Определение по дело №28/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на Глава Тринадесета от АПК, вр. с чл. 63г от ЗАНН

Съдебното производство е образувано по частна жалба подадена от адв. Д.А., пълномощник на И.Л.С. ***, против Определение № 212 от 12.12.2023г. на Районен съд, гр. Харманли постановено по а.н.д. № 20235630200420 за 2023г. по описа на същия съд.

В частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на определението. Твърди се, че неправилно Районен съд, гр.Харманли е отказал присъждане на разноски в полза на адв.А. по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Ясно и явно било, че адвокатът е оказал безплатна правна помощ на жалбоподателя за въззивната инстанция, като липсата на договор за правна помощ в този случаи не било основание да не се присъди адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв. Цитира се съдебна практика и се твърди, че съгласно същата било достатъчно правната помощ да е осъществена без данни за уговорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 от ЗАдв., да е налице изявление от представляваната страна или пълномощника, че правната помощ за защита пред съответната инстанция е осъществявана при условията на чл.38, ал.1 от ЗАдв., да липсват данни, които да ги опровергават и да е налице отговорност на насрещната страна за разноски.

Излагат се и съображения че чл. 80 от ГПК в случая не намирал приложение, тъй като адвокатското възнаграждение се определяло на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

По изложените в жалбата съображения, се иска отмяна на обжалваното определение и допълване или изменение на въззивното съдебно решение, в частта относно разноските, като се осъди ОДМВР Хасково да заплати на адв. А., в качеството му на упълномощен представител на жалбоподателя, по отношение когото е оказал безплатна правна помощ, адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. и от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответната страна не взема становище по жалбата.

Настоящия съдебен състав, като се запозна с доводите, изложени в жалбата и провери законосъобразността на обжалваното определение прие следното:

Производството пред въззивния съд е образувано по жалба на И.Л.С. ***, представляван от упълномощен процесуален представител - адв. Д.А., насочена срещу Наказателно постановление № № 23-0271-000569 от 07.07.2023г. на ВПД Началник РУ Харманли в ОДМВР-Хасково, с което на оспорващия за осъществено нарушение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал.2, пр.1-во от ЗДВП е наложено административно наказание “Глоба“ в размер на 200 лева.

С Решение № 171 от 17.11.2023г.на Районен съд, гр. Харманли, постановено по административно наказателно дело № 20235630200420 по описа на същия съд за 2023г., оспорения санкционен акт е отменен в неговата цялост.

Решението е съобщено на жалбоподателя на 24.11.2023г.

На 27.11.2023г. под вх.№ 9246 при РС-Харманли, пълномощникът на жалбоподателя адв. Д.А., е поискал РС да допълни или измени съдебното решение, като за предоставената безплатна адвокатска помощ и правно съдействие по делото, по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата,осъди ОДМВР-Хасково да му заплати адвокатско възнаграждение, в размера посочен в Наредба № 1 от 09.07.2024г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,

С определение № 212 от 12.12.2023г. постановено по а.н.д. № 20235630200420 по описа за 2023г. Районен съд Харманли, като е приел, че по делото не са налице доказателства за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв., както и че липсва списък на разноските по чл.80 от ГПК, е оставил без уважение молбата.

Определението е съобщено на пълномощника на жалбоподателя на 18.12.2023г.

Частната жалба срещу определението е депозирана на 27.11.2023г. чрез ССЕВ.

Предвид така установената по делото фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Частната жалба е допустима като депозирана в срок, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и от лице разполагащо с правен интерес.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Разноските са направените от страните разходи по водене на делото – държавна такса и разноски в производството. В производствата по ЗАНН, съобразно препращащата норма на чл. 63д, ал.1 от с.н.а., в съдебните производства пред районния и административния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

По силата на специалната разпоредба на чл. 38, ал.1 от Закона за адвокатурата адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на:1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. Съгласно ал.2 на същата норма, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.

За да бъдат присъдени разноски, в полза на адвокат съгласно чл. 38, ал.2 от ЗАдв. следователно, са необходими няколко кумулативни предпоставки: 1. Съдебният акт да е благоприятен за лицето, спрямо което е осъществена безплатната адвокатска помощ; 2. Да е направено изрично и своевременно искане за присъждане на направени по делото от адвоката разноски и 3.Да е доказано осъществяването на правната помощ по реда на чл. 38, ал.1 от ЗАдв.

Безспорно е, че посочените първа и втора предпоставка са налице тъй като постановеното по делото въззивно решение е благоприятно за клиента на адв. А. и искането за присъждането на разноски в полза на адвоката е своевременно заявено, пред районния съд.

По отношение третата кумулативно необходима предпоставка в страната е сформирана противоречива практика относно начина на доказване наличието на предпоставките на цитираната норма. Настоящия съдебен състав съобразно и вече сформираната практика на настоящата инстанция в този смисъл - Решение 871/17.11.2023г. постановено по а.н.д.(К)№ 390/2023г., намира че за надлежна доказаност наличието на предпоставките по чл.38, ал.2, вр. с ал.1 от ЗА, следва по делото до приключване на последното о.с.з. или да е представен сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че договореното възнаграждение: „е безплатно“ на основание чл.38, ал.1, т.1, т.2 или т.3 от ЗАдв., или да са представени доказателства за изрични съвпадащи волеизявления на всяка една от страните по упълномощителната сделка в посочената насока.

В случая такива доказателства при наличието на които да може да се направи несъмнен извод, че по въззивното производство е оказана безплатна правна помощ в хипотезата на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата, не се намират в кориците на въззивното дело. Не са представени и с частната жалба пред касационната инстанция .

Следователно в случая не са налице предпоставките за присъждане на възнаграждение, по реда на горецитираната норма, на адвоката осъществил правна защита на жалбоподателя по въззивното дело.

Липсата/наличие на списък на разноските в случая е относим единствено към допустимостта на молба с правно основание чл. 248 от ГПК. Предвид обстоятелството, че районният съде разгледал молбата по същество, то възраженията на частния жалбоподател в тази насока не следва да се обсъждат.

Като е достигнал до този краен извод, районен съд, гр. Харманли е постановил валиден, допустим и съответстващ на материалния закон съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Водим от което:

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 212 от 12.12.2023г. на Районен съд, гр. Харманли, постановено по а.н.д. № 20235630200420 за 2023г. по описа на същия съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: