№ 71
гр. Пловдив, 08.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Александър Л. Стойчев
при участието на секретаря Мая В. Крушева
като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Търговско дело №
20225300900604 по описа за 2022 година
Искове с правно основание чл. 55, ал.1, предложение първо от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД.
Предявен е иск от ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ПАИСИЙ
ХИЛЕНДАРСКИ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Цар Асен“ № 24 против „БАУ СИСТЕМ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Васил
Априлов“ № 124А за заплащане на сумата от 75 308,47 лв. с ДДС,
представляваща платена сума без основание, както и за заплащане на сумата
от 7614.52 лева представляваща обезщетение за забава в размер на закноната
лихва начиная от поканата за доброволно изпълнение 29.10.21г. до завеждане
на иска на 27.10.22г., ведно със законната лихва върху главницата начиная от
28.10.22г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството на
изпълнител, е сключен Договор за възлагане на обществена поръчка за
инженеринг № Д-103/25.06.2019 г. с предмет „Инженеринг за ремонт и
преустройство на сградата на Химически факултет, Пловдивски
университет“. По силата на договора, изпълнителят е приел да изпълни
определени в правоотношението работи, като общата цена на изпълнението е
1
била 2 170 000,00 лв. без ДДС или 2 604 000,00 лв. с ДДС, като стойността на
действително изпълнените и подлежащи на приемане и заплащане СМР се
формира на база изготвени подробни КСС в проектно-сметната документация
на инвестиционния проект. В съответствие с чл. 2, ал. 4, т. 2 и чл. 54 от
договора и въз основа на фактура № 1146/19.07.2019 г., издадена от
изпълнителя, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ е платил аванс
в размер на 30 % от общата стойност на цената за изпълнение на строежа в
размер на 634 500,00 лв. без ДДС. На 30.09.2019 г. е подписан Протокол № 1
за установяване на извършени СМР, във връзка с което е установено, че
подлежат на заплащане различни видове СМР на обща стойност 1 022 261,48
лв. без ДДС. На 18.11.2019 г. е подписан Протокол № 2 за установяване на
подлежащи на заплащане СМР на обща стойност 1 092 738,52 лв. без ДДС. С
приемане и заплащане на СМР по двата протокола е достигната уговорената
цена за изпълнение на строежа в общ размер на 2 538 000 лв. с ДДС. На
03.12.2019 г. на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗОП, поради възникване на
непредвидени обстоятелства, е сключено допълнително споразумение от
03.12.2019 г. към основания договор за извършване на непредвидени работи.
С чл. 1 от Допълнителното споразумение са договорени непредвидени работи
на обща стойност 102 349,62 лв. с ДДС, включващи посочени в исковата
молба работи. Работите са извършени и сумата е платена. По повод на
извършена финансова инспекция на Пловдивски университет „Паисий
Хилендарски“, в съставения доклад от 27.05.2021 г. е констатирана разлика
между договорените видове, количества и цени на СМР с тези на приетите с
подписаните от страните по време на строителството протоколи. Поради това
ищецът счита, че има платени суми, които не са част от КСС, т.е. съществуват
позиции по тях, които неоснователно са включени в КСС и не са част от
правоотношението. На първо място, в самите КСС, след всеки вид СМР,
изрично е предвидено ръчно събиране, сваляне на отпадъци и ръчно
натоварване и извозване на отпадъците на депо. На второ място, в самия
договор чл. 15, ал. 2, т. 6 страните са се договорили, че изпълнителят е
длъжен за своя сметка да извозва всички излишни земни маси и всички
строителни отпадъци до депо, посочено от възложителя. В чл. 15, ал. 2, т. 8 от
Договора също е уговорено, че изпълнителят е длъжен при завършване на
работите да разчисти и премахне от обекта всички строителни съоръжения,
излишни материали, отпадъци и временни работи от всякакво естество и да
2
остави работната площадка на обекта в състояние годна за експлоатация по
предназначение. В този аспект се твърди от ищеца, че в Протокол №
1/30.09.2019 г. са налице позиции, които са недължимо платени, тъй като
ответникът за своя сметка е следвало да извърши тези работи, а именно
позиции: № 24 на стойност 891,30 лв. без ДДС, № 55 на стойност 3 011,26 лв.
без ДДС, № 84 на стойност 922,28 лв. без ДДС, № 108 на стойност 2 331,45
лв. без ДДС, № 128 на стойност 4 202,80 лв. без ДДС, № 133 на стойност 1
130,33 лв. без ДДС, № 146 на стойност 8 295,00 лв. без ДДС, № 163 на
стойност 9 179,80 лв. без ДДС, № 179 на стойност 7 963,20 лв. без ДДС, №
195 на стойност 12 309,78 лв. без ДДС, № 209 на стойност 2 820,30 лв. без
ДДС, № 296 на стойност 7 410,20 лв. без ДДС – обща стойност 60 467,70 лв.
Също така, в Протокол № 2/18.11.2019 г. се твърди наличието на позиции,
които обективират недължимо платени суми, а именно позиции № 18 на
стойност 619,30 лв. без ДДС, № 139 на стойност 1 271,90 лв. без ДДС, № 152
на стойност 154,84 лв. без ДДС и № 168 на стойност 243,32 лв. без ДДС –
обща стойност 2 289,36 лв.
ОТВЕТНИКЪТ изцяло оспорва предявените искове по подробни
съображения в отговора на исковата молба и отговора на допълнителната
искова молба.
Пловдивски Окръжен Съд, Търговско отделени, ХІХ с., като обсъди
обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност намери за установено следното:
Правното основание на предявения основен иск е чл.55, ал.1, пр.1 от
ЗЗД. Твърди се от ищеца да е получено нещо от ответника без основание.
Установява се, че е платена исковата сума по сключен договор между
страните по силата на който уговорката е била определените работи, които
материализират стойността заплатена от ищеца да са за сметка на ответника.
Поради това се счита, че същата е недължимо платена, а именно не е налице
правно основание за плащането. Правната природа на иска и фактическият
състав, който следва да е налице определят извод, че ищецът трябва да
установи в процеса заплащането на исковата сума, като изключително в
тежест на ответника е да докаже, че сумата е получена на някакво правно
основание.
Между страните е безспорно, че на 25.06.2019 г. е сключен процесният
3
договор с предмет „Инженеринг за ремонт и преустройство на сградата на
Химически факултет, Пловдивски университет“. Не се спори по общата
стойност на проекта, също така не се спори, че са извършени всички СМР по
сключения договор от страна на ответника, че са издадени Протокол № 1 и
Протокол № 2, въз основа на които цялата искова сума е била заплатена на
ответника. Т.е. по изпълнение на основното правоотношение страните не
спорят. Не се спори, че исковата сума, която се претендира в настоящия
процес е заплатена от ищеца на ответника. Спорът се конкретизират относно
обективираните от ищеца СМР, които се счита, че са извън дължимите суми
по правоотношението, т.е. това са работи, които ответникът е следвало да
извърши за своя сметка.
По повод възраженията на ответника в отговорите и писмената защита
следва да се посочи, че настоящият състав на съда не счита за правно
релевантни доводите свързани със съдържанието и тълкуването на ЗДФИ. В
случая се касае за спор между търговци и наличието или не на солидарна
отговорност за виновното длъжностно лице по смисъла на ЗДФИ не влияе на
фактическия състав, правната природа на настоящия спор и предмета и
пределите на проверката, които следва да извърши правораздавателния орган.
По делото са приложени правно релевантните писмени доказателства,
като в процесния договор изрично е посочено в чл.15, ал.2, т.6, че
изпълнителят е длъжен да извозва за своя сметка всички строителни отпадъци
до депо посочено от възложителя. Установява се от съдържание на протокол
№ 1 и №2, че всички процесни позиции касаят „ръчно натоварване и
извозване отпадъци на депо.“ Съобразно уговорката между страните
очевидно дейността по товаренето и извозването на отпадъците не следва да
се вменява в тежест на възложителя, както е сторено с процесните протоколи,
като съдът намира, че сумите са недължимо платени и са извън поетите от
ищеца задължения за заплащане на извършените СМР по процесния договор.
Ответникът изцяло възразява по принцип по предявените претенции,
като на първо място сочи, че дейностите по ръчно сваляне и извозване на
отпадък са възложени от ищеца, а изпълнителят е бил длъжен да ги извърши.
На следващо място се твърди, че в КСС, които представляват прогнозно
цената на извършените дейности са включени тези позиции, като се счита, че
те не са част от приложното поле на чл.15, ал.2, т.6 от договора, а е прието да
4
бъде изпълнено и заплатено между страните след сключване на договора. На
последно място аргумент, които се сочи от ответника е в аспекта, че основна
част от заплатената цена касае оборудване, което е било възложено за
извозване на ответника преди започване на СМР.
Следва по този повод да се посочи, че актуалното правно статукво
между страните следва да се счита това обективирано в процесната сделка
двустранно подписана между страните. В този аспект и чл.15, ал.2, т.6 се
явява разпоредба, която следва да се счита, че има превес над КСС, които не
носят подписите на съконтрагентите, изготвени са от изпълнителя и имат за
предмет проектна стойност на СМР. Т.е. при колизия несъмнено превес
следва да има договора. В последния волята на договарящите е еднозначно и
ясно изразена в аспекта, че дейностите по извозване на отпадъците са за
сметка на ответника.
На следващо място възражението, че тези дейности не са част от
приложното поле на чл.15, ал.2, т.6 от договора, а е прието да бъде изпълнено
и заплатено между страните след сключване на договора също е
неоснователно. Очевидно се твърди, че след подписване на договора ищецът
е възложел на ответника тези дейности, и е поел очевидно задължение да ги
заплати. Следва да се уточни, че тези разсъждения и твърдения на ответника
не намират никаква опора в представения доказателствен материал. А именно
не се установява последващо предоговаряне, възлагане или други модалитети
в правоотношението, които да са постигнати с насрещни и покриващи се
волеизявления извън допълнително споразумение от 03.12.2019г., като дори и
да е имало такива следва да се приеме, че същите са нищожни.
Съдебната практика изобщо се обединява около становището, че когато
договорът е сключен по реда на Закона за обществени поръчки /ЗОП/,
изменението му не може да нарушава параметрите на обществената поръчка -
условията при които е открита, проведена и обявена за приключила с
одобряване на кандидата за изпълнението й /в този смисъл освен
горецитираното, още и решения № 241 от 9.03.2017 г. по т. д. № 2799/2015 г.
на I т. о. и № 162 от 28.01.2013 г. по т. д. № 453/2012 г. на I т. о. Решение №
95 от 26.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60211/2016 г., III г. о., ГК/ Приема се,
че е недопустимо изменението на съществените параметри на поръчката -
след сключването на договора, защото това би могло да се квалифицира като
5
заобикаляне на закона, с единственото изключение когато се касае до
дейности с обслужващо предназначение. Съгласно решение № 10 от
10.02.2017 г. по гр. д. № 53083/2015 г. на IV гр. о. не всяко споразумение за
изменение на договор за обществена поръчка е нищожно. Преценката за
валидност е винаги конкретна и зависи от установените по делото
обстоятелства. Когато параметрите на възлагателната процедура не се засягат
от изменението в договора за обществена поръчка и са обусловени обективно
от обстоятелства, независещи от волята на страните по договора,
споразумението е валидно и поражда целените при сключването му
последици.
В светлината на съдържанието на решенията на ВКС може да се стигне
до извода, че е допустимо изменение на договора единствено в хипотезите на
чл.116 от ЗОП. Ищецът не сочи такива основания, а и съдът не установява да
са налице. Освен това в случая не е установено по настоящото дело, а и не се
твърди и от страните, че е налице сключено допълнително споразумение,
поради което и на тази плоскост не би могло да се търси необходимост от
заплащане на процесните СМР. Също така дори и да е налице някаква
уговорка, то същата не би могла да бъде счетена за валидна поради факта, че
би следвало същата да е облечена в писмена форма. Подобни доказателства
по делото не са събрани. В светлината на изложеното следва да се игнорира и
направеното възражение от ответника в аспекта, че основна част от
заплатената цена касае оборудване, което е било възложено за извозване на
ответника преди започване на СМР. Относно такава налична устна уговорка
напълно важат изводите направени по – горе. Наред с това не се установява
по безспорен начин по делото, при лежаща върху ответника доказателствена
тежест, че позициите, които са платени без основание всъщност касаят
разчистване на строителната площадка преди започване на СМР, а не се
отнасят до извозване на отпадъци по смисъла на чл.15, ал.2 от договора. Това
е така, тъй като изричното съдържание в протокол №1 и №2 по никакъв начин
не подкрепя тезата на ответника. В тази посока свидетелските показания на
разпитания свидетел Димитър Златков не намират опора в документите по
делото, изолирани са и поради това съдът не счита, че трябва да ги
кредитира, като следва да се даде превес на съдържанието на писмените
доказателства.
Ето защо и съдът намира искът за доказан. Очевидно е платено нещо,
6
което няма основание в сключения между страните договор по ЗОП, нито се
установява да има друго правно основание за заплащането на тези суми. В
този аспект се явява доказан и основателен и искът за заплащане на
мораторно обезщетение. По делото са представени и не са оспорени
доказателства за отправена покана за доброволно изпълнение, поради което и
е налице забава.
Съобразно изхода от инициирания правен спор следва заплати на
ответникът да заплати на ищеца направените деловодни разноски.
Ето защо и Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „БАУ СИСТЕМ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Васил Априлов“ № 124А да заплати на
основание чл.55, ал.1,пр.1 и чл.86 от ЗЗД на ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ
„ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Цар Асен“ № 24 сумата от 75 308,47 лв. с ДДС,
представляваща платена сума без основание, с оглед на обстоятелството, че
съгласно чл.15, ал.2, т.6 от Договор за възлагане на обществена поръчка за
инженеринг № Д-103/25.06.2019 г. с предмет „Инженеринг за ремонт и
преустройство на сградата на Химически факултет, Пловдивски университет“
извозването на всички строителни строителни отпадъци е за сметка на
изпълнителя, както и да заплати сумата от 7614.52 лева представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва начиная от поканата за
доброволно изпълнение 29.10.21г. до завеждане на иска на 27.10.22г., ведно
със законната лихва върху главницата начиная от 28.10.22г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА „БАУ СИСТЕМ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Васил Априлов“ № 124А да заплати на
ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Цар Асен“
№ 24 сумата от 12 316. 92 лева направени деловодни разноски /3316.92 лева
заплатена ДТ и 9000 лева адвокатски хонорар/.
7
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
8