Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр. Варна, 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Варна, ХХІХ състав в публично заседание на двадесети април две хиляди
и двадесет и първа година в състав :
СЪДИЯ: Кремена
Данаилова
при секретаря Ангелина
Г.а като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова административно дело
№594/2021 г. по описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е по чл. 145 и сл. от АПК, във вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Образувано е по
жалба от К.К.Ч. ЕГН ********** срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-0819-000356/28.02.2021 г. издадена
от Полицейски инспектор към ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с
която на К.К.Ч. е наложена принудителна административна мярка на основание
чл.171 т.1 б. “д“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление
на МПС на водач до заплащане на дължимата глоба.
Жалбоподателят,
чрез адв. М.П. сочи, че при издаване на акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ не му е указано от актосъставителя за възможността по чл. 172,
ал.1 от ЗДвП. Устно е бил уведомен да заплати дължимата глоба и в понеделник да
отиде в КАТ, където да представи доказателства за плащането. На място му е
връчен само АУАН. На 01.03.2021 г. е заплатена дължимата глоба от 10 лева, на
02.03.2021 г. в сектор „ПП“ ОДМВР – Варна е представено доказателство за
плащането. На място му е върнато СУМПС, което е било отнето при съставяне на
АУАН. Счита, че оспорената заповед е издадена в нарушение на чл. 172, ал.1 от ЗДвП. Липсват мотиви за издаване на заповедта, същата е необоснована и в
противоречие с целта на закона. В допълнение е изтъкнато съдът да съобрази
решение на Конституционния съд на РБългария по к. д. № 11/2020 г.
Ответник –
Полицейски инспектор към ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, чрез главен
юрисконсулт Г. Г. оспорва жалбата. Доводите му за неоснователност на жалбата
са, че към момента на издаване на процесната заповед приложената норма за
налагане на ПАМ е била действаща. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен
съд – гр. Варна, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените
писмени доказателства и закона, намира за установено следното:
Съставен е Акта
за установяване на административно нарушение №339744/28.02.2021 г. от мл.
автоконтрольор при ОДМВР – Варна, в който са посочени следните установявания:
На 28.02.2021 г. в 18,00 ч. в гр. Варна, ул. Б. до бл. ** посока бул. Р.управлява
л.а. „Ф.Г.“ с рег. № ** **, собственост на Й.К., с наложено наказание глоба с
фиш серия ** *** ***неплатено с срок на доброволно
плащане. АУАН е връчен на жалбоподателя на 28.02.2021 г.
От справка за
нарушител и преглед на фиш се установява,
че на К.К.Ч. е бил издаден фиш серия GT/424396 от
29.12.2020 г., с който е наложена глоба 10 лева, за нарушение на чл. 100, ал.1,
т.1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, влязъл в сила и на
28.02.2021 г. е изпратен към НАП.
Издадена е
ЗППАМ № 21-0819-000356/28.02.2021 г. от полицейски инспектор към ОДМВР – Варна
сектор „ПП“, с която с оглед фактическите установявания, че К.К.Ч. на
28.02.2021 г. в 18,00 ч. в гр. Варна, ул. Б. до бл. ** посока бул. Р.управлява
л.а. „Ф.Г.“ с рег. № ** **, собственост на Й.К., с наложено наказание глоба с
фиш серия ** *** ***неплатена в срока за доброволно
плащане е прието, че К.К.Ч. е нарушил чл. 186, ал.7 от ЗДвП, поради което на
основание чл. 171, т.1, б. “д“ от ЗДвП му е отнето СУМПС до заплащане на
дължимата глоба.
Предвид
установеното от фактическа страна и при извършената проверка за
законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 от АПК съдът намира следното от правна страна:
Оспореният административен акт е връчен на жалбоподателя на 02.03.2021 г.
Жалбата е депозирана на 16.03.2020 г., в
срока по чл.149, ал.1 от АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване
административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен
акт – принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП.
С част І, т.1.9
от Заповед № 365з-2747/20.07.2017 г. на Директор на ОД МВР – Варна във връзка с т.3 от Заповед №
8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени да
прилагат ПАМ по чл.171, т.1 от ЗДвП полицейските инспектори в сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Варна за цялата територия обслужвана от ОДМВР –
Варна.
По силата
на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, определени от
министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата за
движение от всички участници в движението и техническата изправност на
движещите се по пътя пътни превозни средства, като на основание чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при
изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на
вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат документите по т. 1,
както и да отнемат табелите с регистрационен номер в допустимите от закона
случаи. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая е определено
от министъра на вътрешните работи, че ОД
МВР – Варна е служба, която осъществява контрол по ЗДвП. В
съответствие с чл.172, ал.1 от ЗДвП директорът на ОД МВР – Варна, в
качеството на ръководител на служба за контрол по ЗДвП е делегирал правомощията
си по чл.171, т.1 от ЗДвП на полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
– Варна. С оглед изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, на когото законосъобразно са делегирани правомощия да
прилага ПАМ по чл.171, т.1 от ЗДвП.
Заповедта е
издадена в писмена форма, като в нея подробно е описана фактическата
обстановка, поради което не са допуснати нарушения на процесуалните правила при
издаване на оспорената заповед.
Няма спор между
страните, че жалбоподателят на 28.02.2021 г. е управлявал МПС в гр. Варна с
неплатена глоба, наложена с влязъл в сила фиш.
На
основание чл. 172, ал.1 от ЗДвП -
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1,
буква "д" и т. 2, буква "к" не
се издава, ако в срок до два часа от съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство или на свидетелството за регистрация на моторното превозно
средство се заплатят дължимите глоби, като в този случай отнетите документи се
връщат на водача, което се отразява в акта за установяване на административното
нарушение.
Не е
вменено задължение на служителите на МВР да уведомят жалбоподателя за
предвидената възможност. Съгласно, чл. 6, ал.5 от Конституция на РБългария,
всички нормативни актове се публикуват. Те влизат в сила три дни след
обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок. Нормата на чл. 172,
ал.1 от ЗДвП е обнародвана в бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.,
поради което жалбоподателят с бездействието си сам се е поставил в невъзможност
да се възползва от възможността предоставена с чл. 172, ал.1 от ЗДвП да не му
се налага ПАМ.
Съгласно чл.
171, т.1 б. „д“ от ЗДвП - За осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство на водач който управлява моторно
превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно
заплащане – до заплащане на дължимата глоба.
С Решение № 3/23.03.2021 г.
(Обн. - ДВ, бр. 26 от 30.03.2021 г.) по конституционно дело № 11/2020 г. са
обявени за противоконституционни чл. 171, т. 1, б. „д“ и чл. 171, т. 2, б. „к“
от Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 20 от 5.03.1999 г., посл.
доп., ДВ, бр. 23 от 19.03.2021 г.).
На основание чл. 151, ал.2 от Конституцията на РБългария, решенията на Конституционния съд се обнародват в
"Държавен вестник" в 15-дневен срок от приемането им. Решението влиза
в сила три дни след обнародването му. Актът, обявен за противоконституционен,
не се прилага от деня на влизането на решението в сила. Решение по к. д. № № 11/2020 г. е обнародвано на 30.03.2021 г. и е в сила
от 03.04.2021 г.
Към 28.02.2021 г., когато е установено нарушението и е
издадена процесната заповед е действала нормата на чл. 171, ал.1, б. “д“ от ЗДвП, поради което на основание чл. 151, ал.2 от Конституцията на РБългария
издаденото решение на конституционния съд не е приложимо в настоящия
случай.
Предвид изричната норма на чл. 151, ал.2 от Конституцията на
РБългария, настоящия съд не може да възприеме мотивите на посоченото решение на
конституционния съд и да приеме само въз основа на тях, че с процесната ПАМ е
нарушен чл. 6 от АПК.
В настоящия
случай няма спор между страните, че глобата е платена на 01.03.2021 г.,
съответно СУМПС е върнато непосредствено след заплащането на глобата. В
съответствие с чл. 22 от ЗАНН наложената ПАМ е произвела своето действие, като
е спомогнала за предотвратяване на бъдещи административните
нарушения от жалбоподателя, поради което е издадена в съответствие с целта на
закона.
Предвид изложеното, съдът
приема, че не са налице основанията по чл. 146, т.1-5 от АПК за отмяна на
оспорената заповед, поради което жалбата следва да се отхвърли.
Ответникът
е претендирал да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 37, ал.2 от ЗМВР, Областните
дирекции на МВР са юридически лица, за разлика от секторите в ОД на МВР по арг. на чл.12, ал.1 от Правилник за устройството и дейността на
Министерството на вътрешните работи, поради което сумата следва да се
плати по сметка на юридическото лице, към което се числи административния орган
издал оспорения административен акт. Делото
не е с фактическа и правна сложност. Извършено е процесуално представителството
от юрисконсулт. Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
основателно, следва да се уважи, като се осъди жалбоподателя да заплати на ОД
МВР – Варна, към която се числи административния орган, сумата 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение, определена съгласно чл.143, ал.4 от АПК,
вр.чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 24 от НЗПП.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно
разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд- Варна,
Р Е Ш И:
Отхвърля
жалбата от К.К.Ч. ЕГН ********** срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-0819-000356/28.02.2021 г. издадена
от Полицейски инспектор към ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“.
Осъжда К.К.Ч. ЕГН **********
да
заплати в полза на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Варна, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща
възнаграждение за юрисконсулт.
Решението е
окончателно.
СЪДИЯ: