РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Силистра, 26.01.2021 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на дванадесети януари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Валери Раданов
с участието на секретаря Анета Тодорова разгледа адм.дело № 198 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят И.С.И., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, сезира съда с искане за отмяна на заповед № 20-1099-000610 / 25.08.2020 г., издадена от началник на група в сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Силистра, с доводи за нарушения на материалния и процесуалния закон.
Ответникът – началник на група в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – Силистра – оспорва жалбата.
Съдът прие за установено следното:
С акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 303019 / 24.08.2020 г., съставен от длъжностно лице на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – Силистра, е констатирано, че на 24.08.2020 г., в 17,14 ч., в гр. Силистра, по ул. „Дочо Михайлов“, Р. В. Ш. , ЕГН **********, без свидетелство за управление на моторно превозно средство, т.е. като неправоспособен водач, управлявал лек автомобил ***. Видно от изявленията в жалбата, собственик на горепосочения автомобил е жалбоподателят.
Въз основа на гореописания акт за установяване на административно нарушение ответникът е издал обжалваната заповед № 20-1099-000610 / 25.08.2020 г., с която, на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП, е приложил прямо жалбоподателя принудителна административна мярка, изразяваща се в прекратяване регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца, считано от 24.08.2020 г. В мотивите на заповедта е отразено следното: «прекратява се регистрацията на лек ав-л ***, управляван от неправоспособния водач Р. В. Ш. с ЕГН **********, видно от съставен АУАН № GA 303019 / 24.08.2020 г.».
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП, една от хипотезите на принудителната административна мярка, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца до 1 година, се свежда до управление на моторно превозно средство от неправоспособен водач. Предпоставките на тази законова хипотеза са осъществени, видно от гореописания АУАН, който се ползва с обвързваща материална доказателствена сила (чл. 189, ал. 2 ЗДвП), необорена в настоящото производство. С оглед на това, обжалваната заповед се явява материално законосъобразна. Същата е издадена в писмена форма и съдържа надлежно оформено фактическо и правно основание, както и всички останали реквизити, изисквани от закона. Доколкото цялото производство пред ответника се изчерпва с издаването на заповедта, не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не се установява със заповедта да са преследвани цели, различни от законоустановените. Нейният автор е компетентен орган, надлежно овластен със заповед по по чл. 172, ал. 1 ЗДвП, видно от документите, съставляващи л. 15 – 17 от делото. Следователно по отношение на оспорената заповед не са налице основанията за отмяна по чл. 146 АПК.
Неоснователни са изложените в жалбата доводи. 1/ Фактическото основание на заповедта действително е изписано доста лаконично, но то е надлежно допълнено чрез изрично препращане към АУАН № GA 303019 / 24.08.2020 г., от който могат да бъдат извлечени правнорелевантните факти, формиращи предпоставките на приложената принудителна административна мярка. 2/ Личното поведение на жалбоподателя и субективната страна на поведението на нарушителя са правноирелевантни за процесната хипотеза на чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП (те биха могли да бъдат от значение само за реализацията на административнонаказателна отговорност, която не е предмет на настоящото дело). 3/ АУАН № GA 303020 / 24.08.2020 г. и фиксираните в него нарушения са неотносими към въпроса за законосъобразността на обжалвания административен акт. 4/ Недоказано остана твърдението на жалбоподателя, че Р. В. Ш. , ЕГН **********, притежава валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в Германия, тъй като представеното по делото фотокопие от свидетелство за управление на моторно превозно средство не бе прието като доказателство по делото. Причината за неприемането му се свежда до това, че не бе изпълнено определението на съда от 01.12.2020 г. (съобщено на жалбоподателя на 03.12.2020 г.), а именно: жалбоподателят нито представи заверен превод на въпросното свидетелство от немски на български език, съобразно предписанието на чл. 185 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, нито представи оригинала на свидетелството, който беше необходим поради направено от ответника искане по чл. 183, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. посл. АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.С.И., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, срещу заповед № 20-1099-000610 / 25.08.2020 г., издадена от началник на група в сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра.
Решението е окончателно на основание чл. 172, ал. 5 във вр. с ал. 1 ЗДвП.
СЪДИЯ: