.2020г. - видно от отразеното
2
на екземпляр на електронния фиш, предоставен от въззиваемата страна, а
жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез ОД МВР – Пловдив на 29.10.2020г.,
съгласно отразения входящия номер, по преписката липсват данни за
направено писмено възражение по реда на чл.189, ал.6 от ЗДвП срещу
електронния фиш. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект
/срещу който е издаден атакувания електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство/, при наличие
на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Установява се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен
текст, отпечатан на обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и
печат. Същият е бил връчен на жалбоподателя, съгласно приложената по
делото разписка. Видно от приложените в административно наказателната
преписка материали на ОД на МВР Пловдив, отдел „Охранителна полиция“,
сектор „Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се е възползвал от
правото си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от ЗДВП, като
същият е бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез наказващия
орган пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив с
жалба.
От фактическа страна е установено, че на 29.05.2020г., в 09:24 часа, в
град Пловдив, на бул.„Цариградско щосе“ до № 51, с автоматизирано
техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение - № TFR1-M № 546 било заснето движение на лек
автомобил марка „ШКОДА ОКТАВИЯ“ с регистрационен номер „***“ с
измерена скорост от 72 км./ч., същата – над максимално разрешената за
движение 50 км./ч., като превишението било в размер на 22 км/ч..
Въз основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която
бил вписан регистрационния номер на автомобила, движение с установена
скорост от 75 км./ч. – превишение с 25 км/ч. Като дата и час на нарушението
били изведени показанията за дата 29.05.2020г. и час - 09:24:04ч., като място
на нарушението били отразени географски координати.
3
В описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени
данни, идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция
възможната грешка на техническото средство – толеранс на измерената
скорост от минус 3 км/ч. в полза на нарушителя, като бил добавен
административния адрес на мястото на нарушението, а като нарушител било
вписано името на жалбоподателя Р. К. Р..
Изложената фактическа обстановка се приема за установена въз основа
на описаните по-горе писмени доказателства, включително и въз основа на
снимков материал от заснетия клип с техническо средство радар - веществено
доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от Закона за движението по
пътищата, както и представения протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532
от 29.10.2017г. на Министъра на вътрешните работи – относно начина на
установяване на нарушението.
Член 21, ал.1 от ЗДвП предвижда, че при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
посочените в същата разпоредба стойности на скоростта в километри в час. В
случа нарушението е извършено в населено място, а именно - град Пловдив,
на бул.„Цариградско щосе“ до № 51, като съгласно същата разпоредба е
забранено превишаването на стойност на скоростта от 50 км./ч за МПС.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи.
Съгласно чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената
скорост в населено място, се наказва – за превишаване от 21 km/h до 30 km/h
4
- с глоба в замер на 100 лв.
Така издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.
Нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване,
съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835,
прието по делото като писмено доказателство. В този смисъл следва да се
отбележи, че действително горното удостоверение е валидно до 24.02.2020г. -
съгласно отбелязаното в последното. Въпреки това, съгласно разпоредбата на
чл.30, ал.5 от Закона за измерванията - когато срокът на валидност на
одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,
които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Съгласно Протокол № 4-32-20 от 13.03.2020г. за лабораторна проверка,
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение -
№ TFR1-M 546 е преминала проверка в лабораторни условия за точността на
измерване.
Представен е Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи, с Рег.№ 1030р-17070 от
дата 29.05.2020г. от който е видно начина на разполагане на техническото
средство, както и че посоката движение на контролираните МПС е от изток
на запад.
Собствеността върху МПС, с което било извършено нарушението, а
именно – товарен автомобил марка „ШКОДА ОКТАВИЯ“ с регистрационен
номер „***“ се установява от приложена справка база данни КАТ от която е
видно, че последното е собственост на М. К. Р. - С..
Представени са доказателства, че същата се е възползвала от реда на
чл.189, ал.5 от ЗДвП, а именно – декларация от същата, с която е посочила
жалбоподателя Р. К. Р. като водач на същото МПС, както и копие от
свидетелство за управление на МПС на същия.
Съдът намери за неоснователно възражението, че в електронния фиш
липсва каквото и да е било описание на нарушението, трактовката
„превишена стойност на скоростта 22 км/ч.“ категорично не покрива
изискването да бъде посочено описание на извършеното нарушение, такова
5
липсвало. В този смисъл в електронния фиш изрично са посочени както
„превишена стойност на скоростта 22 км/ч.“, така и „разрешената стойност на
скоростта от 50 км/ч.“, а също и установената стойност на скоростта от 72
км/ч.“, поради което очевидно е, че същото нарушение е описано по
възможно най-изчерпателния начин.
Също неоснователно е и възражението, че няма данни електронен фиш
да е издаден на собственика, както и не е налице декларация от страна на М.
К. Р. - С. по чл.189, ал.5 от ЗДвП. Както вече бе посочено - представени са
доказателства, че собственика на описаното МПС - М. К. Р. - С. се е
възползвала от реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП, а именно – декларация от
същата, с която е посочила жалбоподателя Р. К. Р. като водач на МПС,
приложено е и предвиденото от закона копие от свидетелство за управление
на МПС на същия жалбоподател.
Съдът намери за неоснователно и възражението, че фишът не съдържа
всички необходими реквизити, включително – географски координати на
мястото на нарушението, а същото е посочено словесно. Не съществува
изискване като реквизит на електронния фиш задължително да бъдат
посочвани географски координати на мястото на нарушението, след като
последното е ясно описано с административен адрес. С последния
административен адрес, а не с географски координати е свързано и посочване
мястото на разполагане техническото средство в така оформения Протокол по
чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на Министъра на вътрешните
работи, с Рег.№ 1030р-17070 от дата 29.05.2020г.. Що се отнася до самите
географски координати – същите са от значение единствено относно преценка
доказателствената съвкупност, като са ясно посочени е разпечатката от
показанията на техническото средтсво.
Неоснователно е и възражението, че от снимката е водно, че АТСС е
монтирано в служебен автомобил, но не е посочен номер на същия, както и
негова снимка. Номерът на въпросния служебен автомобил, а именно - „***“
е ясно указан в съставения Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи, с Рег.№ 1030р-17070 от
дата 29.05.2020г.. Също не съществува изискване служебния автомобил да
бъде сниман, при надлежно съставен протокол за разполагане на
6
техническото средство, както и приложена снимка на последното.
Още неоснователно е и възражението, че не е представен протокол за
използване на АТСС от дата 29.05.2020г., а от 27.05.2020г., доколкото по
делото е приет именно Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи, с Рег.№ 1030р-17070 от
дата 29.05.2020г..
Като неясно следва да се прецени възражението, че не са налице
доказателства, че мобилната радарна система е била поставена за контрол в
рамките на въведеното ограничение в населеното място, доколкото
нарушението е извършено в населено място, в което - съгласно разпоредбата
на чл.21, ал.1 от ЗДвП – е въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч.
В този смисъл неоснователно е и възражението, че в протокола не е
записано дали се касае за общо ограничение на скоростта от 50 км/ч. или е
налице пътен знак за такова ограничение, както и че липсват доказателства за
допустимата скорост в процесния участък. В така приложения Протокол от
29.05.2020г. изрично е указано, че се касае за „общо ограничение на
скоростта“ от 50 км/ч., а твърдение за ограничение, въведено с пътен не
съществува в същия Протокол, нито в обжалвания електронен фиш.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди разноски на
въззиваемата страна, както искане е сторено от същата, чрез процесуални и
представител. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя
страна при определянето на максималния размер на възнаграждението
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Във въззивното производство
наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е изготвил писмено
становище. Съдът намира, че делото не разкрива нито фактическа, нито
правна сложност, за разглеждането е в рамките на едно съдебно заседание, с
7
кратка продължителност, както и процесуалното представителство се
изразява единствено в депозиране на писмено становище, без явяване поред
съда. Поради което съдът намира, че справедливият размер на
възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който съответства на
минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К № 3734350 на
ОДМВР – гр.Пловдив, с който на Р. К. Р. ЕГН:**********, с адрес – ***, на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението
по пътищата му е наложена глоба в размер на 100лв. /сто лева/, за извършено
нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата .
ОСЪЖДА Р. К. Р. ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД МВР -
Пловдив сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8