№ 120
гр. , 16.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20215510102208 по описа за 2021 година
Производството е за налагане на мярка за защита от домашно насилие и има
правното си основание в чл. 12 и сл. от ЗЗДН.
Гражданско дело № 2208/2021 г. по описа на РС- К е образувано по молба с
правно основание в чл. 12 от ЗЗДН.
Молителката ИИА., ЕГН ********** с адрес: гр. К, ул. „*******“ ***, сочи,
че ответникът е неин брат.
Сочи, че на 12.07.2021 г. брат й започнал да й праща заплахи във вид на
гласови съобщения и на същата дата около 18,00 часа дошъл пред дома й на
адреса й и продължил със заплахите, щял да ги заколи и запали. Носел в себе
си голям нож. Твърди, че бил под въздействието на странични вещества,
ударил я три пъти в главата и я ритнал, извадил нощ срещу мъжа й.
Позвънили на тел. 112, но брат й вече си бил тръгнал.
Моли съда да защити нея, съпруга й – СПИ, дъщеря й – ВСИ, майката на
съпруга й – ВИИ с ограничителна заповед. Моли съда да издаде заповед за
незабавна защита.
В откритото съдебно заседание молителката ИИА., редовно призована, се
явява лично и поддържа молбата.
В съдебно заседание ответникът - редовно призован, се явява лично.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
Безспорно по делото е, че молителката и ответникът са брат и сестра.
В декларация по чл. 9 от ЗЗДН, приложена по делото, молителката твърди, че
спрямо нея бил извършен акт на домашно насилие от лицето КЗ К..
По делото са събрани гласни доказателства:
От показанията на свидетеля СПИ, който съжителства на семейни с ищцата,
сочи, че на 12.07.2021 г. вечерта, около 18,00 часа били в двора - той, майка
1
му и детето им, на 11 г. К отишъл към тях, започнал да вика: „И, излез“.
Започнали да се карат. Майка му и детето излезли. Твърди, че майка му била
на 68 г., със заболявания. Детето викало към К: „Вуйчо недей“. Сочи, че
ответникът извадил нож, показвал го, прибирал го. Сочи, че не видял как
ударил И, имала по крака синина, ухото й било подуто. Изивкали полиция.
След това започнали гласови съобщения: „Ще ви избия, ше ви изколя на
двора“. Твърди, че ответникът и друг път е бил в такива състояния.
Заплахите продължили цяла нощ по телефона. Дъщеря им не смеела да отиде
до магазина. И била изплашена, майка му започнала да вдига кръвно. Детето
още било изплашено, спели при него.
От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:
Молбата е подадена от и срещу легитимираните по закон лица по смисъла на
чл. 3, т.6 ЗЗДН и чл. 8, т.1 ЗЗДН, като няма спор по делото, че страните се
намират в родствена връзка, същите са брат и сестра и съществува правна
възможност да се търси защита по предвидения в ЗЗДН ред.
Законът за защита от домашното насилие има за цел да даде защита срещу
една особена категория посегателства, извършвани от и срещу лица, които се
намират в най – близки взаимоотношения помежду си - съпружески,
родствени или във фактическо съжителство, наподобяващо съпружеското.
Характерно за деянията от този тип е и обстоятелството, че те биват
извършени най – често в домашна среда, в отсъствието на свидетели, които
ще могат да ги установят чрез показанията си пред съда. Тъкмо поради тази
причина законодателят изрично е предвидил, че при липсата на други
доказателства, декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН разполага със самостоятелна
доказателствена сила / чл.13, ал.3 ЗЗДН/.
Тази норма обаче не създава някаква презумпция за виновност на ответника,
нито пък дерогира общото правило на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в процеса. В тази посока ЗЗДН не съдържа
специални норми, поради което и на основание чл. § 1 от ЗР на ЗЗДН следва
да се прилагат общите правила на ГПК, т.е. молителката следва да установи, в
условията на пълно и главно доказване, извършените от ответника актове на
домашно насилие с техните обективни признаци – време, място и начин на
извършване на деянието.
В случая фактическите твърдения, заявени в молбата по чл.8 ЗЗДН са
доказани посредством разпита на свидетеля в открито с.з. и обясненията на
молителката. Свидетелските показания съдът прецени с оглед на всички
други данни по делото. Съдът им дава пълна вяра, същите кореспондират с
останалите доказателства по делото. Показанията дават ясна картина какво
точно се е случило и във взаимовръзката са логични, непротиворечиви и
кореспондират с установеното по делото. Освен това ответникът не ги
оспори.
Основателността на молбата за защита по реда на ЗЗДН предполага
установяване по делото на следните обстоятелства, които в съвкупността си
да обусловят извод за осъществен спрямо молителката акт на домашно
насилие: наличие на морално укоримо поведение от страна на конкретния
ответник по отношение на пострадалото лице, което да се квалифицира като
акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН; същото да е извършено
от посочения в молбата ответник и то на твърдяната дата.
Съгласно легалната дефиниция на понятието домашно насилие, която се
съдържа в ЗЗДН, последното представлява акт на физическо, психическо,
2
сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на
личния живот, извършено от и спрямо определена категория лица, които се
намират в тясна роднинска връзка или във фактическо съжителство.
За уважаване на подадената молба, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, е необходимо молителката по делото,
чрез предвидените в ГПК и ЗЗДН доказателствени способи да проведе пълно
и главно доказване, въз основа на което да може да се направи еднозначен
извод за осъществяване от посочения автор на твърдения акт на домашно
насилие и при твърдения механизъм на извършване и последици.
Съответно, за отхвърляне на молбата, ответникът следва да ангажира
доказателства, които да оборват изложеното от молителката.
Съдът приема, че в хода на настоящото производство от събраните писмени и
гласни доказателства беше установено по един безспорен и категоричен
начин, че ответникът е извършил акт на домашно насилие по отношение на
молителката, както и, че именно той е автор на твърдения в молбата акт на
домашно насилие. С тези си действия КЗ К. е нанесъл описания от
молителката вредоносен ефект върху здравето и психиката й.
При обсъждане на събраните доказателства може да се направи извод, че
поведението на ответника към неговата сестра, може да се квалифицира като
домашно насилие и да обуслови по отношение на ответникът да се използва
държавна принуда под формата на мерки по ЗЗДН.
Поведението на ответника на 12.07.2021 г. представлява физическо и
психическо домашно насилие спрямо молителката. Искането за налагане на
мярка за защита е основателно. КЗ К. следва да се задължи да се въздържа от
извършване на домашно насилие, както и да му бъде забранено да
приближава дома на молителката, местоработата й, за срок от осемнадесет
месеца. От упражненото психическо насилие не са настъпили последици,
създаващи сериозна опасност за физическото или психическото здраве на
молителката. Няма основание за насочване на молителката или на ответника
към специализирани програми за пострадали от насилие лица или за
извършители на домашно насилие.
Съдът следва да уважи искането и на молителката за прилагане на мерки за
защита спрямо и дъщеря й ВСИ, ЕГН ****.
На осн. чл. 5, ал.3 от ЗЗДН на ответника КЗ К. следва да се наложи глоба в
размер на 200,00 лева /двеста лева/.
Ответникът следва да заплати държавна такса от 25.00лева /двадесет и пет
лева/ по сметка на Районен съд- К.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено че на 12.07.2021 г. около 18,00 часа в гр. К, ул.
„*******“ ***, КЗ К., ЕГН ******** с адрес: гр. К, ж.к. „***“, ***** е
извършил спрямо И И А., ЕГН ********** с адрес: К, ул. „*******“ ***,
действия, представляващи домашно насилие.
ЗАДЪЛЖАВА КЗ К., ЕГН ******** с адрес: гр. К, ж.к. „***“, ***** да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо И И А., ЕГН
********** с адрес: К, ул. „*******“ *** и дъщеря й ВСИ, ЕГН ****.
3
ЗАДЪЛЖАВА КЗ К., ЕГН ******** да не приближава жилището на
пострадалата И И А., ЕГН ********** на адрес: гр. К, ул. „*******“ *** и
дъщеря й ВСИ, ЕГН **** за срок от 18 /осемнадесет/ месеца.
ЗАДЪЛЖАВА КЗ К., ЕГН ******** да не приближава местоработата на И И
А., ЕГН **********, в „***“ АД за срок от 18 месеца.
ЗАДЪЛЖАВА КЗ К., ЕГН ******** да не приближава местата за социални
контакти и отдих на пострадалата И И А., ЕГН ********** и дъщеря й ВСИ,
ЕГН **** за срок от 18 месеца.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита.
ОСЪЖДА КЗ К., ЕГН ******** с адрес: гр. К, ж.к. „***“, № ***** да
заплати в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на РС К ГЛОБА в
размер на 200,00 лева /двеста лева и нула стотинки/ и държавна такса в размер
на 25,00 лева/двадесет и пет лева и нула стотинки/.
КОПИЕ от заповедта и решението да се връчат на РУ Полиция К и на
страните.
Решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от обявяването му
пред ОС СЗ.
Съдия при Районен съд – К: _______________________
4